РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. ***, ****.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на двадесет и първи април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20215440101282 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е предявения иск от ищеца АВ К. срещу ответника М АД с
правното основание на чл. 439 ГПК във вр. с чл.124 ГПК, да бъде признато за
установено по отношение на „М" АД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление:
Област С (столица), общ. С, гр. С, район „С", п.код ***, ул. „Г. С. Р" № ***,
представлявано от ВГС, че АВК., ЕГН ********** адрес обл. ***, гр. ***, ул. „Д"***,
не дължи сумата от 10 209.02 лева, - главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.05.2010 год. до окончателното изплащане на задължението,
както и разноските по изпълнителното дело в размер на 1550,83 лв. по изпълнителен
лист от 12.05.2010 год. издаден по ч. гр. дело № 1165/2010 год. по описа на Районен
съд – ***, поради погасяване по давност
В исковата молба се твърди, че ПИМК ООД, с ЕИК ***, като трето задължено лице
със седалище и адрес на управление с. М, местност З № ***, е получил запорно
съобщение с изх. № 078152/18.10.2021 год. по изп.дело № 2010***0402588/2010 г. на
частен съдебен изпълнител ***, per. № ***, с район на действие Софийски градски съд,
гр. С, бул. „***, по силата на което се налага запор върху вземането за трудово
възнаграждение на АВК., с ЕГН **********, дължимо от неговия работодател - ПИМК
ООД.
В същото запорно съобщение по цитираното горе изпълнително дело е
1
посочено, че ищецът с изпълнителен лист от 12.05.2010 год., издаден по ч. гр. дело №
1165/2010 год. по описа на Районен съд - *** е осъден да заплати парично задължение
на ***, което е цедирано в полза на ответника„М" АД, ЕИК- ***.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
2010***0402588/2010 год. срещу АВК. на частен съдебен изпълнител ***, per. N° ***,
с район на действие Софийски градски съд, гр. С.
Задължението на ищеца по образуваното изпълнително дело въз основа на
издаден изпълнителен лист е парично задължение в размер на 10 209.02 лева -
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2010 год. до
окончателното изплащане на задължението, както и разноските по изпълнителното
дело в размер на 1 550.83 лв.
По изпълнително дело изп. д. № 2010***0402588/2010 г. на частен съдебен
изпълнител ***, per. N° ***, с район на действие Софийски градски съд, гр. С
последното същинско изпълнително действие е било през 2014 г. След това същински
изпълнителни действия спрямо ищеца не са предприемани по изп. дело №
2010***0402588/2010г.
В случая вземането по изпълнителен лист 12.05.2010 год. издаден по ч, гр. дело
N° 1165/ 2010 год. по описа на Районен съд - *** е погасено по давност.
Давността, прекъсната с последното изпълнително действие, годно да я
прекъсне, е именно е през 2014 г.
От този момент - 2014 г. тече общата 5 годишна погасителна давност. До датата,
на която изтича погасителната давност ответникът - взискател „М" АД, ЕИК: *** не е
извършвал други валидни изпълнителни действия, поради което следва да се приеме,
че са настъпили правните последици на погасителната давност и задължението по
изпълнителен лист от 12.05.2010 год. издаден по ч. гр. дело № 1165/2010 год. по описа
на Районен съд - *** спрямо ищеца е недължимо към момента на предявяване на
исковата молба, тъй като е погасено по давност.
Погасяването на главното задължение/ води до погасяване и на акцесорните
такива, за които е приложима кратката 3 /три/ годишна давност.
Тъй като давността се прекъсва според чл. 116, б. "в” ЗЗД с предприемането на
действия на принудително изпълнение, следователно, за прекъсването на давността е
от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно
изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се
приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради
давност.
Задължението на ищеца е погасено по давност, и доколкото давността не се
прилага служебно, то с исковата молба изрично се позовава на нея.
Въпросът за течението и прекъсването на давността по изпълнителното дело,
образувано срещу ищеца, следва да бъде решен и според задължителното тълкуване,
дадено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тьлк. д. №
2/2013 г., ОСГТК. В нея се приема, че когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.),
2
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите е посочено,
че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника и извършването на справки. От
друга страна, подаването на редовна молба за изпълнение прекъсва давността. Прието
е, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Сочи се, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява ех lege, по право, на основание чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК,
респ. чл. 330, ал. 1, б. "д" от ГПК (отм.) като вече настъпилата перемпция само се
констатира в постановлението за прекратяване на съдебния изпълнител. Посочено е, че
в този случай новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие, а това е от дата 28.12.2010 г..
В случая последното по време изпълнително действие спрямо ищеца е през
2014 г. С изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК прекратяването на
изпълнителното производство е настъпило по право - през 2016 г., поради което
всички последващи изпълнителни действия са негодни да прекъснат давността.
От този момент - 2014 г. тече общата 5 годишна погасителна давност, която
изтича през 2019 г. До тази дата ответникът - взискател не е извършвал други валидни
изпълнителни действия, поради което следва да се приеме, че са настъпили правните
последици на погасителната давност и задължението по изпълнителен лист 12.05.2010
год., издаден по ч. гр. дело № 1165/2010 год. по описа на Районен съд - *** спрямо
ищеца е недължимо към момента на предявяване на исковата молба.
Искът по чл. 439 ГПК обхваща единствено нововъзникнали факти, т.е. следва да
се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително действие са изминали
пет години, в които вследствие бездействие на ответника вземането по изпълнителния
лист е погасено по давност. С кратката тригодишна давност се погасяват вземанията за
обезщетение за забава - чл.111, б. б) и б. в).
В съдебно заседание за ищеца А.К. процесуалният му представител адв.Велков
поддържа иска.
За ответника М АД, редовно призовано, не се явява представител в съдебно
заседание. С писмено становище се оспорва предявения иск по възраженията в
отговора, предприети са множество изпълнителни действия в хода на изпълнителното
производство, имащо за цел принудително събиране на дължимите суми, които
прекъсват погасителната давност.
С отговора от М АД иска се оспорва като неоснователен и недоказан. С оглед
на допуснатото просрочие по издължаване на усвоените кредитни суми от страна на
кредитополучателя АВК. и поръчителя ***, от кредитора „****“, са предприети
действия за принудително събиране по съдебен ред на вземанията по Договор за
3
потребителски кредит- ваканция №187-****2/2008 г. от 10.04.2008 г., като е подадено
заявление за издаване на Заповед за изпълнение, което е уважено. На 12.05.2010г. е
издаден Изпълнителен лист №1165 по образуваното ч.гр.д. 517/2010г. по описа на
Районен съд-***.
На 17.08.2010г. е депозирана молба от страна на „*****“ с искане до ЧСИ ***,
рег.№*** към КЧСИ с район на действие Софийски градски съд да образува
изпълнително дело срещу длъжниците АВК. и *** на основание изпълнителния лист.
На ****.06.2011 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ между
„*****“ и „М“ АД, по силата на който договор Банката прехвърля напълно вземанията
си /ведно с дължимите лихви, неустойки, превилегии и обезпечения/ спрямо
длъжниците по Договор за потребителски кредит-ваканция №187-****2/2008 г. от
10.04.2008 г. С оглед на гореописаното прехвърляне на процесното вземане, „М“ АД е
конституирано като взискател по изпълнителното дело на 27.10.2011 г. Така взискател
по делото става именно дружеството-цесионер.
Оспорва се твърдението на ищците, че вземането на ,М“ АД е погасено по
давност. В хода на изпълнителното производство по гореспоменатото изпълнително
дело са предприети множество изпълнителни действия, имащи за цел принудително
събиране на дължимите суми, които прекъсват погасителната давност, а именно:
Още с молбата за образуване /17.08.2010 г./ е направено искане за извършване
на справки и изпълнителни действия срещу длъжниците, като въз основа на това на
21.12.2010 г. е наложен запор на притежаваното от А.К. МПС. След конституирането
на „М“ АД като взискател по делото на 27.10.2011 г., на 16.03.2012 г. е наложен запор
на банковата сметка на длъжника в *** АД. Вследствие наложения запор, по
изпълнителното дело постъпват суми през 2012 г„ както следва:
На 27.03.2012 г. е постъпила сума в размер на 111.00 лв. по сметка на ЧСИ ***;
На 04.04.2012 г. е постъпила сума в размер на 147.00 лв. по сметка на ЧСИ ***;
На 12.04.2012 г. е постъпила сума в размер на 121.00 лв. по сметка на ЧСИ ***;
На 24,04.2012 г. е постъпила сума в размер на 520.00 лв. по сметка на ЧСИ ***;
На 22.06.2012 г. е постъпила сума в размер на 200.00 лв. по сметка на ЧСИ ***;
На 25.07.2012 г. е постъпила сума в размер на 200.00 лв. по сметка на ЧСИ ***;
На 24.08.2012 г. е постъпила сума в размер на 200.00 лв. по сметка на ЧСИ ***;
На 30.08.2012 г. е постъпила сума в размер на 16.29 лв. по сметка на ЧСИ ***;
В периода от м. септември 2012 г. до 2014 г. са извършвани доброволни
плащания от страна на длъжника А К. по сметка на ЧСИ *** като първото постъпило
доброволно плащане е извършено на 24.09.2012 г., а последното на 26.08.2014 г.
След спирането на доброволните плащания, с оглед прекъсване на
перемпцията и на давностните срокове за вземането по изпълнителното дело, на
04.11.2015 г. взискателят „М“ АД е входирал молба за предприемане на изпълнителни
действия срещу длъжниците, а именно - искане за налагане на запор на банковите
сметки на А.К. и искане за налагане на запор на трудовото възнаграждения на
поръчителя Х. На 21.09.2017 г. е депозирана молба за извършване на справка и
налагане на запор на банкови сметки на длъжника А.К.. На 17.05.2019 г. е входирана
молба за изпълнителни действия срещу длъжника, а именно-извършване на справка и
налагане на запор на трудовото възнаграждение. На 11.03.2020 г. е депозирана молба за
4
налагане на запор на банковите сметки на длъжника. На ****.11.2021 г. е изпратено
запорно съобщение до работодателя на А.К..
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №2/201 Зг. на ВКС,
ОСГТК, са изчерпателно изброени изпълнителните действия, които могат да прекъснат
давностните срокове за вземанията, съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД. Гореописаните
поискани и извършени действия по изпълнителното дело прекъсват давността за
вземането, която че към момента да подаване на установителния иск от страна на
ищците не е настъпила.
С оглед гореизложеното, предвид всички предприети изпълнителни действия,
многократно е прекъсвана погасителната давност за вземането, както и настъпването
на перемпция по изпълнителното дело, предвид факта, че не е изминал период от 2
години, в който взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия
срещу длъжника.
В конкретния случай по ИД № 2588/2010г.. перемпция не е настъпила.
В депозираната искова молба ищецът твърди, че съгласно приетото в
Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, новата погасителна давност за вземанията, предмет на изпълнителното дело,
започва да тече от началния момент на бездействието на взискателя, като в процесния
случай според ищеца това е 2014 г., но от кориците по делото е видно, че след 2014 г.
са поискани още изпълнителни действия прекъсващи двугодишният срок за настъпване
на перемпция по изпълнителното производство.
От изложеното следва, че вземането на „М“ АД за сумата от 10 209.02 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит-ваканция №187-
****2/2008 г. от 10.04.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.05.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, е дължимо от АВК..
Предмет на принудително изпълнение в образуваното изпълнително производство са
суми, които действително се дължат от длъжника и не са погасени по давност.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора на ответника,
становищата в съдебно заседание, писменото становище на ответника, и като обсъди
събраните по делото писмени доказателства, намира предявения иск за
ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:
Установява се и не е спорно по делото, че изпълнителното дело №2588/2010г. по
описа на ЧСИ *** с район на действие Софийски градски съд рег.№***, е образувано
по молба на *** АД СРЕЩУ ***. В. К. и *** за вземания въз основа на изпълнителен
лист от 12.05.2010г., издаден от РС- *** по чгр.дело №517/2010г., по който са осъдени
да заплатят солидарно на *** АД сумите в размер на 10 209,02 лева – главница, 1 363
лева – просрочена лихва , 59,20 лева наказателна лихва , ведно със законна лихва и
съдебните разноски от 482,62 лева.
Горния изпълнителен лист е издаден въз основа на Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с №1165/12.05.2010г. по
чгр.дело №517/2010г. по описа на РС- ***.
Според разясненията, дадени по т.10 от Тълкувателно Решение № 2 от 26 юни 2015
год. на ОСТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
5
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно разпоредбата на чл.116 б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение.
В чл. 117, ал. 1 ЗЗД е установено, че от прекъсването на давността започва да тече
нова давност.
Изхождайки от горното Тълкувателното Решение така, както е прието, не всяко
изпълнително действие има характер на прекъсващо давността, а само това действие, с
което реално се засяга правната сфера на длъжника. Ето защо, от значение по делото е
изясняването какви точно действия по изпълнението реално са извършени така че да се
приемат като същински такива, прекъсващи давността.
Така, видно по изпълнителното дело №2588/2020г. по описа на ЧСИ *** рег.№*** с
район на действие Софийски Градски съд е разпоредено изпращането на искания за
справки относно имущественото състояние на длъжника- искане до Община-
Дирекция „Местни данъци и такси“, КАТ, Служба по вписванията, НАП и др.
Последните нямат характер на действия по изпълнението, които да прекъсват
давността.
С Разпореждане от 21.12.2010г. на ЧСИ по изпълнителното дело е наложен запор
върху МПС, собственост на длъжника А.К. , като е приложено запорно съобщение
изх.№111408/21.12.2010г. до ОД на МВР- *** , отдел Пътна полиция.
С Постановление от 17.11.2011г. по изп.дело като взискател по изпълнителното дело
е конституирано дружеството М АД срещу длъжника ***. В. К., предвид сключения
договор за цесия от ****.06.2011г. , сключен между АЛФАБАНКА- КЛОН БЪЛГАРИЯ
И М АД.
С Разпореждане от 16.03.2012г. на ЧСИ е наложен запор върху всички левови и
валутни банкови сметки , открити от длъжника ***. В. К. в посочените банки, като са
приложени запорни съобщения от ****.03.2012г. до посочените банки.
Наложени са запори на трудовото възнаграждение на А.К. , дължимо от
работодателя ВИАНДИ ЕООД, като запорното съобщение е с изх.
№160293/13.09.2019г., като в известието за доставяне не е отразена дата на получаване,
както и върху вземането да трудово възнаграждение от работодателя ПИМК ООД със
запорно съобщение изх.№078151/18.10.2021г., получено на 19.11.2021г. с поред
приложеното известие за доставяне.
При така приложените доказателства по изпълнителното дело относно извършените
действия по изпълнението, преценени съобразно разяснението по т.10 от цитираното
по- горе Тълкувателно Решение, съдът намира, че безспорно вземанията са погасени по
давност. След изпратените запорни съобщения през 2012г., цитирани по- горе до
датата на запорните съобщения през 2021г. е изтекъл срок, в който не са извършени
действия по изпълнението, годни да прекъснат давността. С изтичане на двугодишния
срок по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява и
всички последващи изпълнителни действия са негодни да прекъснат давността. При5
това, изтекъл е период повече от пет години , в който не са осъществени действия по
изпълнението по смисъла на цитираното по- горе ТР, които да са от характер да
прекъснат давността. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но
давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително
изпълнение в рамките на определен изпълнителен способ. Така, въпреки изпращаните
запорни съобщения, те трябва да бъдат реално наложени, включително и тези,
6
наложени върху трудовите възнаграждения следва да е ясно дали са наложени.
Както е описано по- горе от ЧСИ са извършвани справки за имуществото на
длъжника, като искането за тях и самото постъпване на тези справки също не са
действия по изпълнението и не прекъсват давността, тъй като не са елемент от
определен изпълнителен способ.
Предвид горното, съдът намира, че иска подлежи на уважаване.
С оглед изхода на делото, ще следва на ищеца да се присъдят направените съдебни
разноски, които са в размер на 1 608,36 лева.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М АД, ЕИК***, седалище и
адрес на управление гр.С, Район С, ул.“Г.С.Р“ №***4, представлявано от ***, че АВ
К., ЕГН **********, адрес гр.***, ул.“Д“ **** , не дължи на М АД сумата от 10 209.02
лева, - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2010
год. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по
изпълнителното дело в размер на 1550,83 лв. по изпълнителен лист от 12.05.2010 год.
издаден по ч. гр. дело № 517/2010 год. по описа на Районен съд – ***, поради
погасяване по давност
ОСЪЖДА М АД, ЕИК***, седалище и адрес на управление гр.С, Район С,
ул.“Г.С.Р“ №***4, представлявано от ***, да заплати на АВ К., ЕГН **********, адрес
гр.***, ул.“Д“ **** , съдебни разноски по делото в размер на 1 608,36 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- *** в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7