Номер 14027.10.2020 г.Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – К.
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
Съдия:Габриел Р. Русев
Секретар:Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20205100500149 по описа за 2020 година
С решение № 124/24.03.2020 г., постановено по гр. д. № 546/2016г., К.
районен съд е прекратил гражданския брак между Е. З. Р. , с ЕГН **********,
от с. Ц., общ. К., № 101 и С. И. Р. , с ЕГН **********, от с. П., общ. К., № 77,
сключен на 25. 07. 2019г. в гр. К., с Акт за сключен граждански брак №
0594/25. 07. 2019г. на община К., поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство по вина на двамата съпрузи. Постановено е с решението след
прекратяване на брака С. И. Р. да носи предбрачното си фамилно име С..
Страните са осъдени да заплатят всяка една от тях окончателна държавна
такса в размер на по 25 лв.
Недоволна от така постановеното решение в частта относно вината за
настъпилото дълбоко и непопоравимо разстройство на брака е останала
жалбодателката С. И. Р. , която чрез адвоката - пълномощник Д. Д. го
обжалва като незаконосъобразно и необосновано в тази му част, както и в
частта, с която е осъдена да заплати ДТ в размер на 25лв. В жалбата излага
подробни съображения. Твърди, че не били налице доказателства и
неправилен бил извода на съда за вина и на жалбодателката. Твърди се в
жалбата, че доказателствата по делото сочели единствено на вина на съпруга.
Искането е да се отмени решението в частта, с което е прието, че брака се
прекратява по вина и на С. И. Р. , като се постанови друго, с което се приеме,
1
че изключителна вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има
мъжа. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание адв. Д.
поддържа жалбата, като излага сходни съображения.
Не е постъпил отговор по реда на чл.263, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и
във връзка с подадената жалба, констатира:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е
допустима. Разгледана по същество е основателна. Съображенията на съда са
следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск
за развод по чл. 49 ал. 1 от СК с искане за произнасяне по въпроса за вината
за разстройството на брака.
Решението на районния съд се обжалва само в частта относно вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройството на брачните отношения
и за разноските, а в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника сключили брак в гр. К. на 25.
07. 2019г., за което бил съставен акт за граждански брак № 0594 от същата
дата. От брака нямали деца. Твърди се в исковата молба, че страните от две
години били сгодени, но не живели никога заедно. Решили да сключат
граждански брак и имали намерение да заминат за Кралство Швеция, където
ответникът работел. На 25. 07. 2019г. сключили граждански брак, насрочили
сватбено тържество на 09. 08. 2019г. и резервирали сватбен салон.
Отношенията им до 06. 08. 19г. били нормални, когато около 10, 15 часа на
същата дата ответникът се обадил по телефона на ищцата, която била с
братовчедка си на маникюр, и й вдигнал скандал защо предния ден тя не била
прегърнала майка му и започнал да й вика и да псува. Развикал й се, че не го
интересувало колко пари били дадени за сватба и че щял да приключи всичко,
при което тя му затворила телефона. Същия ден около 14-15 часа, след като
се срещнали и изгладили отношенията си, отишли при родителите на ищцата,
където поговорили, след което двамата с ответника тръгнали да купуват
балони за къната. В колата, докато говорили, ответникът отново подхванал
темата за майка му и защо ищцата не я била прегърнала предния ден,
2
започнал пак да псува и удря по таблото на автомобила с юмруци. Ищцата му
казала да не удря така по таблото, при което той й отговорил, че ще прави
каквото иска и че той е мъжа в семейството, и каквото каже това ще се
случва. Казал й и, че дори да я удари и нея, трябва да търпи, след което
замахнал към нея все едно ще я удари и я хванал за брадичката, а с другата
ръка посегнал към врата й. Ищцата го попитала какво прави, а той и казал, че
смята, че така няма да стане и е най- добре да се разделят и да кара колата
към дома на родителите му, за да им кажат, че се разделят. Ищцата обаче
продължила към дома на родителите й, където се срещнали отново с баща й и
провели разговор с него. След разговора ответникът казал на ищцата, че
продължават да са заедно и й се извинил за държанието си, като дори заявил,
че е най-добре възможно най - скоро да заминат за Кралство Швеция, където
да са сами, без да им се месят родителите и да създадат дете, за да могат
родителите му да я приемат. След като се разделили около 16, 00 часа, пратил
на ищцата SMS, в който й пишел, че е виновен за станалото, че много му
липсва и заедно ще се борят за тях, че й е дал сърцето и фамилията си и искал
до края на живота да бъде само негова. Поради това, че 07. 08. 19г. бил
определен като ден за къната, на 06. 08. 19г. вечерта ищцата организирала
моминско парти със свои приятелки. След като отишли в заведението и
започнали да се забавляват, приятелките й и подарили лента, на която пишело
„Секси булка”. По настояване на приятелките си тя сложила лентата и си
направили няколко снимки. В един момент започнала да получава SMS- и от
ответника, в които й пишел, че в момента в къщата му се обсъждало
поведението й и по-конкретно надписа на лентата, като й писал да се прибира
и да не ходи на дискотека. Докато ищцата била на моминското си парти,
около 22, 30 часа ответникът заедно с майка си, баща си, леля си и сестра си
отишли в къщата на родителите на ищцата, където се намирали и нейни
роднини, дошли за сватбата. Попитал баща й какво значело „секси булка”,
размахвайки възбудено ръце, като се оплакал, че ищцата ходела в тях с къси
панталонки, като заявил, че тази работа била до тук и свършвала - визирайки
сватбата. Ответникът заявил, че за него било важно мнението на родителите
му, като казал, че тази, която ще се жени за него, първо трябва да се ожени за
неговото семейство, след което свалил халката си, оставил я и си тръгнал с
родителите си. На следващия ден - 07. 08. 2019г. братовчедите на ищцата,
чиято дъщеря била на моминското парти и качила снимката на ищцата с
3
лентата „Секси булка” в Инстаграм, отишли до дома на ответника, тъй като
дъщеря им се чувствала виновна, за да поговори с него и родителите му да не
се проваля сватбата, като го помолили да се срещната с ищцата и семейството
й. Около 12, 00 часа ответникът, заедно с майка си и баща си дошли в дома на
ищцата, където останали около 10-15 минути. Бащата на ответника попитал
ищцата дали има някакви проблеми с дъщеря му, като тя му отговорила, че
при срещите им сестрата на ответника не я поздравява, но това не е проблем.
Също така майката на ответника я попитала няколко пъти дали, ако отидат в
Кралство Швеция ще могат да се разбират и дали ще могат да живеят заедно.
Ищцата й отговорила, че вярва, че ще могат да се разберат и да живеят
нормално и се обърнала към ответника и му казала, че пораснала с него и
преживели много неща заедно и могат да се справят с всичко. Ответникът й
отговорил, че може да си намери друга, която пак да порасне с него. Ищцата
била шокирана от отговора му и му казала, че за нея това решение за раздяла
е взето от неговите родители и е по-добре да останат насаме и да си
поговорят. Ответникът отговорил, че той бил взел решение и й казал да си
намери някой друг, след което си тръгнал, въпреки че ищцата се опитала да
го спре. На 09. 08. 2019г. се свързали, за да прекратят брака си по взаимно
съгласие, като изготвили споразумение, с което ответникът поемал всички
разходи по развода, но не подписали такова на момента. На 11. 08. 2019г.
ответникът се обадил на ищцата, да й каже, че намерил друг адвокат, при
който да подпишат ново споразумение, съгласно което тя следвало да плати
половината разноски по делото, на което ищцата отговорила, че не желае
развода и няма да плаща нищо, както и няма да подписва такова
споразумение. След последното обаждане на 11. 08. 2019г. ответникът повече
не й се обадил, като при правени опити от нейна страна да се свърже с него,
така и не е успявала. Ищцата счита, че съпружеската общност между страните
е напълно унищожена, липсва взаимно доверие и уважение и бракът е
изпразнен от съдържание и по-нататъшното му съществуване е невъзможно.
За нея той се явявал едно непосилно бреме, което може единствено да й
пречи, с оглед краткото му съществуване и младата й възраст и възможността
за в бъдеще да сключи нов брак. Счита, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен и моли, да бъде прекратен чрез развод, като причина за
разстройството му е виновното поведение на ответника. Моли да се
постанови решение, с което да се прекрати сключения между страните
4
граждански брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина
на ответника, като след развода бъде възстановено фамилното име на ищцата
преди брака - С.. Претендира разноски.
Ответникът Е. З. Р. депозира отговор на исковата молба, в който намира
предявеният иск за допустим, но неоснователен. Оспорва изцяло твърденията
в исковата молба, с изключение на обстоятелствата, че на 25. 07. 2019г.
страните по делото с сключили граждански брак, както и че са насрочили
сватбено тържество за 09. 08. 2019г. и са във фактическа раздяла, считано от
началото на месец август 2019г. Счита, че не отговарят на действителността
твърденията за негово виновно поведение за времето от сключване на
гражданския брак до 07. 08. 2019г., тъй като двамата с ищцата взаимно
решили преди сватбеното тържество, че следва бракът им да бъде прекратен,
тъй като това тяхно действие било прибързано, поради което той заминал за
Швеция, където живеел и работел. След 25. 07. 2019г. страните реално не
живели съвместно, поради което не изпълнявали съпружеските си
задължения. Желае развод и моли, съдът да не се произнася по вината.
Претендира разноски.
От фактическа страна се установява следното:
Безспорно е по делото, че страните са сключили граждански брак на 25. 07.
2019г., за което бил съставен акт за граждански брак № 0594 от на Община
К.; че от брака им няма родени деца; че са насрочили сватбено тържество на
09. 08. 2019г., както и че от началото на м. август 2019г. са във фактическа
раздяла. Не е спорно, че ответникът от около 2 години живее и работи в
Кралство Швеция, като нито по време на връзката им, нито след годежа, нито
след сключване на брака им, страните са живели заедно. През цялото това
време тя живяла при родителите си, а ответникът - по времето, когато не е
бил в Швеция - при неговите родители.
В подкрепа на твърденията си страните сочат гласни доказателства, които са
събрани чрез разпита на свидетелите К.Б.И. - майка на ищцата, С.И.М. - майка
на ответника, и разпитаната пред настоящата инстанция – С. И. И. .
От показанията на св. К.И. се установява, че дъщеря й и ответника имали
отношения от четири години; сключили граждански брак на 25. 07. 2019г., а
5
сватба следвало да има на 09. 08. 2019г., но така и не се състояла. На 06. 08.
2019г. страните били на кафе при родителите на ищцата и излезли да купят
балони и украса за моминското парти на С., но след 10 мин. се върнали много
разстроени, като Е. непрекъснато си играел с пръстена и искал да го свали.
Бил ядосан защо С. не прегърнала майка му, когато били в неговото село при
роднини, когато С. се поздравила с всички, но не се навела да прегърне майка
му, която седяла на земята, а имало много хора до нея. След разговора, Е. се
извинил и двамата излезли отново. Същата вечер, на 06. 08. 2019г. около 21,
30ч., по време на моминското парти на ищцата, ответникът се обадил на
свидетелката и й казал, че след 20 минути ще дойде. Действително, след 10
минути дошъл с майка си, баща си, сестра си и леля си, и баща му от вратата
започнал да крещи: „Какво значи секси булка”, „На нас такава снаха не ни
трябва. Всичко свършва тази вечер”, през което време Е. си свалил брачната
халка, оставил я на масата и казал „Край. Няма да се състои нито сватба, нито
къна. Ставайте да си тръгваме”, както и че „тази, която се омъжи за мен,
първо трябва да се омъжи за целия ми род, за цялото семейство и тогава за
мен. Тя не е достойна за моето семейство, щом не уважава майка ми”. На
следващия ден роднини на ищцата отишли до дома на ответника Е., за да
поговорят. В резултат Е., майка му и баща му се върнали в дома на
свидетелката, като Е. и баща му били категорични, че сватба няма да има, а
ответникът казал да стават и до отидат да си вземат капарото от ресторанта.
Ищцата се опитала да го хване за ръката и да поговорят двамата, но
ответникът й казал да го пусне и че тя може да прави каквото поиска. Бащата
на Е. настоявал още в понеделник да отидат и да подадат молба за развод по
взаимно съгласие. Когато отишли при адвокат, Е. не си вдигал телефона, а
след това дошъл и казал, че ще си наеме друг адвокат. Чакали го една
седмица да се обади и да каже кой е адвокатът му и кога ще е делото, но той
заминал за чужбина. През тази седмица С. много пъти му звъняла, но той не
вдигал телефона. На 07. 08. 2019г. родителите на Е. отишли да си вземат
капарото, а след тях отишли и родителите на С., но не им върнали капарото.
Уговорката между страните била след сключването на брака и медения месец
те да заминат да живеят в Швеция. С. искала да отиде там и Е. бил наел
квартира, където да се установят.
От показанията на св. С.И.М. се установява, че според нея причината, поради
6
която страните се разделили и сватбата не се състояла е, че С. не била
съгласна да живее в чужбина, въпреки че знаела ответникът живеел повече от
две години в Швеция и работел там. След моминското парти, Е. извикал С. да
поговорят, но тя не отишла, и от сключването на брака - 25. 07. 2019г. до 06.
08. 2019г. страните живели отделно - всеки в дома си, без за това да има
някаква причина. Веднага след сватбата трябвало да отидат на меден месец.
С. лично казала на свидетелката, че няма да може да живее в Швеция и може
да се върне в България, ако не свикне. Отишли заедно с Е. до семейството на
С., за да говорят за възникнали дрязги между тях, когато бащата на С.
започнал да се кара на Е.: „Ти не знаеш ли жена ти къде е? Не знаеш ли жена
ти каква е?“, размахвайки пръст. Бащата на ответника казал, че не може да
сочи Е. с пръст и в това време Е. си свалил пръстена на масата с думите:
„Щом я извиках, а тя не дойде“. Свидетелката заявява, че видяла снимката с
надпис: „секси булка“ и намира това за нормално, тъй като виждала С. и на
други предизвикателни снимки. Бащата на Е. казал да си вървят, а Е. - че с
брака е свършено. На другия ден дошли роднини на С., за да разговарят, но
разговор не се провел, тъй като взаимно си крещели. Е. им казал, че всичко е
свършило и не иска повече да разговарят. Предложили им да отидат у С. и те
отишли на следващия ден към 11. 00ч. с цел Е. и С. да се разберат, но Е. бил
категоричен, че всичко е свършило, защото когато повикал съпругата си, тя
не дошла. Е. заминал за Швеция след като му свършила отпуската, след около
10 дни. Докато Е. бил в България, С. искала да идат при адвокат, за да
прекратят брака и такова било и неговото желание. Той не се съгласил с
предложеното му споразумение, тъй като според него всички разноски
трябвало да се поемат от него. Заявил, че ще поеме разноските по смяната на
личната карта на ищцата, но отказал да поеме разноските за адвоката, към
който С. се обърнала.
Във въззивното производство са изслушани показанията на св. С. И. И. . От
същите се установява, че непосредствено преди сватбата С. организирала
моминско парти, на което били поканени 6 - 7 момичета. На това парти
присъствали дъщерята на свидетелката, приятелката на сина й, две - три
братовчедки и една приятелка на С.. Около 22.30 - 23.00 часа се обадила
дъщеря й и й казала, че се случват много неприятни неща - С. получила
телефонно обаждане от Е. и той й казал: „Прибирай се веднага в къщи,
7
защото идваме при майка ти и баща ти, за да ти кажем, че няма да има
сватба”. След това обаждане С. изпаднала в шок, тъй като те празнували
моминско парти, а след 2 - 3 дни щяло да има сватба. Дъщерята на
свидетелката й разказала, че доколкото й е известно, Е. като се обадил на С. й
казал: „С теб бяхме до тук. Приключваме. Искам да се прибереш, връщам ти
пръстена и няма да има сватба”. Тя го попитала каква е причината, тъй като
когато тръгнали за моминското парти той я изпратил и всичко било наред. Е.
й казал, че причината е в това, че тя си сложила лента, на която пишело
„секси булка”. Това го изтъкнал като основната причина, поради която не
могат да се съберат и не могат да живеят заедно. Преди С. да плати сметката и
да се прибере, семейството на Е. отишли в дома й, върнали пръстена и казали
на родителите на С., че сватба няма да има, тъй като дъщеря им е с такова
непристойно поведение и е с някаква лента на която пишело „секси булка”. С.
правела много опити да се свърже с Е. по телефона, но той блокирал телефона
си за разговори с нея. Също и фейсбук и инстаграм били блокирани. Тя
правела многократни опити да се свърже с него, но той не й отговорил по
никакъв начин. Съпругът на свидетелката също се опитал да се обади на Е.,
но и той не можал да се свърже с него. Тогава свидетелката, съпругът й, и
лелята на С. заедно със съпруга си отишли в дома на Е.. Бащата на Е. бил
много агресивен. Казал, че нямало нужда да идват. Тъй като поискали да
получат някакъв адекватен отговор, родителите на Е. започнали да изтъкват,
че С. била с неподхождащо облекло за една бъдеща булка; че била с къси
панталони, че не уважавала родителите на Е.; била много своенравна. Че
когато отишла веднъж на село, не ги била поздравила лично, не се била
навела да ги целуне. Това било неуважение спрямо бъдещата свекърва и
зълвата. Второто най-важно нещо било, защо сестрата на Е. не била поканена
на това моминско парти. Тя била също мома и трябвало да присъства. Бащата
през цялото време казвал, че тази сватба няма да се състои и че те не искат С.
в тяхното семейство. Свидетелката и близките й помолили да дойде Е. и
когато той най-накрая дошъл, казал: „Тръгвайте си. Няма да има никаква
сватба. Аз съм си казал мнението. Жената, която ще взема не се жени само за
мен, а за цялото семейство”. После добавил: „В понеделник отивам и се
развеждам. До тук бяха нещата. Не ме интересува. Каквито и ще да са
разноските, поемам всичко, но не искам да има тази сватба”. Усилия за
запазване на брака били направени от страна на С.. Е. по никакъв начин не
8
проявил желание да се свърже със С.. Свидетелката сочи, че ищцата С. имала
намерение да замине за Швеция с мъжа си, дори били наели жилище, били
готови за тръгване. Ищцата била тук студентка и взела две години за една, за
да може да заминат заедно. Тя имала планове да научи езика, да започне
работа. Казвала, че няма да чака само Е. да работи, защото трябвало да си
търсят жилище и да имат повече доходи.
При така установеното от фактическа страна, първоинстанационният съд е
приел, че в брачните отношения между страните по делото е настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, поради което е прекратил брака. В тази
част, както вече се посочи, решението на първоинстанционния съд е влязло в
сила.
В обжалваната част на първоинстанционното решение относно вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, тази инстанция съобрази
следното: Съгласно чл. 14 от СК съпрузите си дължат взаимно уважение,
общи грижи за семейството и разбирателство. Безспорно е, че отношенията
между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи
за семейството, разбирателство, вярност и които съобразно своите
възможности, имущество и доходи, следва да осигуряват благополучие в
семейството, грижата и възпитанието на децата. Досежно вината за
разстройство на брака, следва да се посочи, че Законът задължава съда да
даде оценка за поведението на съпрузите, довело до опразване на брачния
съюз от придаденото му съдържание, ако и доколкото това е поискано от
някой от тях- чл. 49 ал. 3 от СК. В случая, такова искане е направено от
ищцата. Тъй като основа за оценката е установеното в процеса поведение на
всеки от съпрузите, следва да бъдат доказани конкретни обстоятелства от
брачния живот на страните, разкриващи несъвместимост с утвърдените
принципи на съпружески отношения, като Законът не разграничава вината за
разстройство на брака с оглед степента на провинение на всеки от съпрузите,
поради което и изключителната вина предполага безукорно поведение на
другия съпруг.
В конкретния случай се установява, че ответникът, подразнен от случката с
поставената от ищцата лента „Секси булка” през вечерта на къната, заедно с
родителите си предприел действия по връщане на брачния пръстен и
9
разтрогване на брака. От показанията на незаинтересованата св. С.И., които се
подкрепят от показанията на св. К.И., и не се оспорват от тези на св. С.М., се
установява, че ответникът поискал развод, тъй като жената, за която щял да
се ожени, трябвало да се ожени за цялото му семейство; че ответникът и
семейството му възнегодували от това, че ищцата си сложила лента „секси
булка”; че тя не поканила на моминското си парти неговата сестра.
Установява се, че ответникът отказал да се състои планираната сватба и че
веднага след моминското парти спрял да контактува със съпругата си –
ищцата, като я блокирал в социалните мрежи и за телефонни контакти. Или,
анализът на установените факти и обстоятелства показва непротиворечиво, че
доминиращо значение за разпада на брачната връзка е поведението на съпруга
– активно и пасивно, при което не може да се направи друг извод освен този,
че причина за окончателната раздяла на съпрузите не е противобрачно
поведение на съпругата, а морално неприемливо и укоримо поведение на
мъжа към жената.
Тук за пълнота следва да се добави още, че установеното с показанията на
майката на ответника в голямата си част се отнася по - скоро до отношенията
между ищцата и близките родственици на ответника /това, че ищцата не
поканила сестрата на мъжа си на моминското парти; че не се навела да целуне
свекърва си при посещение на село/, а не до отношенията между двамата
съпрузи. В тази връзка следва да се посочи, че дори и тези отношения да не са
били приемливи за съпруга, сами по себе си те не са достатъчни да доведат до
извод за виновно поведение на ищцата. Началото на фактическата раздяла
между страните поставил самият ответник, който без конкретна основателна
причина върнал пръстена си и заминал за Швеция, отказвайки контакти със
съпругата си и семейството й. След раздялата между двамата, съпругът не
проявявал интерес и грижи към ищцата. Установеното по делото поведение
на ответника, който по - скоро е държал на добрите взаимоотношения със
своите близки, отколкото на тези със съпругата си, сочи на брачно
провинение именно на съпруга. С това си поведение той е допринесъл за
нарушеното общуване между страните по делото и не е положил каквото и да
било усилие за ограничаване неблагоприятните последици от това му
поведение.
Що се касае до поведението на съпругата в брачните отношения, следва да се
10
посочи, че доказателствата по делото не водят до извод за укоримо поведение
и за действия, извън рамките на общоприетите, които обективно да накърнят
достойнството на брачния партньор, да обусловят брачно провинение и да
допринесат за разстройство на брачните отношения между съпрузите. По
делото не са събрани доказателства, установяващи конкретни обстоятелства
от поведението на съпругата, разкриващи несъвместимост с утвърдените
принципи на съпружески отношения. Безспорно, преодоляването на
неизбежните при съжителството недоразумения, предполага положено от
всеки от съпрузите усилие. В случая се установява, че такова желание за
заздравяване на отношенията между съпрузите и за запазване на брака, е
имала само съпругата. С оглед изложеното, следва да се приеме, че вина за
настъпилото разстройство на брачните отношения, има само и единствено
съпругът.
Като е направил различни изводи и е приел, че вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношение имат и двамата съпрузи,
първоинстанционният съд е направил необоснован извод и е постановил
неправилно решение, което следва да се отмени в тази част. Следва да се
постанови друго решение в тази част, с което се признае, че вина за
прекратяване на брака между страните има само съпругът Е. З. Р. . Решението
на първоинстанционния съд следва да се отмени и в частта, с която съпругата
е осъдена да заплати по сметка на К.йския районен съд сумата в размер на 25
лв., представляваща окончателна държавна такса по иска за развод.
При този изход на делото и на основание чл. 329 ал. 1 от ГПК разноските по
производството следва да се възложат на виновния съпруг Е. З. Р. . Поради
това и на основание чл. 329 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва
ответникът да бъде осъден да заплати на жалбодателката разноските по
делото в размер на 1 477,50 лв. за двете инстанции- адвокатско
възнаграждение и държавна такса за въззивно обжалване, както и по сметка
на К.йския окръжен съд окончателна държавна такса допълнително в размер
на 25 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
11
ОТМЕНЯВА решение № 124/24.03.2020 г., постановено по гр. д. №
1150/2019 г. по описа на К.йския районен съд в частта, с която е прекратен
бракът между Е. З. Р. , с ЕГН **********, и С. И. Р. , с ЕГН **********, по
вина на двамата съпрузи, както и в частта, с която С. И. Р. е осъдена да
заплати по сметка на К.йския районен съд сумата в размер на 25 лв.,
представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, вместо което
постановява:
Обявява, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака между Е. З. Р. , с ЕГН **********, и С. И. Р. , с ЕГН **********, има
съпругът Е. З. Р. .
ОСЪЖДА Е. З. Р. , с ЕГН **********, от с. Ц., общ. К., № 101, да заплати
допълнително по сметка на К.йския окръжен съд сумата в размер на 25 лв.,
представляваща окончателна държавна такса по иска за развод.
ОСЪЖДА Е. З. Р. , с ЕГН **********, от с. Ц., общ. К., № 101 да заплати на
С. И. Р. , с ЕГН **********, от с. П., общ. К., № 77, разноски по делото за
двете инстанции в размер на 1 477,50 лв. на основание чл. 329 ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
12