№ 49
гр. Търговище, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Гражданско дело №
20253500100085 по описа за 2025 година
Установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.535 от ТЗ.
Постъпила е искова молба от ищцата Т. П. П. от гр.Търговище срещу
ответника Д. Й. К. от гр.П. по чл.422 от ГПК във вр.с чл.535 от ТЗ за
установяване съществуването на вземане за сумата 109 000 лв. по запис на
заповед, издаден на 19.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението-19.11.2024г. до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски, обоснована с обстоятелствата, че в полза на
ищцата против ответника е издадена заповед №317/ 22.11.2024г. по ч.гр.д.
№663/ 2024г. на РС-П. за изпълнение на парично задължение, въз основа на
документ по чл.417, т.10 от ГПК, за посочената сума по записа на заповед,
издаден на 19.05.2023год., с падеж-30.09.2024год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на за-явлението-19.11.2024
год., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 6 180
лв. разноски по делото, оспорена от последния по реда на чл.414 от ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
с възражение за липса на каузално правоотношение и негово задължение по
посоченото облигационно отношение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
1
Видно от приложения запис на заповед, в чийто текст е възпроизведено
и наименованието на документа, издаден в гр.П. на 19.05.2023г., ответникът се
задължил на 30.09.2024г. да заплати безусловно на ищцата сумата 109 000
лева на описаното в документа място. При неоспорено авторство, посоченият
запис на заповед е издаден в съответната форма и реквизити по чл.535, т.1-7 от
ТЗ, обуславящо действителността на менителничния ефект и установяващо
съществуването на вземането в посочения размер от 109 000 лв.
Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за
плащане не е елемент на съдържанието и липсата на посочена кауза не го
прави недействителен.Тъй като каузата е вън от съдържанието, то кредиторът
е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си и
когато записът е редовен, същият разполага с правото да събере вземането на
основание самата ценна книга, позовавайки се директно на менителничния
ефект, а доказателствената тежест е върху издателя, ако последният възразява,
че поетото от него задължение е без основание(в този смисъл-решение №78/
17.07.2009г. по т.д. №29/2009г. на ВКС, Іт.о.).
Доказателствената тежест е за ищеца, но само ако в исковото
производство същият се е позовал на каузално правоотношение, в обезпечение
на изпълнението по което е издаден записът на заповед, което условие в
случая не е налице. Въпреки абстрактния характер на сделката, издателят
може да протИ.постави на кредитора и лични възражения по каузално
правоотношение, но в такъв случай, в негова тежест е да установи
съществуването на съответното основание за дълга и погасяването му, тъй
като няма пречка менителничното правоотношение, възникнало по повод на
конкретно основание да съществува паралелно с различно правоотношение на
друго основание.
В конкретния случай, сделката е действителна и удостоверява
посоченото вземане, а ответникът не е ангажирал доказателства,
опровергаващи задължаването му и изключващи неговата гражданска
отговорност, както и доказателства за погасяването на дълга, поради което
предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.535 от ТЗ е доказан по
основание в претендирания размер и следва да бъде уважен, като на ответника
се възложат направените от ищцата в заповедното и в исковото производство
разноски в размер на по 6 180лв., на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
2
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на
ищцата Т. П. П. от гр.Търговище, ул.“П.“№19, вх.Г, ап.9, ЕГН:**********
срещу ответника Д. Й. К. от гр.П., ул.“М.Н.“№13, ЕГН:********** за сумата
109 000 лв.(сто и девет хиляди лева) по запис на заповед, издаден на
19.05.2023г., с падеж-30.09.2024год., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението-19.11.2024г. до окончателното
плащане, за което е издадена заповед №317/ 22.11.2024г. по ч.гр.д.№663/2024г.
на РС-П. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по
чл.417, т.10 от ГПК, на осн.чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.535 от ТЗ.
ОСЪЖДА ответника Д. Й. К. от гр.П., ул.“М.Н.“№13, ЕГН:**********
да заплати на ищцата Т. П. П. от гр.Търговище, ул.“П.“№19, вх.Г, ап.9,
ЕГН:********** направените по делото в заповедното производство разноски
в размер на 6 180 лв., както и в исковото производство разноски в размер на
6 180 лв., на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
3