О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 24.04.2020 г.
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, V- ти първоинстанционен състав, в закрито
заседание на 24.04.2020 г., в състав:
Председател: Ивайло
Георгиев
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 473/2019г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на И.Н.Г. срещу „Я.0.“ ООД.
Два пъти исковата молба е
била оставяна без движение с указания до ищцата да уточни произхода на сумите,
които счита, че не дължи на ответника, както и основанията за тяхната недължимост.
Независимо от горните
уточнения и изготвения от съда проект за доклад на делото, са останали
неизяснени релевантните обстоятелства, позволяващи индивидуализация на отделните
компоненти на така предявения иск. Това е наложило, с определението по чл. 140
от ГПК, съдът да остави исковата молба без движение за трети път. При това, с
оглед изложените твърдения за недължимост на процесните суми поради извършени прихващания, на ищцата е
било указано да конкретизира кога, с
какви действия, и с кои конкретни свои вземания срещу ответника (уточнени по
основание и размер) е прихванала задълженията си към него, в кои техни части и
в какви размери (поотделно за всяко отделно претендирано
прихващане), както и да посочи основанието и размера
на (частта от) вземането на ответника „Я.0.“ ООД срещу Й. Г., което това
дружество е цедирало на третото лице М. А..
На 13.12.2019г. ищцата е подала молба за
продължаване на срока за изпълнение на указанията.
С определение, постановено в първото
открито съдебно заседание по делото на 19.12.2019г. съдът е продължил този срок
с две седмици, считано от изтичането на първоначалния такъв, т.е. до
27.12.2019г.
В последния ден от така продължения срок
е подадена нова уточняваща молба.
В т. 1 от нея ищцата поддържа вече
заявеното си твърдение, че вземането й срещу
ответника „Я.0.“ ООД произтича от решение по в.гр.д. № 330/2007г. на САС, с
което „Я.0.“ ООД и В.П. били осъдени да й заплатят за сумата 40418,52 лв. (по
20209,26 лв. за всеки от тях при условията на разделност),
ведно със законната лихва от 13.08.2003г. до окончателното й изплащане, като за
тези вземания бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било
образувано изп.д. № 20087920400019 при ЧСИ Георги Каримов.
В т. 2 от уточняващата молба се
възпроизвеждат твърденията от исковата молба, че вземането на „Я.0.“ ООД срещу ищцата произтича от решение №
231/11.08.2014г. по т.д. № 678/2012г. на ВКС, с което тя и баща й Н. Г. били
осъдени да заплатят на „Я.0.“ ООД по 16000 лв. и по 1315 USD, както и разноски
в касационното производство в размер на 835 лв., а с допълнително решение №
125/27.06.2015г. на ВКС по същото дело в полза на „Я.0.“ ООД били присъдени и
законна лихва върху главницата за период от 28.02.2008г. до окончателното й
изплащане, както и допълнителни разноски в размер на 1172,50лв. Дословно се
поддържат и твърденията, че за тези вземания бил издаден изпълнителен лист, въз
основа на който било образувано изп.д. №
20147830400713 при ЧСИ Иван Чолаков, впоследствие преобразувано в изп.д. 20189250401899 при ЧСИ Радост Горанова – Чолакова.
Тъй като през 2011г. длъжникът Н. Г. починал,
на негово място като длъжници в изпълнителното
производство били конституирани наследниците му И.Г. (дъщеря) и Й. Г. (съпруга),
в резултат от което задължението на И.Г. към „Я.0.“ ООД е както лично, така и в
качеството й на наследник на Н. Г. за ½ от присъденото срещу него
вземане.
В т. 3 от уточняващата молба ищцата въвежда нови твърдения, че първо „Я.0.“ ООД е направило
възражение за прихващане в открито съдебно заседание в производството по гр.д.
№ 3523/2003г. на СГС, а впоследствие – и във въззивната
си жалба срещу постановеното по това дело решение. Тъй като възражението не
било прието за съвместно разглеждане, дружеството предявило идентична претенция
в отделно производство, приключило с цитираното по- горе решение №
231/11.08.2014г. по т.д. № 678/2012г. на ВКС. Ищцата поддържа, че, с
постановяването на този съдебен акт, двете насрещни вземания са станали компенсируеми, и че прихващането им е извършено именно към
тази дата (11.08.2014г.), като тя направила изявление в този смисъл през 2015г.
в хода на изп.д. № 20147830400713. Твърди, че, в
сочения от нея релевантен момент (11.08.2014г.), вземането й срещу „Я.0.“ ООД
за главница и лихви е възлизало общо 47505,60лв., а вземането на „Я.0.“ ООД
срещу нея за главница и лихви е било в размер на 47285,98лв. Счита, че, след
така извършеното прихващане, нейното вземане срещу ответника остава частично
непогасено за сумата 216,60лв.
В т. 4 от молбата ищцата прави изявление
за прихващане на тази сума (ведно с лихва върху нея за период от 11.08.2014г.
до 30.12.2017г. в размер на 75,58лв.) срещу част от вземането
на „Я.0.“ ООД срещу Й. Г. по изп.д. № 20147830400713
за законна лихва върху главницата от 9037,74лв. натрупана в периода от
28.02.2008г. до 30.12.2017г., като след последната дата задължението на Й. Г. е
наследено от ищцата.
В т. 5 от молбата ищцата възразява срещу
твърдението на ответника за липса на надлежно изявление за прихващане, като
изтъква, че такова е било направено както от самия него по гр.д. № 3523/2003г. на СГС, така и от нея в хода на изп.д. № 20147830400713, което е видно от негова молба вх.
№ 2169/30.03.2015г. по това дело, цитирана в отговора на исковата молба по
настоящото дело.
В т. 6 от молбата ищцата изразява за
първи път воля, исковата молба да се счита за изявление за прихващане на така
индивидуализираните насрещни компенсируеми вземания
на страните.
В т. 7 от молбата се навеждат изцяло
нови твърдения за цедиране на всички вземания на
ответника срещу ищцата на третото лице М. А., което е завело ново изпълнително
дело № 3185/2018г. по описа на ЧСИ Чолакова. Излага съображения за издаване на
два различни изпълнителни листа за едно и също вземане по едно и също дело.
При тези данни съдът намира, че
констатираните нередовности на исковата молба не са
били отстранени, както и че твърденията в същата и в последващите
уточнения са противоречиви и несъвместими, а, с оглед последното направено
уточнение, предявеният иск е недопустим, поради следните съображения:
1. Относно твърденията за извършено прихващане на
задължения на ищцата и на такива, придобити от нея по наследство от Н. Г.
Независимо от неколкократно
възпроизведените твърдения на ищцата за предисторията на отношенията й с
ответника, както и за водените между тях съдебни дела, не е изпълнено
указанието за уточняване на основанието и размера на конкретните компенсируеми вземания, между които било извършено
прихващане. Дори в последната уточняваща молба (въпреки изричните указания на
съда) не се сочат поотделно размерите на насрещните вземания за главници и
лихви, между които е извършено прихващане, като по отношение на лихвите не са
посочени нито периодите на тяхното натрупване, нито главниците, върху които са
начислени.
Независимо от уточненията, не става
ясно, дали посоченият от ищцата общ размер на нейното задължение от 47285,98лв.
е бил формиран само от преките вземания на ответника срещу нея към релевантната
дата 11.08.2014г., или в този размер е включена и вече наследената ½
част от задълженията на починалия в хода на процеса Н. Г.. Не се изяснява също
така, дали в общия размер на задължението на И.Г. към тази дата е включена и
наследената от Й. Г. ½ ид.ч. от задължението
на Н. Г. към същата дата, а този въпрос е от съществено значение, тъй като, от
една страна, предмет на вземането по изп.д. № 20147830400713 (а следователно – и на настоящия иск) е
и тази част от задължението, наследено впоследствие (на 30.12.2017г.) от И.Г.,
но, от друга страна, към 11.08.2014г. и към момента на изявлението за
прихващане през 2015г. титуляр на това задължение е била не направилата
изявлението И.Г., а Й. Г., за която не се твърди да е правила такова изявление.
Неясен е и начинът на формиране на
вземането на ищцата срещу ответника (47505,60лв.),
доколкото посоченият от нея в т. 1 от последната уточняваща молба източник на
това вземане (решение № 238/08.11.2007г. по гр.д. № 330/2007г. на САС) визира
задължение в размер на 40418,52лв., но в тежест на две лица – „Я.0.“ ООД и В.П. – при условията на разделност,
за принудително изпълнение на което било образувано общо изп.д.
№ 20087920400019 при ЧСИ Георги Каримов. При
това, посочената обща сума от 47505,60лв., с която
ищцата твърди да е извършила прихващането, не съответства нито на съдържащите
се в исковата молба суми, нито на сумата от 47508,04лв. в писменото й изявление
за прихващане от 2015г. Противоречието по този въпрос се задълбочава още повече,
като се има предвид, че, съгласно това изявление, сумата 47508,04лв. съдържа не
само главници и лихви (както се твърди в последната уточняваща молба), но също
така и разноски в размер на 566,50лв. Поради това съдът намира, че не е
изпълнено указанието за ясно и непротиворечиво конкретизиране по основание и
размер на вземанията, между които ищцата твърди да е било извършено прихващане.
Добавеното и поддържано за първи път в
т. 3 и т. 5 от последната уточняваща молба основание за погасяване на
насрещните вземания, а именно – прихващане, извършено от „Я.0.“ ООД на 07.11.2006г. в производството по гр.д. №
3523/2003г. на СГС, не изпълнява дадените от съда указания, а дори задълбочава
съществуващата неяснота на исковата молба, тъй като противоречи на паралелно
поддържаното твърдение на ищцата, че прихващането е било извършено към
11.08.2014г. въз основа на нейно изявление от 2015г. по изп.д.
№ 20147830400713. Позоваването на ново прихващане към по- ранен момент създава
допълнителна неяснота, тъй като не се посочва, какви са конкретните размери и
основания на прихванатите с него насрещни задължения, а от останалите изявления
на ищцата и петитума на исковата молба е видно, че
освен главници (които вероятно наистина са били едни и същи както към
07.11.2006г., така и към 11.08.2014г.), предметът на иска включва също лихви и
разноски в искови и изпълнителни производства, които са заведени и/или приклюючили в по- късен момент. Следователно, не може да се
приеме, че предмет на изявленията за прихващане през 2006г. и 2015г. са били
едни и същи вземания/задължения, поради което е от съществено значение, кое от прихващанията поддържа ищцата, и от кое счита, че е
настъпил погасителеният ефект по отношение на процесните задължения. Такова уточнение, обаче, не е
направено, а вместо това тя изтъква и двете изявления в подкрепа на твърдението
за наличие на само едно прихващане.
Отделно от това, уточненията в
последната уточняваща молба касаят само част от предмета на иска, но извън техния
обхват остават вземанията за разноски по исковите и изпълнителните
производства, които, по волята на ищцата, също са част от този предмет и също е
следвало да бъдат уточнени, респ. да се посочи, кога, как и срещу какво са били
прихванати. Това, обаче, не е направено.
Няма яснота също така, по какъв курс и
към кой момент е преизчислено задължението в чуждестранна валута, за да се
извърши прихващане в левове и с него (ако се приеме, че то също е част от
насрещните компенсируеми вземания, за което няма
изрични данни).
С оглед гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че липсва ясен и конкретен предмет на иска, а това
препятства дължимата преценка относно релевантния доказателствен
материал и възможността за надлежно формулиране на диспозитива
на съдебното решение по същество – независимо дали в случай на уважаване или на
отхвърляне на иска.
2. Относно твърденията за извършено прихващане на
задължения на ищцата, придобити от нея по наследство от Й. Г.
По отношение на частта от задължението
на Н. Г., наследена от Й. Г., а впоследствие – от И. Г., съдът намира, че искът
също е останал неизяснен и противоречив, тъй като:
-
Ищцата не твърди,
да е направено изявление за прихващане на това задължение от негов титуляр към
съответния момент (2006г. или 2015г.).
-
От
начина на формулиране на уточнението по т. 4 от последната уточняваща молба не
става ясно, дали посочената сума от 9037,74лв. представлява главницата на
вземането на „Я.0.“ ООД срещу Й. Г. по изп.д. №
20147830400713, или законната лихва върху нея, натрупана в периода от
28.02.2008г. до 30.12.2017г. С оглед претендирания
произход на това задължение, а именно – половината от задължението на Н. Г. към
„Я.0.“ ООД в размер на 16000 лв. и 1315 USD, както и продължителният период на
олихвяването му, по- вероятно е, посочената сума от 9037,74лв. да е лихва върху
главницата, а не самата главница, тъй като последната е в по- висок
приблизителен размер (а именно: 16000/2+1315*1,8/2=9183,50лв.), без по делото
да се твърди, същата да е била частично погасена до размер от 9037,74лв. В такъв
случай не е изпълнено изричното указание на съда да се посочи основанието и
размера на (частта от) вземането на ответника „Я.0.“ ООД срещу Й. Г., което
това дружество е цедирало на третото лице М. А.. Ако
пък се приеме, че така посочената сума представлява именно главницата на това
вземане, остава неизпълнено другото изрично указание - да се конкретизира
размера на вземането за лихва за периода от 28.02.2008г. до 30.12.2017г., което
частично се погасява с претендираните непогасени
вземания на Г. срещу „Я.0.“ ООД в размер на 216,60лв. (главница) и лихва върху нея за период от 11.08.2014г. до
30.12.2017г. в размер на 75,58лв. Освен това, указанието не е изпълнено и в
частта му, касаеща необходимостта от посочване на
конкретни действия (изявления), с които е осъществено това прихващане, както и
момента на извършването им.
-
Дори да се
приеме, че размерът на това задължение е бил надлежно уточнен, то не би могло
да бъде предмет на изявлението за прихващане на ищцата от 2015г., тъй като към
тази дата тя не е била негов титуляр, а към момента, в който тя е станала такъв
(30.12.2017г.), то вече е било цедирано на третото
лице М. А.. Следователно, в нито един момент то не е отговаряло на изискването
за „насрещност“ на прихващаните задължения (т.е. едновременно
притежаване на качеството длъжник и кредитор по тях), което изключва
възможността за извършване на прихващане от нея по отношение на ответника „Я.0.“ ООД (а и тя не твърди да е правила лично такова
изявление след 30.12.2017г.). Поради това петитумът
за признаване несъществуването на това вземане като погасено чрез прихващане
противоречи на обстоятелствената част на исковата молба. Ако пък се приеме, че
противоречие няма, а ищцата твърди да е извършила прихващане с чуждо вземане през
2015г. и така да е постигнала погасителен ефект, искът е недопустим, доколкото
не се твърди хипотеза по чл. 103, ал. 3 от ЗЗД.
3. Относно недопустимостта на предявения иск
Недопустимост на иска в неговата цялост произтича
от изявленията по т. 7 от последната уточняваща молба. В нея се твърди, че
ответникът е цедирал всички свои вземания срещу
ищцата на третото лице М. А., за принудителното удовлетворяване на които последната
е завела ново изпълнително дело № 3185/2018г. по описа на същия съдебен
изпълнител. Така, самата ищца твърди, че процесните
вземания вече имат нов титуляр (цесионер) и са
предмет на ново изпълнително дело, поради което липсва правен интерес от
установяване на тяхното несъществуване по отношение на цедента
– ответник в настоящото производство.
4. Относно изявлението за съдебно прихващане
За първи път по настоящото дело, в т. 6
от последната уточняваща молба се прави изявление за съдебно прихващане на
всички описани в нея насрещни компенсируеми вземания.
Това изявление е процесуално недопустимо
поради следните съображения:
-
Възражението за прихващане е процесуално
действие, с което ответникът се защитава срещу иска. Съгласно съдебната
практика (Решение № 1244/28.12.98 г., по гр. д. № 551/98 г., на II г.о.), е
недопустим самостоятелен иск за извършване на прихващане (какъвто се предявява
с цитираната т. 6 от последната уточняваща молба на ищцата).
-
Освен това, предмет на възражението за
прихващане може да бъде само спорно вземане, по което се формира сила на присъдено
нещо (арг. от чл. 298, ал. 4 от ГПК). Смисълът на такова
възражение е да се установи ликвидността и изискуемостта на вземането, с което
ответникът желае да се защити срещу ищцовата
претенция. В случая, обаче, това е излишно, тъй като всички вземания, между
които ищцата желае да извърши прихващане, вече са установени с влезли в сила
съдебни решения. При това следва да се има предвид, че наличието на влязло в
сила решение по спора, предмет на възражението за прихващане, е процесуална
пречка от категорията на абсолютните, водеща до недопустимост да бъде
разгледано заявеното възражение за прихващане (арг.
от Решение № 132/02.07.2010 г., по т.д. № 826/2009 г., на II т.о.).
От материалноправна
гледна точка, изявлението за съдебно прихващане противоречи на претенциите на
ищцата за вече настъпил ефект от извънсъдебно такова към минал момент, а и е
неопределено, тъй като, въпреки изричните указания на съда, не са
конкретизирани (по основание и размер) вземанията, с които и по отношение на
които се претендира (изцяло или частично) да бъде извършено прихващане в
настоящото производство. Не би могло да се приеме, че препращането към „индивидуализирани
по- горе“ вземания е достатъчно за тяхната действителна и надлежна индивидуализация,
тъй като, както се посочи по- горе, в това изложение са индивидуализирани само
част от процесните вземания, т.е. то не се изчерпва
предмета на иска в пълнота. Освен това, част от така описаните вземания не са
насрещни (с оглед различните им титуляри през различни периоди от време),
поради което са изначално негодни за прихващане помежду си.
По така изложените
съображения, съдът намира, че нередовностите на
исковата молба не са били отстранени, в резултат от което предметът на
предявения иск е останал неизяснен, а, с оглед последните направени уточнения,
същият е и недопустим. Същевременно, исковата молба вече е била оставяна без
движение три пъти и няма основание да се предполага, че евентуално даване на
поредни нови указания би довело до отстраняване на констатираните й пороци. Поради
това тя следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Така мотивиран, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 473/2019г. по описа на Софийския окръжен съд.
ВРЪЩА искова
молба вх. № 6021/10.07.2019г. на И.Г..
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му.
Окръжен съдия: