№ 38777
гр. София, 26.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20241110144522 по описа за 2024 година
В изпълнение нормата на чл. 140, ал.1 и ал.3 и чл.146, ал.4 от ГПК съдът
приема, че исковата молба е редовна и процесуално допустима, поради което
следва да се произнесе по допускане на доказателствата, да насрочи делото за
разглеждане в открито съдебно заседание и да съобщи на страните проекта си
за доклад на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
21.11.2024г. от 14.30 часа, за което да се призоват страните и да им се връчи
препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на
исковата молба.
Съобщава на страните проекта си за доклад на делото:
Ищецът Н. В. К. предявява срещу ответника 41-во Основно училище „Свети
Патриарх Евтимий“ кумулативно обективно съединени искове, както следва:
1) за признаване за незаконно на наложеното наказание дисциплинарното
уволнение и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
2) за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Старши
учител 1 - 4 клас“, код по НКПД: 23415003 при ответника – правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ;
3) за заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи
уволнението, през които не е полагал труд по трудово правоотношение в
размер на 3 841.75 лева за периода от 21 юни 2024 г. (датата на прекратяване
на трудовото правоотношение) до 25 юли 2024 г. (датата на депозиране на
1
настоящата искова молба) ведно със законната лихва върху тази сума от 1
август 2024 г. до фактическото изплащане на сумата, при условие, че през
времето, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на начало
на устните състезания Ищецът е останал все още без работа поради
незаконното уволнение, претендира и оставащия размер на дължимото му
обезщетение съобразно оставащия срок до изтичането на 6-те месеца от
прекратяването на трудовото правоотношение, а именно - сумата за всички 6
месеца в общ размер от 17 519.16 лева ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 1 август 2024 г. до фактическото изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 11 септември 2012 г. ищецът
и ответникът сключват трудов договор № 583/11.09.2012 г. По силата на
горепосочения трудов договор Ищецът е назначен при Ответника на длъжност
„Старши възпитател“, код по НКПД 23596009. На 05.02.2018 г. е сключен
процесния Трудов договор № 16/05.02.2018 г., по силата на който ищцата е
назначена на длъжност „Старши учител 1-4 клас“, код по НКПД: 23415003.
На 01.01.2024 г. е сключено допълнително споразумение № 179/29.04.2024 г., с
което е определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2
079 лева. На 20 юни 2024 г. ответникът издал Заповед № 406/20.06.2024г., с
която на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата поради придобиване правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Заповедта е прочетена в устна форма на ищеца
на 20 юни 2024 г. и официално е връчена на 20 юли 2024г.
Излага доводи, че към датата на издаване на заповедта получавала пенсия в
намален размер на основание чл. 69в, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Към месец юни
2024 г. имала трудов стаж от 34 години, 1 месец и 28 дни, от които 30 години,
8 месеца и 28 дни по специалносттаи била на възраст от 64 години. Към тази
дата ищцата достигнала пенсионната възраст за ранно пенсиониране, но не
притежавала изискуемия стаж, за да получи пенсия в пълен размер. Поради
тази причина получавала пенсия в намален размер на основание чл. 69в от
КСО.
Излага съображения за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, тъй като ответникът не е имал право да прекрати
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, тъй като
2
ищцата получавала пенсия в намален размер по чл. 69в от КСО и попада сред
изключенията, предвидени в чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Съгласно чл. 68 от КСО
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване
на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете
и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за
мъжете. Към юни 2024 г. ищцата получавала пенсия в намален размер на
основание чл. 69в от КСО при общ трудов стаж от 34 години, 1 месец и 28
дни, а съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ, работодателят може да прекрати
трудовото правоотношение при вече отпусната пенсия по реда на чл. 68а и чл.
69в от КСО - когато лицето е упражнило правото си на пенсия, но в
процесната Заповед е посочено основание за прекратяване на трудовия
договор чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, което е незаконосъобразно, тъй като към
момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение ищцата е
отговаряла на изискванията единствено за придобиване на право на т.нар.
„ранно пенсиониране“ в хипотезата на чл. 69в от КСО.
Предвид изложеното счита за основателни исковете с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ. Излага съображения, че брутното трудово
възнаграждение на ищцата за месец май 2024 г. е в размер на 2 919.86 лева при
19 работни дни, съответно 153.67 лева брутно трудово възнаграждение за един
отработен ден. Считано от 21 юни 2024 г. до датата на подаване на исковата
молба - 25 юли 2024 г. са изминали 25 работни дни, поради което дължимото
обезщетение на Ищеца до момента възлиза на 153.67 лева, умножено по 25,
или сума в размер на 3 841.75 лева. Освен това ищцата не е започнала работа в
рамките на шест месеца, считано от 21 юни 2024 г., и ако уволнението бъде
признато за незаконосъобразно, дължимото обезщетение е в размер на 2
919.86 лева, умножено по 6, или сума в размер на 17 519.16 лева.
Относно акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД излага доводи, че съгласно чл.
228, ал. 3 от КТ обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото
правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца,
следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в
3
колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този
срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В
настоящия случай обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ следва да се заплати
най-късно до 31 юли 2024 г., месеца, следващ този, през който е възникнало
основанието за прекратяване, поради което претендира законна лихва върху
претендираните суми от считано от 1 август 2024 г. до тяхното фактическо
заплащане.
Ответникът 41-во Основно училище „Свети Патриарх Евтимий“ в
законоустановения срок депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове.
Не оспорва, че ищцата е имала безсрочен трудов договор с ответното училище
на длъжност „Старши учител“ I-IV клас до 20.06.2024 г., на която дата
трудовият договор е прекратен на основание на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ , тъй
като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е
упражнила това свое право. На ищцата е връчено предизвестие за
прекратяване на договора на същото основание на 20.06.2024 г. На тази дата
със Заповед № 406/20.06.2024 г. трудовият договор е прекратен. Както
предизвестието, така и заповедта са връчени на ищцата срещу подпис, но
поради отказ да ги подпише са връчени пред двама свидетели. Като основание
за издаване на заповедта послужило писмо от НОИ-ТП София- град с изх. №
1046-40-1464-1/09.05.2024 г., с което е установено, че Н. К. е ЕГН **********
е упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от
29.04.2020г. Във връзка с прекратяването на договора на ищцата е изплатено
обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 5 839,72 лева на
основание чл. 220, ал. 1 от КТ.
В уведомлението от НОИ не е записано, че ищцата се е пенсионирала при
условията на чл. 69в от КСО, а че е упражнила общо правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като не е отбелязано по никакъв начин, че този
осигурителен стаж е педагогически. За това работодателят не е издавал
заповедта си във връзка с чл. 69в от КСО, а само на основание на чл. 328, ал. 1,
т. 10 от КТ.
При условията на евентуалност е направено възражение за прихващане от
евентуално присъденото обезщетение на ищцата по чл. 225, ал. 1 от КТ в
размер на 5 839, 72 лева изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ.
4
ПО ДОКЛАДВАНИТЕ ИСКОВЕ СЪДЪТ УКАЗВА НА СТРАНИТЕ
СЛЕДНАТА ДОКАЗАТЕСТВЕНА ТЕЖЕСТ:
При така изложените фактически твърдения съдът приема, че упражненото
потестативно право от ищеца за отмяна на процесното уволнение и
възстановяването му на предишната работа преди уволнението се основава на
обстоятелството, че процесното уволнение е незаконно по изложените в
исковата молба доводи. Тежестта на доказване, т.е. задължението за
установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото
дело.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с
чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че са настъпили следните факти: 1. да
е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в
незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно
волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът
да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяваща се в
невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение на
шест месеца след уволнението и 3. причинно-следствена връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа. Установяването на първата и
третата предпоставка е обусловена от изхода на правния спор по първия
конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на
уволнението като незаконно. Вторият факт – оставането на ищеца без работа
за процесния период следва да бъде установено в процеса на доказване от
него.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.146, АЛ.1, Т.3 И Т.4 ОТ ГПК СЪДЪТ приема за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за сключен между
страните трудов договор, който е прекратен със заповед № 406/20.06.2024г., с
която на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата поради придобиване правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, която е връчена на 20 юли 2024г.
ЗА УСТАНОВЯВАНЕ на подлежащите на доказване обстоятелства и на
основание чл.157 от ГПК, СЪДЪТ
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДАВА възможност на ищеца да изрази становище по възраженията на
ответника и приложените към отговора му писмени доказателства в срок до
съдебното заседание.
5
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в срок до съдебното заседание да уточни
размерът на претендираната лихва за забава върху процесните вземания
от датата на изискуемостта на вземането до датата датата на исковата
молба, като присъждането на законна лихва от датата на исковата молба
до окончателното плащане е последица от уважаване на иска, по която
съдът ще се произнесе с решението.
НЕ ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели,
направени от страните, тъй като са за установяване на безспорни или на
неотносими към предмета на доказване обстоятелства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза по въпросите,
поставени в исковата молба, а именно след преглед в счетоводството на
Ответника и след достъп до регистрите на Националния осигурителен
институт вещото лице да отговори на следните въпроси:
1. Какъв е бил притежаваният от Ищеца осигурителен стаж към 20 юни
2024 г.?
2. Каква по вид пенсия е получавал Ищецът към 20 юни 2024 г. - в пълен
размер по чл. 68 от КСО или в намелен размер по чл. 69в от КСО?
3. Какъв е размерът на брутното трудово възнаграждение на Ищеца към
месец май 2024 г. и юни 2024 г.?
4. Какъв е размерът на дължимото на Ищеца обезщетение за оставане без
работа, изчислимо на база на последното му брутно трудово
възнаграждение за период от един работен ден?
5. Какъв е размерът на дължимото на Ищеца обезщетение за оставане без
работа, изчислимо на база на последното му брутно трудово
възнаграждение за месец май 2024 г., за период от шест месеца?
ДОПУСКА един въпрос, посочен в отговора на исковата молба, а именно
дали на лицето са изплатени посочените в заповедта обезщетения по чл. 224 от
КТ обезщетения по чл. 222 и чл. 220 от КТ и кои от тях са изплатени на
ищцата, кога и с какъв документ.
НАЗНАЧАВА вещо лице Р.Г. .
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 5 00 лева, от които
300,00лева от бюджета на съда и 200,00лева, вносими от ответника, в
едноседмичен срок от съобщението.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал.3 от ГПК приканва страните към спогодба,
като им указва, че съгласно чл.78, ал.9 от ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
По доклада страните могат да изразят становища писмено в срок от една
седмица от връчване на настоящото – на основание чл. 312, ал. 2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7