№ 2313
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниела П. Попова
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
в присъствието на прокурора Р. Г. С.
като разгледа докладваното от Даниела П. Попова Гражданско дело №
20231100107817 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.2б от ЗОДОВ – за заплащане на обезщетение за вреди
/неимуществени/ от необосновано забавяне на наказателно производство в
досъдебната му фаза.
Ищецът С. Г. М. твърди, че на 3.07.2020г. е бил привлечен като обвиняем по
пр.пр.№ 250/2020г. на СП /закрита/, ДП № 4/2020г. на СП за участие в
организирана престъпна група. На същата дата ищецът е бил задържан, извършено
е било претърсване и изземване в дома му. На 5.07.2020г. СпНС му е взел мярка за
неотклонение задържане под стража, потвърдена от въззивната инстанция.
Наложена му е забрана да напуска пределите на страната. Ищецът посочва, че от
привличането му като обвиняем до момента на подаване на исковата молба в съда,
той е бил призован само веднъж за разпит като обвиняем на 30.07.2020г.
Обвинението му е предявено на 7.12.2022г. Въпреки изминалия продължителен
период, прокуратурата не е внесла обвинителен акт в съда, нито е прекратила
производството по делото. В същото време действията на разследващите и на
представителите на ответника се характеризират с публичност и показност,
неоправдана разгласа чрез медиите на част от събраните доказателства без яснота
дали същите имат отношение към предмета на доказване, като нарушават
1
презумпцията за невиновност. Ищецът посочва, че продължителността на
воденото срещу него ДП го поставя в положението на постоянна несигурност,
предизвиква тежки отрицателни емоции, загуба на доверие в обективността на
прокуратурата и справедливостта на воденото наказателно производство. Ищецът
твърди, че забавянето на разследването и съпътстващата го публична информация
е тежък удар за авторитета му като адвокат, цели да го дискредитира в очите на
обществото без съдът да се е произнесъл по въпроса за вината му. Моли съда да
постановите решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 26 000 лв.,
обезщетение за търпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата от 07.07.2023г. до окончателното изплащане. Претендира за разноските по
делото.
Ответникът Прокуратурата на Р България оспорва предявения иск. Оспорва
твърдението, че е налице неразумна продължителност на воденото срещу ищеца
ДП, че ищецът е търпял морални вреди, като пряка последица от това
производство, както и наличието на причинно следствената връзка между
посочените в исковата молба вреди и воденото наказателно производство.
Ответникът оспорва иска и по размер, като го намира за силно завишен. Моли
съда да го отхвърли, ведно с акцесорния иск и претенцията за разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Съгласно чл. 2б, от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
Съдебно предявените права и твърденията, при които са изведени,
обосновават сезиране на съда за предоставяне на специална вътрешно – правна
защита на признато от Конвенцията /чл. 6, § 1/ право, чрез ангажиране
отговорността на българската държава да обезщети вредите, настъпили
вследствие на нарушено право на неин гражданин за разглеждане и решаване на
дело в разумен срок.
Съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС - всяко лице, при решаването на правен спор
относно негови граждански права /в случая за присъждане на обезщетение от
нарушението им/, има право на гледане на делото в разумен срок, независимо от
това в коя фаза се намира производството - в досъдебна или съдебна.
Разглеждането и решаването на наказателното дело в разумен срок е основен
принцип в наказателното производство, съгласно чл.22 НПК
2
В настоящия случай се претендират вреди от забавено водено наказателно
производство.
Установено е по делото, че досъдебно производство №4/20 по описа на СП
/закрита/ е образувано на 04.02.2020г. във връзка с пр.пр № 250/2020г. на
Специализирана прокуратура /закрита/, след разделяне на досъдебно
производство № 15/2020г. за разследване на престъпление по чл.321, ал.3, вр.ал.2
от НК.
В периода от 19.02.2020г. до 03.07.2020г. е извършено събиране на
сведения, разпит на свидетели, извършени са действия по претърсване и
изземване, повдигнати са обвинения на три лица / т.1 до т.4/
На 03.07.2020 г. С. М. е привлечен като обвиняем по прокурорска преписка
(пр. пр.) №250/2020 г . по описа на Специализирана прокуратура - закрита (СП),
досъдебно производство (ДП) №4/2020 г. по описа на СП за това, че в периода от
2012г. до 28.05.2020г. на територията на Република България е участвал в
организирана престъпна група с ръководител В.Б. и участници Г.Б., А.М., В.Б. и
С. М., с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.116, чл.152 и
чл.143 от НК.
На същата дата ищецът е задържан за 24 часа на основание закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) със заповед на основание и с
постановление на СП е разпоредено задържането му за до 72 часа на основание
чл. 64, ал. 2 от НПК - за завеждането му пред съда с оглед искане за постановяване
на мярка за неотклонение „задържане под стража" /т.5 – до т.8/.
С определение от 05.07.2020г. по отношение на ищеца е взета мярка за
неотклонение задържане под стража, потвърдена с определение от 14.07.2020г.
/т.9/. В последствие е била последователно променена в „домашен арест“ и
„подписка“, като с постановление от 07.01.2022г., всички мерки по отношение на
ищеца, в т.ч. и забраната за напускане пределите на Република България са
отменени /т.16, т.88/.
През периода м.09.2020г. до м.08.2021г. са разпитани 29 свидетели /т.23/,
допуснати са и са изготвени експертизи /т.24, т.25/, събирани са сведения и данни
от различни институции . Министерство на финансите, Агенция по вписванията и
др. /т.28 до т.35/ През този период са приобщени материали от други досъдебни
производства – по ЗМ 83/2012, пр.пр.3828/2012г., следствено дело № 309 / 2002г.,
както и ДП 311/2007г. на ОКП-СДВР, п.пр.769/2007г. на СГП /т.36 до т.74/.
В периода 09.06.2020г. до 18.01.2022г. са разпитани 32 свидетели /т.75/, в
3
т.ч. и по делегация в чужбина /т.81/, извършвани са справки /т.85/.
Към 09.08.2021г. досъдебното производство е водено за престъпления по
чл.321 от НК, вр.чл.213а от НК, чл.152 от НК, чл.116 от НК и чл.117, ал.2 от НК, а
в качеството на обвиняеми са привлечени освен ищеца, още В.Б., Г.Б., А.М. и В.Б.
/т.83/
В хода на разследването е искана правна помощ от Обединени Арабски
Емирства и събиране на сведения в Швейцария /т.78/.
На 07.12.2022г. на ищеца са предявени материалите от разследването /т.88/.
На 16.06.2023г. досъдебното производство е спряно, а на 25.08.2023г. е
възобновено, като действията по разследването са продължени /т.94 – разпит на
свидетели/.
Към датата на подаване на ИМ разследването по отношение на ищеца е
продължило три години и четири дни, а към датата на приключване на устните
състезания – три години, седем месеца и шестнадесет дни, които срокове в
настоящия случай не могат да обусловят ангажиране отговорността на Държавата
по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.
Според сочената разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Тази норма предоставя
самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси
отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени му в
резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок. Искът за обезщетение за вреди от нарушено право на разглеждане и
решаване на висящо дело в разумен срок подлежи на разглеждане по реда на
ЗОДОВ, като допустимостта на същия не е обусловена от изискването за
изчерпване на административната процедура за обезщетение на вредите по реда
на глава трета от ЗСВ /по аргумент от противното на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ/.
Доколкото се касае за вътрешно правно средство за реализиране на право,
предоставено с Конвенцията, критериите въз основа на които съдът прави
преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени примерно в чл. 2б
ал. 2 от Закона, като са приложими стандартите, установени в практиката.
Съгласно установената практика /решение № 66 от 2.04.2015 г. по гр. д. №
5813/2014 г. на ІІІ г. о. / механизмът, по който се прави извод дали е спазено
изискването за разумен срок налага установяване продължителността на
релевантния период и преценка дали този период е разумен. Разумността се
4
оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между
интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта
от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното производство.
При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага три
критерия: сложност на делото, поведение на жалбоподателя и поведение на
компетентните органи. Сложността на делото се преценява съобразно естеството
на фактите, които следва да бъдат установени, броя на обвиняемите и
свидетелите, нуждата се получат документи по делото, съединяването на делото с
други дела, встъпването на други лица в процеса и всички други релевантни
обстоятелства. За преценката на поведението на компетентните органи - голямо
значение имат усилията им за ускоряване на производството. Принципът е, че
компетентните правозащитни органи са тези, от които се очаква да следят всички
участници в производството и да полагат максимални усилия за предотвратяване
на ненужно забавяне.
Безспорно е по делото, че ищецът е привлечен като обвиняем по висящо
наказателно производство. По производството е проведено разследване, като на
03.07.2020г. ищецът е привлечен като обвиняемо лице за престъпление по чл. 321
НК. Към настоящия момент производството не е приключило, и същото
продължава три години, седем месеца и шестнадесет дни. Съдът намира, че
началният момент, от който следва да се брои срока на продължителност на
наказателното производство е 03.07.2020 г., тъй като от този момент ищецът е
привлечен като обвиняем и от този момент същият е станал страна в
наказателното производство.
При преценката си относно разумност на срока за разглеждане на делото,
съдът като съобрази установените в практиката три критерия: сложност на делото,
поведение на ищеца и поведение на компетентните органи, намира, че в
конкретния случай не е налице прекомерна продължителност на производството, в
резултат на поведението на компетентния орган – Прокуратурата
Сроковете за извършване на разследване са посочени в чл. 234 НПК, като
основният е двумесечен, при фактическа и правна сложност административният
ръководител на прокуратурата може да го продължи с не повече от четири месеца,
а в изключителни случаи /ако сроковете се окажат недостатъчни/ и с повече – от
административния ръководител на по-горестоящата прокуратура.
В случая от привличането на ищеца като обвиняем до предявяване на иска
са минали три години и четири дни. Висящността на производството е
5
продължила, като за прокуратурата и разследващите органи е налице задължение
да осигурят провеждане на досъдебното производство, съгласно принципа на чл.
22, ал. 2 НПК., който в настоящия случай е спазен. Досъдебното производство е
образувано във връзка с престъпление по чл.321 от НК, вр.чл.213а от НК, чл.152
от НК, чл.116 от НК и чл.117, ал.2 от НК срещу пет лица. В хода на разследването
са събрани материали, надхвърлящи 94 тома /94 тома са приложени по делото, а в
СГП се намират и материали, съдържащи класифицирана информация/, разпитани
са повече от 60 свидетели, в т.ч. и с тайна самоличност, приобщени са материали
по няколко досъдебни производства – всички водени за тежки умишлени
престъпление /убийство и опит за убийство/. В производството участват
множество лица – обвиняемите, техните защитници, пострадали лица и техните
повереници. В хода на разследването са извършени множество огледи,
претърсвания и изземвания, назначавани са множество експертизи на веществени
доказателства. Предвид усложнения характер на престъпното деяние, предмет на
процесното досъдебно производство, нееднократно са използвани специални
разузнавателни средства, чието приобщаване към доказателствения материал е
било свързано с обективирането им по съответния процесуален ред.
Поради това, съдът приема, че в случая се установява изключителна
сложност на делото от фактическа страна, налагаща извършването на много и
разнородни действия по разследването, поради което и срокът за извършването му
попада в хипотезата, посочена в чл.234, ал.3 от НПК. Поради това в настоящия
случай фактическата висящност на производството сама по себе си не може да
обоснове извод за нарушено право на разглеждане в разумен срок. Вярно е, че
ищецът не е извършил действия, затрудняващи движението му. През целия период
на разследването обаче / три години, седем месеца и шестнадесет дни към датата
на приключване на устните състезания/, компетентните органи ритмично и без
забава са предприемали процесуални действия, а пречките в движението на
производството са обусловени от препятствия и трудности във връзка с
установяването на лица, свидетели или неоказване на съдействие дори от
компетентните органи на друга държава /неизпълнение от страна на ОАЕ на
съдебна поръчка/.
При съобразяване на поведението на съответните държавни органи – в
случая Прокуратурата, не са налице неоправдани забавяния, ненавременното
постановяване на актовете на компетентните органи, няма дълги периоди на
бездействие. Срокът на разследването /три години и четири дни към датата на
подаване на ИМ и три години, седем месеца и шестнадесет дни към датата на
6
приключване на устните състезания/ е оправдан от гледна точка на фактическата и
правна сложност на делото и е в рамките на „разумния” такъв, сочен в ЗОДОВ и
Конвенцията. Поради това съдът приема, че в случая няма нарушение на КЗПЧОС
по отношение на неспазен разумен срок на досъдебното производство от
органите, отговорни за движението му. Искът не е доказан по основание и следва
да бъде отхвърлен, без да се разглеждат останалите елементи от състава -
претърпени вреди и техния размер, за което в производството са събрани
доказателства /свидетелски показания, заключение на ВЛ/.
Неоснователността на главната претенция прави неоснователна и
акцесорната такава за лихва, която също подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. М., ЕГН **********, от гр.София, ул.Бяла
черква, срещу Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. “Витоша“
№2, иск по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ – за заплащане на сумата от 26 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане в
разумен срок на ДП № 4/2020г., пр.пр.№ 250/2020г. на СП /закрита/, ведно със
законната лихва от 07.07.2023г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ молбата на С. Г. М., ЕГН **********, от гр.София, ул.Бяла
черква, за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7