ПРОТОКОЛ
Година 2017 Град
ПЛЕВЕН
РАЙОНЕН СЪД ІІІ-ти наказателен състав
На ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ МАРТ 2017 ГОДИНА
в публично
съдебно заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: |
ДАРИЯ
МИТЕВА 1. М.Ш. 2. Ц.Ц. |
Секретар: Б.М.
Прокурор: В. ***
Сложи за
разглеждане докладваното от съдия МИТЕВА
НОХД № 1295 по описа за 2016 година.
На именното повикване в 13.53 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ПЛЕВЕН – редовно призована, представлява се от прокурор
В. ***
ПОДСЪДИМИЯТ Г.В.М. – редовно призован, явява се лично и с адв. К. с пълномощно по делото
ПОДСЪДИМИЯТ Ц.И.Ф. – редовно призован, явява се лично и с адв. И.В. – с пълномощно по делото
СВИДЕТЕЛЯТ В.Л.С. – уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично
СВИДЕТЕЛЯТ И.А.И. – редовно призован, явява се лично
СВИДЕТЕЛКАТА М.М.А. – редовно призована, явява се
лично
СВИДЕТЕЛКАТА М.И.Г. – редовно призована, явява се лично
СВИДЕТЕЛЯТ В. Д.К. – редовно призован,
явява се лично
СВИДЕТЕЛЯТ А.Н.Г. – уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично
СВИДЕТЕЛЯТ В.И.И. – уведомена от предходно
съдебно заседание, явява се лично
СВИДЕТЕЛЯТ М.А.В. – уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично
СВИДЕТЕЛЯТ Л.Н.М. – редовно призована, не се явява
СВИДЕТЕЛЯТ М.М.Т. –уведомен от предходно съдебно
заседание, явява се лично
СВИДЕТЕЛЯТ В.Б.Н. – нередовно призован, не се явява
Съдът докладва постъпила справка от ОД на МВР – Плевен рег. № 316000-9078/13.03.2017
г., от която е видно, че свидетелят В.Б.Н. има регистрирано излизане от РБългария на 23.09.2015 г.
СВИДЕТЕЛЯТ Ф.А.Ф. – с постановено принудително довеждане, не се явява
Съдът докладва постъпила молба от Ф.А.Ф., с която моли принудителното му
довеждане да бъде отменено поради заболяване. Представено копие на болничен
лист.
СВИДЕТЕЛЯТ А.М.М. – нередовно призован,
призовката върната в цялост с отбелязване, че лицето живее и работи в Испания
Съдът докладва постъпила справка от ОД на МВР – Плевен рег. № 316000-9061/13.03.2017
г., от която е видно, че свидетелят А.М.М. има
регистрирано влизане в РБългария на 08.06.2009 г.
СВИДЕТЕЛЯТ П.И.И. – уведомен от предходно съдебно
заседание, явява се лично
СВИДЕТЕЛКАТА Л.Н.И. – уведомена от предходно съдебно заседание, явява се
лично
СВИДЕТЕЛЯТ В.И.А. – нередовно призована, няма отрязък от върната призовка, не
се явява
СВИДЕТЕЛЯТ М.Д.Д. – редовно призован, не се явява
Съдът докладва депозирана молба от свидетеля М.Д.Д.,
с която уведомява, че няма обективна възможност да се яви в съдебно заседание.
СВИДЕТЕЛЯТ М. ЙОРАДНОВА Ч. – нередовно призована, призовката върната в
цялост с отбелязване, че лицето не е открито на адреса, не се явява
ВЕЩО ЛИЦЕ Д.П.Н. – уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява
Съдът докладва депозирана молба от Д.Н., с която уведомява, че не може да
се яви в съдебно заседание поради служебен ангажимент в Апелативен съд –
Бургас.
ВЕЩО ЛИЦЕ Щ.П. – редовно призован, не се явява
Съдът докладва депозирана молба от Щ.П., с която уведомява, че не може да
се яви поради заболяване.
ВЕЩО ЛИЦЕ С.В.А. – редовно призован, не се явява
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема
госпожо съдия, аз бях с идеята, че ще изчакаме защитника на подсъдимия Ц.Ф. и
евентуално бихме дали ход на делото за разпит на свидетелите, които се явяват в
днешното съдебно заседание, въпреки отсъствието на вещите лица. Искаше ми се
поне хората, които са ни уважили и се явяват днес в залата да бъдат разпитани и
евентуално само ако възникне някаква необходимост да бъдат викани повторно – било
за допълнителен разпит, било за провеждане на очни ставки. Изчаквайки обаче появата
на защитника на подсъдимия Ф. на мен ми направи впечатление неговото неадекватно
поведение, обстоятелството, че не може да разбира въпросите, които аз му задавам,
които са сравнително елементарни и касаят евентуално възможността от негова
страна да се свърже със защитника си. Аз
не съм лекар, не съм специалист, но мен ме притеснява неговото поведение,
същото поражда съмнение в мен до каква степен може да участва в наказателния
процес, до каква степен той може да участва в наказателния процес, до каква
степен би могъл да разбира въпросите, които ще му бъдат задавани,
адекватно да организира защитата си и още-повече да понесе и някакво наказание с
идеята, че ще бъдат постигнати целите заложени в НК, които се преследват във
всеки един процес – превъзпитатие, поправка и т.н.
Освен това законът ни задължава, когато има такова съмнение да бъде назначена
експертиза, която да даде категоричен отговор на този въпрос, който ме тревожи
мен - до каква степен подсъдимият Ц.И.Ф. може да участва в процеса, разбира ли
свойство и значението на деянието, страда ли от някакво заболяване, въобще може
ли делото да продължи по отношение на него, или напротив, с оглед заболяването,
което той има, евентуално каква би била прогнозата на това заболяване и достатъчно
тежко ли е такова, че да го възпрепятства да участва в производството, какъв е
изхода и прогнозата от това заболяване, евентуално да можем да обсъждаме ние
варианти за спиране или за прекратяване на производството по отношение на него.
В тази връзка считам, че следва да бъде даден ход на делото в днешното съдебно
заседание и следва да бъде назначена съдебно-медицинска експертиза относно състоянието
на подсъдимия Ф..
АДВ. В.: Аз на първо
място правя искане изрично за не даване ход на делото, като бързам да кажа, че
няма абсолютно никаква пречка, напротив ако съдът така или иначе събере информация
за това, че е необходимо назначаване на експертиза това да се направи без да се
дава ход на делото. Тъй като днес може би за пръв път се събираме в ситуация, в
която участват всички призовани страни от процесуална икономия и за да
демонстрирам праволинейно добросъвестно процесуално поведение аз искам преди да
направя искането за назначаване на въпросната експертиза и да представя
документи, които да обосновават това искане, аз моля почитаемия съд да разгледа
и друго искане от наша страна, а именно за прекратяване на съдебното
производство и за връщане на делото на прокуратурата поради допуснати съществени
процесуални нарушения по време на досъдебното производство. Ние разбира се
отнасяме с уважение към позицията, която е обективирана
в разпореждането на съдията-докладчик, в което е посочено, че според него няма основания, които да препятстват
насрочване на делото, но мисля, че сега е момента, в който изключително ясно и
конкретно следва да поставим на вашето обсъждане два въпроса.
Първия въпрос е, че Обвинителният
акт беше внесен и делото беше насрочено без да е предявено в неговата цялост на
подсъдимите, тогава обвиняеми и на техните защитници. Бързам да кажа, аз
получих призоваване за конкретен ден, съчетах явяването ми пред наблюдаващия
прокурор с мой служебен ангажимент, във връзка, с който преминах през района на
Плевенския съд, в рамките на няколко часа каквото можах прочетох, но не успях
да се запозная с цялото дело и това е изрично отразено в протокола, който беше
за това междинно предявяване, което се състоя тогава. От там насетне на мен
практически не ми беше дадена възможността да се запозная в цялост с материалите
от досъдебното производство, като по един абсолютно неясен и странен начин
получих съобщение, което може би следваше да замести предвиденото в закона
призоваване. Получих съобщение от моя клиент, на когото наблюдаващият прокурор,
който извършваше предявяването казал: „когато може да мине“. Извинете минах
няколко пъти, но прокурорът го нямаше. Да не говорим, че когато се стигна до
единствената възможност да се запозная в първия ден, който имах предвид го
чакахме час и половина, защото имаше някаква неяснота къде точно работи, в коя
от сградите и т.н. и т.н.
Без никакво съмнение
съдебното производство е централната част на наказателния процес, но това не
означава, че трябва да се игнорират и да се нарушават правата, които обвиняемите
лица имат във фазата на досъдебното производство, а изконно тяхно право е те да
се запознаят с пълния обем доказателства и съответно на основа на запознаване
лично и чрез техните защитници, /защото това е смисъла на защитата/, да
се прецени на този етап какви искания да се направят и какво процесуално поведение
да се следва от там насетне. В случая това основно право на обвиняемото лице и
на неговия защитник, говоря за моя клиент, /предполагам, че колежката има
сходна позиция и за нейния/ беше изключително сериозно нарушено и това няма
как да се прецени като съществено процесуално нарушение, което е такова, защото
накърнява правото на защита и нарушение, което е отстранимо,
тъй като няма абсолютно никаква пречка чрез връщане на делото Прокуратурата да ни
осигури изцяло правата да се запознаем с делото.
Второто изключително
съществено процесуално нарушение е вече при съставянето на Обвинителния акт и разбира
се то рефлектира и върху цялостното досъдебно производство и то се свежда до
следното: В нито един момент моят подзащитен по време
на цялото досъдебно производство, до настоящия момент, когато се изправяме с
него пред почитаемия съд не бяхме наясно с конструкцията на обвинението, включваща
посредственото извършителство като съществен правен и
фактически елемент от тази конструкция. Изрично е да обосновавам надълго и
нашироко, че едно обвинение има своята фактическа и своята правна част, които
трябва да бъдат в единство и да няма
никакви противоречия помежду им. Изрично е да обосновавам подробно, че когато
едно лице е поставено в положението на обвинено лице, то следва разбере обвинението
от към негова фактологична част, т.е. да разбере
какво точно от фактите от действителността твърди Прокуратурата в своето
обвинение и съответно как тези твърдения на прокуратурата от фактическа
обстановка, съответно след това са пречупени през призмата на конкретните норми
от закона. В Обвинителния акт ние четем,
че моят подзащитен бил действал като посредствен извършител. Посредственото
извършителство като понятие в наказателното право във
всички случаи включва подробна фактология. Какво точно е станало и по какъв начин са
ангажирани действията на лицето, което е реалният извършител, за да се прецени,
че то не носи наказателна отговорност, а наказателна отговорност следва да се носи
от друго лице, което се е възползвало от наказателната неотговорност на реалния
извършител и го е използвал като
бездушно средство за извършване на своето намислено престъпление. Тук смятам, че Районна прокуратура - Плевен е
стигнала до прозрения, които ако трябва да коментирам такива, каквито са се боя,
че думите ми ще прозвучат леко неуважително към прокуратурата и в частност към
Районната прокуратура, тъй като да твърдиш, че едно, как да кажа не до там
образовано и подчертавам без никакви правни познания лице е използвало като
посредствен извършител адвокат, лице с висше юридическо образование, със
съответната практика, със съответното знание на конкретни законови норми и да
твърдиш, че необразованото лице използва като бездушно средство за извършване
на своето престъпление адвокат е нещо, което наистина на първо четене предизвиква
смях, а на второ четене вече поставя сериозния въпрос до каква степен са
спазени правата на необразованото лице, когато му се повдига такова по
характера си абсурдно обвинение. В случая, когато говорим на плоскостта на
права и на ясно формулиране на обвинението ние държим да се посочи как от фактическа
страна е станало това и какво му е бездушното, кое е обстоятелството, което
аргументира наказателната неотговорност на директния извършител на твърдяното
престъпление. Когато се говори за посредствено извършителство
класическата формула е, че другото лице е наказателно неотговорно, било поради
непълнолетие, било поради душевно заболяване или някаква друга причина, която
изключва вменяемостта. Аз питам адвоката, който с прокуратурата реално е извършил
действията, малолетен ли е бил според тази Прокуратура или душевно болен, че да
не може да разбира последиците от своите действия. Тези неща прокуратурата е
трябвало да ги каже едно към едно в обвинението. През цялото време двамата обвиняеми
тогава по време досъдебното се обвиняваха в лично качество като извършители на
престъплението и изведнъж в Обвинителния акт се появи това посредствено извършителство.
Смятам, че по този начин конструирано обвинението с липса на минималното фактическо
твърдение кое точно според прокуратурата обективира
посредственото извършителство като понятие от наказателното право по принцип
и в конкретния случай и изключително съществено
се накърняват правата, тъй като ето, аз ви казвам, аз също не разбирам как да защитавам клиента
си, аз това обвинение не го разбирам. Знам какво е посредствено извършителство и именно, защото знам, не мога да си го
представя в хипотезата, в която необразованият ползва като бездушно средство
образования. Ако има някакви фактически аспекти, които на мен са ми неясни прокуратурата е длъжна да
ги разясни, пишейки един Обвинителен акт, в който ясно и подробно посочва това,
за да може ние да го разберем и вече да се защитаваме по същество.
Що се отнася до това
дали производството може започне в състоянието, в което е моят подзащитен, аз също не съм доктор, но мога да чета медицински
документи, които сега ще представя и на вашето внимание. В един от тези
документи пише, че моят клиент е със заболяване „дементен
синдром с неуточнена етиология“. Това негово състояние, посочено изрично в
медицински документ не просто предполага необходимост, а задължава съда да
назначи експертиза, която да се произнесе какво е състоянието му и има ли
някакво развитие на заболяването и т.н. Но първият въпрос, който следва да се
постави и да получи отговор е може ли изобщо г-н Ф. да е субект на наказателна отговорност,
с оглед състоянието, в което се намира, може
ли той пълноценно да участва в едно съдебно производство, може ли самостоятелно
да реализира право на защита. Тези въпроси в момента са поставени под много
сериозно съмнение и единствения начин те да бъдат изяснени е с назначаване на
експертиза и като говорим за подобен тип диагноза следва да е с участието на
психиатри. Дали да е единична или тройна
експертиза оставям единствено и само на преценката на съда, аз никога не съм
имал претенции към назначаване на
експертизи, не съм имал претенции към броя на лицата, не съм имал претенции към
мястото, от което да бъдат назначени, това са въпроси, по които се доверявам
изцяло на съда да си реши в рамките на реалните възможности, съответния брой
психиатри, които са включени в списъка на вещите лица, възможности да я
извършат скоро, това е нещо, в което по никакъв начин искам да се бъркам в
мотивите на съда.
АДВ
К.: Почитаема госпожо председател, почитаеми съдебни заседатели, по отношение на направените, както от колегата
от страна на държавното обвинение, така и колегата В. искане за назначаване на
съдебно-психиатрична експертиза, считам че няма присъстващ в залата, който да е
на противното становище и логично и нормално е и аз да се присъединя към него.
По отношение на другото направено искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото във фазата на досъдебно
такова за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, отново няма смисъл да преповтарям доводите на колегата В. относно
появата на фигурата на посредственото извършителство
в Обвинителния акт внесен срещу нашите подзащитни.
Той дълго и нашироко изкоментира аргументите си в тази насока. По пункт втори от искането
направено от колегата В., касаещо предоставеното ни
време за запознаване – в действителност абсолютно по аналогичен подобен начин
като този, който описа адв. В. на мен ми беше позвъняно по
телефона в един ден, беше ми даден срок сравнително къс, в който аз да заповядам
в сградата на Районна прокуратура - Плевен за запознаване с материалите по досъдебното
производство. Беше ми съобщено също така, че срокът изтича спрямо датата на
обаждането, което беше предприето към мен буквално сред около 15 календарни дни.
В този смисъл буквално съжалявам за израза, но моето запознаване с материалите
по досъдебното производство се случи на
„тъгъдък“ и общо взето не толкова, четейки приложените
писмени доказателства по делото, колкото отбелязване всеки един том по листи какво
съдържа от материалите по делото. На моя подзащитен въобще
не му позволих да се докосне до томовете от досъдебното производство, защото за
двата астрономически часа, които имах прецених, че за предпочитане е по-добре
аз да познавам материалите и впоследствие евентуално да му ги разказвам на него.
Така или иначе считам, че този начин за предоставяне на възможност за предявяване
на материалите по разследването, по
което и да е било досъдебно производство особено настоящото такова е
недопустимо и не от днес, а още от
тогава знам, че особено другият подсъдим по настоящото дело, тогава обвиняем
г-н Ф. и адв. В. не познават материалите по делото,
така че в този смисъл няма как да не подкрепя направеното искане за
прекратяване на съдебната фаза на процеса и връщане на делото за отстраняване
на тези нарушения, които колегата посочи, към които аз се присъединявам.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия,
уважаеми съдебни заседатели, аз напротив, за разлика от защитниците на двамата подсъдими
съм на мнение, че в досъдебната фаза на
процеса не са допуснати съществени процесуални нарушения, такива че да налагат
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Не
бива да забравяме, че съдебната фаза е централна в нашия процес, досъдебната фаза
има само подготвителен характер и цели по-скоро да бъдат събрани достатъчно на
брой доказателства, за да може прокурорът да направи един правилен и
законосъобразен извод има ли извършено престъпление, кой е авторът на това
престъпление, съответно трябва ли да
бъде повдигнато обвинение на определено лице, за какво престъпление и т.н. Да,
обвиняемите в тази фаза имат гарантирани от закона права, които трябва да бъдат
съблюдавани от прокурора. Намирам, че в конкретния случай тези правила посочени
от НПК са спазени в достатъчна степен по такъв начин, че не е нарушено съществено
правото на защита и на двамата подсъдими. Въпреки това, което беше заявено от
двамата защитници, прокурорът се е постарал да бъде осигурена възможност както
те, така и двамата подсъдими, тогава обвиняеми да се запознаят с материалите
събрани на досъдебна фаза, макар и в едни сравнително кратки срокове. Сега аз не
зная от това, което беше съобщено и от защитниците, очевидно става въпрос за някакъв
период от 15 дни, в който е станало едно
напасване и уточняване съобразно графика на всеки един от тях, обстоятелството,
че същите практикуват извън територията на град Плевен. Била е дадена възможност в уговорен взаимно
ден и час те да посетят сграда на Районна прокуратура - Плевен и им е била предоставена
възможност да се запознаят с материалите, които са събрани в досъдебна фаза. Да
не забравяме, че делото може би вече от половин година се намира в съда, достъп
до него имат както подсъдимите, така и защитниците. Всички материали са
достъпни до тях и най-важното от тук насетне процесът започва по същество. От тук
насетне ще бъдат събирани доказателства, всеки ще изважда аргументи,
непосредствено пред решаващия орган и ще
се правят съответните изводи. Намирам, че дори да е предявено делото на „тъгъдък“, както каза колежката в кавички, това нарушение не
е такова, че да налага връщане на делото в една предходна фаза, тъй като /отварям
пък аз една скоба/ не знам дали отново ще се случи това предявяване по начина,
по който на всички ни се иска това да се стори. Дали адвокатите ще имат
възможност въобще да се явят в град Плевен, дали ще имат възможност да отделят
2-3 или 5 дни за това дело, да прочетат всяко едно листче от материалите, които
са събрани в досъдебна фаза и кому е нужно това нещо да се случи. Имайте
предвид, както вече казах, че съдебната фаза е централна в нашия процес.
По отношение на другото
искане, абсолютно намирам, че се излагат
се аргументи по същество. Намирам, че колежката изготвила Обвинителния акт в
достатъчна степен в обстоятелствената част е описала подробно ролята на посредствения
извършител в това престъпно деяние, защо счита тя, че той не следва да носи наказателна
отговорност за своите действия, по какъв начин се е стигнало до това
фактическите действия, чрез които е извършено
престъпното деяние са осъществени именно от него, какво е било поведението на всеки един от
двамата подсъдими, като обстоятелството, че престъплението не е извършено лично
от тях, а чрез посредственото извършителство на трето лице е посочено и в диспозитива на Обвинителния акт, както изисква закона. Намирам,
че от чисто формална гледна точка не е допуснато нарушение, а това дали
правилно, ясно, аргументирано на база на събрани доказателства е извършено
такова престъпление чрез посредственото извършителство
на трето лице пък бил той и адвокат, кой е виновен, кой не е, какви са
действията и постъпките на двамата подсъдими, осъществяват ли те с тези действия престъпление, това е въпрос
по същество, който ще го решава съда накрая, когато приключи съдебното
следствие. В тази връзка намирам, че е абсолютно ненужно и не виждам какво бихме могли да направим повече
от това, което е направено до момента, както
по отношение на обстоятелствената част на Обвинителния акт, където е
описано деянието на всеки един, така и в заключителната част на Обвинителния
акт, където намирам, че достатъчно ясно,
категорично и точно е формулирано обвинението, така, както изисква закона.
По отношение на направеното
искане за назначаване на експертиза, аз вече го споменах по даване ход на
делото, считам че е задължително да бъде
назначена такава, намирам че трябва да бъде тройна експертизата, че трябва да
участва невролог и психиатър, колебая дали експертите да не са от София, с
оглед местоживеенето на подсъдимия.
АДВ. В.: Първо ще си позволя, все пак
сме в началото на едно производство, което е нормално да протича на някакъв
установен правен език, понятие като „тъгъдък“ или
разни други подобни, просто не им е мястото в съдебна зала, най-малкото, когато
пък става дума за спазване на процесуални права и процесуални задължения. Отново
ще кажа, цитирайки прокурора, колкото и да е централно мястото на съдебното
производство, тази централност по никакъв начин
не елиминира спазването на правата на обвиняемите лица в досъдебното
производство, по никакъв начин не елиминира изпълнението на задълженията, които
имат разследващите органи при спазването на тези права. Пак казвам, за разлика
от колежката, която все пак казва, че на
„тъгъдък“ се е запознала с цялото дело, на мен не ми
беше дадена възможността да се запозная с цялото дело. На мен ми беше дадена
възможност да се запозная частично с материалите и беше осуетено запознаването
ми с останалата част. В случая изобщо не става дума за това дали адвокатите,
които са ангажирани по делото практикуват в друг район. Става дума за това, че
делото не дни, не седмици, не месеци, а години беше в процесуално безвремие, по
него не се извършваше абсолютно нищо и едва тогава, когато прокуратурата беше в
кавички „притисната“ от изтичането на конкретно лимитирани
процесуални срокове, след като беше проспано преобладаващата част от времето до
изтичането на тези срокове, в последния момент се стигна до някакво
притеснение, че сроковете изтичат и това, което се случи беше в нарушение на
нашите права. За разлика от някои колеги, за които никога не е било някакъв
сериозен проблем да пускат болнични листове за дълго време или да казват, че са
заети за дълго време и да осуетяват в хипотезите на чл. 368 и чл. 369 реалното
предявяване, аз бях безкрайно коректен с колежката да й обясня кои дни съм
свободен, в кои дни съм зает и в първия възможен свободен ден аз се явих. Не е
моя вината, че наблюдаващият тогава
делото прокурор ни постави в тази ситуация, в която в следващите дни не можахме
да се запознаем до край с делото. Това беше негово задължение. Когато говорим за
права, тук не могат да се използват понятия като: „какво толкова повече е могло
да стане“ или „каква би била
практическата полза“ и т.н. Тук говорим за изрично прогласени в закона права,
на които в корелативна връзка са изрично предвидени в закона задължения. След
като прокуратурата не е изпълнила тези задължения тя не може да се ползва от
своето неправомерно поведение. Тя трябва да получи съответната санкция и тази
санкция в случая е единствено възможна с връщане на делото. Така, че ако някой
е проспал срокове, той да си носи отговорността, а не след време съдът да
бъде укоряван под една или друга форма, за
това, че не знам колко години няма развитие, не знам колко години не е решено
делото по същество и т.н. Пак казвам и в случая не ми пречеше нищо да изчакам
експертизата и след два, три, четири, пет месеца да направя тези искания. Искам
да съм коректен към съда, както винаги съм бил и към прокуратурата – да правя
исканията тогава, когато е възможно да бъдат произнесени, за да си върви
процедурата и не бъде укоряван нито моят клиент, нито аз като негов защитник затова, че делото се бави, а който
виновен за това, че се е бавил да си носи съответните последствия.
Съдът след като
изслуша доводите на страните по делото относно исканията за прекратяване на съдебното
производство и след като се запозна с протоколите за предявяване на досъдебното
производство счита, че е налице хипотезата на чл. 288, а. 1, т. 1 от НПК, допуснато
е съществено отстранимо процесуално нарушение.
С протокол от 19.05.2016
г. е предявено досъдебното производство на подсъдимия Ц.И.Ф. и неговия защитник
адв. В. като изрично в протокола е посочено, че досъдебното
производство е предявено от том 1 до том 6 вкл. и изрично е заявено от защитника, че същият желае
да се запознае с останалите материали от досъдебното производство и с томовете
с класифицирана информация по делото. В протокола е посочено на кои дати защитникът е зает. С
протокол за предявяване от 25.05.2016 г. в досъдебното производство том 19
отново е извършено предявяване без участието на адвокат В., като изрично от
неговия подзащитен Ф. е отбелязано, че той желае защитникът му също да се запознае с всички
материали по делото. Следващо предявяване по делото липсва.
Съдът счита, че е допуснато отстранимо
съществено процесуално нарушение довило до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия Ц.И.Ф. и съдебното
производство следва да бъде прекратено и делото бъде върнато за предявяване на досъдебното
производство.
В протокола за предявяване
на подсъдимия Г.В.М. е видно, че адв. К. е заявила,
че е запозната с всички материали по делото, но предвид връщането на делото ще
следва да бъде извършено ново предявяване
и на него.
Що се отнася до
второто искане отправено от защитниците на подсъдимите, съдът счита, че това са
въпроси по същество, но прокуратурата би могла при връщане на делото да прецезира отново своите обвинения и участието на всеки един
от двамата подсъдими.
На основание 369, а..
3 от НПК следва да бъде даден
едномесечен срок за изправяне на допуснатите съществени процесуални нарушения,
след което делото да бъде внесено в съда.
Водим
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
На
основание чл. 288, а.. 1, т. 1 от НПК ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД № 1295/2016 г. по описа на ПлРСи
изпраща делото на прокурора за отстраняване на допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимите и техните защитници.
На основание 369, а..
3 от НПК дава едномесечен срок за
изправяне на допуснатите съществени процесуални нарушения, след което делото да
бъде внесено в съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд – Плевен в 7-мо дневен срок от
днес.
ПРОТОКОЛЪТ е написан в съдебно заседание и приключи в 14.34 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
………………….
2.
………………….