№ 14565
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110172432 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ЗК „Л И“ АД срещу ЗАД „Д Ж З“
АД.
Ищецът твърди, че на 06.07.2020г., около 12:15 ч., в гр. София на бул. „История
славянобългарска“ водачът на л.а. „Роувър“ с рег. № ......., при излизане от паркинга на
магазин „Технополис“ предизвикал ПТП, при което било увредено имуществото на трето
лице – МПС марка „БМВ“, модел „335“, с рег. № ......, за който имало сключена валидна
застраховка „Каско“ при ищеца. За настъпилите вреди при ищеца имало образувана щета №
5000-1261-20-251673, по която на 22.10.2020 г. заплатил сумата от 1516,87 лв.. Поддържа,
че в негова полза е възникнало регресно вземане спрямо ответника (в качеството му на
застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с виновния
водач) за сумата от 1531,87 лв. (от които 1516,87 лв. изплатено обезщетение и 15,00 лв. –
ликвидационни разноски). Заявява, че изпратил регресна покана до ответника, но на
17.12.2020г. последният изрично отказал да заплати посочената сума. Моли да бъде
признато по отношение на ответника, че дължи посочената по-горе сума, ведно със законна
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
19.08.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 104,25 лв. –
мораторна лихва за периода от 17.12.2020 г. до 18.08.2021 г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който
заявява становище за неоснователност на предявените искове. Признава, наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с посоченото от
ищеца лице, както и изплащането на застрахователно обезщетение от ищеца на увреденото
1
лице. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, последното да е настъпило по вина на
застрахования при него водач, както и от същото да са настъпили твърдените от ищеца
вреди. Поддържа, че виновен за настъпването на процесното ПТП е застрахования при
ищеца водач, евентуално въвежда възражение за съпричиняване на водача на увредения
автомобил, като поддържа, че същият е преминал на червен сигнал на светофарна уредба,
управлявал е МПС с превишена скорост. Намира претенцията за завишена по размер. Моли
за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, а именно – вреди, причинени от виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е сключена при него и ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди. За да възникне вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на непогасено главно вземане и изпадане на длъжника в забава.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца, както и да
докаже обстоятелствата, на които основава възражението си за съпричиняване (в т.ч. че
водачът на увредения автомобил е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, респ.
че е бил с несъобразена скорост, както и че с това си поведение е допринесъл за настъпване
на вредите).
В настоящия случай с изрично определение на съда е отделено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване наличието на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника
по отношение на посоченото в исковата молба МПС, валидна към датата на ПТП, както и че
ищецът е заплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 1516,87 лв.
От приложената застрахователна полица е видно, че към процесната дата е имало
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ с ищеца относно
МПС марка „БМВ“, модел „335“, с рег. № .......
От представения по делото двустранен протокол за ПТП, както и от неоспореното от
страните заключение по САТЕ се установява, че на 06.07.2020г., около 12:15 часа, л.а.
„Роувър“ с рег. № ....... се движи в локалното платно на бул. „История славянобългарска“ и в
района на магазин „Технополис“, водачът предприема маневра за смяна на пътните ленти –
от локалното платно към крайна лява лента на бул. „История славянобългарска“, като при
отклонението наляво не пропуска и реализира ПТП с попътно движещия се отляво л.а.
марка „БМВ“, модел „335“, с рег. № ....... Според вещото лице от техническа гл.т. причината
за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. „Роувър“, който не е изчакал
преминаването на движещия се с предимство л.а. „БМВ“. Изводите на вещото лице се
2
подкрепят напълно и от показанията на двамата свидетели, които също сочат, че
застрахователното събитие е настъпило след престрояването на л.а. „Роувър“ в лентата, в
която се е движил л.а. „БМВ“. Така установеният механизъм не се разколебава от
показанията на свид. Г., който настоява, че преди извършване на маневрата се е огледал и е
подал сигнал с включен мигач, доколкото самият той признава да е предприел активната
маневра предизвикала удара (навлизане в съседната пътна лента). При това положение
следва да се приеме, че с поведението си водачът на процесния л.а. марка „Роувър“е
нарушил чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, с което е станал причина за настъпване на процесното
ПТП. Недоказано е съдържащото се в отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване на увреденото лице. Не са ангажирани никакви доказателства водачът на
увредения автомобил да е преминал на червен сигнал на светофарна уредба или да е
управлявал МПС с превишена скорост, още по-малко са ангажирани доказателства
твърдените нарушения да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Съгласно заключението щетите по лекия автомобил са причинени в резултат на настъпилото
събитие, а стойността необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1722,12 лв.
От отделените от съда за безспорни обстоятелства е видно, че ищецът е заплатил на
увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 1516,87 лв. Със заплащането на
посочената сума, ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора за
имуществена застраховка за изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно
събитие.
В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 411 КЗ, в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач. Размерът на регресната претенция следва да се определи
съобразно действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на
която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата или
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
Съгласно неоспореното от страните заключение, стойността необходима за възстановяване
на увредения лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
1722,12 лв., а размерът на обичайните разноски се равнява на 15,00 лв. При това положение
следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане в общ размер на
1531,87 лв. (от които 1516,87 лв. – изплатено застрахователно обезщетение и 15,00 лв. –
ликвидационни разноски за определянето му).
При това положение предявеният иск за главница в размер на 1531,87 лв. се явява
основателен и като такъв следва да се уважи изцяло. С оглед акцесорния характер на
претенцията, основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху уважената
главница за периода от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, както и иска за мораторна лихва в размер на 104,25 лв. за периода от 17.12.2020
г. до 18.08.2021 г.
3
При този изход на спора, право на разноски има ищецът. Съгласно т. 12 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно в полза на ищеца
следва да се присъдят следните суми: 32,72 лв. – държавна такса в заповедното
производство, 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
78,56 лв. – държавна такса за исковото производство, 100,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, 70,00 лв. – разноски за свидетел и 250,00 лв. –
разноски за експертиза.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЗАД „Д Ж З“, с
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. ..........., бул. „Г.М.Д“ № 1
ДЪЛЖИ на ЗК „Л И“ АД, с ЕИК ....... и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ч
В“ № 51, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 1531,87
ЛЕВА - регресна претенция по чл. 411 КЗ за платено застрахователно обезщетение от ЗК „Л
И“ АД по имуществена застраховка „Каско“ и ликвидационни разноски за определянето му
за вреди на МПС марка „БМВ“, модел „335“, с рег. № ......, причинени от ПТП, настъпило на
06.07.2020г., около 12:15 ч., в гр. София на бул. „История славянобългарска“, ВЕДНО със
законната лихва за периода от 19.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
104,25 ЛЕВА – мораторна лихва за периода от 17.12.2020 г. до 18.08.2021 г., за които суми
има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48127/2021г. по описа на
СРС, 63 с-в.
ОСЪЖДА ЗАД „Д Ж З“, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. София,
ж.к. ..........., бул. „Г.М.Д“ № 1 да заплати на ЗК „Л И“ АД, с ЕИК ....... и седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Ч В“ № 51 сторените по делото разноски, а именно: 32,72
ЛЕВА – държавна такса в заповедното производство, 50,00 ЛЕВА - юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 78,56 ЛЕВА – държавна такса за исковото
производство, 100,00 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство,
70,00 ЛЕВА – разноски за свидетел и 250,00 ЛЕВА – разноски за експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
4
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5