Решение по дело №9833/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 52
Дата: 11 юни 2021 г.
Съдия: Таня Калоянова Орешарова Банкова
Дело: 20201100509833
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. София , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ в публично заседание
на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена К. Александрова
Членове:Таня К. Орешарова Банкова
Димитринка Ив. Костадинова
Младенова
при участието на секретаря АНТОАНЕТА М. ПЕТРОВА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Таня К. Орешарова Банкова Въззивно
гражданско дело № 20201100509833 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 24.06.2020год. на СРС, 76-ти състав, постановено по гр.дело
№4757/2020год. са отхвърлени предявените искове по реда на чл. 422 ГПК от “Т.С.” ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “****, срещу Р. ХР. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.София, бул.“****, партер , офис 1, чрез адв. Р.Н. да се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: сумата от
5 151,64лв., главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за
периода от 01.05.2016год. до 30.04.2019год. и сумата от 617,08лв.-мораторна лихва за
периода от 15.09.2017год. до м.04.2019год. С решението е осъдена на основание чл.78, ал.3
ГПК, във вр. с чл.38, ал.1,т.2 от ЗА „Т.С.“ЕАД да заплати на адв.Р.Н. сумата от 480,477лв.,
възнаграждение за процесуално представителство.
Решението е обжалвано от „Т.С.“ЕАД с въззивна жалба с основни доводи, че
решението е неправилно и първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът не
е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ,
въпреки, че съгласно дадената легална дефиниция на понятието „потребител на топлинна
енергия” е физическо лице-собственик или ползвател на имота, което използва електрическа
или топлинна енергия за домакинството си. Смята, че законът дава дефиниция на понятието
1
потребител на ТЕ, като в тази връзка е без значение дали лицето е обитавало процесния
имот, респективно дали е консумирало ТЕ в имота лично. Посочва, че в мотивите на
решението съдът е посочил, че ползвателят не дължи сумите, тъй като е налице прехвърляне
на партидата, като безспорно съществува правна възможност заплащането да се дължи не от
собственика/ вещния ползвател, а от трето лице на облигационно основание и в този смисъл
е и ТР№2/2017год. на ВКС, но счита, че в този случай задължително условие за това е да
има сключен договор между това трето лице и топлопреносното предприятие, а в
конкретния случай няма сключен такъв договор. Моли обжалваното решение да бъде
отменено, като вместо него се постанови друго, с което се уважат предявените искове срещу
ответницата. Претендират се разноските по делото. В съдебно заседание пред въззивния съд
не се е явил представител на въззивника и с молба поддържа въззивната жалба, претендира
за присъждане на разноски по делото и прави възражение за прекомерност на разноските на
въззиваемия.
Въззиваемата страна Р. ХР. Д., чрез адв. Н. в отговор на въззивната жалба е оспорила
същата с доводи, че и ищецът е представил молба-декларация с вх.№1095/14.08.2002год. от
собственика на процесния имот А.Х. Д., която е поискала да й бъде открита партида на
адреса на имота, декларирала е, че ще го ползва за жилищни нужди на семейството и
същата молба има характер на предложение за сключване на договор, което е прието от
насрещната страна. Сочи, че в тази връзка е и участието на собственика А. Д. в провеждане
на общо събрание на ЕС за избор на фирма, която да извършва дяловото разпределение. В
съдебно заседание пред въззивния съд адв. Н. оспорва жалбата и претендира за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1,т.2 от ЗА след като е осъществила
безплатна адвокатска защита.
Третото лице помагач „Т.С.с“ЕООД не е заявило становище по делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от
жалбите предмет, приема следното:
„Т.С.” ЕАД е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК с вх. №3090055/09.12.2019г. срещу Р. ХР. Д., по което е образувано гр.д.
№71407/2019г. по описа на СРС, 76-ти състав. Посочено е, че претендираното вземане е за
стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2016год. до месец
04.2019г. в размер на 5089,64лв. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.“****,
аб.№361934, сумата от 62,46лв.-за услугата дялово разпределение за процесния период,
както и 605,87лв.-законна лихва за забава за периода от 15.09.2017год. до 27.11.2019год.,
сумата от 11,21лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за същия
период, както и законната лихва върху главницата от 09.12.2019год. до окончателното й
изплащане. След като срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение в
законоустановения срок е постъпило възражение от Р. ХР. Д. в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК
2
„Т.С.”ЕАД, е предявила положителен установителен иск спрямо длъжника по издадената
заповед за изпълнение и е образувано гр.д. №4757/2020г., СРС, 76-ми състав.
В отговора на исковата молба ответницата Р. ХР. Д. е оспорила исковете по
основание и размер като е заявила, че не е клиент на ТЕ в конкретния случай, като
независимо от приложения договор за доброволна делба си е запазила пожизнено право на
ползване върху процесния имот, но след делбата собственика на имота А.Х. Д. с молба до
ищеца е поискала да й бъде открита партида на имота, като е декларирала, че ще го ползва
за жилищни нужди и тази молба има характер на предложение за сключване на договор с
ищеца и който е налице между собственика на имота и топлоснабдителното дружество, а не
с нея като ползвател. Не оспорва начислените сумите за ТЕ, прави и възражение за изтекла
давност на търсените суми.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове
срещу ответницата, като неоснователни и след като е приел, че след като партидата за
топлоснабдяване на имота е прехвърлена след като собственикът на имота е поискал това с
оглед на декларация от 2002год., подадена от него до ищеца, последния е следвало да
прехвърли партидата и да счита за длъжник спрямо него това лице, а не и тези лица, които
са сочени от закона по принцип, както е в случая вещния ползвател.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на
правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на
чл.269, изр.2 ГПК и при обсъждането им намира, че същото е й правилно, като споделя
изложеното в мотивите и с оглед на чл.272 ГПК препраща към тях.
В случая се твърди в исковата молба и по делото, че ответницата Р. ХР. Д. е клиент на
ТЕ за топлоснабден имот с адрес: София ул.“**** след като е носител на вещно право на
ползване върху същия имот, което си е запазила с оглед на приложения договор за
доброволна делба от 13.06.2000год. Няма спор по делото, че собственик на процесния
апартамент е А.Х. Д., видно от договора за доброволна делба. Също така няма спор, че на
14.08.2002год. А.Х. Д., като собственик на същия топлоснабден апартамент е подала молба
декларация до ищеца „Т.С.“ с искане да й бъде открита партида на същия адрес,
декларирала е, че семейството й се състои от три члена, топла вода ще заплаща на показания
на водомер, като предишния потребител е Х.Д. и е декларирала, че ще ползва собствения си
3
апартамент за жилищни нужди, а при промяна на собствеността или на начина на ползване
ще уведоми незабавно дружеството. Върху молбата-декларация е поставено отбелязване, че
е постъпило в „Т.С.“ АД с вх.№1095/14.08.2002год. и е отбелязан аб. №361934.
Съгласно пар.1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ/отм., действащ към подаване на молбата
декларация от 2002год./ потребител е физическо или юридическо лице, което получава
електрическа или топлинна енергия от енергийното предприятие и ги ползва за собствени
нужди и съгласно чл. 106а, ал.4 от ЗЕЕЕ/отм/ потребител на топлинна енергия за битови
нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване за топлоснабдявания имот.
В последствие с оглед на чл. 153, ал.1 и пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ е регламентирано, че
потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на
вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление за домакинството си, както и с оглед на чл.153, ал.1 ЗЕ, след изм. ДВ
бр.54/2012год. всички собственици и титуляри на вещното право на ползване в сграда
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са клиенти на топлинна енергия. В случая съгласно цитираните законови
разпоредби се сочи кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване. Между топлопреносното предприятие и клиента/потребителя
възникват договорни отношения по договор за продажба на ТЕ за битови нужди при
публично известни общи условия с предмет доставка на ТЕ и за което се дължи заплащане
на цената на доставената ТЕ и за който договор писмената форма не е форма да
действителност, а форма за доказване. Независимо от законовата регламентация за това кой
е страна-потребител/клиент по договора, няма пречки клиенти на ТЕ за битови да бъдат и
други правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителят на вещното
право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на ТЕ за битови нужди за този имот при публично известни общи условия
директно с топлоснабдителното предприятие. В този смисъл са постановките дадени в т.1 от
ТР от 17.05.2018год. по т.д №2/2007г. на ОСГК на ВКС.
В конкретния случай при събраните по делото доказателства и в предвид
приложената молбата-декларация за откриване на партида от собственика на имота А. Х. Д.
с деклариране, че ще ползва със семейството си имота за жилищни нужди, с поставено
отбелязване, че е постъпило в „Т.С.“ АД с вх.№1095/14.08.2002год., с отбелязан аб.
№361934 върху молбата между ищеца и собственика на голото право на собственост е
възникнало действително облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия, като е постигнато изрично съгласие, чрез изразяване и съвпадане на двете
насрещни волеизявления, с предмет доставяне на ТЕ срещу заплащане на уговорената
продажна цена и собственика на имота се явява потребител/клиент на ТЕ за битови нужди
по смисъла на чл.153 ЗЕ. Титулярът на вещното право на собственост, в случая ответницата
4
би станала страна по договора за доставка на ТЕ само при липса на попадена от собственика
молба декларация за сключване на договор, съгласно систематичното тълкуване на чл.57 ЗС,
във вр. с чл.153 ГПК, а в случая по силата на отправеното от собственика предложение по
смисъла на чл.13, ал.1 ЗЗД чрез подадената на 14.08.2002год. молба декларация за откриване
на партида и последвалото съгласие на ищеца след като е приел молбата, поставил е
абонатен номер и партида, като е доставял ТЕ в имота, отчитана от фирмата за дялово
разпределение, в чиито избор и сключване на договора е участвал собственика на имота,
който и е декларирал брой радиатори, разпределители и вентили и начина на плащане срещу
подпис и няма данни, а и твърдения голия собственик да се е разпоредил с имота в полза на
трето лице.
В тази връзка правилни са изводите на първоинстанционния съд, че след като се
установява, че между ищеца-доставчик на ТЕ и голия собственик на процесния имот А.Х.
Д., по силата на отправено от последната изрично предложение чрез подадената молба-
декларация от 14.08.2002год. за откриване на партида, с декларация, че ще ползва имота със
семейството си за жилищни нужди и последвалото съгласие на ищеца до който е достигнало
предложението, видно от поставения входящ номер на молбата декларация, както и с оглед
на това, че именно собственика фигурира в списъка на етажните собственици за избор на
третото лице помагач-като дружество, което да извършва дяловото разпределение на
разходите за отопление и сключване на договор с голия собственик на процесния имот
следва да отговаря именно той за заплащане на доставената в имота ТЕ при наличие на
договорно отношение, а не ответницата, която е вещен ползвател.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора на въззивника не се следват разноски. Такива следва да се
присъдят на въззиваемата страна, в случая за осъществената безплатна правна помощ от
адв.Н. на основание чл.38, ал.1,т.2 ЗА следва да се определи възнаграждение в
пратендирания в съдебно заседание пред въззивния съд размер от 481лв.-за изготвяне на
отговор на въззивна жалба, процесуално представителство и явяване в съдебно заседание
пред въззивния съд.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.06.2020год. на СРС, 76-ти състав, постановено по
гр.дело №4757/2020год.21.04.2020год.
5
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. “****, да заплати на адвокат Р.Н. с адрес: гр.София, бул.“****, партер , офис 1 сумата от
481лв.-адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Решението е постановено при участието на „Т.С.с“ ЕООД, като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчване препис от същото, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6