РЕШЕНИЕ №…
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 18.12.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO,
VI, в закрито заседание на осемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Братоева ч. гр. д. № 9551 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба
на длъжника в изпълнителното производство „И.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу разпореждане от 24.04.2019 г. на ЧСИМ.Ц., с рег. №
840 на КЧСИ, с район на действие СГС по изпълнително дело № 20178400400908, с което е
отказано спиране на изпълнението, насочено по отношение на недвижим имот,
представляващ апартамент 1,2.
Длъжникът твърди, че проданта е следвало да бъде спряна, тъй като правото
на собственост върху недвижимия имот било апортирано
в капитала на друго търговско дружество – „И.****“ ЕООД на 03.06.2013 г.,
поради което това дружество нямало как да отговаря за задълженията на
жалбоподателя. Обективира искане за спиране на
принудителното изпълнение.
Взискателят
в изпълнителното производство – „И.“ АД възразява, че депозираната жалба е
недопустима, а при условията на евентуалност - неоснователно.
Частният съдебен изпълнителМ.Ц., с рег. № 840 на КЧСИ излага мотиви по обжалваното действие, като счита жалбата
за допустима, но неоснователна, тъй като по отношение на имота била учредена в
полза на взискателя
договорна ипотека през 2011 г., поради което извършеният апорт му бил непротивопоставим.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя
и ипотекарен кредитор „И.“ АД на основание
изпълнителен лист от 12.07.2017 г., издаден по гр. д. № 41310/2017г. на СРС,
III ГО, 69-ти състав срещу съдлъжниците „И.“ ООД, Т.Й.С.
и В.Д.С..
Въз основа на молба от взискателя изпълнението е
насочено срещу недвижими имоти, собственост на длъжника „И.“ ООД,
представляващи самостоятелни обекти, находящи се в
гр. София, р-н Триадица в жилищна сграда бл. № 52 (стар номер 1) с офиси и
аптека, изградена в УПИ IV – 112, кв. 9, по плана на гр. София, местност
„Жилищна група Южен парк“, с площ от 1526 кв. м., един от които е и продаденият
с обжалваното постановление Апартамент № 1,2 находящ
се във вход „В”, бл. 1, с обща застроена площ 312,26 кв. м., който имот
съгласно КК гр. София представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
№ 68134.1004.42.1.13 и част от идентификатор № 68134.1004.42.1.443, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл.
София по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителен директор на АГКК. Върху апартамента е
наложена възбрана от частния съдебен изпълнител от 25.10.2017 г., същият е
описан на 17.11.2017 г., заедно с други самостоятелни обекти, съгласно протокол
за опис.
Видно от доказателствата по делото, апартаментът е описан в протокола по
документ за собственост, строителни книжа, кадастрална скица и съгласно реално
констатираното му състояние при огледа.
С протокол от 20.03.2019 г. по отношение на недвижимия имот е насрочена
първа публична продан, която да се проведе в периода 02.04.2019 г. – 02.05.2019
г.. С молба, вх. № 5014/24.04.2019 г. длъжникът „И.” ООД (н), ЕИК *******, поискал спиране на обявената публична продан,
поради извършено апортиране на недвижимия имот в
капитала на друг правен субект. С обжалваното в настоящото производство
разпореждане от 24.04.2019 г. съдебният изпълнител постановил отказ да спре
публичната продан.
След депозиране на жалбата, с решение № 1406/31.7.2019 г. по т. д. № 2327/2018 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав, по отношение на „И.” ООД е открито производство по несъстоятелност, включително длъжникът е обявен в несъстоятелност.
Предмет на жалбата са действията на ЧСИМ.Ц., с рег. № 840 на КЧСИ, изразяващи се в отказ да бъде
временно преустановено извършването на конкретно изпълнително действие - публична
продан на недвижим имот. При това положение жалбата е процесуално недопустима и
следва да се остави без разглеждане.
Уредбата на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват процесуалната
законосъобразност на действията по изпълнението,
като допустимите за обжалване действия
и активно процесуално легитимираните лица, са изрично посочени.
Във всички останали случаи защитата на участниците
в изпълнителното производство
се осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния изпълнител, като контролът за законосъобразност
върху извършени действия, респ. отказ такива да
се извършат, се осъществява косвено от съда,
при преценка предпоставките за реализиране на деликтната отговорност.
Според чл. 435, ал. 2 ГПК
длъжникът може да обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител:
1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; 3. отнемането
на движима вещ или отстраняването
му от имот,
поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител
да извърши нова оценка по
реда на чл.
468, ал. 4 и чл. 485 ГПК;
5. определянето на трето лице за
пазач, ако не са спазени
изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл.
486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре,
да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение
и 7. разноските по изпълнението.
В
конкретния случай длъжникът обжалва отказ на
съдебния изпълнител да спре прилагането на конкретен изпълнителен способ и то
по отношение на конкретно имуществено право на длъжника, докато съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК на длъжника
е призната активна легитимация за обжалване на отказа да бъде спряно цялото
производство на принудително изпълнение. Законодателят не е овластил
длъжника да оспорва отказа на съдебния изпълнител да спре насрочена публична
продан, т.е. осъществяването на изпълнителен способ за осребряване на конкретно
имуществено право на длъжника, при висящо принудително изпълнение.
Постановеният от ЧСИМ.Ц., с рег. № 840 на КЧСИ
отказ не попада в нито една от изчерпателно уредените хипотези на обжалваеми действия на съдебния изпълнител. Подлежи на
обжалване отказът да бъде спряно самото изпълнително производство, но такова
произнасяне не е налице, като предпоставките за спиране са уредени в чл. 432 ГПК и визират производството като динамичен фактически състав, а не конкретно
изпълнително действие.
Възможност за спиране
на изпълнението е предвидена в нормата на чл. 438 ГПК, съгласно която жалбата срещу действия
на съдебния изпълнител не спира
изпълнението, като по изключение спиране
може да бъде
постановено от съда. Съдът постановява
спиране на изпълнителното производство само в случай на
допустима и основателна жалба срещу действие
на съдебния изпълнител от кръга
на изброените в нормите на чл.
435, ал. 2, 3, 4 и 5 ГПК. Тъй
като в конкретния случай, съдът не
е сезиран с процесуално допустима жалба, искането
за спиране е неоснователно. Изложените от жалбоподателя доводи за
наличие на висящ съдебен спор
по отношение на процесния имот,
предмет на публичната продан, биха могли да
бъдат релевирани като основание за допускане на
обезпечение по реда на чл.
397 ГПК чрез спиране
на изпълнението в образуваното търговско
дело, но не обосновават допустимост на жалбата в настоящия спор, нито пък правят основателно искането за спиране на принудителното
изпълнение по отношение на недвижим имот, представляващ апартамент 1,2, като
съдът дължи изричен диспозитив само при спиране на
изпълнението по реда на чл. 438 ГПК, но не дължи такъв за отхвърляне на
искането.
С определение от 13.12.2019 г. по частно гр. д. № 5846/2019 г. на САС
определението на настоящия състав е отменено, като е указано жалбата да бъде
разгледана по същество, тъй като било допустимо спиране на производството по
отношение на конкретен недвижим имот.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Спирането на изпълнителното
производство е възможно само при наличие на някоя от хипотезите, предвидени в
чл. 432 ГПК, а никоя от тях не е налице. Прехвърляне на правото на собственост
върху ипотекиран в полза на взискателя недвижим имот
не представлява основание за спиране на изпълнението, насочено върху обекта на
ипотеката, независимо от възникналия спор за валидността на ипотечното
правоотношение.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „И.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, срещу разпореждане от 24.04.2019 г. на ЧСИМ.Ц., с рег. № 840 на
КЧСИ, с район на действие СГС по изпълнително дело № 20178400400908, с което е
отказано спиране на публичната продан на недвижим имот, представляващ
апартамент 1,2, обявена за периода 02.04.2019 г. – 02.05.2019 г..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.