Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 131 Година 2020,16.07. Град Бургас
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На петнадесети юни Година две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния състав:
Председател:Антоанета
Андонова - Парашкевова
Секретар Цветанка Арнаудова
Прокурор
Като разгледа
докладваното от
съдията
търговско дело 367 по описа за
2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Оборище,
ул. „Московска“ № 19, е предявил иск против ответниците В.С.И. с посочен адрес: *** и К.И.И. с посочен адрес: ***, за обявяване за
недействителен спрямо ищеца на договор за дарение, сключен между ответницата В.И., от една страна като дарител
и сина й К.И., от друга страна, като надарен, а именно: договор за дарение на
недвижим имот със запазено право на ползване, обективиран в нотариален акт № ***
от *** год. на нотариус Георги Георгиев
с район на действие Районен съд гр. Айтос, вписан в служба по
вписванията с акт № ***/*** г., по силата на
който е прехвърлена собствеността върху – апартамент-ляв, находящ се в
гр. Айтос, ул. „Васил Левски“ № *, представляващ самостоятелен обект в
югоизточната част на жилищна сграда, на етаж трети, със застроена площ от 102
кв.м., състоящ се от коридор, хол, две
спални помещения, всекидневна, черна кухня и баня с тоалетна, ведно с прилежащо
избено помещение с площ от 16 кв. м., ведно с 1/6 ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място върху което е построена,
представляващо поземлен имот с пл. № 1986, в кв. 160 по плана на гр. Айтос, с
площ на ПИ от 319 кв. м., за който ПИ е отреден УПИ IV-1986, в кв. 160 по плана на гр.
Айтос, с площ на УПИ от 350 кв. м.прид.място 31 кв.м. , като твърди, че е
кредитор на ответницата И. и сключения от нея
договор го уврежда, тъй като с него тя
намалява имуществото си ,служещо за общо негово обезпечение. Заявява, че
качеството му кредитор по отношение на ответницата В.И.
произтича от авалирани от нея два броя
записи на заповед, а именно: запис на заповед от 17.09.2012 г. издаден от Р.И.И. в полза на „Банка ДСК4 ЕАД,
за сумата от 10 000 лева, платими до 17.09.2012 г., на предявяване в гр.
Айтос, авалирани от Е.Д.Б. и В.С.И. и запис на заповед от 28.09.2012 г. издаден от Р.И.И. в полза на „Банка ДСК4 ЕАД,
за сумата от 12 000 лева, платими до 28.09.2012 г., на предявяване в гр.
Айтос, авалирани от Е.Д.Б. и В.С.И.. Твърди , че записа на заповед
от 28.09.20212 год. е бил
предявен на издателя и авалистите, като сочи,че
въз основа на двете ценни книги са му
били издадени заповеди за изпълнение и изпълнителни листи , както следва:
заповед за незабавно изпълнение от
01.12.2014 г. по ч. гр. д. № 847/2014 г. на АРС и изпълнителен лист №
504/03.12.2014 за сумата от 10 000 лева, срещу издателя и авалистите и
заповед за незабавно изпълнение от 01.12.2014 г. по ч. гр. д. № 848/2014 г. на
АРС и изпълнителен лист № 505/03.12.2014 за сумата от 8 788 лева, срещу
издателя и авалистите. Заявява,че е
образувал две изпълнителни дела № 104/2015
г. по описа на ЧСИ Георги Пеев и № 105/2015 г. по описа на ЧСИ Георги
Пеев,които по-късно са били прекратени и
са били образувани нови изпълнителни дела с № 470 и 471 и двете от
05.09.2018 г.Посочва, че и към настоящия момент вземанията му не са погасени,като с атакуваната разпоредителна сделка,извършена
след предявяване на записите на заповед и издаване на изпълнителни листи в
полза на банката, ответницата И. цели да го увреди и да избегне принудително
изпълнение върху отчужденото имущество. Заявява и, че страните по договора,
които са свързани лица, целенасочено са действали да го увредят, поради което е
налице основание за прилагане на презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД. Претендира
разноски. Представя и ангажира
доказателства.
Предявеният
иск е с правно основание в чл. 135 от ЗЗД.
Ответникът К.И.И., с посочен
адрес: *** е получил лично по
месторабота съобщение за възможността да
подаде писмен отговор, като не е изразил становище по иска, не е депозирал
писмен отговор, не е ангажирал доказателства.
Ответницата В.С.И., чрез
назначения й от съда особен представител
адв. Марина Василева оспорва предявения иск, като го счита за неоснователен.
Твърди, че в случая се касае за несеквестируемо имущество, тъй като процесния
апартамент е единствено жилище на ответницата и от данните по делото не се
установява, тя да притежава други недвижими имоти или движимо имущество, от
което кредитора може да се удовлетвори. Подлага под съмнение твърдението на
ищеца, че страните по атакуваната сделка с в родствена връзка като счита, че за
това обстоятелство следва да бъде представено удостоверение за семейни и
родствени връзки, издадено от община Айтос, тъй като то е от значение за твърдяното
„знание за увреждане“ от ответниците, съответно за прилагане на чл. 135, ал. 2,
изр. 2 от ЗЗД. Подчертава обстоятелството, че ответницата В.И. е запазила
правото на ползване върху процесния имот, което е доказателство за липсата на
умисъл за увреда на ищеца, поради което липсва елемент от фактическия състав на
отменителния иск и претенцията се явява неоснователна. Не оспорва представените
от ищеца доказателства, не ангажира доказателства.
С подадена в срок допълнителна
искова молба, ищецът пояснява и допълва първоначалните си твърдения. Излага съображения, че след като ответницата
– длъжник се е разпоредила с процесното жилище, тя се е лишила от облагите на
несеквестируемостта, поради което е отпаднала пречката кредитора да насочи
принудително изпълнение върху него. Подчертава, че цялото имущество на длъжника
служи за обезпечение на кредитора и той може да посочва, върху кои обекти от
него да бъде насочено изпълнението с оглед на бързо, лесно, сигурно и с по –
малко разходи удовлетворяване. Относно твърдяната родствена връзка между
ответниците заявява, че тя се установява от представения по делото нотариален
акт, от който е видно, че ответника И. е син на ответницата И., като посочва,
че в тази връзка е направил и доказателствено искане. Счита, че е без правно
значение обстоятелството, че ответницата И. е запазила правото си на ползване
върху процесния имот, тъй като с отчуждаването му тя разкрива, че не се нуждае
от него и кредитора има право да се удовлетвори от същия по реда на изпълнително
производство до размера на вземането си.
Бургаски окръжен съд
като обсъди доводите на страните и представените и събрани по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото по отношение на следните факти и
обстоятелства: ответницата В.И. е
авалирала запис на заповед от 17.09.2012 г., издаден от Р.И.И. в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД, за сумата от 10 000 лева и запис на заповед от 28.09.2012
г., издаден от Р.И.И. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, за сумата от 12 000
лева; двата записа на заповед са били предявени за приемане и плащане съответно
на датите на издаването им: 17.09.2012 год. и 28.09.2012 год. както на
издателя, така и на авалистите, включително лично на В.И.; в полза на ищеца
„Банка ДСК“ ЕАД са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ от 01.12.2014 г. по ч. гр. д. № 847/2014 г. на АРС и
изпълнителен лист № 504/03.12.2014 за сумата от 10 000 лева, срещу
издателя и авалистите по записа на заповед от 17.09.2012 год. и заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 01.12.2014 г. по ч.
гр. д. № 848/2014 г. на АРС и изпълнителен лист № 505/03.12.2014 за сумата от 8
788 лева, срещу издателя и авалистите по записа на заповед от 28.09.2012 год.;
ищецът е образувал изпълнителни дела №
470/2018 г. и № 471/2018 г. по описа на ЧСИ Георги Пеев; с нотариален акт № 132
от 12.02.2015 год. на нотариус Георги Георгиев
с район на действие Районен съд гр. Айтос, вписан в служба по
вписванията с акт № *** г., В.И. е прехвърлила собствеността на К.И., чрез
дарение върху следния свой собствен недвижим имот– апартамент-ляв, находящ се в
гр. Айтос, ул. „Васил Левски“ № *, представляващ самостоятелен обект в
югоизточната жилищна сграда, на етаж трети, със застроена площ от 102 кв.м.,
състоящ се от коридор, хол, две спални
помещения, всекидневна, черна кухня и баня с тоалетна, ведно с прилежащо избено
помещение с площ от 16 кв. м., ведно с 1/6 ид. ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху дворното място върху което е построена,
представляващо поземлен имот с пл. № 1986, в кв. 160 по плана на гр. Айтос, с
площ на ПИ от 319 кв. м., за който ПИ е отреден УПИ IV-1986, в кв. 160 по плана на гр.
Айтос, с площ на УПИ от 350 кв. м. като е запазила за себе си пожизнено и
безвъзмездно върху целия даряван имот вещно
право на ползване.
От безспорните между страните
факти се установява, следната фактическа обстановка:
От доказателствата по делото се
установява, че лицето Р.И.И. е издала два броя записи на заповед в полза на
ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, платими на предявяване в гр.Айтос ,като е
посочено,че записите трябва да бъдат
предявени за плащане в срок до съответно
17.09.2012 год. и 28.09.2012 год. Първият
е издаден на 17.09.2012 г. за сумата от
10 000 лева, а вторият на 28.09.2012 г. за сумата от 12 000 лева. И
двата записа на заповед са авалирани от ответницата В.С.И., както и от лицето Е.Д.Б..
Записите на заповед са предявени от банката на издателя и авалистите в деня на
издаването им. В последствие ищецът е инициирал заповедни производства и се е
снабдил с изпълнителни листи срещу
издателя на записите на заповед и авалистите както следва: изпълнителен лист №
504/03.12.2014 г. за сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва
върху сумата и разноски, и изпълнителен лист № 505/03.12.2014 г. за сумата от
8 788,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата и разноски. Във
връзка с издадените изпълнителни листи са били образувани изпълнителни производства при
ЧСИ Георги Пеев, които по-късно са били
прекратени и са образувани нови
изпълнителни дела № 470 и № 471 от 2018 г. по описа на ЧСИ Георги Пеев.
На 12.02.2015 г., ответницата В.И.
е дарила на сина си К.И., собствения си придобит по наследства недвижим имот –
самостоятелен обект, находящ се в триетажна масивна жилищна сграда в гр. Айтос, ул. „Васил Левски“ № *,
представляващ апартамент със застроена площ от 102,00 км.м., състоящ се от
коридор, хол, две спални помещения, всекидневна, черна кухня и баня с тоалетна,
при граници и съседи както следва: стълбище, външен зид към ул. „Васил Левски“,
външен зид към ул. „Красна“ и апартамент на И.М., отгоре – покрив, отдолу –
апартамента на Й.Д., ведно с прилежащото към апартамента избено помещение с
площ от 16,00 кв. м., ведно с 1/6 ид. ч. от общите части на сградата и правото
на строеж върху дворното място върху което е построена, представляващо поземлен
имот с пл. № 1986 в квартал 160 по плана на гр. Айтос, с площ на ПИ от 319,00
кв. м. при граници – от две страни улици, ПИ с пл. №№ 1987 и 2606, за който
поземлен имот е отреден УПИ IV- 1986, в кв. 160, по плана ана гр. Айтос, с площ на УПИ от 350 кв. м.,
придадено място – 31,00 кв.м., при граници на УПИ: от две страни – улици, УПИ V за ресторант и офис, УПИ III-2606. Сделката е обективирана в
нотариален акт № ***/*** г. на нотариус Георги Георгиев и вписана под акт № ***/***
г. в Служба по вписванията гр. Айтос,като изрично е отразено запазването на
пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху дарявания недвижим имот.
При установената по-горе
фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
За да бъде уважен иск с правно
основание чл.135, ал.1 ЗЗД е необходимо безспорно да са установени следните
факти: че ищецът е кредитор на ответника ,като има към него съществуващо
вземане, че с извършването на определени правни действия ответникът длъжник е
намалил имуществото си, поради което това действие уврежда кредитора, че
длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, като ако сделката е
безвъзмездна знанието за увреждането не се изисква.
В настоящия случай е безспорно
установено, че ищецът е кредитор на
ответницата В.И., като вземанията му произтичат
от два записа на заповед, по които
ответницата се е задължила като авалист. Задълженията на издателя на менителничния ефект и на
авалиста произтичат от самостоятелни правни сделки, като пасивната легитимация на последния се определя от едностранната абстрактна сделка – авал, поради което авалистът е
надлежна страна и легитимиран в материалното правоотношение да отговаря по иска
по чл.
135 от ЗЗД като задължено лице спрямо ищеца.
Предпоставка за уважаване на иска
е знанието на ответника затова, че уврежда интересите на своя кредитор,
намалявайки или обременявайки имуществото си, в чийто обем към момента на
възникване на задължението, е бил включен и този имот. Без значение за основателността
на иска по чл.135, ал.1 са мотивите на извършената разпоредителна сделка. Длъжникът
винаги знае за увреждането, когато разпоредителната, респективно
обременителната сделка е извършена след възникване на вземането на кредитора.
От доказателствата по делото е видно, че вземанията на кредитора са възникнали през 2012 год., преди
разпореждането с процесния имот, тъй като и двата записа на заповед са
предявени на ответницата – авалист, преди извършеното три години след това и по-точно
през 2015 год. отчуждаване. Безспорно е и обстоятелството, че осъществената
сделка за дарение е увреждаща. Посредством нея имуществено право излиза от патримониума
на длъжника, без на негово място да постъпва друго еквивалентно по размер имуществено благо,което да го замести, с
което се намаля възможността на предявилия иска кредитор да се удовлетвори от
имуществото на длъжника. Извършеното разпореждане намалява възможността за
удовлетворение, защото за обезпечение на вземането на кредитора служи цялото
длъжниково имущество /чл. 133 ЗЗД/.. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът
се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с
които се създават трудности за изпълнение на задължение към кредитора.
Ирелевантно за иска по чл.135 е
обстоятелството с какво имущество длъжника разполага и дали остатъка от
имуществото след разпоредителната сделка е достатъчен да удовлетвори кредитора.
Както бе отбелязано и по-горе, съгласно чл.133 от ЗЗД, цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, т.е. на тях
принадлежи правото да изберат от кое точно имуществено право да се
удовлетворят.
Когато увреждащата сделка е
безвъзмездна, не е необходимо третото лице да е знаело за увреждането, тъй като
от обявената недействителност няма да бъдат засегнати съществено негови права -
при безвъзмездната сделка то е получило нещо без в замяна да е дало нещо. В
случая процесната сделка безспорно е безвъзмездена, тъй като дарителя не
получава никаква имуществена облага по силата на договора, а се лишава от свое
имуществено право, с което действие обективно намалява имуществото си ,а следователно
ограничава правата на кредитора за
удовлетворяване на вземането му.
Неоснователни са твърденията на особения
представител на ответницата И., че запазването на правото на ползване върху
процесния имот от ответницата е доказателство за липса на умисъл за увреда на
ищеца. Правото на ползване не представлява право върху което евентуално може да
бъде насочено принудително изпълнение, нито гарантира по – големи материални
възможности на длъжника, които да послужат за изплащане на дълга му, за разлика
от правото на собственост, включително върху несеквестируем имот.Освен
това,както вече бе посочено по-горе нарочно намерение за увреждане не е необходимо,достатъчно
е длъжникът да е наясно по време на сключване на сделката,че
има задължение към кредитор,като с оглед характера на атакуваната в настоящия
процес сделка, е безспорно,че с нея се намалява имуществото му. Неоснователно
е и твърдението, че отменителния иск е насочен към несеквестируем имот, тъй
като ответницата И. не притежава други недвижими имоти. Съгласно трайно
установената практика, отчуждавайки несеквестируем свой имот, длъжникът сам се лишава
от него и привилегията на чл. 444 т. 7 ГПК. При разпоредителното действие
несеквестируемостта отпада, тъй като длъжникът признава, че не се нуждае от
процесната вещ и от разпореждането се облагодетелства друг, вместо кредиторът
да бъде удовлетворен, този извод не се променя от факта, че ответницата си е
запазила правото на ползване върху имота, тъй като това по никакъв начин не се
отразява върху възможностите на кредитора за удовлетворяване от имуществото на
длъжника.
С оглед на всичко изложено
по-горе предявеният иск следва да се
уважи в цялост. На ищеца следва да се присъдят и направените по делото
разноски. В тази връзка, съдът констатира, че ищецът не е представил документ
за направените разходи за вписване на исковата молба, но на представения по
делото екземпляр от вписаната такава е положен печат, върху който длъжностното
лице към Агенция по вписванията е удостоверило, че е заплатена държавната такса
от 44,31 лева, поради което е извършено и вписването. С оглед
изхода на делото, и направеното от ответника в тази насока искане и на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредба за правната помощ на същия
следва да бъде присъдена сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждението следва да е в минимален размер по
ал. 1 на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като спорът
е по правото, а не по фактите по делото, проведено е само едно съдебно
заседание,съдебната практика по исковете
по чл.135 от ЗЗД е трайна и непротиворечива ,като в настоящия случай не се
поставят въпроси,нито се въвеждат възражения ,различни от обичайните за искове с този предмет,по които има многократно и еднопосочно произнасяне на
съдилищата , като с оглед твърденията на
страните и процесуалното им поведение не може да се приеме, че спорът представлява фактическа и правна сложност,
обосноваваща възнаграждение по-високо от
минималния размер от 100 лв. по ал.1 на чл.25 от Наредбата. При това
положение дължимите разноски са в общ размер от 1 516, 95 лв.
По изложените съображения и на
основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА за относително
недействителен на основание чл.135 от ЗЗД по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, община Оборище, ул. „Московска“ № 19, договор за дарение
на недвижим имот със запазено право на ползване, обективиран в нотариален акт №
***/*** г. на нотариус Георги Георгиев, с район на действие гр. Айтос, който
акт е вписан в Агенция по вписванията, "Служба по
вписванията - гр. Айтос", вх. рег. № 457/13.02.2015 г., под акт № ***/*** г. в
Служба по вписванията гр. Айтос, по силата на който В.С.И.,ЕГН **********,с
посочен адрес *** -дарител, прехвърля на
своя син К.И.И.,ЕГН **********,с посочен адрес *** –надарен, собствеността върху следния недвижим имот, а
именно: самостоятелен обект, находящ се в триетажна масивна жилищна сграда в гр. Айтос, ул. „Васил Левски“ № 3,
представляващ апартамент-ляв ,,в източната част на жилищната сграда,на етаж 3 ,
със застроена площ от 102,00 км.м. , състоящ се от коридор, хол, две спални
помещения, всекидневна, черна кухня и баня с тоалетна, при граници и съседи
както следва: стълбище, външен зид към ул. „Васил Левски“, външен зид към ул.
„Красна“ и апартамент на И.М., отгоре – покрив, отдолу – апартамента на Й.Д.,
ведно с прилежащото към апартамента избено помещение с площ от 16,00 кв. м.,
ведно с 1/6 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
дворното място върху което е построена, представляващо поземлен имот с пл. №
1986 в квартал 160 по плана на гр. Айтос, с площ на ПИ от 319,00 кв. м. при
граници – от две страни улици, ПИ с пл. №№ 1987 и 2606, за който поземлен имот
е отреден УПИ IV- 1986, в
кв. 160, по плана ана гр. Айтос, с площ на УПИ от 350 кв. м., придадено място –
31,00 кв.м., при граници на УПИ: от две страни – улици, УПИ V за ресторант и офис, УПИ III-2606.
ОСЪЖДА В.С.И. с посочен адрес: *** и К.И.И. с посочен адрес: *** да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, община Оборище, ул. „Московска“ № 19, сумата от 1 516, 95 лв., представляваща
направени разноски по делото за настоящото първоинстанционно производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд –Бургас в двуседмичен срок от връчване препис от него на
страните.
СЪДИЯ: