РЕШЕНИЕ
№ 457
гр. Благоевград, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Б. Янев
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Георги Б. Янев Административно наказателно
дело № 20221210200895 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на В. С. И., с ЕГН **********, живущ
в гр. Б., жк Е., бл. ., ет. , ап. , против НП № 20-1116-001353 г. на Началник-
група към сектор “ПП” Благоевград, ОДМВР-Благоевград, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на
основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 250.00 лева.
С жалбата И. оспорва издаденото НП, като незаконосъобразно, издадено пир
съществени процесуални нарушения и иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител
поддържа депозираната жалба и моли НП да бъде отменено, като
незаконосъобразно. Жалбоподателят дава обяснения по случая, като твърди,
че на процеснатна дата и час не е управлявал процесното МПС, не е участвал
в никакво ПТП, колата е била паркирана пред дома му.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура-Благоевград,
редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по
делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 02.12.2020 година, длъжностни лица при Сектор ПП към ОДМВР -
Благоевград – актосъставителят И. К., в присъствието на свидетеля Д. Н., е
съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение № 21-1116-001353, за това, че на 14.10.2020 година, около 19.30
часа, в гр. Благоевград, по ул. “Александър Стамболийски”, в посока към
1
магазин Войнишки към ул. 14-ти полк, управлява собствения си лек
автомобил “Ф. П.”, с рег. № , без да е изпълнил задължението си да сключи
задължителна застраховка Гражданска отговорност за МС, което е
регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от
движение. Извършена е проверка в гаранционния фонд за сключена
застраховка „гражданска отговорност“, от която е видно, че към дата
14.10.2020 година МПС с ДК № няма активна застраховка Гражданска
отговорност.
На 02.03.2021 година, на жалбоподателя е връчен АУАН, той го взел, но
отказал да го подпише. На 04.03.2021 година И. е депозирал възражение, в
което сочи, че на процесната дата автомобила не е управляван и няма как да е
бил спрян за проверка.
Въз основа на акта, на 031.05.2021година Началник-група към сектор “ПП”
Благоевград, ОДМВР-Благоевград, като надлежно оправомощен
представител е издал атакуваното НП № 20-1116-001353, с което на за
извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл. 638, ал. 1,
т. 1 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание “Глоба” в
размер на 250.00 лева.
НП е връчено на жалбоподателя на 07.06.2022 година.
От разпита на свидетелите К. и Н. се установява, че на инкриминираната дата
е станало ПТП, което двамата са посетили, но не са установили
жалбоподателя. Потърпевшият ги чакал до автомобила си, като по негови
данни жалбоподателя избягал от местопроизшествието. След направена
справка в таблета установили, че към тази дата нямал застраховка
Гражданска отговорност.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен
срок от връчване на НП, поради което е допустима. Разгледана по същество –
основателна.
Съдът намира, че в производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на И. са допуснати съществени
процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани в рамките на
съдебното производство и които са самостоятелно и достатъчно основание за
отмяна на оспореното НП.
Актът за установяване на административно нарушение е официален
документ, издаден от изрично посочени от закона длъжностни лица по
установен ред и форма. Той е основният процесуален документ, който
очертава една необходима и незаменима фаза от развитието на
административно наказателното производство. До съставянето на акта се
2
стига чрез извършване на предварителна дейност по изясняване на основните
въпроси на производството: наличие на деяние, съставлява ли същото
нарушение, кой е неговия автор и дали е извършено виновно. Тази
предварителна дейност е свързана със събирането по надлежния ред на
допустими и относими доказателства за релевантните за спора факти. Под
доказателства се разбират всички фактически данни, които се използват за
установяване на обстоятелствата по административнонаказателното
производство в съответствие с принципа на обективната истина. В зависимост
от характера на източника, от който постъпва доказателствената информация,
доказателствата се подразделят на първоначални и производни.
Първоначални са тези, които се явяват първоизточник на информация за
установяване на обстоятелства по административнонаказателното
производство. В случая такива годни първоначални доказателства по
административнонаказателната преписка не са събрани. Няма данни при
съставяне на акта да са разпитани свидетели- очевидци, според изискванията
на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Актосъставителят и свидетеля по акта – К. и Н. не са
били очевидци на настъпилото ПТП, не са констатирали, че именно в същото
е участвал жалбоподателя с процесното МПС. Дори и АУАН да е съставен по
данни от другия потърпевш в ПТП, то никъде в акта не е посочен свидетеля-
очевидец, според който МПС -то, собственост на жалбоподателя е
управлявано от него, същия е допуснал ПТП, след което е избягал от
местопроизшествието. По делото няма категорични доказателства в тази
насока, тъй като актосъставителя и свидетеля по акта не са направили всички
усилия да установяват с категоричност, че именно жалбоподателят е бил на
въпросната дата и място с процесното МПС, тъй като в съдебно заседание те
твърдят, че не са преки очевидци. Актосъставителят не е извършил
самостоятелна проверка дали наистина жалбоподателя на описаната дата и
място е бил там, тъй като И. с категоричност заявява, че МПС не е
управлявано от него, същото е било пред неговият блок. Актосъставителя не е
разпитал свидетели–очевидци, същите не фигурират като свидетели при
съставяне на АУАН. К. и Н. не са свидетели-очевидци, а са съставили АУАН
на база показания на другия участник в ПТП, който не е посочен в акта.
Основната дейност на този административен орган е да установява
извършването на нарушения чрез събирането на доказателства, въз основа на
които да извършва оценъчна дейност, а не да дава принципни заключения за
техните причини. Последното е свързано и с доказване съставомерността на
вмененото деяние чрез установяване на основен елемент от неговата
субективна страна-вината. Установяването на нарушението и ангажирането на
административнонаказателната отговорност само и единствено въз основа на
данни на другия водач в ПТП, без същите да са онагледени в разпит, без
пострадалия да е посочен в АУАН, като единствен свидетел-очевидец, при
положение, че полицейските служители не са свидетели-очевидци, е
недопустимо. Отделно от това по делото липсва съставен Протокол за ПТП,
от който да е видно има ли щети по автомобилите, за да се направи преценка
3
участвали ли са в ПТП.
В тази връзка следва да се отбележи, че процесуалният закон - ЗАНН урежда
четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне
на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване
на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един
или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на
нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за
изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората-свидетели,
присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели
факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които
съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението
или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат
ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта. Третата-свидетели, присъствали при съставяне на акта, а
именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица,
които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата,
свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата-свидетели на отказа на
нарушителя да подпише акта, това са лица, чието участие се налага, само в
случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната
възможност по чл. 43 ал. 2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири
категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства.
Ето защо, за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността
на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в
обстоятелствената част от акта, в настоящия случай е следвало в АУАН да
присъствал свидетели от първата и втора категория, а именно свидетели –
очевидци на деянието. До този извод настоящият състав достигна и
анализирайки разпоредбите на чл. 40 ал. 1 и ал. 3, чл. 42, т. 7 от ЗАНН и чл.
43, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно чл. 42, т. 7 от ЗАНН в акта като негов реквизит
се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при
установяване или при съставяне на АУАН. Нарушението на това правило
представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за
отмяна на процесното наказателно постановление.
Ето защо съдът намира, че липсват годни, събрани по надлежния ред
доказателства за обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение, които
да послужат като основание за съставяне на акта. Самото съставяне на акта
представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение,
за неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се
изразява така наречената констативна функция на акта. Самият акт обаче не
може да бъде доказателство в подкрепа на един или друг извод, при липса на
първични такива, които да носят достоверна информация за релевантните за
спора факти.
В този смисъл актосъставителят е процесуален орган на
административното обвинение, чиято основна функция е да разследва
4
нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да
създава процесуално условие за издаване на законосъобразно и обосновано
наказателно постановление. Нарушението е съществено и съставлява
самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, поради
обстоятелството, че е било привлечено към отговорност и наказано за
нарушение лице, без да е доказана по несъмнен начин извършеното
нарушение.
При тези данни, се налага извод, че актът и НП са постановени при
неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата.
Липсата на безспорни доказателства за деянието не означава само по
себе си, че не е извършено това нарушение, но е основание за повишена
процесуална активност от страна на АНО с цел обективно, всестранно и
пълно установяване на фактическата обстановка. Липсата на първични
доказателства, установяващи извършеното нарушение, прави издаденото НП
необосновано, което е основание за неговата отмяна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 20-1116-
001353 г. на Началник-група към сектор “ПП” Благоевград, ОДМВР-
Благоевград, с което на жалбоподателя В. С. И., с ЕГН **********, живущ в
гр. Б., жк Е., бл. , ет. , ап. , За извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 250.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването на
страните пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5