Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 19
гр. Русе, 28.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Русе, V – ти
състав, в публично заседание на 13 май през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА административно дело № 185 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 118, ал. 3, вр. с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по
жалба на Сдружение „Клуб по спортни танци - Приста“, със седалище: гр. Русе,
депозирана чрез адвокат-пълномощник С.С. ***, против Решение № 1040-17-15 от
10.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е оставена без уважение
жалбата на сдружението срещу Задължителни предписания № ЗД-1-17-00875732 от
05.02.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Русе – А.А.И., на длъжност
Главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Русе, като същите са потвърдени
изцяло.
В жалбата се сочи,
че обжалваният акт е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и неправилно приложение на
материалния закон.
Моли съда да отмени
оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Русе, както и потвърдените с
него задължителни предписания.
Претендира и
присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък на
разноските и писмени доказателства за реалното им заплащане (л. 18 и л. 16 от
делото).
Ответникът по
жалбата – Директорът на ТП на НОИ - Русе, чрез процесуален представител ст.
юрисконсулт И.К. в съдебно заседание в хода по същество на делото и в
депозирани писмени бележки вх. № 2055 от 20.05.2021 г. по описа на съда,
оспорва основателността на жалбата. Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд
– Русе, като обсъди становищата на страните и прецени доказателствата по
делото, приема за установено следното:
По фактите
Задължителни
предписания № ЗД-1-17-00875732 от 05.02.2021 г. (л. 11 от преписката) на
контролен орган при ТП на НОИ – Русе, потвърдени изцяло с оспореното в
настоящото производство Решение № 1040-17-15 от 10.03.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ – Русе, са били издадени вследствие на извършена на основание чл.
108, ал. 1, т. 1 от КСО проверка по разходите на ДОО, възложена със Заповед №
ЗР-5-17-00865914 от 18.01.2021 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Русе.
Цитираната заповед е била връчена на председателя на сдружението Л.Х.Л. на
02.02.2021 г. (л. 12 от преписката).
Проверката,
извършена на осигурителя Сдружение „Клуб по спортни танци – Приста“, гр. Русе, е
била по повод постъпил Сигнал № 1043-17-1 от 05.01.2021 г. на Началника на Сектор
КП за проверка на осигурител от контролен орган (л. 15 от преписката).
Проверката следвало
да установи извършвана ли е дейност, подлежаща на осигуряване по чл. 4, във вр.
с чл. 10, ал. 1 от КСО за периода 01.04.2019 г. – 30.11.2020 г. от лицето Т.С.Л..
Проверката е
приключила с Констативен протокол № КП-5-17-00875729 от 05.02.2021 г., като КП
е бил подписан и от председателя на сдружението, връчен му е бил и екземпляр от
него (л. л. 8 и 9 от преписката).
Проверката
установила, че основната икономическа дейност на Сдружение „Клуб по спортни
танци – Приста“, гр. Русе е други дейности в областта на физическата култура и
спорт с код по НКИД – 9262.
От Удостоверение
изх. № 4679/14.11.2019 г. на Окръжен съд – Русе е установено, че Сдружението е
с основна стопанска дейност организиране на курсове с платено обучение и частни
уроци по спортни танци (л. 18 от преписката).
При проверката от
контролния орган били изискани и представени от осигурителя заверени копия на документи,
касаещи лицето Т.С.Л.: трудов договор (л. 36 от преписката), допълнителни
споразумения, заповед за прекратяване на трудово правоотношение (л. 37 от
преписката), справки за подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ в ТД на НАП
(л. л. 38 и 39 от преписката), разплащателна ведомост за заплати за периода м. април
2019 г. - м. ноември 2020 г. с положен подпис, удостоверяващ получено трудово
възнаграждение с изключение на периода м. май - м. ноември 2020 г. (л. л. 50 –
71 от преписката), отчетна форма за явяване/неявяване на работа за периода м. април
2019 г. - м. април 2020 г. (л. л. 72 – 84 от преписката), Договори от
02.07.2018 г., 30.09.2019 г. и анекс към него от 06.01.2020 г., сключени между
осигурителя и ОУ „Любен Каравелов“, гр. Русе за периодите 02.07.2018 г. -
30.06.2019 г.; 01.10.2019 г. - 30.06.2020 г., съгласно които сдружението наема
физкултурния салон в училището за провеждане на тренировки по спортни танци (л.
л. 31 – 35 от преписката); Договор № 3 от 01.11.2019 г. за отдаване под наем на
помещение в ДГ „Слънце“ за срок от 01.11.2019 г. до 31.05.2020 г., с който на
сдружението е отдадено под наем помещение за провеждане на занимания по народни
танци (л. л. 19 – 21 от преписката); Квитанции, издадени на лица - членове на
клуба за м. януари - м. юни 2019 г. и м. октомври - м. декември 2019 г. за
платени такси; извлечение за движение по сметка (л. л. 22 – 25 от преписката); фактури
и вносни бележки за заплащан наем за ползвано помещение по договори за периода
от м. януари до м. юни 2019 г. и от м. октомври до м. декември 2019 г. на
Община - Русе, ЦДГ „Слънце“ и ОУ „Любен Каравелов“, други фактури и фискални
бонове за закупувани консумативи в същия период от време; Квитанции от № 1 до №
43, издадени на лица - членове на клуба за м. януари; м. февруари и част от м. март
2020 г. за платени такси за народни танци; фактури за закупени консумативи и
ушити костюми от 20.02.2020 г.; 10.03.2020 г.; 12.03.2020 г.; 29.09.2020 г.;
27.11.2020 г.; фактура № 1/22.01.2020 г., издадена от ОУ „Любен Каравелов“ за
платен наем на физкултурен салон за м. януари 2020 г.; платежно нареждане към
нея от 24.01.2020 г.; фактура № 6/19.02.2020 г., издадена от ОУ „Любен
Каравелов“ за платен наем на физкултурен салон за м. февруари 2020 г.; платежно
нареждане към нея от 24.02.2020 г.; платежно нареждане от 27.05.2020 г. за платен
наем за помещение на ЦДГ „Слънце“ за м. януари и м. февруари 2020 г. (л. л. 26
– 30 от преписката).
От съдържащите се в административната преписка и приобщени към делото
писмени доказателства се установява, че Т.С.Л. е наета по трудово
правоотношение в Сдружение „Клуб по спортни танци – Приста“ - Русе на длъжност
„Треньор" при условията на пълно работно време 8-часов работен ден,
считано от 11.07.2005 г., с място на работа – зала, наета от Сдружението (вж.
трудов договор на л. 36 от преписката).
Трудовото правоотношение на Лазарова е било прекратено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 4 от КТ, считано от 01.12.2020 г., видно от заповед за прекратяване
на трудово правоотношение на л. 37 от преписката.
В осигурителя няма други наети лица освен Т.С.Л..
По разплащателната ведомост на Сдружението Т.Л. е отразена с пълни
отработени месеци за периода от април 2019 г. до октомври 2020 г. включително,
като за периода април 2019 г. - април 2020 г. има положени подписи на
„получател", а за периода май - октомври 2020 г. трудовото възнаграждение
е начислено и в графата „получател“ има запис „не е изплатено“. Подавани са
данни с декларация образец 1 за Регистъра на осигурените лица с пълни работни
дни за съответния месец за периода от м. април 2019 г. до м. ноември 2020 г.,
включително.
Проверката е установила, че информацията по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода м.
април – м. октомври 2019 г. е подадена на 07.11.2019 г., а за периода м. юли – м.
октомври 2020 г. - на 25.11.2020 г.
Представени са отчетни форми за явяването/неявяването на лицето на работа
за периода м. април 2019 г. – м. април 2020 г. Т.Л. е отразена с пълни
отработени месеци по 8 часа дневно за периода от м. април 2019 г. до м.
февруари 2020 г. 3а м. март 2020 г. е отразена с 21 отработени дни по 8 часа
дневно, като за периода от 16 март 2020 г. до 31 март 2020 г. /12 раб. дни/ под
графата „явяване“, в която са записани 21 човекодни за месеца са отбелязани дни със съкращение „СЛ“ - служебен отпуск, но на контролния орган не са
били представени молби и заповеди за платен или неплатен отпуск на Т.Л.. Следователно
дори действително лицето да е било 12 раб. дни от м. март 2020 г. в „служебен отпуск“,
то това обстоятелство не е било оформено със заповед на работодателя и не е било
отразено в разплащателната ведомост на Сдружението. В разплащателната ведомост
за м. март 2020 г. Т.Л. е отразена с 21 отработени дни.
От представените при проверката на осигурителя документи, контролният орган
приел за установено, че за периода от м. април до м. октомври 2019 г. и от
13.03.2020 г. до 30.11.2020 г. Сдружение „Клуб по спортни танци – Приста“ не е
осъществявало дейност.
Този извод бил изведен предвид липсата на договори за наем на помещения,
липсата на фактури за платен наем на помещение за процесните периоди. Т.е. нямало
данни за обект, в който да е извършвана дейност и да е полаган труд от Т.Л.
като треньор по спортни танци. Не били налични и квитанции за платени такси от
членовете на клуба. За периода 13.03.2020 г. до 30.05.2020 г. била издадена и заповед
на министъра на здравеопазването, забраняваща посещение на спортни клубове,
което е основната дейност на Сдружението. Липсвали всякакви първични счетоводни
документи, удостоверяващи извършвана стопанска дейност от Сдружението.
В декларация от 05.02.2021 г. Л.Х.Л., в качеството му на представляващ
Сдружението декларира, че за периодите м. юли - м. септември 2019 г. и от
13.03.2020 г. до 30.11.2020 г. Сдружението не е извършвало дейност поради
наложена карантина в България. По тази причина и Т.Л. не е упражнявала трудова
дейност. (л. 10 от преписката).
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО,
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
На основание § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на Кодекса
за социално осигуряване „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Предвид цитираните разпоредби, контролният орган
е приел, че за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО е
необходимо да е изпълнен едновременно съставът и на двете цитирани по-горе
разпоредби, като правопораждащият факт за възникване на осигуряване е
упражняване на трудова дейност.
Предвид установените при проверката релевантни
факти и относимата към тях нормативна уредба, със Задължителни предписания №
ЗД-1-17-00875732 от 05.02.2021 г. (л. 11 от преписката), на основание чл. 108,
ал. 1, т.3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ,
контролният орган при ТП на НОИ – Русе – А.А.И., на длъжност Главен инспектор
по осигуряването в ТП на НОИ – Русе, е дал следните задължителни предписания на
осигурителя Сдружение „Клуб по спортни танци – Приста“, гр.Русе:
1. да заличи
подадената информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Т.С.Л., в качеството й на
лице, наето по трудово правоотношение с код за вид осигурен „01“ за периода от
м. юли 2019 г. до м. септември 2019 г. и от м. април 2020 г. до м. ноември 2020
г.
2. да коригира
подадената информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Т.С.Л., в качеството й на
лице, наето по трудово правоотношение с код за вид осигурен „01“ за м. март
2020 г., като посочи в т.16.1. „отработени и други дни с осигурителни вноски“ –
8 раб. дни и в т. 15 „последен ден в осигуряване“ – 12.03.2020 г.
Задължителните
предписания са връчени на председателя на сдружението на 05.02.2021 г.
От Сдружение „Клуб
по спортни танци – Приста“, гр. Русе е подадена жалба срещу задължителните
предписания до директора на ТП на НОИ – Русе на 16.02.2021 г. (л. 6 и 7 от
преписката). Основният довод, изложен в жалбата, е бил, че предвид текстовете
на чл. 128в, ал. 1 и ал. 2, вр. с 267а от КТ, времето на преустановяване на
работа при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка се зачита за
осигурителен стаж.
В срока по чл. 117,
ал. 3 от КСО ръководителят на ТП на НОИ - Русе е издал Решение № 1040-17-15 от
10.03.2021 г., с което е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението
съдържа подробни мотиви, като органът е обсъдил и възраженията на
жалбоподателя, приемайки същите за неоснователни. Решението е връчено лично на
представляващия сдружението на 15.03.2021 г., видно от съдържащото се в
административната преписка известие за доставяне (л. л. 1 – 5 от преписката).
Жалба против Решение
№ 1040-17-15 от 10.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе е подадена пред
АдмС – Русе по пощата на 19.03.2021 г., видно от датата на пощенското клеймо
върху съдържащия се по делото пощенски плик (л. 6 от делото).
По правото
Административен съд
– Русе, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на
събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена
от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване
на срока по чл.118,
ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение
на директора на ТП на НОИ - Русе, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е
валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № 1012-17-35
от 16.02.2021 г. по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за
обжалване по чл.
117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановено е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр.
1 от КСО.
Издадено е от
компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директора на ТП на НОИ - Русе.
Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със
съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за
мотивираност съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените
от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи.
Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред
който подлежи на обжалване, обозначена е дата, положен е подпис.
От обстоятелствената
част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя
извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките да се
дадат задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО с процесното
съдържание, с оглед спазване разпоредбите по държавното обществено осигуряване
и дейността, възложена на НОИ.
В производството по
административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основание
за отмяната му.
Решението е и
материално законосъобразно.
Правилно Директорът
на ТП на НОИ - Русе е приел, че задължителните предписания, предмет на контрол
са издадени от компетентен административен орган. Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 3
от КСО, при изпълнение на служебните си задължения контролните органи на НОИ
дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното
обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ, а според чл. 16 от
Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, контролът за спазване на
наредбата се осъществява от НАП и НОИ във връзка с възложените им дейности.
Според разпоредбите на чл. 33, ал. 5, т. 4 и т. 7 от КСО, контролът по спазване
на осигурителното законодателство, събирането на информация и поддържането на
информационна система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се
лица се осъществява от НОИ. В процесния случай задължителните предписания са
издадени от контролен орган – А.А.И., на длъжност Главен инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ – Русе, в рамките на вменените му правомощия по
събиране на информация за осигурените лица и осигурителите, както и
осъществяване на контрол по спазване на осигурителното законодателство.
Задължителните
предписания са обективирани в изискуемата писмена форма и съответстват на
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание и реквизити. Мотиви на
контролния орган за издаване на задължителните предписания се съдържат и в
съставения констативен протокол за извършената на осигурителя проверка. В
проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, представляващи основание за
отмяната им. Те са издадени след извършена проверка по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1
от КСО, в хода на която са установени
релевантните факти и обстоятелства, обусловили издаването им.
По делото безспорно
се установява, че за периодите от м. юли до м. септември
2019 г. и от м. април 2020 г. до м. ноември 2020 г. Сдружението не е
осъществявало дейност, като това е декларирано и от представляващия Сдружението
в декларация от 05.02.2021 г., затова и лицето Т.Л. не е упражнявала трудова
дейност (л. 10 от преписката). Освен това от представения по делото трудов
договор на лицето Т.Л. е видно, че на същото е определено място на работа –
зала, наета от Сдружението, а за процесните периоди е установено, че не са налични
договори за наем на помещения, липсват фактури за платен наем на помещение,
т.е. няма данни за обект, в който е извършвана дейност и е полаган труд от Т.Л.
като треньор по спортни танци. За периода 13.03.2020 г. до 30.05.2020 г. е
издадена заповед на министъра на здравеопазването, забраняваща посещение на
спортни клубове, което е основната дейност на Сдружението. Липсват и всякакви
първични счетоводни документи, удостоверяващи
извършвана стопанска дейност от
Сдружението.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО,
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни
вноски и продължава до прекратяването й.
На основание § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на Кодекса
за социално осигуряване „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Предвид цитираните разпоредби съдът напълно
споделя становището както на издателя на задължителните предписания, така и на
контролиращия административен орган, че за да се счита едно лице за осигурено
по смисъла на КСО е необходимо да е изпълнен едновременно съставът и на двете
цитирани по-горе разпоредби, като един от правопораждащите факти за възникване
на осигуряване е упражняване на трудова дейност. Следователно лицето трябва не само да има сключен
трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да
осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение.
Съгласно константната практика на Върховния
административен съд, намерила отражение например в Решение № 5365 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. №
16345/2013 г., VI о.; Решение № 16130
от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9136/2013 г., VI о.; Решение № 8872 от
12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15543/2018
г., VI о.; Решение № 5319 от 26.04.2021 г.
на ВАС по адм. д. № 1314/2021 г., VI о.; Решение № 5321 от
27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1297/2021 г., VI о.; Решение № 5552 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. №
2240/2021 г., VI о. и мн. др., законодателят приема за осигурено лице това,
което реално извършва трудова дейност по валидно сключен трудов договор, като в Кодекса за социално осигуряване са разграничени
съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение, които не са
идентични.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че щом има валидно сключен трудов договор, не
може да се прави извод, че определено лице не е осъществявало трудова дейност.
Подписаният трудов договор доказва само факта на сключването му между страните,
но не и неговото изпълнение. Данните от разплащателните ведомости, както и от
отчетните форми за явявания/неявявания на работа действително биха могли да
бъдат индиция за изпълнение на задълженията по трудовия договор от страна на
работника/служителя, но в случая фактът, че лицето не е упражнявало дейност по
трудовия договор за процесните периоди се установява от всички останали писмени
доказателства по делото, с оглед на което плащането или начисляването на
трудово възнаграждение не води до извод за осъществяването на трудова дейност.
От изложеното
следва, че не е достатъчно лицето да има валидно сключен трудов договор и
валидно възникнало трудово правоотношение, а е необходимо и да има реално
извършване на трудова дейност въз основа на това правоотношение. Изключенията
от това законово изискване са посочени в § 1, ал. 1, т. 3, изр. второ от КСО -
случаите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3 и 5 от КСО, т.е. за случаите на разрешен
отпуск, при които лицето не упражнява трудова дейност, но времето се зачита за осигурителен
стаж, без да се правят осигурителни вноски. В случая не е налице нито една от
посочените хипотези, поради което изключението е неприложимо.
Съобразно относимите
за спора доказателства, обосновани са мотивите на органа, че лицето не е
упражнявало трудова дейност за процесните периоди и за него не са били дължими
осигурителни вноски. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да
има качеството „осигурено лице“.
Действително съгласно цитираните от процесуалния
представител на жалбоподателя в проведеното о.с.з. на 13.05.2021 г. разпоредби
на чл. 120в, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда, при обявено извънредно
положение или
обявена извънредна епидемична обстановка работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на
част от предприятието или на отделни работници за целия период или за част от
него до отмяната на извънредното положение, а когато при обявено извънредно
положение или обявена извънредна епидемична обстановка работата на предприятието
или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган,
работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните
им места за периода, определен в заповедта. Правилно е и твърдението, че след като за времето
на преустановяване на работа при обявено извънредно положение по реда на чл.
120в от КТ работниците и служителите имат право на брутното си трудово
възнаграждение, върху което се дължат осигурителни вноски, то на основание чл.
9, ал. 1, т. 1 от КСО, това време се зачита за осигурителен
стаж при пенсиониране на лицата. И в двата случая обаче следва да има нарочна заповед на работодателя, с
която се преустановява за определен период /следва точно да се конкретизира в
заповедта/ работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни
работници /също следва конкретно да се посочи/ - ал. 1, а по ал. 2 на чл. 120в
от КТ следва да има издадена нарочна заповед на работодателя, в която да се
посочи, че за определен период работодателят не допуска работниците до
работните им места, като се посочва и основанието за това – преустановяване
работа на предприятието или на част от него със заповед на държавен орган. В
случая обаче липсват данни по делото работодателят да е издавал такива заповеди,
било то в хипотезата на ал. 1 или на ал. 2 на чл. 128в от КТ.
Няма основание и да се счита, че за периодите м. юли - м. септември 2019 г. и от м. април 2020 г. до м. ноември 2020 г. Т.Л. е била в „престой", съгласно чл. 120, ал. 1 от КТ, тъй като престоят се свързва с организационно-технически/производствени причини, които водят до невъзможност за изпълнение на работата от страна на работника/служителя. При престой, ако работодателят не възложи временно извършването на друга работа на работника, то той не изпълнява задължението си да осигурява работа на работника/служителя, поради което му дължи брутното му трудово възнаграждение - чл. 267, ал. 1 от КТ. Основната разлика е, че при престоя работниците и служителите следва да са на работните си места, за да са в готовност да продължат работата си, докато при преустановяването на работата съгласно чл. 120в, ал. 2 от КТ работодателят не може да допуска до работните им места работниците/служителите. При преустановяването на работа на основание чл. 120в, ал. 1 от КТ работодателят не може да възлага на работника да изпълнява други задачи. Законодателството не предвижда възможност работодателите да предоставят едностранно на работника ползването на неплатен отпуск, без той да е писмено поискан от работника. Работодателят може да предостави едностранно на работника до половината от платения му годишен отпуск на основание чл. 7, ал. 2 от ЗМДВИП.
В случая
жалбоподателят не представя по делото каквито и да било заповеди, издадени от
него за платен или неплатен отпуск на Т.С.Л., нито за преустановяване на
работата на Сдружението на основание чл. 120в от КТ, не е налична и заповед на
работодателя за обявяване на престой на основание чл. 120 от КТ.
При така установените
данни, правилно
на сдружението-осигурител е било предписано с дадените задължителни предписания
да заличи подадената информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Т.С.Л., в
качеството й на лице, наето по трудово правоотношение с код за вид осигурен
„01“ за периода от м. юли 2019 г. до м. септември 2019 г. и от м. април 2020 г.
до м. ноември 2020 г. и да коригира подадената информация по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО за Т.С.Л., в качеството й на лице, наето по трудово правоотношение с код
за вид осигурен „01“ за м. март 2020 г. като посочи в т.16.1. „отработени и
други дни с осигурителни вноски“ – 8 раб. дни и в т. 15 „последен ден в
осигуряване“ – 12.03.2020 г. Правилно и обосновано контролният административен
орган ги е потвърдил с оспореното в настоящото производство решение. Затова настоящият съдебен състав намира, че
административният акт, предмет на съдебен контрол е издаден при наличие на
посочените в закона материални предпоставки и съответства на относимите правни
норми. Оспорването му е неоснователно и като такова следва да се отхвърли.
По разноските
С оглед изхода от
делото и на основание чл.
143, ал. 4 от АПК в
полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Сдружение „Клуб по
спортни танци - Приста“, със седалище: гр. Русе против Решение № 1040-17-15 от 10.03.2021г.
на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е оставена без уважение жалбата на
сдружението срещу Задължителни предписания № ЗД-1-17-00875732 от 05.02.2021 г.
на контролен орган при ТП на НОИ – Русе – А.А.И., на длъжност Главен инспектор
по осигуряването в ТП на НОИ – Русе, като същите са потвърдени изцяло.
ОСЪЖДА Сдружение „Клуб по спортни танци - Приста“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, жк „Родина – 1“,
бл. Ерма, вх. А, ет. 6, представлявано от Л.Х.Л., да заплати на Националния
осигурителен институт, гр. София сумата от 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия: