№ 11282
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. И.НОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110146420 по описа за 2022 година
Ищецът „Т. София” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., е
предявил искове за признаване за установено, че ответниците дължат следните суми: М. П.
Б., ЕГН **********, адрес гр. София, ...., с дял ¾ от общите задължения за имота: 1 614.36
лева цена на доставена топлинна енергия от 1.5.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 26.04.2022г. до изплащане на вземането, 231.22 лева мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 12.04.2022 г., 36.27 лева цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода
от 26.04.2022г. до изплащане на вземането, 5.65 лева мораторна лихва за периода от
01.12.2019г. до 12.04.2022 г.; И. Б. Б., ЕГН **********, адрес гр. София, ...., с дял 1/4от
задълженията: 538.12 лева цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 1.5.2018 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 26.04.2022г. до изплащане на
вземането, 77.07 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 12.04.2022 г., 12.09
лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 26.04.2022г. до изплащане на вземането,
1,88 лева мораторна лихва за периода от 01.12.2019г. до 12.04.2022 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21898/22 г. на
СРС. Поддържа, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди като
собственици на топлоснабдявания имот – апартамент № 75 в гр.София, ж.к. Дианабад бл.41,
ет.14. Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота на ответниците топлинна
1
енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена от тях. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на
срока, за който се отнасят. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис” ЕООД, като топлинна
енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му за главници и лихва за забава,
признати със заповедта, връчена по реда на чл. 47 ГПК, което обуславя интереса от
търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата И. Б., чрез назначения особен представител, е
депозирала писмен отговор, в който оспорва предявените искове, тъй като не са установени
предпоставките за уважаване вземанията на ищеца. Моли за отхвърляне на исковете.
Ответницата М. Б. не е подала отговор в срок.
Третото лице помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на
доставената топлинна енергия произтича от установяване на: възникнало облигационно
правоотношение между страните с предмет продажба на топлинна енергия, доставено
конкретно количество топлинна енергия за процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия. По силата на закона
между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Правоотношението възниква и съществува без да са
необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква с придобИ.нето на
правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със
загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
От приетия по делото нотариален акт № 123 от 13.1.1993 г. за собственост върху жилище
построено върху държавна земя се установява, че М. Б. и Бойко Бужашки придобили
апартамент № 75 в гр.София, ж.к. Дианабад, бл.41, ет.14. Видно от удостоверение за
наследници, Бойко Бужашки починал на 13.7.2008 г. и оставил за наследници преживяла
2
съпруга М. Б. и И. Б., които придобили по наследяване по 1/2 от притежаваната от
наследодателя им част от имота или по ¼. Така М. Б. станала собственик на 3/4 идеални
части от имота. По делото няма данни относно осъществили се други юридически факти,
довели до промяна в правата върху имота, поради което следва да се приеме, че негови
съсобственици при посочените квоти са ответниците. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и между тях и ищеца е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни ОУ, приложими съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ в
отношенията между страните, съответно са задължени лица за заплащане на стойността на
доставената ТЕ, с дялове съответно ¾ и ¼.
Безспорно е по делото, че в имота през процесния период е доставена топлинна енергия,
като стойността й съгласно приетите по делото фактури, справка, документи от ФДР,
възлиза на 2152.48 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /№ 16-334/200 г., отменена, и № Е-РД-04-
1/2020 г./. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. В случая измерването
на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на
етажна собственост е възложено от етажните собственици на Т. с договор, сключен на
5.10.2000 г. от упълномощен представител на етажните собственици. Безспорно е по делото,
че ФДР е осъществило услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия
период, която за процесния период възлиза на 48.37 лв.
Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи условия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а лихва за забава се начислява върху сумата по общата фактура
след изтичане на 45-дневен срок от периода, за който се отнася. С оглед установената
дължимост на главните задължения и настъпилия съобразно определения в общите условия
падеж, длъжниците са изпаднали в забава и без да е необходима покана. В полза на ищеца е
възникнало вземане за обезщетение за забава, което възлиза на 308.30 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 12.04.2022 г. върху главницата за топлинна енергия и на 7.54 лв. за периода
от 1.12.2019 г. до 12.04.2022 г. върху главницата за ДР.
Предвид липсата на доказателства за плащане, исковете следва да се уважат в цялост, като
върху главниците се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Относно разноските:
3
Съгласно чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК, на ищеца следва да се присъдят в цялост направените по
делото разноски за държавна такса 50.33 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв., които се възложат на ответниците съобразно дела им /т.е. 112.75 лв. и 37.58 лв./, а на
ответницата И. Б. и разноските за назначения й особен представител в размер на 400 лв.
Доколкото исковият съд се произнася и за разноските в заповедното производство, на ищеца
следва да се присъдят и направените в него разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, дължими в размер на 75.25 лв. от ответницата М. Б. и в размер на 25.08 лв.
от ответницата И. Б..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. София” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и
адрес на управление гр. София, ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че М. П. Б., ЕГН **********, адрес гр.
София, ...., дължи сумите: 1 614.36 лева цена на доставена топлинна енергия от 1.5.2018 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.04.2022г. до изплащане на вземането,
231.22 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 12.04.2022 г., 36.27 лева цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 1.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 26.04.2022г. до изплащане на вземането, 5.65 лева мораторна лихва
за периода от 01.12.2019г. до 12.04.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21898/22 г. на СРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. София” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и
адрес на управление гр. София, ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че И. Б. Б., ЕГН **********, адрес гр.
София, ...., дължи сумите: 538.12 лева цена на доставена от дружеството топлинна енергия
от 1.5.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.04.2022г. до изплащане на
вземането, 77.07 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 12.04.2022 г., 12.09
лева цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 1.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.04.2022г. до изплащане на вземането, 1.88
лева мораторна лихва за периода от 01.12.2019г. до 12.04.2022 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21898/22 г. на
СРС.
ОСЪЖДА М. П. Б., ЕГН **********, адрес гр. София, ...., да заплати в полза на „Т. София”
ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на основание чл. 78, ал.1
ГПК, сумата от 112.75 лв. разноски в исковото производство и сумата от 75.25 лв. разноски
в заповедното производство.
ОСЪЖДА И. Б. Б., ЕГН **********, адрес гр. София, ...., да заплати в полза на „Т. София”
ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на основание чл. 78, ал.1
ГПК, сумата от 437.58 лв. разноски в исковото производство и сумата от 25.08 лв. разноски
в заповедното производство.
4
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Техем
сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5