Р Е Ш Е Н И Е
Номер 355 / 21.11.2016 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 19.10.
2016 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: С.И.
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело № 56 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск, с правно основание чл. 531 от ТЗ и при
условията на евентуалност иск, с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ .
Ищецът „У.Л.” АД /към настоящия
момент „У.Л.” ЕАД/ твърди, че в негова полза е
издаден Запис на заповед № 7099 от 16.04.2007 г. с издател „Ф.” ЕООД и с поръчител С.Х.Й.. С него издателят се е задължил
безусловно да заплати на „У.Л.” ЕАД общо сумата от 31
433,15 евро, а авалистът - да отговаря солидарно с
издателя спрямо поемателя в същия обем. Менителничният
ефект е платим на предявяване в срок до 43 месеца от издаването. Същият е
издаден в гр. С., с клауза „без протест” и с
място на плащане в гр. С. - на адреса на бенефициента.
Твърди, че така описания запис на
заповед представлява валиден менителничен ефект, издаден в полза на „У.Л.” ЕАД,
по които издател е „Ф.” ЕООД, а поръчител - С.Х.Й. и съдържа всички съществени
елементи по чл. 535 от ТЗ, необходими за да породи правното си действие.
С Нотариална покана рег. № 307, том I,
Акт 15 от 03.02.2015 г. на нотариус Г.В., с район РС- С.З. и рег. № *** на НК,
е предявен за плащане на първия ответник Запис на заповед № 7099 от 16.04.2007
г., която е връчена на осн. чл. 50, ал. 2 от ГПК на адреса на „Ф.” ЕООД.
С Нотариална покана рег. № 308, том I,
Акт 16 от 03.02.2015 г. на нотариус Г.В., с район РС- С.З. и рег. № *** на НК,
е предявен за плащане на втория ответник Запис на заповед № 7099 от 16.04.2007
г., която е връчена на 19.02.2015 г. на
адресата С.Х.Й..
Сочи, че към настоящия момент
длъжниците „Ф.” ЕООД и С.Х.Й. имат непогасени задължения в размер на 14 344,28 евро, а ценната
книга е издадена за сумата от 31 433,15 евро. След поканата за изпълнение
плащане от страна на длъжниците не е последвало.
Ищецът твърди, че доколкото записът на
заповед е предявен след срока за предявяване, упоменат в него, той неоснователно
е обеднял със сумата от 14 344,28 евро, като е пропуснал възможността си
да удовлетвори вземанията си по ценната книга до посочения остатък от нея чрез
пряк иск, предявен по реда на чл. 531 от ТЗ, а ответниците неоснователно са се
обогатили със същата сума, спестявайки разходите по плащането на посочената
сума в полза на поемателя на ценната книга.
Моли съда, да осъди на основание чл. 531 от ТЗ ответниците „Ф.”
ЕООД – С.З. като издател и С.Х.Й., като
поръчител, при условията на солидарност, да заплатят на “У.Л.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С.. бул. ***, сумата от 14 344, 28
евро с равностойност от 28 054,97 лв., представляваща неплатена част от
парично задължение, поето със Запис на заповед № 7099 от 16.04.2007 г., издаден
от първия ответник и с поръчител - втория ответник, целия за сумата от 31 433,15
евро общо, ведно със законна лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното
й изплащане;
При условията на евентуалност,
ако съдът приеме, че главният иск се явява неоснователен, предявява иск за неоснователно
обогатяване по чл.534, ал.1 от ТЗ против “Ф.” ЕООД за
плащане на сумата от 14
344,28 евро по Запис на заповед № 7099 от 16.04.2007 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
Не е постъпил отговор от “Ф.” ЕООД.
Постъпил е отговор от ответника С.Х.Й.,
който оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че процесният запис на заповед
е издаден на 16.04.2007 г., като същият е следвало да бъде предявен от
кредитора в срок до 43 месеца от тази дата, съгласно чл. 486, ал. 1, т. 1 и чл.
487 ал. 1 от ТЗ. С оглед на това крайният срок, в който е следвало поемателят-ищец да предяви за плащане записа на заповед и неговия
падеж е бил до 16.11.2010 г., до която дата безспорно същият не е предявен за
плащане на никой от длъжниците /издател и авалист/.
При пропускане на срока за предявяване поемателят-кредитор не губел правото си на принудително
събиране на вземането си, освен ако е изтекъл и срокът по чл.531 ал.1 от ТЗ. В
този случай давността започвала да тече от датата на изтичане срока за
предявяване на ефекта или в случая от 16.11.2010г. (а не от датата, на която
записът на заповед е предявен на издателя, направено след изтичане на срока за
предявяване). Считано от тази дата до 06.03.2015г. – датата, на която е
предявен осъдителния иск срещу ответника Й. пред СГС
е изтекла тригодишната погасителна давност за иска по конкретния запис на
заповед по чл. 531, ап. 1 от ТЗ.
На следващо място ответникът твърди, че
процесния запис на заповед не му е бил предявен, като оспорва начина на
връчване на Нотариална покана рег. № 308, том I, Акт 16 от 03.02.2015 г. на
нотариус Г.В. с район РС- С.З. и рег. № *** на НК. Претендира разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба,
в която ищецът оспорва изложените от ответника обстоятелства в писмения
отговор. Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ответника.
Постъпил е допълнителен отговор от С.Х.Й.,
който поддържа изложените доводи в писмения си отговор.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата
и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно е установено, че “Ф.” ЕООД е издало в полза на „У.Л.” АД /към настоящия момент „У.Л.”
ЕАД/ запис на
заповед № 7099 от 16.04.2007 г., с който се е задължил безусловно да заплати на
„У.Л.” ЕАД, общо сумата от 31 433,15 евро. Записът на заповед е авалиран от
ответника С.Х.Й.. Процесният
запис на заповед е платим на предявяване в срок до 43 месеца от издаването.
С Нотариална покана рег. № 307, том I,
Акт 15 от 03.02.2015 г. на нотариус Г.В. с район РС- С.З. и рег. № *** на НК, е
предявен за плащане на първия ответник Запис на заповед № 7099 от 16.04.2007
г., която е връчена на осн. чл. 50, ал. 2 от ГПК на адресата „Ф.” ЕООД.
С Нотариална покана рег. № 308, том I,
Акт 16 от 03.02.2015 г. на нотариус Г.В. с район РС- С.З. и рег. № *** на НК, е
предявен за плащане на втория ответник Запис на заповед № 7099 от 16.04.2007
г., която е връчена на 19.02.2015 г. на
адресата С.Х.Й..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи :
По главния иск, с правно основание чл. 531 от ТЗ.
Съдът следва да извърши проверка дали запис на заповед № 7099 от 16.04.2007 г. е редовен от външна страна и
дали удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника и авалиста. В
разпоредбата на чл. 535 от ТЗ изрично са посочени задължителните реквизити,
които следва да се съдържат в записа на заповед. Записът на заповед е с
уговорен падеж на предявяване 43 месеца от издаването му и следва задължително
да се предяви за плащане, за да настъпи изискуемостта на вземането по него.
Процесният запис на заповед е предявен на 03.02.2015 г. на “Ф.” ЕООД с изпращането на нотариална
покана, която е връчена по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Поради това съдът намира, че процесния запис на заповед е
надлежно предявявен по отношение на издателя на записа на заповед “Ф.”
ЕООД, поради което удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу него.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
“Ф.” ЕООД следва
да заплати на “У.Л.” ЕАД сумата от 14 344, 28 евро
с равностойност от 28 054,97 лв., представляваща неплатена част от парично
задължение, поето със Запис на заповед № 7099 от 16.04.2007 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на предявяване на иска – 06.03.2015 г. до окончателното й
изплащане.
Ответникът “Ф.” ЕООД
следва да заплати на “У.Л.” ЕАД направените в
настоящото и в обезпечителното производство разноски в размер на 4 180, 47
лв.
С оглед
уважаване на иска, с правно основание чл. 531, ал. 1 от ТЗ, съдът не следва да разглежда
предявения от ищеца евентуален иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ, защото условието, което
обуславя разглеждането му, (неоснователност на прекия главен иск не е
настъпило.
По отношение на авалиста С.Х.Й. процесният запис на заповед не е надлежно предявен.
Постоянния и настоящ адрес, съгласно извършена справка в НБД "Население на
С.Х.Й. е гр. С.З., кв. ***, а нотариалната покана, с която е предявен процесния
запис на заповед е изпратена на адрес : гр. С.З., ***.
С оглед дадените в т. 3 на ТР № 1/28.12.2005 г. по т.д. № 1/2004 г. на
ОСГТК на ВКС разяснения, съдът не споделя доводите на ответника за липса на
възникнало задължение за заплащане на сумата по ценната книга предвид непредявяването на ефекта на авалиста.
Както е посочено в цитираното тълкувателно решение, за да е налице подлежащо на
изпълнение вземане не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за
плащане, тъй като предявяването по своята правна природа представлява
покана за изпълнение на менителничното задължение. Предявяването на записа на
заповед за плащане поставя длъжника в забава и представлява необходимото кредиторово съдействие за изпълнение на задължението, но не
се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя на
записа на заповед и неговия авалист. Разпоредбата на чл. 514, ал.1 ТЗ, съгласно която непредявяването на
менителничния ефект за плащане в определените за това срокове води до загубване
на правата по ефекта по отношение на регресно
отговорните лица - джирантите и техните авалисти /така, решение № 1 от 1.03.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 520/2009 г., II т. о., ТК, решение № 61 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. №
6485/2007 г., IV г. о., ГК, др./, но не и по отношение на издателя и неговия
авалист.
Ответникът С.Х.Й. е направил възражение за изтекла
погасителна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ.
При прекия
осъдителен иск за вземане срещу издателя по запис на заповед или неговия авалист се прилага специалната тригодишна давност по чл. 531, ал.
1 ТЗ, а не общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД
/в този смисъл Решение № 102 от 23.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2680/2013 г., I
т. о., ТК постановено по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващо според разясненията в т. 2 от Тълкувателно
решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280,
ал.1, т.1 от ГПК/.
В настоящия случай падежът е посочен “на предявяване” като е определен
и срок за извършването на това предявяване - до 43 месеца от издаването. Така
издателят е упражнил правомощието си по чл. 487, ал.1
пр.3 от ТЗ, определяйки срок, по-дълъг от една година, за
предявяване на ценната книга.
Безспорно в настоящия случай тригодишния давностен срок по чл. 531, ал. 1
от ТЗ започва да тече от изтичането на посочения в
записана на заповед срок за предявяване - 43 месеца от издаването му, т.е
от 16.11.2010 г. и изтича на 16.11.2013 г. Така към дата на предявяване на
настоящия иск – 06.03.2015 г. тригодишната погасителна давност е изтекла.
От друга страна съдът намира за неоснователно
наведеното от ответника С.Х.Й. възражение за прекратяване на менителничното
поръчителство, на основание чл. 147 от ЗЗД, поради непредявяване на иск срещу
издателя в течение на шест месеца от датата на падежа на записа на заповед,
тъй като разпоредбите на чл. 147 от ЗЗД не намират приложение при менителничното поръчителство /в този
смисъл е решение № 120 от 30.07.2010 г. по т. д. № 988/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.
постановено по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващо според разясненията в т. 2 от Тълкувателно
решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280,
ал.1, т.1 от ГПК/.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения от “У.Л.” ЕАД против С.Х.Й. иск за заплащане на сумата сумата от 14 344, 28 евро с равностойност от 28 054,97 лв.,
представляваща неплатена част от парично задължение, поето със Запис на заповед
№ 7099 от 16.04.2007 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на предявяване на иска – 06.03.2015 г. до окончателното й
изплащане следва да бъде ОТХВЪРЛЕН КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
Ответникът “У.Л.” ЕАД е направил възражение
за прекомерност на заплатеното от ответника С.Х.Й. адвокатско възнаграждение в
размер на 2 400 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес от
10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. В настоящия случай при спазване на тези правила минималното адвокатско възнаграждение е в размер на
1 371, 64 лева. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие,
С.Х.Й. е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 2 400 лв. Съдът като взе предвид правната и
фактическа сложност на делото намира, че заплатеното от С.Х.Й. адвокатско възнаграждение е
прекомерно и следва да бъде намалено до минималния размер от 1 371, 64 лв.
Ответникът “У.Л.” ЕАД следва да заплати
на С.Х.Й. направените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 371, 64 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Ф.” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление : гр. С.З., бул. *** да заплати на “У.Л.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район р-н *** ул. ***,
сумата от 14 344, 28 евро, с равностойност от 28 054,97 лв.,
представляваща неплатена част от парично задължение, поето със Запис на заповед
№ 7099 от 16.04.2007 г., ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 06.03.2015 г. до окончателното
й изплащане и разноски - в настоящото и в обезпечителното производство, в
размер на 4 180, 47 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “У.Л.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. С., район р-н *** ул. *** против С.Х.Й. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***9 иск за заплащане на сумата от 14
344, 28 евро, с равностойност от 28 054,97 лв., представляваща
неплатена част от парично задължение, поето със Запис на заповед № 7099 от
16.04.2007 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на предявяване на иска – 06.03.2015 г. до окончателното й изплащане КАТО
ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА “У.Л.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
С., район р-н *** ул. *** да заплати на С.Х.Й. с ЕГН ********** с
постоянен адрес ***9 направените в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 371, 64 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред АС – гр. Пловдив в двуседмичен срок от получаване на съобщение
за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: