№ 83
гр. Елена, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на девети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Искра Ст. Вараджакова
при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова
като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело №
20244130100062 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК – иск за съществуване на вземането.
Постъпила е искова молба от Община З., представлявана от кмета
П. П. Г., против „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от Д. З. Т.. В същата
се твърди, че между страните е сключен Договор за наем на язовир „Р.-2“ с №
******, находящ се в с. Р., общ. З., който е публична общинска собственост.
Договорът за наем бил вписан в Служба по вписванията - Елена и на същия
бил поставен рег. № 806/19.05.2016 г., акт № 162, том I. Договорът бил
сключен за срок от 10 години, считано от датата на подписването му -
17.05.2016 г. В Раздел III, т. 3.3 от него било уговорено наемното плащане да
се индексира с натрупване всяка година в срок до 31 март на текущата година
с индекса на инфлация, посочен от НСИ за предходната година. Срокът за
заплащане на дължимия наем бил до 31 март на годината, в която бил дължим.
Ищецът твърди, че претендира от ответника заплащане на наемна цена за 2022
г. и 2023 г. Срокът за заплащането й бил изтекъл на 31.03.2022 г. за 2022 г. и на
31.03.2023 г. за 2023 г. За дължимото наемно плащане за 2022 г. била съставена
фактура № **********/16.03.2022 г. на стойност 664.78 лв., а за дължимото
наемно плащане за 2023 г. била издадена фактура № **********/25.08.2023 г.
на стойност 765.16 лв. Общата дължима сума била в размер на 1429.94 лв.
Ответникът не предприел действия по изпълнение на задължението си по
1
заплащане на дължимата наемна цена за двете години и ищецът подал на
05.12.2023 г. в Районен съд - Елена заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Образувано било ЧГД № 427/2023 г. по описа
на Районен съд – Елена и била издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответникът подал възражение в срок. Съгласно последната ответникът бил
осъден да заплати на ищеца сумата 664.78 лв., представляваща неплатена
наемна цена за 2022 г. по Договор за наем на язовир публична общинска
собственост от 17.05.2016 г., вписан в Служба по вписванията - Елена с рег. №
806/19.05.2016 г., акт № 162, том І, с предмет - язовир „Р.-2“ с № ******,
находящ се в с. Р., общ. З., за което била издадена фактура №
**********/16.03.2022 г., сумата 126.02 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 01.04.2022 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата 664.78 лв., считано от 05.12.2023 г. до окончателното й изплащане,
сумата 765.16 лв., представляваща неплатена наемна цена за 2023 г. по
Договор за наем на язовир публична общинска собственост от 17.05.2016 г.,
вписан в Служба по вписванията - Елена с рег. № 806/19.05.2016 г., акт № 162,
том І, с предмет - язовир „Р.-2“ с № ******, находящ се в с. Р., общ. З., за което
била издадена фактура № **********/25.08.2023 г., сумата 64.75 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.04.2023 г. до 30.11.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 765.16 лв., считано от 05.12.2023
г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер на
сумата 32.41 лв.
Ищецът Община З., представлявана от кмета П. П. Г., моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответника „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от Д. З. Т., че последният
му дължи сумата 664.78 лв., представляваща неплатена наемна цена за 2022 г.
по Договор за наем на язовир публична общинска собственост от 17.05.2016
г., вписан в Служба по вписванията - Елена с рег. № 806/19.05.2016 г., акт №
162, том І, с предмет - язовир „Р.-2“ с № ******, находящ се в с. Р., общ. З., за
което е издадена фактура № **********/16.03.2022 г., сумата 126.02 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.04.2022 г. до 30.11.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 664.78 лв., считано от 05.12.2023
г. до окончателното й изплащане, сумата 765.16 лв., представляваща
неплатена наемна цена за 2023 г. по Договор за наем на язовир публична
общинска собственост от 17.05.2016 г., вписан в Служба по вписванията -
2
Елена с рег. № 806/19.05.2016 г., акт № 162, том І, с предмет - язовир „Р.-2“ с
№ ******, находящ се в с. Р., общ. З., за което е издадена фактура №
**********/25.08.2023 г., сумата 64.75 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 01.04.2023 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата 765.16 лв., считано от 05.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените разноски по делото в заповедното производство и в
настоящето исково производство, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Във визирания едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата
молба от страна на ответника „А.“ ЕООД.
В съдебно заседание ищецът Община З. се представлява от
юрисконсулт М. А., която заема становище, че поддържа депозираната искова
молба. Моли съда да я уважи, като основателна.
В съдебно заседание ответникът „А.“ ЕООД не се представлява.
Същият депозира писмено становище, от което е видно, че оспорва изцяло
предявения иск. Претендира направените разноски по делото. Ответникът
заявява, че ищецът не е изпълнил задължението си по сключения договор за
наем и не му е предоставил ползването на процесния язовир. С оглед на това,
оспорва издадените от ищеца фактури, които не бил осчетоводил.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
От извършената справка в Търговския регистър се установява, че
ответникът „А.“ ЕООД е със седалище и адрес на управление с. Р., общ. З. и е
вписан в Търговския регистър, като се представлява от управителя Д. З. Т..
Същият е с предмет на дейност производство, преработка и търговия със
селскостопански продукти, производство и търговия с мляко и млечни
продукти, производство, преработка и търговия със зърнени култури и техни
производни, животновъдство и земеделие и други.
Видно от Договор за наем на язовир публична общинска
собственост от 17.05.2016 г., същият е сключен между Община З.,
представлявана от кмета П. В. Ч. и главния счетоводител Д. Т. Т., в качеството
на наемодател, и „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от Т. М. Т., в
качеството на наемател. По силата на сключения договор ищецът предоставил
3
на ответника под наем следния обект – язовир „Р.-2“ с № ******, находящ се в
с. Р., общ. З., с площ 22488 кв. м, при граници и съседи: имот № 021068, имот
№ 000026, имот № 000016, имот № 020093 и имот № 000029, актуван с акт за
публична общинска собственост № 4/15.11.1993 г. Ответникът се задължил на
свой риск да стопанисва, поддържа и експлоатира обекта под наем, който му
се предоставял към момента на подписване на договора съгласно приемо-
предавателен протокол. Ищецът предоставил на ответника посочения по-горе
обект – предмет на договора срещу годишна наемна вноска в размер на 480.00
лв. без ДДС, съответно 576.00 лв. с ДДС. Годишното наемно възнаграждение
се изплащало веднъж годишно в срок до 31 март на годината, в която се
дължало по посочена банкова сметка от Община З. или на касата на Община
З.. Годишното наемно възнаграждение се индексирало с натрупване всяка
година до 31 март на текущата година с индекс на инфлация, посочен от НСИ
за предходната година. В договора било заложено – чл. 6.3, че в случай на
забава от страна на наемателя при заплащане на наемното задължение същият
дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата сума за
всеки просрочен ден.
Ищецът издал фактура № **********/25.08.2023 г. и фактура №
**********/16.03.2022 г., от които се установява, че в първата от тях е
включен дължимия наем за посочения по-горе обект в размер на 765.16 лв. с
ДДС за 2023 г., а по втората от тях дължимия наем в размер на 664.78 лв. с
ДДС за 2022 г.
Видно от Договор от 09.03.2017 г. за оператор, съгласно
изискванията на Наредба за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръжения
към тях, както и на контрол за техническото им състояние, приета с ПМС №
262/07.10.2016 г., същият е сключен между ответника „А.“ ЕООД и „К.“
ЕООД. Съгласно договора ответникът е възложил на „К.“ ЕООД, в качеството
на изпълнител, да изпълни функциите за Оператор на язовирни стени,
включващи техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и
съоръженията към тях за следните обекти: 1. язовир „Р. 1“ с площ 19.757 дка с
идентификатор № 000058, местоположение с. Р., общ. З., местност „С. д.“, и 2.
язовир „Р. 2“ с площ 22.488 дка, с идентификатор № ******, местоположение
с. Р., общ. З., местност „С. д.“. Видно от приложената към договора разписка,
4
същият е предаден на администрацията в Община З..
По делото е представен Авариен план за действие при екстремни и
аварийни условия на язовир „Р. 2“, общ. З., изготвен от изпълнителя „К.“
ЕООД и изпълнение на посочения по-горе договор, сключен с възложителя
„А.“ ЕООД.
С покана за доброволно изпълнение с изх. № СА-ОС-21-
5572/12.09.2021 г. кметът на Община З. Михаил Ганев е поканил ответника
„А.“ ЕООД да заплати в 14-дневен срок, считано от получаването, сумата
664.78 лв., представляваща наемна цена за 2022 г. съгласно сключения
Договор за наем на язовир публична общинска собственост от 17.05.2016 г.
Същата е получена от управителя на ответника Д. З. Т. на 14.09.2022 г., видно
от приложеното известие за доставяне,
От приложеното ЧГД № 427/2023 г. по описа на Районен съд –
Елена е видно, че въз основа на Разпореждане № 1002/28.12.2023 г. по ЧГД №
427/2023 г. по описа на Районен съд – Елена е издадена Заповед за изпълнение
№ 232/28.12.2023 г. Съгласно последната длъжникът „А.“ ЕООД с. Р., общ. З.,
представлявано от Д. З. Т. е осъден да за заплати на кредитора Община З.,
представлявана от кмета П. П. Г., сумата 664.78 лв., представляваща неплатена
наемна цена за 2022 г. по Договор за наем на язовир публична общинска
собственост от 17.05.2016 г., вписан в Служба по вписванията - Елена с рег. №
806/19.05.2016 г., акт № 162, том І, с предмет - язовир „Р.-2“ с № ******,
находящ се в с. Р., общ. З., за което е издадена фактура №
**********/16.03.2022 г., сумата 126.02 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 01.04.2022 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата 664.78 лв., считано от 05.12.2023 г. до окончателното й изплащане,
сумата 765.16 лв., представляваща неплатена наемна цена за 2023 г. по
Договор за наем на язовир публична общинска собственост от 17.05.2016 г.,
вписан в Служба по вписванията - Елена с рег. № 806/19.05.2016 г., акт № 162,
том І, с предмет - язовир „Р.-2“ с № ******, находящ се в с. Р., общ. З., за което
е издадена фактура № **********/25.08.2023 г., сумата 64.75 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.04.2023 г. до 30.11.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 765.16 лв., считано от 05.12.2023
г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер на
сумата 32.41 лв. Ответникът „А.“ ЕООД в законоустановения едномесечен
5
срок е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за
изпълнение. На ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземането си по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК. Същият е предявил
такъв, като е депозирал искова молба с вх. № 523/08.02.2024 г. в Районен съд –
Елена, въз основа на която е образувано настоящото гр. д. № 62/2024 г. по
описа на Районен съд – Елена.
По делото е прието заключение на вещото лице Д. И. И. по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Същото не е оспорено от
страните и е прието от съда. Видно от заключението е, че за разглеждания
период ищецът редовно е осчетоводявал издадените от него фактури, като
същите са включени в справки-декларации по ДДС. Ответникът редовно е
осчетоводявал фактурите в периода 2016 - 2021 г. Размерът на годишното
наемно плащане съгласно сключения между страните договор за наем,
изчислено на база индексиране с годишния инфлационен индекс е, както
следва: за 2022 г. – 565.57 лв. без ДДС, съответно 678.68 лв. с ДДС, а за 2023 г.
– 661.04 лв. без ДДС, съответно 793.25 лв. с ДДС. Реално издадените фактури
от Община З. за годишното наемно плащане са, както следва: за 2022 г. –
563.98 лв. без ДДС, съответно 664.78 лв. с ДДС и за 2023 г. – 637.63 лв. без
ДДС, съответно 765.16 лв. с ДДС. Размерът на лихвата за забава върху
дължимото наемно възнаграждение за 2022 г. за периода от 01.04.2022 г. до
30.11.2023 г. е 126.02 лв. Размерът на лихвата за забава върху дължимото
наемно възнаграждение за 2023 г. за периода от 01.04.2023 г. до 30.11.2023 г. е
64.75 лв. Издадените от ищеца 2 броя фактури, а именно: фактура №
**********/25.08.2023 г. и фактура № **********/16.03.2022 г. не са отразени
в счетоводството на ответника. Фактура № **********/16.03.2022 г. е грешно
издадена и не е осчетоводена. За задължението на ответника за календарната
2022 г. е издадена фактура № **********/04.03.2022 г., която е отразена в
счетоводството на ищеца. Ищецът е включил в дневника на продажбите
фактура № **********/04.03.2022 г. и фактура № **********/25.08.2023 г.
Последните са отразени само в справката декларация и в дневника за
продажби на ищеца, като не са включени в същите на ответника. Ответникът
не е ползвал данъчен кредит по процесните фактури, тъй като същите не са
отразени в дневниците за покупки. За периода от 17.05.2016 г. до 01.04.2021 г.
има издадени шест броя фактури от страна на ищеца за годишно наемно
възнаграждение по процесния договор за наем, като по всички издадени
6
фактури има плащане от страна на ответника.
От правна страна:
Съдът счита, че в конкретния случай е предявена по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК положителна
установителна искова претенция за съществуване и дължимост на вземане,
възникнало поради неизпълнение на договор за наем, признат в заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК, и индивидуализирано в заповед за
изпълнение на парично задължение. По отношение на претендираните
вземания приложима е материалноправната разпоредба на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. Предявеният иск е допустим, тъй като
длъжникът е подал в срок валидно възражение срещу издадената заповед за
изпълнение по реда на чл. 414 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен и доказан.
За да се приеме за основателен предявеният иск по чл. 232, ал. 2 от
ЗЗД, е необходимо да се установи, че страните са се намирали в
правоотношение, възникнало по силата на валидно сключен помежду им
договор за наем, по който в случая ответното дружество се явява наемател по
договора. Наред с това, съдът следва да установи, че ищецът наемодател е
изправна страна, а ответникът е неизправна страна, т. е. че последният не е
изпълнил задължението си да заплаща договореното наемно плащане за
съответната година.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът
приема, че страните по настоящото дело са се намирали в облигационно
(наемно) правоотношение през процесния период от време, което е
възникнало по силата на валидно сключения помежду им писмен
действителен Договор за наем на язовир публична общинска собственост от
17.05.2016 г., вписан в Служба по вписванията - Елена с рег. № 806/19.05.2016
г., акт № 162, том І, с предмет - язовир „Р.-2“ с № ******, находящ се в с. Р.,
общ. З., сключен между Община З. като наемодател, от една страна, и „А.“
ЕООД като наемател. Видно от договора за наем, същият съдържа всички
съществени елементи – две насрещни волеизявления, предмет на договора,
договорено наемно плащане. Наред с това, договорът за наем е сключен в
7
писмена форма, както и е вписан надлежно в Служба по вписванията - Елена.
От приетите писмени доказателства се установява също, че договорът за наем
е сключен за срок от 10 години, съгласно чл. 2.1 от договора, като по делото не
се твърди от страните и не се ангажират доказателства договорът да е изменян
или да е прекратен към момента на приключване на съдебното дирене в
първата инстанция.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, в случая
се обосновава и извод, че ищецът наемодател е изправна страна по договора за
наем. Същият е изпълнил задължението си съгласно чл. 230, ал. 1 от ЗЗД, като
е предал вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета. В
тази връзка съдът не възприема направеното възражение от страна на
ответника, че ищецът не му е предоставил ползването на наетия обект –
язовир „Р.-2“ съгласно сключения договор. Действително, по делото ищецът
не представи приемо-предавателен протокол съгласно изискването на чл. 1.2
от договора, от който да е видно състоянието на обекта, предоставен под наем,
както и че се предоставя за ползване на наемателя при сключването му. От
данните по делото обаче се констатира, че ответникът е сключил с „К.“ ЕООД
Договор от 09.03.2017 г. за оператор, съгласно изискванията на Наредба за
условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната
експлоатация на язовирните стени и съоръжения към тях, както и на контрол
за техническото им състояние, приета с ПМС № 262/07.10.2016 г., съгласно
който е възложил на „К.“ ЕООД, в качеството на изпълнител, да изпълни
функциите за Оператор на язовирни стени, включващи техническа и
безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях за
следните обекти: 1. язовир „Р. 1“ с площ 19.757 дка с идентификатор №
000058, местоположение с. Р., общ. З., местност „С. д.“, и 2. язовир „Р. 2“ с
площ 22.488 дка, с идентификатор № ******, местоположение с. Р., общ. З.,
местност „С. д.“, а видно от приложената към договора разписка, същият е
предаден на администрацията в Община З.. На следващо място, в изпълнение
на посочения договор по поръчение на ответника е изготвен през 2019 г.
Авариен план за действие при екстремни и аварийни условия на язовир „Р. 2“,
общ. З., изготвен от изпълнителя „К.“ ЕООД. Всички тези действия навеждат
на единствения възможен извод, че ищецът е предоставил на ответника
ползването на наетия обект – язовир „Р.-2“ и в изпълнение на чл. 5.2.4.1 и чл.
5.2.4.2 от договора за наем последният е предприел действия по изпълнение на
8
задължението си да спази изискванията по осъществяване на техническата
експлоатация на язовирните стени и съоръжения, уредени в Наредба №
13/29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата и
безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръжения към тях, както и
е възложил изготвяне на авариен план, като е внесъл документацията в
Община З. за сведение. На последно място, от заключението на вещото лице
Д. И. И. по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че за
периода от 17.05.2016 г. до 01.04.2021 г. има издадени шест броя фактури от
страна на ищеца за годишно наемно възнаграждение по процесния договор за
наем, като по всички издадени фактури има плащане от страна на ответника.
Следователно, с оглед на изложеното съдът приема, че до 2022 г. ответникът е
бил изправна страна по сключения договор за наем и надлежно е заплащал
дължимата наемна цена.
Наред с изложеното, в случая ответникът не оспорва факта, че не е
изпълнил основното си задължение по договора за наем от 17.05.2016 г. да
заплати дължимата наемна цена за 2022 г. и за 2023 г. Такива факти не се
твърдят от ответника, който не твърди изпълнение на задължението за
заплащане на горепосоченото парично задължение. В тежест на ответника по
делото е да установи изпълнение от негова страна задълженията му по
процесния договор за наем да заплати на наемодателя дължимото наемно
плащане за 2022 г. и за 2023 г., както и размера на изпълнението на това
задължение, но до приключване на съдебното дирене по делото такива
доказателства не са представени.
Поради това, съдът приема, че предявеният иск е доказан по
основание.
Съдът счита, че и размерът на претенцията се доказва от
приложения по делото Договор за наем на язовир публична общинска
собственост от 17.05.2016 г., като в чл. 3.1 от този договор е посочен точният
размер на наемната вноска, а именно 480.00 лв. без ДДС, съответно 576.00 лв.
с ДДС. Страните са постигнали съгласие и относно начина на корекция на
дължимото годишно наемно плащане, а именно последното да се индексира с
натрупване всяка година в срок до 31 март на текущата година с индекса на
инфлация, посочен от НСИ за предходната година. В тази насока е и
заключението, изготвено от вещото лице Д. И. И. по допуснатата съдебно-
9
икономическа експертиза. Същото е изчислило наемното плащане, както
следва: за 2022 г. – 565.57 лв. без ДДС, съответно 678.68 лв. с ДДС, а за 2023 г.
– 661.04 лв. без ДДС, съответно 793.25 лв. с ДДС.
Задължението за заплащане на наемна цена е срочно, тъй като
страните са уговорили изрично момента, в който същото следва да бъде
изпълнено. Съгласие за това е постигнато с клаузата на чл. 3.2 от договора за
наем, съгласно който наемната цена се заплаща веднъж годишно в срок до 31
март на годината, в която е дължимо по банковата сметка на ищеца или на
касата на общината. Видно от данните по делото, както към момента на
предявяване пред съда на заявлението по чл. 410 от ГПК (5.12.2023 г.), така и
към момента на предявяване на настоящия иск (8.02.2024 г.) са настъпили
падежите и на двете парични задължения за заплащане на договорената
наемна цена за 2022 г. и за 2023 г., поради което възникналото в тежест на
ответника задължение към ищеца за посочените по-горе вземания, е
изискуемо.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД е основателен и доказан и
следва да бъде уважен в претендирания от ищеца размер, както следва:
1. сумата 664.78 лв., представляваща неплатена наемна цена за 2022
г. по Договор за наем на язовир публична общинска собственост от 17.05.2016
г., вписан в Служба по вписванията - Елена с рег. № 806/19.05.2016 г., акт №
162, том І, с предмет - язовир „Р.-2“ с № ******, находящ се в с. Р., общ. З., и
2. сумата 765.16 лв., представляваща неплатена наемна цена за 2023
г. по Договор за наем на язовир публична общинска собственост от 17.05.2016
г., вписан в Служба по вписванията - Елена с рег. № 806/19.05.2016 г., акт №
162, том І, с предмет - язовир „Р.-2“ с № ******, находящ се в с. Р., общ. З.,
ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от
датата на предявяването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 05.12.2023
г. до окончателното им изплащане.
Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение – лихва за забава се явява допустим, а
разгледан по същество, основателен и доказан.
10
С иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предмет на настоящото дело, ищецът
претендира парично вземане за обезщетение за забавено изпълнение – лихва
за забава, както следва: сумата 126.02 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата 664.78 лв. за периода от 01.04.2022 г. до 30.11.2023 г., както и
сумата 64.75 лв., представляваща лихва за забава върху главницата 765.16 лв.
за периода от 01.04.2023 г. до 30.11.2023 г.
Обезщетението за забавено плащане е уговорено в чл. 6.3 от
Договор за наем на язовир публична общинска собственост от 17.05.2016 г.,
съгласно който в случай на забава от страна на наемателя, при заплащане на
наемното задължение, същият дължи обезщетение в размер на законната
лихва върху дължимата сума за всеки просрочен ден. Уважаването на исковата
претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предполага установяване от страна на ищеца
кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на
валидно сключен договор за наем, същият да е породил действие и въз основа
на него да са възникнали уговорените за наемателя задължения, сключеният
валиден договор между страните да съдържа клауза за уговорено между тях
обезщетение за забава и да са настъпили условията на чл. 6.3 от договора в
полза на ищеца. В тежест на ответника по делото е да установи, че е изпълнил
своето насрещно задължение.
В случая се установява по безспорен начин, че между страните по
делото съществува валидно сключен Договор за наем на язовир публична
общинска собственост от 17.05.2016 г., по силата на който за ответника са
възникнали задължения, произтичащи от договора за наем, но до
приключване на съдебното дирене в първоинстанционния съд по делото не са
представени доказателства за настъпило погасяване на паричните задължения
по договора от наемателя. При тези обстоятелства, съдът приема, че в случая
са налице предпоставките, изискуеми от чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и твърденията на
ищеца, че в случая следва да намери приложение чл. 6.3 от сключения между
страните договор за наем, поради забава на плащанията от страна на
наемателя в нарушение на задълженията му по чл. 6.3 от договора, който
съдържа изрична клауза за уговорено между страните обезщетение за забава.
Страните са свободни да уговарят различни последици от поведението си при
сключването на всеки договор, както и от неизпълнението на всяко отделно
поето задължение по него.
11
По тези съображения, съдът намира, че претенцията на ищеца да
бъде признато в негова полза парично вземане от ответника за сумата 126.02
лв., представляваща лихва за забава върху главницата 664.78 лв. за периода от
01.04.2022 г. до 30.11.2023 г., както и сумата 64.75 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата 765.16 лв. за периода от 01.04.2023 г. до 30.11.2023
г., се явява основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на
закона, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските. Предвид изложеното по-горе и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, основателна се явява и следва да бъде уважена и претенцията
на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство
съдебни разноски за държавна такса в размер на 32.41 лв., възнаграждение на
вещо лице в размер на 500.00 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150.00 лв., общо в размер на 682.41 лв. Настоящият съдебен състав
счита, че предвид уважаване на исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 във
вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 232, ал.
2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в процесния случай следва да се приеме, че
присъдените в заповедното производство разноски за платена държавна такса
в размер на 32.41 лв. са дължими.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Р., общ. З., С. д.,
представлявано от Д. З. Т., че „А.“ ЕООД дължи на ОБЩИНА З., БУЛСТАТ
*********, с адрес гр. З., ул. „С. П.“ № **, представлявана от кмета П. П. Г.,
сумата 664.78 лв. (шестстотин шестдесет и четири лв. 78 ст.), представляваща
неплатена наемна цена за 2022 г. по Договор за наем на язовир публична
общинска собственост от 17.05.2016 г., вписан в Служба по вписванията -
12
Елена с рег. № 806/19.05.2016 г., акт № 162, том І, с предмет - язовир „Р.-2“ с
№ ******, находящ се в с. Р., общ. З., сумата 126.02 лв. (сто двадесет и шест
лв. 02 ст.), представляваща лихва за забава за периода от 01.04.2022 г. до
30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата 664.78 лв., считано
от 05.12.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата 765.16 лв.
(седемстотин шестдесет и пет лв. 16 ст.), представляваща неплатена наемна
цена за 2023 г. по Договор за наем на язовир публична общинска собственост
от 17.05.2016 г., вписан в Служба по вписванията - Елена с рег. №
806/19.05.2016 г., акт № 162, том І, с предмет - язовир „Р.-2“ с № ******,
находящ се в с. Р., общ. З., сумата 64.75 лв. (шестдесет и четири лв. 75 ст.),
представляваща лихва за забава за периода от 01.04.2023 г. до 30.11.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 765.16 лв., считано от 05.12.2023
г. до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение
№ 232/28.12.2023 г. по ЧГД № 427/2023 г. по описа на Районен съд - Елена.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Р., общ. З., С. д., представлявано от Д. З. Т., да заплати на
ОБЩИНА З., БУЛСТАТ *********, с адрес гр. З., ул. „С. П.“ № **,
представлявана от кмета П. П. Г., направените разноски в заповедното
производство в размер на сумата 32.41 лв. (тридесет и два лв. 41 ст.), както и
направените разноски в исковото производство в размер на сумата 682.41 лв.
(шестстотин осемдесет и два лв. 41 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
13