Решение по дело №43/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) „Производства за обезщетения“ във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба и уточняваща молба от Н. П. Д., [ЕГН], от [населено място], [улица], бл. Н. *, вх. *, ап. *, [тел. номер], чрез адв. С. Ж. П., АК-[област], съдебен адрес: [населено място], пл. „[община]” № *, ет. *, офис *, срещу: Община [област], представлявана от кмета Н. Т. М., с ЕИК: *, адрес: [населено място], бул. „[държава]” № *, с която са предявени два иска с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на недвижими имоти, представляващи урегулиран поземлен имот ХІІ-259, с площ от 412 кв.м. и урегулиран поземлен имот ХІІ-259,261, с площ от 534 кв.м, и двата в [жк], квартал Горно [област] (изменен, чрез обединяване и преотреждане в УПИ XI-694,695, с площ 946 кв.м, в кв. 57а по плана на [населено място], кв. Г. [област]), придобит на 02.11.2004г. с Нотариален акт за покупко-продажба № 149, том III, peг. № 5390, дело № 490/2004 г. по описа на нотариус А. С., с район на действие Районен съд - [област]. Твърди се, че от Главния архитект на Община [област] й е издадено разрешение за строеж № 235 от 02.06.2005г. за горепосочения имот за построяване на „Къща за настаняване“ в урегулиран поземлен имот ХІІ-259 с площ от 412 кв.м, в [жк], квартал Г. [област] (изменен, чрез обединяване и преотреждане в УПИ ХІ-694,695, с площ 946 кв.м, в кв. 57а по плана на [населено място], кв. Г. [област]) и в имота била построена „Къща за настаняване“. От Община [област] й било издадено удостоверение № 67/22.12.2011г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Къща за настаняване“ РЗП - 313,10 кв.м, V-та категория. С писмо изх. № 94И-679-1/01.11.2010 г. на Кмета на Община [област] ищцата била уведомена, че за участъка от [улица]о.т. 699 до о.т. 706 в кв. 84,57а по плана на кв. Горно [област] има извършена процедура по отчуждаване със Заповеди №№ 1972; 1973; 1974; 1975; 1976/29.12.1989 г. В писмото било вписано, че за същия участък има изготвен идеен и работен проект, които са в процес на одобряване, както и че улицата ще бъде реализирана и съответно осигурен транспортен достъп до имота. Въпреки това от тогава до момента до имота няма осигурен транспортен достъп за което е виновна изцяло Община [област], тъй като именно в компетенциите на общината е да извърши необходимите по закон действия и процедури, за да бъдат реализирани улици, от които да се осигури транспортен достъп до имота на ищцата. В исковата молба се твърди, че през годините ищцата е депозирала безброй молби и искания до кмета на Община [област] в тази връзка, но ефект нямало. Така в периода от въвеждане в експлоатация на обекта - 22.12.2011 г. до момента имота не можело да бъде използван по предназначение поради липса на път (транспортен достъп) до „Къща за настаняване“ в урегулиран поземлен имот ХІІ-259 с площ от 412 кв.м, в [жк], квартал Г. [област] (изменен, чрез обединяване и преотреждане в УПИ XI-694,695, с площ 946 кв.м, в кв. 57а по плана на [населено място], кв. Г. [област]). По този начин не може построената от мен „Къща за настаняване“ да бъде използвана по предназначение, в резултат на което ищцата търпи имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Твърди се, че съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В исковата молба се твърди, че в случая имота е урбанизирана територия, част от територията на Община [област], с оглед на което задължението за осигуряване на транспортен достъп до имота, за който е издадено разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация на имота е на Община [област]. Това задължение е властническо, доколкото в правомощията на общината е изграждането и поддържането на пътищата на нейната територия и тя, лично чрез своите органи и служби или опосредено чрез нея от трети лица, може да изгражда и поддържа пътища. Твърди се, че с действията си през последните две години и бездействието си в периода 2011 г. - 2021 г. (заповед за отчуждаване два пъти - 1989 г. и през 2022 г., втората е отменена от АС - [област], поради пропуски и немотивираност) на служителите на Община [област], е нарушено правото на ищцата на транспортен достъп до „Къща за настаняване“ в урегулиран поземлен имот № ХІІ-259, с площ от 412 кв.м, в [жк], квартал Г. [област] (изменен, чрез обединяване и преотреждане в УПИ ХІ-694,695, с площ 946 кв.м, в кв. 57а по плана на [населено място], кв. Г. [област]). Твърди се от ищцата, че е налице първата предпоставка, предвидена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Община [област], а именно незаконосъобразно бездействие на администрацията да осигури транспортен достъп до „Къща за настаняване“ в урегулиран поземлен имот № ХІІ-259, с площ от 412 кв.м, в [жк], квартал Г. [област] (изменен, чрез обединяване и преотреждане в УПИ ХІ-694,695, с площ 946 кв.м, в кв. 57а по плана на [населено място], кв. Г. [област]). Твърди се, че поради липсата на транспортен достъп до имота, ищцата била лишена от възможността да ползва имота „Къща за настаняване“ по предназначение, чрез отдаване под наем на същия в периода от въвеждане в експлоатация 22.12.2011 г. до завеждане на исковата молба, поради което са налице пропуснати ползи, тъй като ако имало транспортен достъп и функционирала построената „Къща за настаняване“ щяла да реализира печалба. Твърди се в исковата молба, че вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване правата на човека, представляващи неговото имущество, права и т. ц., з., д. и п. с.. Пропуснатите ползи в правната доктрина и съдебната практика се определят като неосъществено увеличение на имуществото на лицето. Установяването на пропуснатите ползи се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на лицето би се намирало, ако не би бил постановен незаконосъобразния административен акт, съответно незаконосъобразното бездействие, съпоставено с имуществото му към момента на изпълнението на този акт, съответно извършването на действието. В случая е налице и причинна връзка от не намиране на решение от страна на Община [област] и настъпилите имуществени вреди, тъй като ако не беше налице бездействие на общината своевременно щеше да бъде осигурен транспортен достъп до имота на ищцата. Твърди се в исковата молба, че са налице и неимуществени вреди, които претърпяла от бездействието на Община [област]. Твърди се, че вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване правата на човека, представляващи неговото имущество, права и т. ц., з., д. и п. с.. В случая, неимуществените вреди в размер на 20 000,00 лева били в резултат на негативни емоции, у., п. и н., чувство на безпомощност пред институциите, б. и с., предизвикан от чакането и неразрешаването на административния въпрос, свързан с неосигуряването на транспортен достъп до имота на ищцата. В крайна сметка самата община издала разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация на обекта, а ги лишава от възможност на транспортен достъп до имота им, което прави имота неизползваем (повече от десет години) в течение на времето. Твърди се в исковата молба, че логично и житейски оправдано е невъзможността за въвеждане на строежа в експлоатация и използването му по предназначение, макар същият да е изграден до степен на готовност, да носи на ищцата чувство на несигурност и притеснение, за което са подавани множеството жалби и молби до Община [област] за намиране на решение на проблема.

Прави се искане да се установи незаконосъобразното бездействие на кмета на Община [област] в периода от въвеждане в експлоатация на обект „Къща за настаняване“ в урегулиран поземлен имот № ХІІ-259, с площ от 412 кв.м, в [жк], квартал Г. [област] (изменен, чрез обединяване и преотреждане в УПИ ХІ-694,695, с площ 946 кв.м, в кв. 57а по плана на [населено място], кв. Г. [област]) - 22.12.2011г. до датата на предявяване на исковата молба 01.02.2024 г. да осигури транспортен достъп до имота, поради което имота не може да бъде използван по предназначение, както и да се осъди Община [област], с ЕИК: *, представлявана от кмета Н. Т. М., с адрес: [населено място], бул. „[държава]“ № *, да заплати на ищцата обезщетение в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева, претърпени от нея имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в периода 29.01.2019 г. до 29.01.2024 г., изразяващи се в невъзможността да използва по предназначение „Къща за настаняване“ в урегулиран поземлен имот № ХІІ-259, с площ от 412 кв.м, в [жк], квартал Г. [област] (изменен, чрез обединяване и преотреждане в УПИ XI-694,695, с площ 946 кв.м, в кв. 57а по плана на [населено място], кв. Г. [област]) в резултат на незаконосъобразно бездействие на администрацията на Община [област] да проведе необходимите по закон процедури и осигури транспортен достъп до имота, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Прави се искане да се осъди Община [област], с ЕИК: *, представлявана от кмета Н. Т. М., с адрес: [населено място], бул. „[държава]“ № *, да заплати на ищцата обезщетение в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, претърпени от нея неимуществени вреди, представляващи н. е., у., п. и н., ч. на б. пред институциите, б. и с., предизвикан от чакането и неразрешаването на административния въпрос, свързан с неосигуряването на транспортен достъп до урегулиран поземлен имот № ХІІ-259, с площ от 412 кв.м, в [жк], квартал Г. [област] (изменен, чрез обединяване и преотреждане в УПИ ХІ-694,695, с площ 946 кв.м, в кв. 57а по плана на [населено място], кв. Г. [област]) и невъзможността да използва по предназначение „Къща за настаняване“, търпени в периода 29.01.2019 г. до 29.01.2024 г., в резултат на незаконосъобразно бездействие на администрацията на Община [област] да проведе необходимите по закон процедури и осигури транспортен достъп до имота, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В отговор на исковата молба ответникът Община [област], представлявана от Н. Т. М. - Кмет, чрез надлежно упълномощеният му процесуален представител юрисконсулт К., оспорва исковата молба като недопустима и алтернативно - като неоснователна. Твърди се в отговора, че видно от посочената разпоредба, въз основа на която е предявен иска чл. 204, ал. 4 от АПК, в ал. 1 от с.ч. установява, че иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В случая не е налице отмяната на административния акт по съответния ред, въз основа на който ищцата да основава своята претенция. Твърди се от ответника, че от изложените в исковата молба обстоятелства и уточняваща молба следва да се приеме, че се търси отговорност на Община [област] за вреди, причинени от една страна от незаконосъобразни действия, а също и от бездействия на длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в размер, определен съгласно чл. 4 ЗОДОВ и по реда на чл. 203, ал. 1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК, когато вредите са причинени от действия и бездействия на длъжностни лица в администрацията на ответника, както се твърди в настоящия казус, незаконосъобразността се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. За да бъде разгледан иск с посоченото основание по настоящия ред, следва да се установи на първо място дали лицето, чиито действия се твърдят като причина за понесената вреда е длъжностно лице и е действало при изпълнение на административна дейност. Това е така, тъй като ЗОДОВ създава облекчен ред за ангажиране отговорността на общините за вредите, причинени на нейни граждани, който може да бъде ползван, само ако причинителят на вредите действително е от кръга на лицата, посочени в чл. 1 от същия закон. Твръди се в отговора на ответника, че в предявения иск липсва конкретно посочени лица, за които се твърди, че са причинили вредите. В чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ е посочен обхватът на исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица, ограничен обаче до осъществяването на административна дейност от държавните органи и от длъжностните лица. В кръга на органите на държавна власт влизат всички органи, които по един или друг начин са придобили по силата на закон властническо правомощие, а „длъжностни лица“ са тези, които осъществяват определена служебна функция и задължение. Твърди се, че е важно да се прави разграничение между „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 203 АПК и лицето, на което е възложена от другиго някаква работа. Твърди се в отговора на исковата молба, че на първо място липсва административен акт, заповед или други действия на Община [област], адресирани до ищцата и същата да бъде пряко засегната от този акт, за да е налице незаконосъобразно действие по отношение на твърдяното от нея, с оглед на което предявения иск е недопустим.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло и счита за неоснователни твърдението и претенциите за обезщетение в размер на 30 000 лева, представляващи пропуснати ползи в невъзможността да използва по предназначение „Къща за настаняване“ в резултата на незаконосъобразно бездействие на администрацията да проведе необходимите процедури и осигури транспортен достъп до имота, както претенцията за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, тъй като такива не са налице. Твърди се, че е неоснователна претенцията за обезщетение, като от страна на ищцата не са предприети действия по популяризиране на „Къща за настаняване“, с цел привличане на туристи, т.е. липсва рекламна дейност за извършване на туристически услуги; не са предприети действия по категоризация в Национален туристически регистър за лице, извършващо туристическа дейност по отношение на „Къща за настаняване“ от ищцата Д., за да осъществява туристическа дейност; от страна на ищцата не е заплащан туристически данък за претендирания период, което води до обстоятелството, че същата никога не е имала и има намерение да използва сградата съгласно издаденото разрешително за строеж, а се използва като еднофамилна жилищна сграда; неверни са твърденията, че лисва достъп до посочената „Къща за настаняване“ и видно от представените снимки по делото достъпа се осъществява, както от северната част (снимка №1), а така също и от източна чат на имота (снимка №2). Твърди се от ответника, че на място са разкрити две улици стигащи до имота на ищцата, като пред самата къщата е обособено и място да паркират автомобил; независимо, че има действащи към момента две разкрити улици, то не е налице действие или бездействие от Община [област] по отношение на достъпа до имота. Извършвани са процедури за отчуждаване на засегнати имоти, премахване на постройки попадащи в улична регулация, която постройка не ограничава достъпа до имота на ищцата. Също така е в ход процедура по изготвянето на ПУП по установена регулация и разкрита на място улица, както и процедура за право на прокарване на временен път до имота на ищцата. Твърди се в отговора на исковата молба, че във връзка с депозирани жалби и молби от ищцата са предприемани различни процедури по отчуждаване на имоти, като е изготвена скица-проект № 15-625269/09.06.2022 г., както и постановена Заповед № РД-0814 от 10.08.2022г. за отчуждаване по реда на глава III от ЗОС, която е обжалвана от Б., собственици на имота, през който следва да премине съответната улица и с Решение № 267 от 24.10.2022 г. на АдмС - [област] по адм. д. № 247/2022г. е отменена изцяло Заповед № РД-0814/10.08.2022 г., издадена от Кмета на Община [област], с която следва да бъде отчуждена съответната улица с проектен имот с [идентификатор]. Сочи се в отговора на исковата молба от ответника, че със Заповед № РД-0889 от 11.08.2023г. на кмета на Община [област] е констатиран незаконен строеж, попадащ в уличната регулация, предвиден за достъп до имота на ищцата, която също е обжалвана от страна на А. С. Б., като с решение № 296 от 05.2023г. по адм. д. 20237230700227 първоинстанционния съд отменя обжалваната заповед. Твърди се в отговора, че към момента, както и от представените по образуваните административните дела съдебно-технически експертизи от страна на вещите лица се установява, че имота на ищцата Д. към момента обслужването се осъществява от улицата, находяща се и от северозапад, която улица е разкрита и положена баластрова настилка, като в този случай неправилно и невярно е твърдяното в исковата молба, че имота не може да бъде обслужван по предназначение. Твърди се от ответника, че въпреки наличието на безспорно установените факти от вещите лица, че имота никога не е преставал да има достъп до улица, то към момента е постановена Заповед № УТР-072 от 27.06.2023г. на кмета на община [област] и е възложено изработването на ПУП с проект, представляващ скица-предложение за изменение на улична регулация от о.т. 701. До о.т. 702, кв. 57а и кв.84 по плана на [населено място], [жк], че с оглед изложеното не е налице твърдяното от ищцата незаконосъобразно действие или бездействие от страна на кмета на община [област] по предоставянето на достъп до имота.

Твърди се в отговора на исковата молба, че законните дефиниции на понятията „действия“ и „бездействия“ са посочени в чл. 250 и чл. 256 от АПК. При изследване на въпроса за наличието на фактически действия на администрацията законът предполага извършването на такива фактически действия, които са предписани като задължение от императивна правна норма. В случая липсва законов или подзаконов нормативен акт, с който да се вменява задължение на кмета или на длъжностни лица прокарването на пешеходен или транспортен подход към сгради. Това обстоятелство следва да се разграничава от регламентирането на проектирането, изпълнението и поддържането на строежите. В този случай след като липсва законово задължение да се извърши определено действие, то и не е налице бездействие от страна на административния орган. Твърди се от ответника, че не може да се вменява задължение на кмета или на длъжностни лица прокарването на пешеходен или транспортен подход към определени сгради. След като не е налице законово изискване или изискване на друг подзаконов нормативен акт, въз основа на който да се установява задължение от страна на кмета на общината, то не е налице незаконосъобразно бездействие и не е осъществен фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Твърди се, че в случая липсват елементите от фактическия състав на отговорността на общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно на твърдяното незаконосъобразно бездействие. Твърди се в отговора на исковата молба, че независимо от това обстоятелство от страна на кмета на община [област] са предприето различни методи и подходи по предоставянето на достъп до съответното УПИ. Твърди се, че изграждането на улица или прокарването на временен път до имота на ищеца не може да се квалифицира като фактическо бездействие за изпълнение на задължение, което произтича пряко от закон, както изисква чл. 256 АПК. Твърди се също, че дейността по изграждане на комуникационно-транспортната система на урбанизирани територии представлява комплексна стопанска дейност, осъществявана от органи на изпълнителната власт съобразно възложените им правомощия. Изграждането на улици е свързано с одобряването на устройствен план, с възлагане на инвестиционен проект и неговото съгласуване, с разрешаване на строителството и неговото възлагане на изпълнител по реда на Закона за обществените поръчки. Твърди се от ответника, че създаването на техническа инфраструктура изисква издаването на административни актове, които подлежат на съдебен контрол. За да се приеме, че има незаконно бездействие на административен орган като един от елементите за ангажиране на имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, следва да се направи преценка за наличието на нормативния състав на чл.256, ал.1 АПК. Необходимо е да се установи, че административен орган не изпълнява свое нормативно властническо задължение, което е пречка за реализацията на конкретно право или законен интерес на гражданин или организация. Според ответника в случая няма основание за търсене на отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от Община [област], основана на твърдения за незаконно бездействие на административен орган, тъй като изграждането на улици, площади и други елементи на техническата инфраструктура в населените места не представлява изпълнително-разпоредителна дейност. В подкрепа на направения извод са и мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело №2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от гражданската колегия на Върховния касационен съд и съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, според които „..поддържането на пътищата не е административна дейност и неизпълнението на задълженията за изграждане, ремонт и поддържане на транспортно-комуникационните мрежи и съоръжения не е свързано с осъществяването на властнически функции, поради което не е налице специалното основание, което да дерогира общия ред за осъществяване на защитата на засегнатото право...“.

Твърди се в отговора на исковата молба, че съгласно чл. 5, ал. 1 ЗУТ общинските съвети и кметовете на общините в рамките на предоставената им компетентност определят политиката по устройство на територията на съответната община, в това число, изграждането и поддържането на уличната мрежа. Управлението на общинската собственост, което включва и дейностите по изграждане на необходимата за задоволяване на жизненоважни обществени потребности на местната общност инфраструктура, се реализира чрез действия и актове на органите на местно самоуправление и на изпълнителната власт на територията на общината. Твърди се, че отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се реализира в случаите, когато административни органи или длъжностни лица чрез незаконни актове, действия или бездействия препятстват пряко упражняването на признати от закона субективни права, свободи или законни интереси на граждани или организации с административноправен характер, чиято защита се осъществява пред административните съдилища. Достъпът до сгради посредством изградена от общината улична инфраструктура обаче не е обект на индивидуално или колективно субективно право на граждани или организации, на което съответства задължение на определен административен орган, в частност на кмета на община [област], както неоснователно се претендира в исковата молба.

В отговора на исковата молба се твърди, че съгласно чл. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. Фактическият състав на иска за обезщетение включва следните кумулативни предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; 2. вреда - имуществена или неимуществена; 3. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

Липсата на която е да е от кумулативните предпоставки изключва основателността на иска. Твърди се, че терминът „действие“ е употребен и в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на [държава], така и в чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. Легално определение на термина „действие“ липсва в посочените нормативни актове, но под „действие“ следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен/общински орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. Твърди се от ответника, че информацията от представените по делото доказателства за изграждане на път са налице достатъчно доказателства, от които да се приеме обоснован извод, че върху част от терена на същия имот е налице прекаран път, с оглед на което предявените претенции са неоснователни.

Твърди се в отговора на исковата молба от ответника, че по отношение на настъпила погасителна давност на предявената претенция с начален период от 22.11.2011 г., на основание чл. 110 от ЗЗД и общината не дължи претендираните суми.

Прави се искане предявената претенция да се приеме за недопустима, алтернативно да се отхвърлят предявените имуществени и неимуществени претенции на Н. П. Д., с адрес: [населено място], [улица], бл. „Н.“ № *, вх. *, ап. *, срещу ответника и се присъдят направените съдебни разноски пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание ищцата Н. П. Д., редовно призована, се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител адв. П., който моли да се уважат предяваните искове и да се присъдят разноските съобразно списък на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Представя писмена защита.

Ответникът Община [област], редовно призована, се представлява от надлежно упълномощени процесуални представители юрисконсулт К. и адв. К., които молят предявените искове да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Претендират присъждане на направените разноски съобразно представен списък на разноските. Юрисконсулт К. прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцата. Юрисконсулт К. и адвокат К. са представили писмени защити.

Представителят на Окръжна прокуратура - [населено място] дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявените искове.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, от чиито анализ и оценка съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че ищцата е собственик на недвижими имоти, представляващи урегулиран поземлен имот (УПИ) ХІІ-259, кв. 57а по ЗРП на [населено място], квартал Г. [област] и урегулиран поземлен имот (УПИ) ХІІ-259,261, кв. 57а по ЗРП на [населено място], квартал Г. [област].

Издадено е Разрешение за строеж № 235/08.06.2005г. от Главния архитект на Община [област] за построяване на „Къща за настаняване“ в урегулиран поземлен имот (УПИ) ХІІ-259, кв. 57а по ЗРП на [населено място], кв. Г. [област] и в имота била построена „Къща за настаняване“, въведена в експлоатация съгласно Удостоверение № 67/22.12.2011 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Къща за настаняване“ РЗП - 313,10 кв.м, V-та категория, с възложител: Н. П. Д., съгласно Нотариален акт № 6, т. VІІІ, вх. Р. № 2143/02.11.2004 г..

С писмо изх. № 94И-679-1/01.11.2010 г. на Кмета на Община [област] ищцата Н. П. Д. е уведомена, че за участъка от [улица]о.т. 699 до о.т. 706, в кв. 84,57а по плана на кв. Г. [област] има извършена процедура по отчуждаване със Заповеди №№ 1972; 1973; 1974; 1975; 1976/29.12.1989 г.

С жалба вх. № ДЛ000208/08.01.2021 г. по описа на Община [област], ищцата Н. Д. е направила искане да кмета на Община [област], като собственик на обект „Къща за настаняване“, находящ се в УПИ ХІІ-259, кв. 57а по плана [населено място], представляващ сграда с [идентификатор], построена в ПИ с [идентификатор], както и на ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], да бъдат извършени необходимите законови действия и процедури за реализиране на предвидените улици, за да може да ползва сградата и дворното място по предназначение. В отговор по жалбата с писмо изх. № ДЛ000208/12.03.2021 г. на кмета на Община [област], ищцата е уведомена, че към момента има неприключено съдебно производство пред Върховния административен съд на РБългария, касаещо пряко достъпа до улица/и на горепосочените имоти, като след приключване на производството ще бъдат проведени действия и процедури за реализиране на предвидените улици и осигуряване на достъп до поземлени имоти с идентификатори 67653.913.694 и 67653.913.695 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на ИД на АГКК - [област], които имоти участват в УПИ XII и УПИ XI в кв.57а - по застроителния и регулационен план на [населено място], кв. Г. [област].

С искане вх. № ДЛ000208_001/25.03.2021 г. по описа на Община [област], ищцата Н. Д. отново е направила искане да кмета на Община [област] да получи отговор в законоустановения срок, конкретно какви действия и процедури ще бъдат проведени от страна на Община [област] за реализиране на предвидените улици и осигуряване на достъп до собствения й имот, като се ангажира с изрично посочен срок, в който счита, че проблема й ще бъде окончателно решен. В отговор на искането с писмо изх. № ДЛ000208_001/21.04.2021 г. на кмета на Община [област], ищцата е уведомена, че със заявление вх. №01-39237/30.01.2019 г. Община [област] е заявила в СГКК - [населено място] изменение на кададастралната карта на [населено място], касаещо поземлени имоти 67653.913.768, 67653.913.446, 67653.913.447 и 67653.913.756 съгласно представен проект по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, което представлява отстраняване на непълнота с нанасяне на поземлен имот, за който е извършено отчуждаване, но СГКК - [населено място] е постановила отказ № 17-174/08.04.2019 г., в частта за поземлени имоти с идентификатори 67653.913.768, 67653.913.446, през които минава трасето на улицата, осигуряващо достъп до поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място] на ищцата. Отказът е обжалбан пред Административен съд гр. [област] и пред ВАС, като с определение № 3477/16.03.2021 г. е потвърден, което налага започване на нова процедура за отчуждаване на цитираните имоти. Посочено е в писмото, че за прилагане на улични регулации и реализирането им няма определение срокове съгласно нормативната уредба.

Издадена е Заповед № РД-0814/10.08.2022 г. на кмета на Община [област], с която е отчужден проектен имот с идентификатор № 67653.913.812 с площ 434,00 кв.м, съгласно скица проект № 15-625269/09.06.2022 г., представляващ реална част от ПИ 67653.913.446 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-14/10.05.2005 г., попадащ в улична регулация от о.т. 701 до о.т. 702 в кв.57а, 84 по плана на [населено място] [жк], собственост на н-ци на С. Я. Б., която заповед е отменена с Решение № 267/24.10.2022 г., постановено по адм. д. № 247/2022 г. по описа на Административен съд - гр. [област].

С искане вх. № ДЛ001719/07.03.2023 г. по описа на Община [област], ищцата Н. Д. отново е направила искане да кмета на Община [област] в най-кратки срокове да започне процедура (отчуждаване или служебен ПУП) с цел осигуряване на транспортен достъп до къщата й за гости. В отговор на искането с писмо изх. № ДЛ000208_001/21.04.2021 г. на кмета на Община [област], ищцата е уведомена, че Община [област] е предприела изготвяне на подробен устройствен план, но към момента няма влязъл в сила подробен устройствен план, за да се предприема нова процедура по отчуждаване.

Издадена е Заповед № УТР-072/27.06.2023 г. на кмета на Община [област], с която е наредено Община [област] да възложи изработване на ПУП - План за изменение на улична регулация от о.т.702 до о.т.701 между кв. 57а и кв.84 по плана на [населено място], кв. Г. [област]. Взето е решение по т.17 от Протокол № 25/19.07.2023 г. от Общински експертен съвет по устройство на територията при Община [област], с което е предложил на кмета на Община [област] да издаде заповед за одобряване на ПУП на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ.

Издадена е Заповед № РД-0889/11.08.2023 г. на кмета на Община [област], с която е наредено И. С. Б. и А. С. Б., с адрес: [населено място], [улица], в качеството им на наследници на С. Я. Б. да премахнат установеният незаконен строеж: „Складово помещение“ - допълващо застрояване, изпълнен в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], улична регулация, кв.57а по плана на [населено място], която заповед е отменена с Решение № 296/05.12.2023 г., постановено по адм. д. № 227/2023 г. по описа на Административен съд - гр. [област].

Подадено е заявление вх. № УТ000176/19.01.2024 г. по описа на Община [област] от ищцата Н. П. Д. и И. Г. И., с искане на основание чл. 190, ал. 1 и ал. 6, предл. второ от ЗУТ да бъде издадена заповед за прокарване на временен път с цел осигуряване на достъп до поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], като трасето на временния път засяга части от поземлен имот с [идентификатор] и поземлен имот 67653.445 по КККР на [населено място]. С писмо изх. № УТ000176/15.02.2024 г. на кмета на Община [област], ищцата е уведомена, че е необходимо да представи документ, удостоверяващ несъгласието на собствениците на поземлен имот с [идентификатор] и поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД- 18-14/10.05.2005 г. на ИД на АГКК-[област] в 14-дневен срок. По повод писмото е подадено заявление вх. № УТ000176-001/20.02.2024 г. по описа на Община [област] от ищцата Н. П. Д. и И. Г. И. за провеждане на процедура по прокарване на временен път на основание чл. 190, ал. 1 и ал. 6 от ЗУТ.

Със заповед № УТ-032/10.05.2024 г. на кмета на Община [област] е одобрен Подробен устройствен план - план за регулация в кв.57а и 84 по плана на [населено място], кв. Г.[област]. Изменение на уличната регулация от о.т. 701 до о.т. 702 с номериране на нови осови точки 701а и 702а. Промяната обхваща : УПИ X-259, 261 и УПИ XI-694, 695 в кв.57а и УПИ III-261 и УПИ II-261, в кв. 84 по плана на [населено място], кв. Г.[област] по кафяво и зелено нанесеното към заповедта скица.

Разпитаният по делото свидетел К. Б. М., ж. на с. н. с ищцата от 14 години, заявява, че за къщата за гости се минава покрай главния път от „Р.” в ляво само направо, докато се стигне един път, който е макадамова настилка, тревясало, като видим достъп има. Заявява, че през последните 4 години е имало процедури до общината за осигуряване на достъп, като Н. Д. е пускала молби, заявление. Според свидетеля липсата на автомобилен достъп до имота на ищцата Н. Д. се е отразило с в. с. с тези жалби и тези отношения между съседи. Тя цялата енергия си е вложила в тази къща. И в един момент изпълнила всички правила и изисквания, каквито и от община, и кадастър, и архитектурни планове, които са необходими, за да се изгради тази къща и в същото време всичко се обезсмисля, цялата тази енергия, която е вложена се обезсмисля. Това е в последните 4-5 години вече видимо. Споделяла е, че всичко, което е градила и е искала да направи, в един момент се обезсмисля заради това, че някаква институция не си довършила работата - не е отчужден пътя до къщата, с което нямат достъп до имота си. Е. с. е всеки път като се наложи обжалване. Свидетелят М. заявява, я е щадял да не се говори затова, защото преживява още един път всичките тези с., направо я с.. Най-вече е възмутена от това, че тя си е свършила работата в общината по техните правила - разрешение за къщата, архитектурни планове, кадастри, всичко необходимо, което се изисква за да се направи тази къща, а в същото време с това ненавременно да е извършено такова отчуждаване, за да няма този проблем с достъпа до къщата. Жалба имаше след 2010 г. една, след това от 2019 г., като че започнаха тези жалби. Тя реагира така, че в един момент общината си е задействала нещата да извърши работата по техните процедури и от там нататък се спира, няма движение по въпроса, няма решение. И към момента го няма това решение. Това за нея е т., не е добре, нито п. са п., нито п. са п.. Тя е вкарала цялата си е. там и го и., така че й се о. и з.. П. л., това са обикновено за к., с.. Видимо с., това са н., м., п., по-скоро в. и..

Разпитаният по делото свидетел И. М. Г. заявява, че с Н. Д. са комшии на „К.“. Преди петнадесетина години е построила къща за гости, която би трябвало да е въведена в експлоатация, понеже е дадено разрешение да се ползва като Къща за гости. Свидетелят заявява, че доколкото му е известно последните 5 години не работи като Къща за гости, като в нея живее бившия мъж на Н. с една жена. Свидетелят Г. заявява, че доколкото му е известно с комшиите имат спор за преминаване през имота. С кола може да се премине, пътят не е асфалтиран, но се минава. До тази Къща за гости с кола има един достъп, иначе по пътеки от още две места може да се мине, но пак се минава през частен имот.

Разпитаната по делото свидетелка С. М. Б. заявява, че живеете на [улица], в [област]. Което е близодо Къща за гости „Ч. с.“, която е срещу тях. Тази Къща за гости работи, но последната година 2024 г. не е работила, понеже имали пререкания и те писали жалби срещу тях, понеже преминават през техния имот без тяхно разрешение и пишат неоснователни жалби. До 2024 г. тази Къща за гости работила, постоянно има коли. Свидетелката Б. заявява, че са подавали сигнали в НАП, понеже проверила, че по Закона за туризма те не са регистрирани за тази дейност, но упражняват тази дейност. Заявява, че във всички сайтове те рекламират дейността и паркират навсякъде в техния имот. Колите са и смолянска регистрация идват, но повече са старозагорски, от вътрешността - пловдивска регистрация, хасковска регистрация. Според свидетелката за Нова година през 2023 г. не е имало посещаемост, защото вече били в по-особен конфликт, не е видяла да има, ако е имало то е било от другата страна - там откъдето им е достъпа на имота, от другата улица. Свидетелката Б. сочи, че в къщата демонстрира, че живее И. И.. Хората, които е видяла, че ходят там, с приспиване ползват. Свидетел е на това да е имало хора там, които през този [възраст] период са ползвали къщата срещу заплащане - най-вече колата, която правила GPS в [област] на улици, те били постоянно там може би повече от месец. Свидетелката сочи, че И. е казвал, че му трябват пари и затова няма да спре дейността си, че е вложил много пари и че трябва да ги избива.

Установява се от заключението на вещото лице арх. Г. по назначената съдебно-техническа експертиза, че транспортен достъп до имот „Къща за настаняване“ в урегулиран поземлен имот XII-259, в кв. 57а по ЗРП на [населено място], кв. Г. [област] не е осигурен. До имота има съществуващи макадамови пътища от северозапад и югоизток, но пътищата минават през частни имоти, габаритите по дължина на пътищата са различни и не удовлетворяват минималните габарити дори за еднопосочна улица в населено място съгласно текста на чл. 81 ал. 1 от ЗУТ. Вещото лице сочи, че формално има път водещ до имота, но реално по всяко едно време подходът може да бъде блокиран съвсем законно, тъй като имотите, през които минава са частни. Собствениците нямат и учредено право на преминаване през съседни имоти. Вещото лице сочи, че уличната регулация от о.т. 701 до о.т. 702 засяга кв. 57а и кв.84. Вещото лице сочи, че Община [област] е провеждала процедури по отношение на изменение на улична регулация от о.т. 701 до о.т. 702, кв. 57а и кв.58 по плана на [населено място], кв. Г. [област] по действаща и разкрита на място улица. Община [област] е правила няколко опита за отчуждаване на част от имот с [идентификатор]: 1. Със Заповед за отчуждаване на поземлен имот по реда на глава III от ЗОС № РД-0814/10.08.2022 г. на Кмета на Община [област], която е отменена с Решение № 276 на Смолянски административен съд от 24.10.2022 г. по АД № 247/2022 г.; 2. Със Заповед № РД-0889/11.08.2023 г. на Кмета на Община [област] за премахване на незаконен строеж „Складово помещение“ - допълващо застрояване, която попада в улична регулация и възпрепятства изпълнението й, като заповедта е отменена с Решение № 296/05.12.2023 г. по АД № 227/2023 г. на Административен съд - гр. [област]; 3. Заповед № УТР -072/ 27.06.2023 г. на Кмета на Община [област] за изработване на ПУП - План за изменение на улична регулация от о.т.702 до о.т. 701 между кв. 57а и кв. 84, по плана на [населено място], кв. Г. [област]. Схема - проект е разгледана на заседание на общински експертен съвет и е съставен Протокол № 25 от 19.07.2023 г., в който ОЕСУТ приема Скица-предложение за изменение на улична регулация и отхвърля постъпило възражение от А. Б. с мотив - неоснователно; 4. Със Заповед № УТ-032/10.05.2024 г. на Кмета на Община [област] е одобрен ПУП - ПР в кв. 57а и 84 по плана [населено място], кв. Г. [област] за изменение на улични регулация от о.т.702 до о.т. 701 с номериране на нови осови точки 701а и 702а. Промяната обхваща УПИ Х-259, 261 и УПИ ХІ-694,695 в кв. 57а и УПИ III - 261 и УПИ II - 261 в кв. 84 по план на [населено място], [жк], ал.2 от ЗУТ за устройствения проект не е завършена.

Сочи се от вещото лице арх. Г., че в Национален туристически регистър няма информация по отношение на „Къща за настаняване“ в УПИ ХІІ-259 в кв. 57а по ЗРП на [населено място], [жк], подадено от ищцата Н. Д.. Сочи се, че в сайта на Министерство на туризма е поместен национален туристически регистър. В него са обявени активните, неактивните и временните удостоверения за категоризация/регистрация на туристически обекти на територията на страната, като при направената справка не са открити данни за регистрация на туристически обект с административен адрес - [населено място], [улица]или наименование на обект „Ч. с.“.

Вещото лице арх. Г. сочи, че няма депозирано заявление от страна на Н. Д. в Община [област] за категоризация на „Къща за настаняване“ в УПИ ХІІ-259 в кв. 57а по ЗРП на [населено място], [жк], че в Община [област] няма данни за входирано заявление за категоризация на „Къща за настаняване“, видно от писмо с изх. № ДЛ003656 от 15.05.2024 г., изпратено във връзка със Заявление с вх. № 13.05.2024 г. до кмета на Община [област].

Вещото лице арх. Г. е приложила към заключението схема на съществуваща улична мрежа в кв. 57а и кв. 84, [населено място], кв. Г. [област] в мащаб 1:500 - Приложение № 5; фотоалбуми за двете улици, които трябва да осигуряват достъп до имота; Подход по улица от северозапад - Приложение № 6; Подход по улица от югоизток - Приложение № 7.

Установява се от заключението на вещото лице Н. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, че процесния имот, къща за настаняване „Ч. с.“ се намира в [населено място], кв. Г. [област] на [улица]. Под наем могат да се отдават шест двойни стаи със самостоятелен санитарен възел. За ползване се предоставя и общо помещение - трапезария с кухненски бокс. Къщата за гости не предлага допълнителни туристически услуги, като хранене, туристически турове, басейн и други. Вещото лице сочи, че при определянето на пазарните наемни цени е взела предвид и икономическите условия, определящи процесния период, п. от К., която се отразила крайно неблагоприятно на туристическия бранш, особено през 2020 г. сочи, че влияние върху цените и заетостта през този период в района на кв. Г. [област] оказва и изпреварващото предлагане на туристически услуги, спрямо търсенето им. През последните години в този район се изградили доста места за настаняване, които предоставят комплексен туристически продукт и къща за гости, която предлага само нощувки, може да се конкурира само с ниски цени. Сочи се от вещото лице Н., че средно годишната заетост не надвишава 12-15%. Най-висока е заетостта по Нова година, Великден, и през летните месеци, а в останалото време търсенето е спорадично. Сочи се, че анализа на пазарните цени на подобни имоти, отдавани под наем на туристи в района на кв. Г. [област] за периода 29.12.2018 г. - 29.12.2023 г. показва, че пазарната наемна цена за една нощувка на легло е в порядъка от 15-20 лева, а за цялата къща от 150-180 лева. Вещото лице Н. сочи, че общата сума на наема за периода от 29.12.2018 г. до 29.12.2023 г. включително, при осреднен капацитет на посещаемост е 27710,00 лева. Сочи, че проверката в Община [област], отдел „Местни данъци и такси“ показва, че за процесния обект „Къща за настаняване“ в УПИ XII-259 в кв.57а по ЗРП на [населено място], [жк], ищцата Н. П. Д. не е декларирала и плащала туристически данък през процесния период.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица арх. Г. и Н. като обективни и компетентни и не оспорени от страните по делото.

При така установеното, съдът направи следните правни изводи:

Исковете са предявени от лице с активна процесуална легитимация.Твърди се от ищцата, че претърпените имуществени и неимуществени вреди са причинени от незаконосъобразно бездействие на административен орган - кмета на община [област], Община [област] неизпълнили задължението за осигуряване на транспортен достъп до УПИ ХІІ-259 в кв. 57а по ЗРП на [населено място], [жк], за който е издадено разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация на обект „Къща за настаняване, без да се посочват нормативни разпоредби уреждащи задължението на кмета на общината, обуславящо допустимостта на исковенте и компетентността на настоящия съд да го разгледа, в съответствие с чл. 128, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 203, чл. 204, ал. 4 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Искът е предявен срещу субект, който притежава качеството на юридическо лице, така че е изпълнено и условието на чл. 205 от АПК. Затова съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим.

При разглеждане на иска по същество, съдът приема следното:

Според разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Ангажирането на отговорността и изплащането на обезщетение е допустимо при кумулативното наличие на следните елементи: незаконен акт - действие или бездействие, на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност, нанесена вреда и пряка причинно-следствена връзка между незаконния акт и вредата. Липсата на който и да е от елементите от посочения фактически състав, води до невъзможност да се реализира отговорността на държавата и общината по предвидения от закона ред. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ отговорността на държавата, респективно на общината, е обективна, безвиновна, поради което въпросът за вината не се изследва. На основание чл. 7 от ЗОДОВ исковата претенция се предявява срещу органите, от чиито незаконни действия и бездействия са причинени вредите.

В случая ищцата претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразно бездействие на Кмета на Община [област] и Община [област]. Налице ли е незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, е основният спорен по делото въпрос.

Според ищцата е налице незаконосъобразно бездействие на Кмета на Община [област] и Община [област] да изгради път (транспортен достъп) до „Къща за гости“, находяща се в с УПИ ХІІ-259 в кв. 57а по ЗРП на [населено място], [жк], като по този начин се осигури използването на обекта по предназначение.

Бездействията на административните органи предполагат неизвършването на фактически действия при наличие на нормативноустановено задължение за извършване на такива действия, но не и изпълнение на задължение за волеизявление - за издаване на индивидуален административен акт.

Съдът намира, че се установява от събраните по делото писмени доказателство и заключението на вещото лице арх. Г. по назначената съдебно-техническа експертиза, че не е налице бездействие на Кмета на Община [област], като са извършвани процедури за отчуждаване на засегнати имоти, премахване на постройки попадащи в улична регулация, която постройка не ограничава достъпа до имота на ищцата, проведена е и процедура по изготвянето на ПУП по установена регулация и разкрита на място улица, както и процедура за право на прокарване на временен път до имота на ищцата. Предприемани са различни процедури по отчуждаване на имоти, като е изготвена скица-проект № 15-625269/09.06.2022 г., както и издадена Заповед № РД-0814/10.08.2022г. за отчуждаване по реда на глава III от ЗОС, която е отменена с Решение № 267 от 24.10.2022 г. по адм. д. № 247/2022г. на Административен съд - гр. [област]. Със Заповед № РД-0889/11.08.2023г. на кмета на Община [област] е констатиран незаконен строеж, попадащ в уличната регулация, предвиден за достъп до имота на ищцата, която също е отменена с Решение № 296/ от 05.12.2023г. по адм. д. № 227/2023 г. на Административен съд - гр. [област].

Законните дефиниции на понятията „действия“ и „бездействия“ са посочени в чл. 250 и чл. 256 от АПК. При изследване на въпроса за наличието на фактически действия на администрацията законът предполага извършването на такива фактически действия, които са предписани като задължение от императивна правна норма. В случая липсва законов или подзаконов нормативен акт, с който да се вменява задължение на кмета или на длъжностни лица прокарването на пешеходен или транспортен подход към сгради. Това обстоятелство следва да се разграничава от регламентирането на проектирането, изпълнението и поддържането на строежите. В този случай след като липсва законово задължение да се извърши определено действие, то и не е налице бездействие от страна на административния орган. Не може да се вменява задължение на кмета или на длъжностни лица прокарването на пешеходен или транспортен подход към определени сгради. След като не е налице изискване на нормативен акт, въз основа на който да се установява задължение от страна на кмета на общината, то не е налице незаконосъобразно бездействие и не е осъществен фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая липсват елементите от фактическия състав на отговорността на общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно на твърдяното незаконосъобразно бездействие. Независимо от това от страна на кмета на община [област] са предприети различни действия по предоставянето на достъп до процесното УПИ. Изграждането на улица или прокарването на временен път до имота на ищеца не може да се квалифицира като фактическо бездействие за изпълнение на задължение, което произтича пряко от закон, както изисква чл. 256 АПК. Дейността по изграждане на комуникационно-транспортната система на урбанизирани територии представлява комплексна стопанска дейност, осъществявана от органи на изпълнителната власт съобразно възложените им правомощия. Изграждането на улици е свързано с одобряването на устройствен план, с възлагане на инвестиционен проект и неговото съгласуване, с разрешаване на строителството и неговото възлагане на изпълнител по реда на Закона за обществените поръчки. Създаването на техническа инфраструктура изисква издаването на административни актове, които подлежат на съдебен контрол. За да се приеме, че има незаконно бездействие на административен орган като един от елементите за ангажиране на имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, следва да се направи преценка за наличието на състава на чл. 256, ал. 1 АПК. Необходимо е да се установи, че административен орган не изпълнява свое нормативно властническо задължение, което е пречка за реализацията на конкретно право или законен интерес на гражданин или организация. В случая няма основание за търсене на отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от Община [област], основана на твърдения за незаконно бездействие на административен орган, тъй като изграждането на улици, площади и други елементи на техническата инфраструктура в населените места не представлява изпълнително-разпоредителна дейност.

Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗУТ общинските съвети и кметовете на общините в рамките на предоставената им компетентност определят политиката по устройство на територията на съответната община, в това число, изграждането и поддържането на уличната мрежа. Управлението на общинската собственост, което включва и дейностите по изграждане на необходимата за задоволяване на жизненоважни обществени потребности на местната общност инфраструктура, се реализира чрез действия и актове на органите на местно самоуправление и на изпълнителната власт на територията на общината. Отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се реализира в случаите, когато административни органи или длъжностни лица чрез незаконни актове, действия или бездействия препятстват пряко упражняването на признати от закона субективни права, свободи или законни интереси на граждани или организации с административноправен характер, чиято защита се осъществява по реда на АПК. Достъпът до сгради, посредством изградена от общината улична инфраструктура обаче не е обект на индивидуално или колективно субективно право на граждани или организации, на което да съответства задължение на определен административен орган, в частност на кмета на община [област], както неоснователно се претендира в исковата молба.

Изграждането на улица е свързано с одобряването на устройствен план, евентуално изменение на плана, възлагането на инвестиционен проект, съгласуването на проекта, разрешаването на строителството, финансирането му, възлагането на строежа по реда на Закона за обществените поръчки, които съставляват не фактическа, а правна дейност. Преминаването през горните етапи от създаване на техническата инфраструктура на квартала, съответно - от осигуряването на достъпна архитектурна среда, е свързано с издаването на административни актове, всеки един от които има различни правни последици. Нито един от тези етапи не представлява осъществяване на фактически действия, пряко произтичащи от закон. В този смисъл е съдебната практика на Върховия административен съд, съгласно Решение № 7957 от 30.06.2016 г. по адм. д. № 9354/2015 г., III о., Решение № 3413 от 25.03.2016 г. по адм. д. № 3214/2015 г., III о., Решение № 6632 от 5.06.2015 г. по адм. д. № 2455/2014 г., III о.

Предвид изложеното, съдът приема, че по делото не се установява твърдяното от ищцата незаконосъобразно фактическо бездействие на Кмета на Община [област], респ. Община [област] да изгради път (транспортен достъп) до „Къща за гости“, находяща се в с УПИ ХІІ-259 в кв. 57а по ЗРП на [населено място], [жк], като по този начин се осигури използването на обекта по предназначение. Затова, макар по делото да е установено, че ищцата няма транспортен достъп до „Къща за настаняване“, находяща се в с УПИ ХІІ-259, в кв. 57а по ЗРП на [населено място], [жк], от което ежедневно търпи неудобства, след като липсва първата от необходимите материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, така предявените искове се явяват неоснователни и ще следва да се отхвърлят изцяло.

Мотивиран от изложеното, Смолянският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове от Н. П. Д., [ЕГН], от [населено място], [улица], бл. Н. *, вх. *, ап. *, [тел. номер], чрез адв. С. Ж. П., АК-[област], съдебен адрес: [населено място], пл. „[община]” № *, ет. *, офис *, срещу: Община [област], представлявана от кмета Н. Т. М., с ЕИК: *, адрес: [населено място], бул. „[държава]” № *, с претенция да се установи незаконосъобразното бездействие на кмета на Община [област] в периода от въвеждане в експлоатация на обект „Къща за настаняване“ в урегулиран поземлен имот № ХІІ-259, с площ от 412 кв.м, в [жк], квартал Г. [област] (изменен, чрез обединяване и преотреждане в УПИ ХІ-694,695, с площ 946 кв.м, в кв. 57а по плана на [населено място], кв. Г. [област]) - 22.12.2011г. до датата на предявяване на исковата молба 01.02.2024 г. да осигури транспортен достъп до имота, поради което имота не може да бъде използван по предназначение, да се осъди Община [област], с ЕИК: *, представлявана от кмета Н. Т. М., с адрес: [населено място], бул. „[държава]“ № *, да заплати на ищцата обезщетение в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева, претърпени от нея имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в периода 29.01.2019 г. до 29.01.2024 г., изразяващи се в невъзможността да използва по предназначение „Къща за настаняване“ в урегулиран поземлен имот № ХІІ-259, с площ от 412 кв.м, в [жк], квартал Г. [област] (изменен, чрез обединяване и преотреждане в УПИ XI-694,695, с площ 946 кв.м, в кв. 57а по плана на [населено място], кв. Г. [област]) в резултат на незаконосъобразно бездействие на администрацията на Община [област] да проведе необходимите по закон процедури и осигури транспортен достъп до имота, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да се осъди Община [област], с ЕИК: *, представлявана от кмета Н. Т. М., с адрес: [населено място], бул. „[държава]“ № *, да заплати на ищцата обезщетение в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, претърпени от нея неимуществени вреди, представляващи н. е., у., п. н., ч. на б. пред и., б. и с. предизвикан от чакането и неразрешаването на административния въпрос, свързан с неосигуряването на транспортен достъп до урегулиран поземлен имот № ХІІ-259, с площ от 412 кв.м, в [жк], квартал Г. [област] (изменен, чрез обединяване и преотреждане в УПИ ХІ-694,695, с площ 946 кв.м, в кв. 57а по плана на [населено място], кв. Г. [област]) и невъзможността да използва по предназначение „Къща за настаняване“, търпени в периода 29.01.2019 г. до 29.01.2024 г., в резултат на незаконосъобразно бездействие на администрацията на Община [област] да проведе необходимите по закон процедури и осигури транспортен достъп до имота, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на [държава] в 14-дневен срок от съобщението на страните.