Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,……………..2021
г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговска колегия, VІ -12 състав
в закрито заседание на ……………. г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Вранеску
ЧЛЕНОВЕ:
Пламен Колев
Никола Чомпалов
при участието на
секретаря ......, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев ч.гр.д.№ 4963 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК
Производството
е образувано по жалба на С.Р.П., чрез адвокат
С.Т., срещу постановление на ЧСИ Г.Д.от
19.02.2021 г., с което е постановено частично намаляване на такси и разноски по
изпълнително дело №20217810400130, образувано от взискателя А.В.И. по
Изпълнителен лист от 13.01.2021 г., издаден по гр.д.№40818/2016 г. по описа на
СРС. 51 състав, в полза на Е.К.П.с ЕГН ********** и Л.Г.К.с ЕГН ********** за
разноски за процесуално представителство по делото в размер на 700 лв., за
сумата на разноските в намаления размер - адвокатския хонорар по изп.дело 200
лв., такси 291,50 лв.
Възразява,
че взискателят А.И.има качеството на кредитор на С.Р.П.,
тъй като прехвърлянето на вземане в размер на 700 лв. има действие спрямо
длъжника от момента на получаване на уведомление по чл.99 ал.4 от ЗЗД и до
тогава то не поражда задължението за длъжника към нов кредитор. При ЧСИ Д.таково
уведомление не е представено.
Счита,
че посочения договор за цесия от
28.12.2020 г. представлява
една индиция за
заобикаляне на закона от страните, тъй като в исковото производство съдът е
присъдил платените разноски за процесуалното представителство в лицето на същия
адвокат А.И., на който е прехвърлено с цесия същото вземане за присъдените
разноски за процесуално представителство, платени на същия адв. А.И.. Налице е
размяна на документите без да има ефективно плащане по договора за защита и
процесуално представителството.
Взискателят е изразил становище за
недопустимост на жалбата, тъй като длъжникът е направил възражение срещу
разноските, което е било уважено. Длъжникът е платил и е направил искане за
прекратяване на изпълнителното производство. От тези обстоятелсва извежда липса
на правен интерес.
ЧСИ е изложил мотиви за
неоснователност на жалбата, тъй като възражението на длъжника по същество е
срещу наличието на вземане, което е недопустимо в хода на настоящото
производство, както и че ЧСИ е сезиран с искане да уведоми длъжника за
извършената цесия още с молбата за образуване, в която е предявено и общото
искане за иницииране на изпълнително производство за обезпечаване и събиране на
процесното вземане.
Съдът
намери от фактическа страна следното:
Изпълнително
дело № 20217810400130 по описа на ЧСИ Г.Д., рег.№ 781, е район на действие
Софийски градски е образувано по молба
на А.В.И., ,чрез пълномощника си адв. С.М., въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 13.01.2021 г. на Софийски районен съд, по гр. дело № 40818/2016г.,
51-ви състав, срещу Р.С.П. за заплащане на сумата от 700 лв. разноски за
процесуално представителство на Е.К.П.и Л.Г.К..
С
молбата за образуване е представен и договор за цесия от 28.12.2020 г., по
силата на който Е.К.П.и Л.Г.К.(цеденти) прехвърлят на А.В.И.(цесионер), изцяло
вземанията си по изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 40818/2016г., 51-ви
състав на СРС.
С
молбата за образуване е представен още и договор за правна помощ, сключен между
А.И.и адв. С.М.. В договора се урежда представителството по настоящото
изпълнително производство, при договорено възнаграждение от 350 лева (от които
200 лв. за образуване и 150 лв. за процесуално представителство) - изплатена
изцяло в брой при подписване на същия. В молбата е предявено искане за
насочване на принудителното изпълнение срещу единствения наследник на починалия
длъжник Р.П., а именно неговия син: С.Р.П.. Молбата съдържа искане да бъде
уведомен длъжника за цесията с ПДИ.
На
16.02.2021 г. е връчена на длъжника поканата за доброволно изпълнение за сумите
по изпълнителния лист, ведно с разноските по изпълнителното дело. С поканата
длъжникът е уведомен още за наложен запор на вземанията му в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД и „Банка ДСК“ ЕАД, както и за извършената на цесия с Договор за прехвърляне
на вземания от 28.12.2020г.
На
18.02.2021г. постъпва молба от С.Р.П., с която длъжникът оспорва претендирания
по изпълнителното дело адвокатски хонорар като прекомерен и недължим. Размерът
на последния следвало да бъде намален до 200лв., съгласно чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В подадената
молба длъжникът предявява още и общо възражение срещу начислените такси и
разноски, които подлежали на корекция във връзка с твърдяната недължимост на
адвокатското възнаграждение.
С постановление
на ЧСИ от 19.02.2021 г. възражението на длъжника е частично уважено, като
размерът на адвокатското възнаграждение е намален от 350 лв. до 200 лв„ а
дължимите по делото такси от 308.30 лв. на 291.50 лв. За последното длъжникът С.Р.П.
е уведомен на 24.02.2021г., чрез адв. С.Т..
На
11.03.2021 г. Длъжникът е депозирал настоящата жалба.
При
така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване
акт на ЧСИ по смисъла на чл.435, ал.2, т.7 ГПК и следователно е допустима.
Неоснователно
е възражението на длъжника за нейната
недопустимост, тъй като молбата за изменение на разноските е била уважена в
искания от длъжника размер.
Видно
от искането, длъжникът е твърдял, че не дължи разноски за адвокатско
възнаграждение. Само като евентуално съображение е посочил, че ако се приеме
дължимост, сумата не може да е
над 200 лв.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Възражението на ответника се свежда на практика до отричане на
съществуването на вземането взискателя-цесионер, тъй като цесията не е била съобщена на длъжника, от което извежда
недължимост на разноските.
В хода на настоящтото производство имащо за предмет разноските в
изпълнителното дело, съдът не може извършва преценка относно наличието на
притезанието предмет на изпълнението.
Тъй
като е налице плащане в срока за изпълнение, длъжникът дължи адвокатско
възнаграждение само по чл.10, ал.1, т.1 Наредба №1 МРАВ – 200 лв. за образуване на изпълнителното делото, до
какъвто размер то е било намалено от ЧСИ в обжалваното постановление, при съобразяване на таксите.
Следователно изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на ЧСИ.
Неоснователен
е довода за нищожност поради заобикаляне на закона, тъй като в исковото
производство съдът е присъдил платените разноски за процесуалното
представителство в лицето на същия адвокат А.И., на който е прехвърлено с цесия
същото вземане за присъдените разноски за процесуално представителство, платени
на същия адв. А.И.. Липсва нормативно ограничение за извършеното прехвърляне на
вземане, което е допустимо с оглед договорната свобода по чл.9 от ЗЗД.
Горното
налага извода за неоснователност на жалбата, поради което
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЖАЛБАТА на С.Р.П., чрез
адвокат С.Т., срещу постановление на ЧСИ
Г.Д.от 19.02.2021 г. в частта за сумата на разноските в намаления размер –
адвокатско възнаграждение по изп.дело
200 лв.и такси 291,50 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.