Р Е Ш Е Н И Е
№ 89 / 22.01.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , шести граждански състав
на двадесет и първи
януари две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Валентина Василева,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 2839 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение № 4093/28.10.2019г.,
постановено по гр.д.№ 2696/2019, ПРС, в частта, в която е изменена определената
по гр.д. № 13501/17г., ПРС месечна издръжка, дължима от П.Х.Т., на Г.П.Т., чрез
неговата майка и законен представител Р.Н.Т., като същата е увеличена от 200 лв.
на ½ от размера на минималната работна заплата за страната, считано от датата
на подаване на исковата молба – 15.02.2019г. до настъпване на законоустановена причина
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
Жалбоподателят П.Т. обжалва
решението в частта, в която е уважен иска за изменение на дължимата издръжка,
като поддържа, че същото е нищожно, т.к. е абсолютно неразбираемо, от него се
ставало ясно какъв е определения размер издръжка. Поддържа, че решението е
вътрешно противоречиво като има изложени мотиви в една насока, с определен
размер за изменение на издръжката, а в диспозитива, съвсем безмотивно,
издръжката е определена като част от минималната работна заплата . Липсват
съображения , а и законови основания, размерът на издръжката, дължима от
родителя на детето, да бъде определян по този начин. Сочи и че съдът не е приложил правилно
материалния закон, като не е изследвал действителните нужди на детето, както и
възможностите на родителите. Освен това
съдът не е ценил доказателствата в съвкупност и е тълкувал същите само и
единствено в полза на ищцовата страна. Посочва, че детето, макар и ученик , получава
безплатни учебници, преди е тренирало футбол, а сега не, че живее с майка си в дома на новия съпруг на
майката и те двамата нямат други деца. В същото време сочи, че съдът не е отчел
намаляването на доходите му, влошаване на здравословното му състояние, както и
грижите му към неговите родители. Освен това сочи и че поради непрекъснатите
съдебни дела с майката на ищеца е бил принуден да тегли кредит, за да покрие
съдебните разноски, при което чистата сума , след заплащане на кредита е около
700лв. Моли съда да обезсили решението като нищожно и да върне делото за
разглеждането му от друг състав или евентуално да го отмени като неправилно и
да постанови ново такова, с което отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Г.П.Т.,
чрез своята майка и законен представител Р.Н.Т., оспорва въззивната жалба.
Счита, че е налице несъответствие между мотиви и диспозитив, а не нищожност на
съдебното решение, поради което счита, че е допусната ОФГ, която следва да бъде
поправена, като производството бъде прекратено пред въззивната инстанция и
делото върнато на първата , за да извърши поправката. По същество счита, че
съдът правилно е определил нуждите на детето и възможностите на родителите и е
преценил, че месечно е необходима и възможна издръжка в размер на ½ от
минималната работна заплата, която към момента е 280лв., която да бъде
заплащана от бащата. Моли за отхвърляне
на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен
от постановеното решение в частта в която е уважен предявения иск, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Обжалвано
е първоинстанционно решение, с което частично е уважен, предявен от малолетен,
чрез неговата майка, иск за изменение на съдебно определена издръжка, дължима
от бащата. Предявеният иск е с правно основание чл.150 от СК – за изменение на
определена със съдебно решение издръжка , дължима от родител на непълнолетно дете.
В подадената въззивна жалба се поддържа, че решението е нищожно, т.к. не било
ясно какъв размер издръжка се определя и е абсолютно неразбираемо.
Процесуалният закон не
съдържа изрична разпоредба , дефинираща що е нищожност на съдебен акт, но това
понятие може да се извлече от положителните изисквания към съдебното решение и
при преценка на тежестта на евентуалното им нарушаване. Нищожността е най-тежкият порок на съдебните решения
и тя е налице тогава, когато волята на съда изобщо не е надлежно формирана ,
т.е. решението не е постановено от надлежен орган в надлежен състав, не е писмено
или не е подписано или ако е формирана воля, но тя е така изразена, че съдържанието
й не може да бъде установено дори и по пътя на тълкуването. В случая
първоинстанционният съд е формирал волята си, че дължимата издръжка следва да
се определи на половината от минималната работна заплата в момента на
постановяване на решението , което се равнява на 280лв.в момента. Не е налице неяснота, нито
липса на воля. Налице е , обаче, неправилност изводите за дължимия размер
издръжка, която не води до порока нищожност, а до неправилност на съдебното
решение. Определянето на дължима издръжка като част от изменима величина,
каквато е минималната работна заплата, е порок , водещ до неправилност на
решението. Дължимата издръжка е обвързана с критерии, които стоят извън
елементите на фактическия състав на нормата на чл.142 и чл.150 от СК. В този
смисъл, съдът е обвързал дължимата от П.Т.
на малолетното му дете Г.Т. издръжка с размера на минималната работна заплата,
която се определя с акт на Мнистерския съвет и касае регулиране на
правоотношения в областта на трудовото и осигурителното право, но без да се
държи сметка и да се отчетат нуждите на детето от издръжка и възможностите на
родителите му да я осигуряват, както и без да съществува възможност за преценка
налице ли са основания за изменения на определения размер на издържката. Така определеният от първоинстанционния съд размер на дължимата издръжка би се променял
автоматично при всяко изменение на размера на минималната работна заплата без
да е извършена преценка на нуждата от издръжка, респ. релевантните факти за
изменението й.
По изложените съображения
настоящата инстанция намира, че решението се явява неправилно и
незаконосъобразно в обжалваната му част и
следва да бъде отменено. Доколкото въззивната инстанция е такава и по
съществото на спора, то се дължи произнасяне по същество на предявения иск.
От фактическа страна по делото се установява от приложения
протокол от 21.12.2017г. по гр.д.№13501/2017, ПРС, че е одобрена съдебна
спогодба между П.Т. и Р.Т. за изменение на
определена издръжка с решение от 2013г., дължима от бащата Т. на
малолетното дете Г., като я увеличава от 100 на 200лв. , считано от подаване на
исковата молба – 28.08.2017г.
От удостоверението за
раждане се установява, че детето Г.Т., род на ***г. има за свои родители П.Т. и
Р. Т.
Съгласно удостоверение от ********* детето Г.Т.
е редовен ученик през учебната 2018/19г. в трети клас, а съгл. удостоверение от
****“, то тренира футбол, за което заплаща месечна такса от 35лв.
За майката се установява от
приложеното удостоверение за доходи, че реализира месечен доход от трудово
възнаграждение около 800лв. Съгл. представената от нея декларация за семейно и
имотно състояние Р.Т. не реализира доходи извън трудовото си възнаграждение, не
притежава недвжими имоти, притежава лек автомобил.
Бащата П.Т. е представил
удостоверение за доходите си, от което
се установява , че средно месечното му брутно възнаграждение възлиза на около
1900лв. Представил е медицинска документация за проведено лечение в отделение
по ортопедия и травматология, болничен лист за отпуск за временна
неработоспособност за 20 дни.
Представено е и ЕР на ТЕЛК
за определяне процент неработоспособност на лицето Г. Ц., както и медицинска
документация за него и за С. Ц., като за
тези лица няма данни каква е връзката им със страните по делото.
Представени са копия на
изходящи от АСП- ДСП-Пловдив документи, както и преписи на искова молба от Р.Т.,
които съдът намира за неотносими към спорния предмет, т.к. касаят
удостоверяване на проблеми в личните отношения с детето и между родителите.
При така установената
фактическа обстановка се правят следните правни изводи :
Съгласно чл. 150 от СК при
изменение на обстоятелствата може да бъде променена и вече определения размер на дължимата от родителя
издръжка. Съгл. чл142 от СК издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, като законодателят е въвел минимален размер от не
по-малко от ¼ от минималната работна заплата за страната, а в чл.143 от СК въвежда общото правило, че родителите са длъжни съобразно своите възможности и
материално състояние да осигуряват условия на живот, необходими за развитието
на детето, като задължението за издръжка е абсолютно. Задължението за плащане на тази издръжка от родителите на
ненавършилите пълнолетие деца не може да отпадне поради това, че съставлява особено
затруднение за тях.
Следователно в настоящето производство следва
да се установят налице ли са изменения в обстоятелствата, при които е определен
предходния размер на издръжката, така също и фактите от значение за определяне
на нейния размер - нуждите на детето и възможностите на родителите му да я предоставят.
По
отношение на детето Г. от приложените удостоверения се установява, че е ученик
в 3 клас през учебната 2018/19г. и че
тренира футбол, за което се заплаща месечна такса от 35лв. Други доказателства за установяване на
нуждите му не са ангажирани, поради което и
съдът преценява същите с оглед обичайно необходимото за дете на същата
възраст. Така, с оглед възрастта и факта, че детето е ученик в начален етап на
обучение следва да се имат предвид нуждите както от средства за съществуване –
храна, облекло, обувки, които на тази възраст обичайно се подменят всеки сезон
поради израстването на децата, а също и
за обучение – посещение на училище, закупуване на пособия и помагала / които,
въпреки че учебниците са безплатни, се закупуват допълнително от родителите/,
извънкласни мероприятия, за духовно и интелектуално развитие. Досежно материалното състояние на майката
Р.Т. се установява от приложеното уверение от работодателя й, че получава
брутно трудово възнаграждение около 800лв. месечно. Няма декларирани имоти.
Няма и други задължения към низходящи.
Бащата П.Т. реализира
брутно трудово възнаграждение от около 1900лв. и също няма други алиментни
задължения. Твърдението му , че се грижи за болните си родители е неотносимо,
т.к. задължението към родителите не конкурира задължението за издръжка на
непълнолетните деца.
Така с оглед на установеното съдът намира, че
по делото не се доказват предпоставките
за изменение на определената издръжка на малолетното дете. От предходното
изменение на дължимата издръжка е изминал период едва от около година и пет
месеца, като същевременно не се установява да са нараствали нуждите на детето.
И при предходното изменение на издръжката от 2017г. и към момента, детето е
ученик в начален етап на образование, като нуждите от средства за обучение са
идентични. Не се доказва и особена промяна в необходимия размер на средствата
за съществуване. Не се установяват и някакви изключителни нужди, които следва
да бъдат задоволявани. Не се доказва по
делото и да е налице някакво драстично изменение във възможностите на
родителите. С оглед установените нужди
на детето и възможности на родителите съдът намира че месечно са необходими и
възможни за издръжката на детето Г. по 320лв., от които майката, която полага и
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето следва поеме
сумата от 120лв., а бащата остатъка от 200лв. Това е и размерът който е бил
определен в съдебната спогодба по гр.д.№13501/2017, ПРС.
Предвид изложеното съдът
намира, че предявеният иск за изменение на издръжката, дължима от бащата П.Т.
на малолетното дете Г.Т. е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен. Постановеното първоинстанционно решение, в частта в която искът е
уважен се явява неправилно и следва да бъде отменено.
На осн. чл.78 от ГПК
въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя 359,80лв., съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
4093/28.10.2019г., постановено по гр.д.№ 2696/2019, ПРС, в частта, в която е изменена
определената по гр.д. № 13501/17г., ПРС месечна издръжка, дължима от П.Х.Т., ЕГН
**********,***, на Г.П.Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
Р.Н.Т., ЕГН **********,***, като УВЕЛИЧАВА същата от 200 лв. на ½ от размера
на минималната работна заплата за страната, считано от датата на подаване на исковата
молба – 15.02.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска; - П.Х.Т., ЕГН **********, е осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от
115,20 лв.ДТ; - П.Х.Т., ЕГН **********, е осъден да заплати на Г.П.Т., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Р.Н.Т., ЕГН **********, сумата от 210,00 лв. разноски
съразмерно с уважената част на иска, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.П.Т., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Р.Н.Т., ЕГН **********,*** против П.Х.Т., ЕГН **********,***,
иск за изменение на определената по гр.д. № 13501/17г., ПРС месечна издръжка от 200лв. на 280лв., считано от
15.02.2019г..
ОСЪЖДА Г.П.Т., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Р.Н.Т., ЕГН **********,*** , да
заплати на П.Х.Т., ЕГН **********,***, сумата от 359,80лв. разноски във
въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :