М О Т И В И:

 

Производството е образувано по внесен от прокурор при Р.п.- П. обвинителен акт против подсъдимия *** за това, че на неустановен ден през периода месец юни 2019г. - 08.09.2019г. в с. ***, Плевенска област, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи - музикална уредба LG и тонколони за нея, на стойност 1600 лева от владението на ******, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

Р.п.– П. редовно призована, се представлява от  Районен прокурор ***.

Подсъдимият ***, редовно призован, се явява лично. За него се явява адв. ***от АК - Плевен, назначена за служебен защитник на подсъдимия ** в хода на съдебното следствие.

Пострадалият ***редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. **** ***, с пълномощно по делото.

В съдебно заседание пострадалият ***е конституиран в съдебното производство като частен обвинител и граждански ищец чрез повереника си адвокат **** ***.

Адв. ** моли съда да приеме за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия *** за сумата 1600 лева, претендирани като обезщетение за причинените на повереника му ***имуществени вреди, в резултат на деянието предмет на повдигнатото обвинение, ведно със законната лихва, считано то дата 08.09.2019 г. – датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 200 лв.

Съдът, даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.

Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.

На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Председателят на състава извърши проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.

Председателят на състава прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.

Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК, като не направи искания.

Защитниците на подсъдимия *** – адв. ***от АК – Плевен изрази становище напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заяви, че желае делото да мине по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.

На основание чл. 252 от НПК, моли съда, да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, веднага след приключване на настоящото разпоредително заседание.

Подсъдимият ***, изразяват съгласие с казаното от защитника си по въпросите по чл. 248 от НПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от НПК, Съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съставът на съда приема следното:

1.Делото е подсъдно на съда.

2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

3.Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и пострадалия.

4.С оглед изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НП**

5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация.

6. Взетата мярка за процесуална принуда към момента на разглеждане на делото – „Подписка“ е адекватна и не следва да бъде изменяна.

7.Не се налага събирането на нови доказателства.

8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, не следва да се насрочва дата за призоваване, нито да се призовават свидетели и вещото лице.

Съдът посочи, че Определението подлежи на обжалване в частта му по т.3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен съд – Плевен в седемдневен срок, считано от днес.

Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:

Първата - служебно от съда.

Втората - по искане на подсъдимия.

В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът счете, че искането на подсъдимия чрез неговия защитник е направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимия.

На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.

Подсъдимият *** признава изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия  *** правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.

Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия ***, дали признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Отговорът на подсъдимия ***:

„Признавам се за виновен. Съжалявам за извършеното. Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не се събират нови доказателства  за тези факти. “

При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимия *** направи в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.

След даване ход на съдебното следствие и докладване на заключителната част на обвинителния акт, съдът запита подсъдимия дали поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и желае ли да даде обяснения по обвинението.

Отговорът на подсъдимия *** бе следния:

„Разбирам обвинението за какво е. Признавам изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НПК.

Съдът на основание чл. 283 от НПК, прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в досъдебно производство № Д-1632/2019г. по описа на РП – Плевен, които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.

След като не се направиха искания за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.

Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.

При направените от подсъдимия, цялостно признание на фактическите обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на престъпното деяние, при възведената правна квалификация по отношение на подсъдимия.

Прокурорът поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано от обективна и субективна страна, доколкото подсъдимият е признал изцяло фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, намира, че не следва да се спира по отделно на фактическата обстановка. Излага съображения, че в случая на подсъдимия следва да се наложи наказание към минимума предвиден в закона, което да бъде намалено с 1/3, а именно – „Лишаване от свобода“, което да се отложи с изпитателен срок.

По отношение на гражданския иск счита, че същият следва да бъде уважен.

Частното обвинение считат, че обвинението спрямо подсъдимия също е доказано по безспорен и несъмнен начин. Присъединява се към становището на прокурора. Адв. ** моли съда да уважи предявения граждански иск спрямо подсъдимия в пълния му размер, както и да бъдат заплатени направените разноски по делото.

Защитникът на подсъдимия *** – адв. ***, при проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание за всички факти по обвинението, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание. Счита, че на подзащитния й следва да бъде наложено минимално наказание, което да е на минимума предвиден в закона за това деяние, което да бъде редуцирано с 1/3. По този начин смята, че ще се постигнал целите на чл. 36 от НК.

По отношение на гражданския иск също счита, че същият следва да бъде уважен.

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди  в същия,  а именно:

Подсъдимият *** ***.

Пострадалият ******, в къща на адрес ***. Периодично пътувал и пътува в чужбина.

Имал музикална уредба LG с тонколони, която държал в дома си.

През месец юни 2019 г. отново заминал в чужбина.

Помолил свой близък - ***да наглежда дома му.

Подсъдимият ***, разбрал че пострадалият  **** заминал за чужбина и че домът му е необитае**

Решил да влезе там и да открадне вещи, които да продаде за да си набави пари.

В изпълнение на взетото решение, на неустановен ден през периода от месец юни 2019 г. до 08.09.2019 г., подсъдимият *** отишъл до домът на пострадалия ******. Взломил стъклото на прозорец в коридора на къщата и влязъл в нея. Взломил халките на катинара, с който била заключена една от стаите на къщата и влязъл в нея.

Огледал се за вещи, които да провокират интереса му. Видял музикална уредба LG с тонколони и я взел. По обратният път изнесъл музикалната уредба и тонколоните ги прибрал в дома си. Предложил ги за продаване на няколко лица.

Разпоредил се с нея по неустановен начин.

На 08.09.2019г., свидетелят ***отишъл до къщата на пострадалия ****. Установил, че един от прозорците й е счупен и че от там е влизано вътре.

Подал сигнал в полицията.

От назначената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността на вещта, предмет на посегателство - музикална уредба LG с тонколони към нея, към момента на деянието - неустановен ден през периода месец юни 2019 г. - 08.09.2019 г. е била 1600 лева.

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 НПК.

Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът  изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се  цениха направените в съдебно заседание самопризнания от подсъдимия ***, подкрепени от приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред - чл. 283, във вр. чл. 373 НПК писмени доказателствени средства. Гласните доказателства, са пряко и косвено са относими към фактите, релеванти за обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи  и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта и** Поради изложеното и съдът прие, че направеното от страна подсъдимия *** признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви  доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на присъдата.

От правна страна, съдебният състав е мотивиран да приеме следното:

Анализът на фактическата обстановка, изведена  в хипотезата на чл. 373, ал. 3 НПК, сочи за безспорно установено осъществяването от страна на подсъдимия ***, което от обективна и субективна страна, консумира изцяло признаците на престъпния състав по чл. 195, ал. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

Доказано е безспорно от обективна страна, че:

На неустановен ден през периода месец юни 2019г. - 08.09.2019г. в с. ***, Плевенска област, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи - музикална уредба LG и тонколони за нея, на стойност 1600 лева от владението на ******, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:  

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с деянието подсъдимият *** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуеми по чл. 195, ал 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението - чл. 195, ал. 1,  т. 3 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК от НК са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху движими вещи. 

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице – подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;

По отношение на така извършеното от подсъдимияте престъпление, не е имал фактическа власт върху движимата вещ - предмет на престъплението и не е бил негов собственик.

 От обективна страна, предметът на престъплението по чл. 195, ал. 1,  т. 3 от НК са чужди движими вещи, които не са нито собствени, нито във владение на подсъдимия и за отнемането им е липсвало съгласие от страна на владелеца. Изпълнителното деяние за престъплението на подсъдимия *** е отнемането на вещите чрез действие, което се изразява в прекратяване на фактическата власт върху тях от страна на собственика и установяване на фактическа власт от подсъдимия ***.

От субективна страна престъпленията са извършени с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал противообществения характер на своите действия и е целял настъпването на обществено-опасните последици, а именно – подсъдимият  е съзнавал, че лишава от фактическа власт собственика на чуждата движима вещ, предвиждал е преминаването й в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението, като е имал намерение противозаконно да я присвои.

При преценка на така извършеното деяние от страна на подсъдимия ***, съдът съобрази обстоятелството, че деецът е извършил престъплението, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и предназначени да изключат или ограничат достъпа на трети лица до помещенията.

 Съдът намира, че в настоящия случай са налице и двете изпълнителни деяния на сложното престъпление “взломна кражба” - преодоляване на преградите и отнемане на вещите, поради което деянието по отношение на подсъдимия *** следва да бъде квалифицирано по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.

При определяне на наказанието на подсъдимия *** за извършеното от него престъпление съдът прецени - степента на обществената опасност на конкретното деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, която съдът преценява като висока - с оглед на ръста и динамиката на престъпленията против собствеността на гражданите, както и с оглед на обстоятелството, че отнетите чужди движими вещи са невъзстановени и към настоящия момент. Степента на обществена опасност на подсъдимия ***, която съдът преценява с оглед  данните за личността му. 

При обсъждане степента на обществена опасност на подсъдимия *** съдът прецени, като смекчаващи вината обстоятелства неговата ниска младежка възраст. 

Като смекчаващо вината обстоятелство съдът възприема и влошеното материално състояние на подсъдимия ***, което се доказва от събраните в хода  на досъдебното производство доказателства, както и факта, че по настоящото дело подсъдимият *** се признава за виновен, като прави пълни самопризнания за случилото се, като по този начин оказва съдействие на разследващите органи, както и изразеното критично отношение към процесното деяние и чистото му съдебно минало към момента на извършване на процесното деяние.

Като смекчаващо вината обстоятелство съдът възприема и обстоятелството, че подсъдимия *** е безработен и не получава трудови доходи.

Съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното самопризнание от страна на подсъдимия ***, доколкото същото е отчетено от законодателя и е задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК. 

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при отчитане, както на отегчаващите, а така също и на смекчаващите отговорността обстоятелства, посочени по-горе.

Преценявайки изложеното, съдът намира, че отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са достатъчни, за да обосноват приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК по отношение на подсъдимия *** за така извършеното деяние, предмет на разглеждане в настоящото производство.

В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НК задължава съда при осъдителна присъда да определи наказанието при приложение разпоредбата на чл. 58а от НК. В тази връзка ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от 1 /една/ до 10 /десет/ години.

При така отчетените обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия *** наказание "Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, е намалено с 1/3 и съдът е определил наказание лишаване от свобода в размер на 8 /осем/ месеца, което на основание чл. 66, ал. 1  от НК е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила, предвид обстоятелството, че подсъдимият *** е неосъждан.

Основният критерий за съразмерност на едно наказание лишаване от свобода, което следва да се наложи, е справедливостта.

На първо място, с така наложеното наказание, съдът цели да въздействува предупредително върху извършителя на престъплението. Няма доказателства по делото, от които да се направи изводът, че подсъдимият следва да бъде продължително време изолиран от обществото, с което той да бъде предпазен за един дълъг период от време.

Неизбежно, но не твърде строгото определеното наказание, ще има за  своя последица да мотивира подсъдимия, към спазване на законите                                     и добрите нрави.

С този невисок размер на определеното наказание, съдът намира, че то ще допринесе за осъществяване на генералната и специалната превенция и най-вече със своята неизбежност, така определеното наказание, без излишна строгост, ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на законите на Република България, поради което и съдът приложи разпоредбата на условното осъждане, тъй като са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода, поради което и съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК. Така отложеното наказание ще има за основна задача да превъзпита подсъдимия и да действува като възпиращ фактор на дееца във връзка с евентуално бъдещо престъпно поведение.

С така наложеното наказание ще се постигнат генералната и специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК. С отлагането на наложеното наказание- лишаване от свобода, ще изиграе ролята на  възпиращ фактор по отношение на подсъдимия за извършване на други престъпления и ще действува преди всичко предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извършва други престъпления под заплахата, че ако бъдат извършени в изпитателния срок и са налице всички условия на чл. 68, ал. 1 от НК, той ще трябва да изтърпи и наложеното му по настоящето производство, наказание от 8 /осем/ месеца лишаване от свобода.

Освен това, с така определеното наказание, съдът счита, че трябва да се даде възможност на подсъдимия, да започне нов живот и да заживее, като спазва законите в страната.

Освен това, така наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по отношение на обществото, като от една страна се покаже, че на подсъдимия е наложено наказание за извършеното от него престъпление, каквато е и основната функция на съда, но от друга страна, видът и размера на наложеното наказание е съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца, с оглед на неговата справедливост.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

Предвид приетото за установено от фактическа и правна страна, настоящият състав намира, че предявеният  за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдими за имуществени вреди, претърпени в резултат от  деянието, предмет на обвинението е основателен, както по основание, така и по размер и следва да бъде уважен.

Налице са всички пет кумулативно изискуеми елемента от деликтния фактически състав по чл. 45 от ЗЗД, а именно: 1)деяние; 2)противоправност; 3)вреда); 4)причинна връзка 5)вина.

Установи се, че в резултат на виновните (умишлени) и противоправни действия  на подсъдимия - прекъснали фактическата власт на законния владелец на музикална уредба LG и установил своя такава, без за това да е имал правно основание или да е получил  съгласието на владелеца за това –пострадалото лице ***, конституиран като граждански ищец е претърпял имуществени вреди в размер на 1600 лева.

Тази сума отговаря на размера на съставомерните имуществени вреди от престъплението по чл. 195 от НК и изцяло кореспондира на претендирания от гражданския ищец размер, поради което и гражданския иск следва да бъде изцяло уважен.

Като законна последица от уважаване на гражданския иск на деликтно основание, на гражданския ищец следва да се присъди и законната лихва върху уважения размер от датата на деянието до окончателното изплащане на дължимата сума.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че приетият за установен размер на имуществените вреди се доказва не само от самопризнанията на подсъдимия, а и от назначената по делото съдебно оценителна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и отговаряща на изискванията на процесуалния закон.

ПО РАЗНОСКИТЕ

На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия *** да заплати държавна такса съобразно уважения размер на гражданския иск в размер на 64 лв. по сметка на Районен съд – гр. Плевен.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия *** да заплати направените съдебни разноски на гр. ищец и частен обвинител ***в размер на 200 лв.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия *** да заплати направените съдебно деловодни разноски в размер на 73,20 лв. по сметка на ОД на МВР – Плевен.

 

С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този размер.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: