Решение по дело №3190/2020 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260786                                              03.12.2020 г.                                             гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд                                                    XXXVIII - ми граждански състав

На двадесет и четвърти ноември                                       две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                          Председател: Невена Ковачева

                                                                                                            

Секретар: Кина Киркова

Като разгледа гражданско дело № 3190/2020 г. по описа на Бургаския районен съд,

докладвано от съдията Ковачева,

за да се произнесе, взе предвид следното:      

 

Производството е образувано по искова молба на Застрахователна компания „Уника” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от Д.Т. и Н.Г., срещу А.И.П., ЕГН **********, адрес: ***, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 474,24 лева като регресно вземане, представляващо изплатено обезщетение от застрахователя по щета № 15410060025, сумата 144,39 лева мораторна лихва за периода 21.02.2017 г. – 20.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2020 г. до окончателното плащане на сумата.

Твърди се, че на 17.11.2015 г. в гр. Бургас, ж. к. Меден рудник при бл. 428, спирка на автобус 211 ответникът като водач на лек автомобил „Рено Експрес“ с рег. № ******* е причинил увреждане на лек автомобил „БМВ Х5” с рег. № *******. Според съставения протокол за ПТП П. е бил неправоспособен. Автомобилът, управляван от П., е бил застрахован по застраховка „гражданска отговорност“ в ЗК „Уника” АД. В дружеството е заведена щета под № 15410060025 от собственика на увредения автомобил. Щетите по увредения автомобил са отстранени за сумата 474,24 лева и сумата е изплатена.

Поради това застрахователят се е суброгирал и претендира от ответника възстановяване на заплатеното от застрахователното дружество обезщетение. Иска се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока за отговор ответникът не се е възползвал от правото си на отговор. В съдебно заседание ответникът е признал иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Представен е протокол за ПТП № 1527308/17.11.2015 г., в който е отбелязано, че на същата дата в 18.55 ч. гр. Бургас, ж. к. Меден рудник при бл. 428, спирка на автобус 211 водачът на лек автомобил „Рено Експрес“ с рег. № ******* А.И.П. е причинил увреждане на лек автомобил „БМВ Х5” с рег. № *******, управляван от И.Д., поради неспазване на дистанция. Длъжностното лице е описало щетите по увредения автомобил. Посочено е, че А.П. е неправоспособен.

Представена е застрахователна полица № BG/05/115002305189 от 10.09.2015 г., видно от която лек автомобил „Рено Експрес“ с рег. № ******* е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на процесното ПТП.

Приложени са опис на претенция и опис-заключение по щета № 15410060025-1-1, в който са посочени щетите по автомобил „БМВ Х5” с рег. № *******, възникнали в резултат на нанесени повреди по автомобила. Приложена е калкулация на претенцията, като е посочено, че общата дължима сума е 474,24 лева. Видно от платежно нареждане от 26.11.2015 г. застрахователят е изплатил на Д. сума в размер на 474,24 лева.

До П. е изпратена регресна покана от ЗК „Уника” за изплащане на сумата, но товарителниците са върнати с отбелязване, че пратката не е потърсена.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Правната квалификация на предявените искове е чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В тежест на ищеца по делото е било да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение със застрахования, възникването на вредите от процесното увреждане, техният размер, причинно – следствената връзка между деянието и вредите, чието репариране се иска, както и заплащането на застрахователно обезщетение и неговия размер. Ищецът следва да установи и обстоятелството, че ответникът е управлявал моторното превозно средство без свидетелство за управление на МПС.

Съобразно разпоредбата на чл. 213 КЗ (отм.) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на застрахована вещ, след плащането на застрахования, е регресно право, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото лице – суброгационно право. В хода на производството по иск по чл. 213 КЗ (отм.) следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. От друга страна, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта – противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, която се предполага до доказване на противното (съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Според разпоредбата на чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.) „застрахователят има право да получи обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.”.

Съдът приема за доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на увреждането между ЗК „Уника” и лек автомобил „Рено Експрес“ с рег. № *******. При действието на този договор е образувана щета № 15410060025-1-1 във връзка с настъпило на 17.11.2015 г. увреждане на автомобила, като на собственика на автомобила е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 474,24 лева (видно от представеното платежно нареждане).

За да се ангажира отговорността на виновното лице, трябва да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за носене на деликтна отговорност от лицето, което е причинило вредите. В процесния случай не се оспорва от ответника, установява се и от приетия по делото протокол за ПТП виновното поведение на П.. Длъжностното лице е описало щетите по увредения автомобил. Вината и противоправността в поведението на водача се установяват от протокола за ПТП, както и от съставения му акт за административно нарушение. От тези писмени документи се установява, че П. е управлявал автомобила, като е бил неправоспособен. Останалите елементи от юридическия факт непозволено увреждане – вредите по вид и размер, механизма на ПТП, както и причинната връзка между деянието и вредите се установяват по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, не се оспорват от ответника. Съдът приема за установено, че са причинени именно описаните от застрахователя щети, чиято стойност е 474,24 лева.

Поради това и по силата на разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ(отм.), доколкото застрахователят е изплатил застрахователното обезщетение на застрахования (видно от приложената по делото вносна бележка), той е встъпил в неговите права против причинителя на щетата до размера на платеното обезщетение. Ето защо съдът приема, че искът на застрахователя против А.П. е основателен и доказан.

По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД съдът намира следното: с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на увредения, но това само по себе си не поставя длъжника в забава, тъй като нито закона, нито страните по спорното отношение определят срок за изпълнение на паричното задължение. Ето защо и на общо основание длъжникът изпада в забава след покана – чл. 84 (в този смисъл е константната съдебна практика). В случая поканата до ответника за доброволно изплащане на щетата по регреса не е получена редовно от него, поради което искът за заплащане на мораторна лихва е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в общ размер от 229,98 лева, съразмерно на уважената част от исковете, в които разноски е включено и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

По изложените съображения Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА А.И.П., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Застрахователна компания „Уника” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от Д.Т. и Н.Г., сумата от 474,24 лева (четиристотин седемдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки) като регресно вземане, представляващо изплатено обезщетение от застрахователя по щета № 15410060025 във връзка с настъпило на 17.11.2015 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2020 г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата 144,39 лева мораторна лихва за периода 21.02.2017 г. – 20.02.2020 г.

ОСЪЖДА А.И.П., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Застрахователна компания „Уника” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от Д.Т. и Н.Г., сумата от 229,98 (двеста двадесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

А.С.