№
гр. Варна, 04.03.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на четвърти февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14338
по описа на ВРС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Я.С.Г., ЕГН ********** и Н.С.К., ЕГН ********** срещу С.З.Б., ЕГН **********, с която са предявени в условията на обективно и субективно евентуално съединяване на искове с правно основание чл. 124 от ГПК, както следва:
да приеме за установено между страните, че ответникът С.З.Б., ЕГН:**********, не е собственик на процесния имот - реална част от НИ №100.129
по ПНИ на част от СО „Т.“,
кад.район 100, одобрен със заповед №РД-13-7706-3 76 от 07.10.2013г. с площ на тази реална част от 624 кв.метра,
разположена в северната част на имота, защрихована в червен цвят на представената скица, при граници на реалната част: на север - път №100.521, на запад - новообразуван имот №100.128, на изток - новообразуван имот №100.130 и на юг - останалата част от новообразуван имот №100.129 и
в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ответникът е придобил на правно основание описания в документа му за собственост недвижим имот - Н.А.
№***, том **, рег.№6091, дело №273/2008г. - ДВОРНО МЯСТО с площ от 1000 кв.метра, находящо се в селищно образувание „*“,
местността „*“,
землището на с. А., съставляващо ПИ
№* по КП на местност „*“
от 1990г., при граници: път, *** и същият е идентичен с процесния имот, да приеме за установено между страните, че ответникът С.З.Б., ЕГН:********** не е собственик на процесния имот - реална част от НИ №* по ПНИ на част от СО „.“,
кад.район 100, одобрен със заповед №РД-13-7706-376 от 07.10.2013г. с площ на тази реална част от 236 кв.метра, съставляваща разликата над 1000 кв.метра от този новообразуван имот до цялата му площ от 1236 кв.метра, разположена в северната част на имота, защрихована в зелен цвят на представената скица, при граници на реалната част: на север - път №**, на запад - новообразуван имот №*, на изток -новообразуван имот №* и на юг - останалата част от новообразуван имот №*.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника С.З.Б., в който твърди, че е продал процесния имот на 30.07.2018 г. на О.Н.Д., за което представя нотариален акт.
С уточняваща искова молба ищецът е насочил искът си и срещу твърдените преобретатели на процесния имот – О.Н. Т., ЕГН **********, като същият е конституиран като ответник в процеса. С молба вх. № 36387/21.05.2019 г. искът е насочен и срещу съпругата на О.Н. Т. - О.П.Д., ЕГН ********** като същата е конституирана също като страна в процеса.
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:
На ищците, като наследници на С. А. К. с Решение №8121/26.06.96г. на Поземлена комисия-А. им е възстановено правото на собственост по точка 5 върху ЛОЗЕ в землището на гр. А., с площ от 2.500 дка, местност „*“
/сега СО „*“/,
попадащо в терен по §4 от ЗСПЗЗ.
Твърди, че по този план за насл. на С. АНЕСТЕВ К. по помощния кадастрален план към ПНИ е отреден и записан стар имот 34. Този имот попада по ПНИ на част от СО „*“, кад. район 100, одобрен със заповед №РД-13-7706-376 от 07.10.2013г. и в новообразуван имот 100.129, като участва в него със 624 кв.метра. Цялата площ на този новообразуван имот е 1236 кв.метра.
Сочи, че посоченият новообразуван имот не може да бъде възстановен на насл. на С. АНЕСТЕВ К., тъй като НИ 100.129 към настоящия момент е записан на ответника, който е придобил чрез дарение от С.С.Б.
и Н. З.Б. следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 1000 кв.метра, находящо се в селищно образувание „Т.“,
местността „М.“,
землището на с.А., съставляващо ПИ
№129 по КП на местност „М.“
от 1990г., при граници: път, ПИ
№*, ПИ
№* и *. Дарението било обективирана в Н.А.
№*, том *, рег.№6091, дело №273/2008г. Дарителите се легитимирали за собственици на дарявания имот с Н.А.
№*, том *, дело
№5663/1969, по силата на който З. Н.Б. и С.З.Б. са придобили чрез покупка от К.Н.Ж.: ЛОЗЕ-ОВОЩНА ГРАДИНА с пространство от 1000 кв.м., находящо се в м.“М.“,
землище с.А., при граници: В. С., Н. Д.Н., сухо дере и И. и Д. С.. Техният праводател К.Н.Ж. се е легитимирал за собственик на продавания акт с Н.А.
№*, том */1966г. и с Н.А.
№*, том */1969г.. Праводателят им К.Н.Ж. е придобил по замяна с ТПС комисия четири имота: 1/ЛОЗЕ от 2 дка, находящо се м землището на с.А., в м.“М.“,
при граници: И.Л., К.Я. и гора; 2/ЛОЗЕ от 1 дка, находящо се в землището на с.А., в м.“М.“,
при граници: П.Я., В. С. и гора; З/ЛОЗЕ от 1 дка, находящо се м землището на с. А., м.“К“,
при граници: И. Л., дере и празно място и 4/ЛОЗЕ от 1 дка в землището на с.А., м.“М“,
при граници: Й. И., блок и път.
Ищците оспорват Н.А.
№*, том *, рег.№6091, дело №273/2008г., по силата на който ответникът е получил по дарение: ДВОРНО МЯСТО с площ от 1000 кв.метра, находящо се в селищно образувание „Т.“,
местността „М.“,
землището на с. А., съставляващо ПИ
№* по КП на местност „М.“
от 1990г., при граници: път, ПИ
№*, ПИ
№* и дере, като твърдя, че дарителите С. С. Б. и Н. З.Б. не са били собственици на дарявания имот и същият не е идентичен с имота, описан в техния документ за собственост: Н.А.
№*, том *, дело
№*/1969, а именно: ЛОЗЕ-ОВОЩНА ГРАДИНА с пространство от 1000 кв.м., находящо се в м.“М.“,
землище с.А., при граници: В. С., Н. Д.Н., сухо дере и И. и Д. С..
Ищците оспорват Н.А.
№*, том *, дело
№5663/1969г. с твърдението, че описаният в този нотариален акт имот ЛОЗЕ-ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 1000 кв.метра, находящо се в местността „М.“,
землището на с. А., при граници: В. С., Н. Д.Н., сухо дере и И. и Д. С., който са закупили праводателите на ответника от К. Н. Ж., не е идентичен с нито един от имотите, които К. Н. Ж. е получил по замяна с ТПС комисия, която замяна е обективирана в Н.А.
№*, том *, дело №326/1966г., нито с имота, който К.Н.Ж.е дарил на съпругата си С. Д. Ж., което дарение е обективирано в Н.А.
№*, том *, дело №6090/1966г., нито с имота, който съпругата му С. Д. Ж. е дарила, което дарение е обективирано в Н.А.
№*, том *, дело
№5276/1969г., нито с процесния имот - НИ
№*. Твърдят, че ответникът се е самонастанил в процесния имот без правно основание.
Твърдят, че с Н.А.
№*, том *, дело
№6090/1966г. К.Н.Ж.е дарил на съпругата си - С.Д.Ж.единия от заменените му имоти: лозе от 1.000 дка в землището на с. А., в местността „М.“,
при граници: П.Я., В.С. и гора, описан в точка 2 от Н.А.
№*, том *, дело
№326/1966г. Съпругата му С.Д.Ж.също е дарила на съпруга си К.Н.Ж.този имот, като дарението е обективирано в Н.А.
№*, том *, дело
№5276/1969г.
Твърдят още, че в един и същи ден -
26.12.1969г. К.Н.Ж.се е разпоредил два пъти с един и същи имот - ЛОЗЕ-ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 1.000 дка, землище с .А., местност „М.“,
при граници: гора, В.С., сухо дере в полза на друг купувач Н. Д.Н., като продажбата е обективирана в Н.А.
№*, том *, дело №5663/1969г., поради което не е можел втори път да продаде същия имот на З. Н.Б. и С.З.Б..
Оспорват констативния нотариален акт на К.Н.Ж.-Н.А.
№*, том *, дело №326/1966г. Оспорват констатациите на нотариуса, както и обстоятелството, че е бил представен Протокол на ТПС-комисия с. А., Варненско от 28.03.1958г., влязъл в сила, в който е обективирана посочената замяна.
Твърдят, че посочената замяна на описаните в този нотариален акт имоти на К.Н.Ж.: 1/ЛОЗЕ от
2 дка, находящо се в землището на с.А., в м.“М.“,
при граници: И.Л., К.Я. и гора; 2/ЛОЗЕ от 1 дка, находящо се в землището на с.А., в м.“М.“,
при граници: П.Я., В.С. и гора; З/ЛОЗЕ от 1 дка, находящо се в землището на с.А., м.“Калето“,
при граници: И.Л., дере и празно място и 4/ЛОЗЕ от 1 дка в землището на с. А., м.“М“,
при граници: Й. И., блок и път не е била осъществена, или ако е била осъществена, същата не е била извършена по надлежния ред и не е влязла в законна сила.
В случай, че се установи, че е била извършена по надлежния ред, твърдят, че нито един от дадените в замяна имоти, не е идентичен с процесния имот, описан в нотариалния акт на ответника - Н.А.
№*, том *, рег.№6091, дело №273/2008г., нито с имота, описан в Н.А.
№*, том *, дело
№5663/1969г. - неговите праводатели, респективно с процесния новообразуван имот
№* по ПНИ на част от СО „Т.“, кад.район 100.
Твърдят също, че К.Н.Ж., респективно неговите наследници, са подали заявление в сроковете по ЗСПЗЗ за възстановяване на имота, който е бил включен в ТКЗС и е бил заменен: лозе, с площ от 5.500 дка, в землището на с. А., местност „**“ и този имот е възстановен.
Сочат, че целият имот е записан на името на ответника въз основа на представения с настоящия иск от тях документ за собственост Н.А.
№**, том *, рег.№6091, дело №273/2008г., което е пречка за продължаване на процедурата по възстановяване на този имот на ищците.
Твърдят, че Решение №8121/26.06.96г. на Поземлена комисия-А., с което на ищците като наследници на С. А. К. е възстановено правото на собственост по точка 5 върху ЛОЗЕ в землището на гр.А., с площ от 2.500 дка, местност „М.“
/сега СО „Т.“/,
попадащо в терен по §4 от ЗСПЗЗ е само признавателно такова и процедурата по възстановяване на признатите им имоти не е приключила. Същата ще приключи с издаване на заповед на Кмета на Община А., тъй като към момента на постановяване на решението на ПК не е имало стари планове, по които реституираните собственици да могат да индивидуализират имотите си; не е имало и изработен помощен кадастрален план на имотите на старите собственици, по който да могат да бъдат индивидуализирани.
В срока за отговор е постъпил такъв и новоконституираните ответници О.П.Д. и О.Н.Д.. Ответниците считат на първо място предявените искове за недопустими, поради което моли за прекратяване на производството по тях с присъждане на разноски. Излага, че при отрицателен установителен иск за собственост правният интерес се основава на твърдението на ищеца за притежавано от него право на собственост или друго вещно право върху същия обект, чието съществуване се отрича, или пораждането, респ. упражняването на това право се препятства от неоснователната претенция на насрещната страна. В производството по отрицателния установителен иск за собственост, ищецът следва да докаже твърденията, на които основава собственото си право, като условие за допустимост на иска. Твърди, че поради нищожност на т. 5 от решение
№ 8121/26.06.1996г. на ПК А., с което на ищците като наследници на С. А. К. се възстановява собствеността върху „лозе от 2,500 кв.м.,четвърта категория, находящ се в терен по §4 на село А. в местността М., при граници/съседи/: Ив.К., Д.П., Ив.К., поради липса на предмет, защото имот с идентично описание вече е бил възстановен на наследниците на С. А. К. с т.3 на решение
№ 8121/05.02.1993г. на ПК А., ищците не могат да обосноват правния си интерес.
Отделно оспорват материална законосъобразност на решение № 8121/26.06.1996г. на ПК А. като твърди, че възстановеният имот по т.5 от решението не е бил собственост на посочения в решението наследодател преди неговото коопериране, като на осн. чл. 17, ал.2 ГПК правят искане за упражняване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на решение № 8121/26.06.1996г. в частта по т.5, с която се възстановява собствеността върху „лозе от
2,500 кв.м.,четвърта категория, находящ се в терен по
§4 на село А. в местността М., при граници/съседи/: Ив. К., Д. П., Ив. К., заявен с пореден
№ 10 от заявлението и установен с декларация по чл.12 ал.З от ЗСПЗЗ".
Твърдят недопустимост и на предявения в условията на евентуалност отрицателен установителен иск за отричане на собствеността върху 236 кв.м. от новообразуван имот № 100.129 поради противоречие на твърденията на ищците, че имат право да придобият площта от 236кв.м., представляваща разликата между площта на получения в замяна имот и площта на новообразувания имот с разпоредбите на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28 от ППЗСПЗЗ, процесният имот не е предоставян за ползване въз основа на актове по
§4 от ПЗР на ЗСПЗЗП, поради което границите му не подлежат на изменение с плана на новообразуваните имоти. Същият е придобит от Костадин Желязков Николов чрез замяна по реда на ЗТПС/отм./ с площ от
1236 кв.м. в трайно установените му граници, които са непроменени и до момента.
Твърди, че по жалба на Н.С.К. и Я.С.Г. срещу плана на новообразуваните имоти на м-ст „Т."- селищно образувание по §4 ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ, одобрен със заповед № РД-13-7706- 376/ 07.10.2013г. на Областния управител на Варненска област относно новообразувани ПИ с №№ *, *, * било образувано гр.д. № 16602/2013г. по описа на PC - Варна. Оспорването било основано на твърдението, че въз основа на възстановените им права върху стар имот № 34 с решение № 8121/1996г. на ПК Варна, с плана следвало да им бъдат отредени разликите над 1000 кв.метра от новообразувани ПИ *,*,*. Жалбата била оставена без уважение с решение
№ 1745/ 01.04.2014г. на ВРС, потвърдено с решение № 1884/ 24. 07.2014г. по к.а.х.д. № 1777/ 2014г. на Адм. съд - Варна. С решенията на двете инстанции било прието, че части от посочените три новообразувани имота попадат в друг стар имот, което е пречка за отделяне на части от тях за образуване на самостоятелен имот за жалбоподателите, както и че тези разлики не биха отговаряли на изискванията по чл.28 ал.5 от ППЗСПЗЗ. На това основание счита възраженията на ищците изложени в тази връзка в исковата молба за преклудирани.
Отделно от горното счита предявения иск за неоснователен, като излага следните доводи:
Чрез договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт peг.
№*, т.*, акт
№ 159 на нотариус рег.№ 149, вписан с вх.рег.№ 20637/30.07.2018г. т.50 акт
№ 143 на СВ, С.З.Б. прехвърлил на О.Н.Д. правото на собственост върху дворно място от 1000 кв.м. - по документи за собственост, а по скица с площ от
1236 кв.м., находящо се в с.о. „Т.", община А., м-т „М.",
представляващо новообразуван имот №
100.129 по ПНИ, срещу цена от 20 000 лв.Със същия договор по т.2 С.З.Б., З. С.Б. и Г. С.Б. прехвърлили на О.Н.Д. собствеността върху построената в имота жилищна сграда на един етаж със ЗП от
20,10 кв.м., съгласно строително разрешение, а по скица с площ от
18 кв.м., срещу цена от 5000лв., като по съгласие на тримата продавачи и двете суми били платени по банкова сметка *** С.Б.. Фактическата площ на имота в трайно установените му граници е
1236 кв.м., което е било отразено и на издадената към датата на договора скица по действащия КП на местността от 1990 г. При закупуването на имота ответникът е в брак с О.П.Д., поради което имотът се притежава от тях в съпружеска имуществена общност.
Праводателят С.З.Б. бил собственик на продадения имот по наследяване от баща си З.С.Б., починал през 1998г. и по договор за дарение, сключен с нот. кт № * т. * рег.№ 6091 от 20. 08. 2008г., с който С. С. Б. и Н. З.Б. са му прехвърлили собствеността върху притежаваните от тях общо 5/6 ид.части, от които 4/6 ид. части от първата дарителка и 1/6 от втория дарител, от следния недвижим имот: дворно място в с.о. „М.",
цялото с площ от
1000 кв.м., съставляващо ПИ * по КП на м-т „М."
от
1990 г., при граници ПИ *,ПИ
* и дере.
Твърдят, че описаният поземлен имот
№ * по КП на с. А. от 1990 г. е идентичен с имота, предмет на договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт
№*,
т. *,
д. №
5663 от
26.12.1969 г. на Варн. нотариус, с който К.Н.Ж.е продал на З. Н.Б. и С.З.Б. лозе-овощна градина в м-т „М.", землище на с. А., при граници: В.С., Н. Д.Н., сухо дере и И. и Д. С.. През 1977 г. въз основа на издадено строително разрешение З. С.Б. е изградил в имота едноетажна масивна вилна сграда, състояща се от две жилищни помещения с площ около 20 кв.м. и тераса, описана в договора за продажба от 30.07.2018 г. Продавачът К.Н.Ж.е притежавал имота по силата на извършена замяна по реда на ЗТПС и нот. акт
№ * т.*д.№ 326 от 05.02.1966 г. на Варн. нотариус, с който той е признат за собственик на четири поземлени имота с обща площ от
5 декара, дадени в замяна от ТПС Комисия срещу включеното в блока на ТКЗС негово лозе в същото землище, м-т „***" от 5,5 дка. Актът е издаден по реда на р.ІІ, чл.12 от ПМС от 26.08.1954г. за земеустрояването, групирането на земите и одворяването на ТКЗС, ДЗС и МТС и други обществени стопанства, обн. Д.В.бр.72/ 07.09.1954г. въз основа на решение на общинската комисия по Закона за ТПС по чл.5 и чл.6 от този закон. В нотариалния акт е посочено, че „при съставянето му е представен препис от протокола на ТПС комисия с. А. от 28.03.1958г. и че решението е влязло в сила". Към датата на замяната имотът е с площ от 1236 кв.м. в трайно установени граници, които до момента не са променяни.
Считат за неоснователни възраженията на ищците за отсъствие на идентичност между имотите, описани в нот. акт № */66г. с тези по последвалите разпореждания чрез договорите по нот. актове № */69г., нот. акт № */ 2008г. и продажбата по нот.акт */2018г. Твърди, че идентичността между имотите по посочените актове е била установена в производството по обжалване от страна на ищците на плана на новообразуваните имоти, вкл. и в частта относно отреждането на новообразуван имот № * на настоящия ответник, приключило с решение № 1745/ 01. 04.2014г. по гр.д .№ 16602/ 2013г. на Варненския районен съд, с което жалбата срещу ПНИ в частта за имоти *, * и * е оставена без уважение. Решението е потвърдено с решение № 1884/ 24. 07. 2014г. по к.а.х.д. № 1777/ 2014г. на Адм.съд Варна.
Считат за неотносими към предмета на спора представените с исковата молба договори за дарение, сключени с нот. акт №
*, т. *, д.№ 6090/1966г. и нот.акт №
* т.* д.№ 5276/13.12.1969г. на Варн. Нотариус.
Оспорват твърденията, че К.Н.Ж.се е разпоредил два пъти с един и същи имот, тъй като с договор за продажба по нот.акт № */ 26. 12. 1969г. вече е продал имота на Н. Д.Н., поради което не е могъл повторно да прехвърли собствеността на З. Н.Б. и С.З.Б. чрез договора по нот. акт №
*/ 26. 12. 1969г. В тази връзка излага, че Договорът за продажба по нот.акт
№ */ 26. 12. 1969г. е сключен за друг имот, продаден в същия ден от В. Ж. на Н. Д.Н.-баща на отв. О.Д., който е съседен на процесния.
Оспорват и твърденията на ищците, че замяната на посочените в нот. акт
№ * т.* д. № 32б/1966г. на Варн. нотариус имоти не е извършена по установения ред и не е влязла в сила. Сочат, че в нотариалния акт нотариусът е удостоверил, че при съставянето на акта е бил представен препис от протокола на ТПС комисия с.А. от
28.03.1958г. със заверка, че решението е влязло в сила, в която си част твърдят, че нотариалният акт има характеристиката на официален свидетелстващ документ и съгласно чл.179 ал.1 ГПК съставлява доказателство за факта на представянето пред нотариуса на препис-извлечението от този протокол, обективиращ извършената и влязла в сила замяна.
Навеждат твърдения, че съгласно разпоредбата на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ при застрояване на имота, получен по замяна по реда на ЗТПС /отм./ или при извършени разпоредителни сделки с него, замяната остава в сила, като се счита, че е осъществена замяна между собственици. В конкретния случай са налице едновременно и двете условия - заменителят К.Н.Ж.се е разпоредил с получения по замяната имот с договора за продажба, сключен с нот. акт
№70/26.12.1969г., като приобретателят З. С.Б. е застроил имота към 1977г. и следователно собствеността върху този имот не би могла да бъде възстановена на ищците, дори наследодателят на ищците да е бил негов собственик преди кооперирането на земята. Излага още, че в плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед
№ РД-13-7706-376/07.10.2013г. на Областния управител на Варненска област, имот № * по КП на м-т „М."
е отразен като имот
№ * с действителната му площ във фактически граници от 1236 кв.м. Тъй като обаче имотът не е бил обект на предоставено ползване въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, неговите граници не биха могли да бъдат променени по силата на плана. Поради това реалната част от 236 кв. метра, предмет на евентуалния иск, принадлежи на ответника на посочените вече основания.
Както вече се посочи, по жалба на Н.С.К. и Я.С.Г. срещу този план относно новообразувани ПИ с
№№ *, *, * е било образувано гр.д. № 16602/2013г. по описа на PC - Варна. Оспорването е било основано на твърдението, че въз основа на възстановените им права върху стар имот № 34 с решение № 8121/ 1996г. на ПК Варна, с плана следва да им бъдат отредени разликите над 1000 кв.метра от новообразувани ПИ *,*, *. Жалбата е оставена без уважение с решение № 1745/ 01. 04. 2014г. на ВРС, потвърдено с решение № 1884/ 24. 07.2014г. по к.а.х.д. № 1777/ 2014г. на Адм.съд Варна. С решенията на двете инстанции е прието, че части от посочените три новообразувани имота попадат в друг стар имот, което е пречка за отделяне на части оттях за образуване на самостоятелен имот за жалбоподателите, както и че тези разлики не биха отговаряли на изискванията по чл.28 ал.5 от ППЗСПЗЗ. Изложеното обуславя недопустимост на евентуалния иск, като в случай на разглеждането му по същество, същият се явава неоснователен.
Правят възражение за придобиване на собствеността върху имота по давност. В тази връзка сочат, че ответникът е получил владението върху ПИ 100.129 с площ от 1236 кв. м. и построената в него сграда на основание договора за покупко-продажба по нот.акт
№ 159/ 2018г. и владее имота и към момента. Праводателят му С.З.Б. от своя страна е получил владението заедно с баща си З. С.Б. въз основа на договора за продажба по нот.акт №
*/26.12.1969г., като до смъртта на баща му имотът е владян от тях съвместно, а след това от него и останалите наследници на З.Б.. Въз основа на договора за дарение, сключен с нот. акт
№ */20.08.2008г., С.Б. е получил владението върху идеалните части на сънаследниците С. С. Б. и Н. З.Б., и е владял имота непрекъснато и необезпокоявано до сключването на договора за продажба по нот.акт № 159/2018г.,когато го е предал на ответника.
Въз основа на тези факти ответникът навежда евентуално твърдение за придобиване на собствеността върху процесния имот с площ от
1236 кв.м. по давност, както следва:
-на основание чл.79 ал.2 ЗС чрез добросъвестно владение в продължение на повече от пет години до предявяването на иска на
27.09.2018
г., като към своето владение въз основа на договора за продажба по нот.акт №
*/30.07.2018г. на осн. чл.83 ЗС присъединява също добросъвестното владение на праводателя си С.З.Б., получено въз основа на договора за продажба по нот. акт №
*/26.12.1969г. и договора за дарение по нот. акт
№ */20.08.2008г.,
- евентуално на осн.чл.79 ал.1 ЗС чрез владение в продължение на десет години до предявяването на иска на 27.09.2018г., като към своето владение въз основа на договора за продажба по нот.акт № */30.07.2018г. на осн. чл.83 ЗС присъединява владението на праводателя си С.З.Б., получено въз основа на договора за продажба по нот.акт № */26.12.1969г. и договора за дарение по нот.акт № */20.08.2008г.,
Сочи, че пречки за зачитане на придобивната давност в посочените периоди не е имало, тъй като решение
№ 8121/05.02.1993г. на ПК А. по заявление № 347а/ 15. 01. 1992г. и решение
№ 8121/26.06.1996г. са постановени преди изменението на чл.14 ЗСПЗЗ и §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ обн.Д.в.бр. 68/30.07.1999г. и тези на чл.28 ППЗСПЗЗ обн.Д.бр.НЗ/ 28. 12. 1999г., поради което с влизането в сила на решението на поземлената комисия завършва процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници.
В съдебно заседание ищците чрез процесуален представител поддържат исковата молба и молят съдът да уважи предявения иск. В определения от съда срок представят писмена защита по същество на спора. Ответниците чрез процесуални представители поддържат отговорите на исковата молба, молят предявеният иск да бъде отхвърлен. В предоставения им от съда срок представят писмена защита по същество на спора.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
По т. 5 от Решение №8121/26.06.1996г. на ПК, с. А. е възстановено правото на собственост на наследниците на С. А. К., върху лозе от 2.5 дка, 4 категория, находящ се в терен по пар.4 на с. А. в м. М., при граници: Ив. К., Д. П., Ив. К. (л.8).
Видно от намиращото се на л.9 удостоверение изх.№0230 от 20.06.2018 г., изд. от Община А., наследници на С. А. К., роден на *** г., починал на 09.05.1977г., са съпругата му Т. Н. К. ЕГН **********, починала на 10.12.1982г., и двете му деца Н.С.К., ЕГН ********** - син и Я.С.Г., ЕГН ********** – дъщеря.
С нотариален акт
за собственост на недвижим имот,
даден в замяна срещу имот включен в блока на ТКЗС №*, том *, дело
№326 от 05.02.1966 г. на нотариус при
ВРС е констатирано, че К.Н.Ж.от гр.
В.е придобил по замяна правото на собственост върху
следния недвижим имот:
лозе от /2/ два
декара, находящо се в землището на с. А.,
В. в м.
„М.“ при граници: И.Л., К.Я. и гора и Лозе от
/1/ един декар, находящо се в същото землище в м.
„М.“ при граници: П.Я., В.С. и гора; лозе
от 1 дка, находящо се в землището на същото село
в м. К.,
при граници: И.Л.,
дере и празно място. Описано е, че имотите са му дадени в замяна от ТПС комисия срещу включеното му в блока
на ТКЗС с. А. лозе
в м. ** от 5.5. дка. Посочено е, че за съставяне на нотариалния акт
е представен препис от протокола на ТПС комисия с. А. от
28.03.1958г. (л.13).
С нотариален акт
№*, том *, дело №6090/ 27.12.1966г., К.Н.Ж.дарява на съпругата си С.Д. С. лозе от
1 дка, находящо се в землището на с. А.,
м. М., при
граници: П.Я., В.С.
и гора (л.14).
С нотариален акт
№*, том *, дело №5276/ 13.12.1969г., С.Д.Ж.дарява на съпруга си К.Н.Ж.лозе – праскова градина с пространство от
1000 кв.м., находящо се в землището на с. А.,
м. М., при
граници: П.Я., В.С.,
Костадин Николов и гора (л.15).
С нотариален акт
№*, том *, дело 5663/ 26.12.1969г., К.Н.Ж.продава на З.Н.Б. и С.З.Б. лозе
– овощна градина с пространство от 1000 кв.м.,
находящо се в м. М.,
землището на с. А., при
граници: В.С., Н.Д.Н., сухо дере и И. и Д. С.
(л.12).
С нотариален акт
№*, том *, дело 5663/26.12.1969г., К.Н.Ж.продава на Н. Д.Н.
лозе – овощна градина с пространство от 1000 кв.м.,
находящо се в м. М.,
с. А., при
граници: В.С., сухо
дере, З.и С. Б. (л.16).
Видно
от удостоверение за наследници изх.№60686/07.11.2018 г., издадено от О. В.,
наследници на З.Н.Б., ЕГН **********, поч. на 08.07.1992 г. са С. С. Б., ЕГН
**********, поч. на ** г. - съпруга, Н.З.Б., ЕГН ********** – син и С.З.Б., ЕГН
********** – син.
Видно от удостоверение рег.№АУ009078ВН от 24.01.20,19 г. С.З.Б. не е бил в граждански брак към
26.12.1969 г.
С нотариален акт №*, том *, рег. №6091, дело №273 от 20.08.2008 г. С.С. Б.и Н.З.Б. даряват на С.З.Б. собствените си 5/6 идеални части, от които 4/6 идеални части, притежавани от първия дарител, а 1/6 идеални части, притежавани от втория дарител, от следния недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в селищно образувание „Т.“ на територията на община А., в местността „М.“, цялото с площ от 1000 кв.м, съставляващо ПИ№* по кадастралния план на местност „М.“ в землището на гр. А. от 1990г. при граници: път, поземлен имот №130* поземлен имот №* и дере.
По делото е представен и нотариален акт № *, том*, рег. №3293, дело №135 от 30.07.2018 г. на нотариус Ж. К. *** действие ВРС за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който С.З.Б. продава на О.Н.Д., следния свой собствен недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ от 1000 кв.м по документи за собственост, а съгласно скицата с площ от 1236 кв.м, находящо се в селищно образувание „Т.“, на територията на община А., община А., област Варна, в местността „М.“, съставляващо новообразуван имот №100.129 по плана на новообразуваните имоти на с.о. Т. при граници на имота според предходен документ за собственост В.С., Н.Д.Н., сухо дере, И. и Д. С., а съгласно скицата: улица №100.518 на Община А., имот №100.130 – двор на Е. В. Г., улица ** на община А. и имот №*– двор на Н.Д.Н., ведно с всички приращения, подобрения, трайни насаждения и прав за имота за цена от 20000 лв., С.З.Б., З.С.Б. и Г. С.Б. продават на О.Н.Д. следния свой съсобствен недвижим имот, а именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж, със застроена площ 20,10 кв.м. срещу цена от 5000 лв.
Към датата на закупуването на гореописаните имоти О. Н. Д. е бил в брак с О.П.Д., ЕГН **********, видно от справка в НБД.
От Удостоверение №219/08.11.2018
г., издадено от Община А.,
Дирекция „Устройство на територията“ се установява, че в архива на Община А. не се съхраняват протоколи на ТПК комисия, удостоверения за влезли в сила такива протоколи, както и информация, съответно документация за предаваното им държавен архив
(л.33).
Видно
от удостоверение №223
от 12.11.2018 г., издадено от и.д. кмет на Община А. в общината няма данни за наличието на план на земеделските земи
на старите собственици към момента на кооперирането им в ТКЗС
– 1956-1958 г. за местност „М.“, землище гр.
А.; ПКП на имотите на старите собственици за местност „Т.“/„М.“/, землище гр. А. е изработен през
2010 г. въз основа на който е изработен ПНИ
на СО „Т.“; към Момента на постановяване на решение №8121/16.06.1996
г. на ПК А. ПКП
не е наличен.
Постъпило е и удостоверение №С-24 от 08.11.2018 г., издадено от Държавна агенция „АРХИВИ“, Дирекция „Регионален държавен архив“ – Варна,
отдел „Държавен архив“
– В.от което е видно, че след справка в архивните фондове и архивни единици както следва:
1.
Ф.№560 – ТКЗС
„Георги Петлешев“ – А. оп.1,а.е. 8, 9, 10, 17, 18, 19 и ф.
560, оп.2, а.е 59 и
60, съдържащи опис-декларации и заявления за членство за внесени земи
в ТКЗС от кооператорите 1949-1956; книги за членовете на ТКЗС (1949-1958), молби и заявления на частни стопани за членуване или
напускане на стопанството (1959-1964) и
2.
Ф.№322 – Селски общински народен съвет
(СОНС) – А., оп.1, а.е. 19 съдържаща – протоколи, молби и разписки на ТПС комисии А. за заменки на ниви и други полски имоти от 1950-1954 г.,
от която НЕ се установяват: заявление за членство, опис-декларация за внесени земи
и протоколи на ТПС комисии – А. за заменки на ниви от лицето К.Н.Ж.
С писмо изх.№ АУ-42-463-1/07.11.2018
г. на ОД „Земеделие“ В.е
посочено, че К.Н.Ж., респ. негови наследници не са заявили за възстановяване в сроковете по ЗСПЗЗ следния имот в землището на гр. А.:
лозе от 5,500 дка,
землище А., местност „**“, за което
не е постановено решение.
С решение №8121/05.02.1993 г. на ПК, с. А. е възстановено правото на собственост по т.3 от решението, на наследниците на С. А. К., върху лозе от 2.500 дка, 4 категория, находящо се в терен по пар.4 на с. А. в м. М, при граници: Ив. К., Д. П., Ив. К. (л.144).
Представени са от ответниците О. и О. Д. Решение №1745/01.04.2014 г. по гр.д.№16602/2013 г. на ВРС, потвърдено с Решение от 24.7.2014г. по Гражданско дело 1777/2014 Административен съд - Варна, от което е видно, че е отхвърлена жалбата на ищците в настоящото производство срещу заповедта на областния управител от 2013г. за одобряване плана на новообразуваните имоти на м-ст Т. в частта относно ПИ 128,129 и 130.
На л. 276 от делото е приобщено Писмо
изх. №РД-12-02-1778-1/24.09.2020 г. от МЗХГ ОД „Земеделие“ Варна,
ОСЗ А., с което се сочи, че ОСЗ-А. не е налице предходен план на земеделските земи на старите собственици в местност „М.“ към момента на кооперирането им в ТКЗС,
ДЗС или друга
организация – 1956-1958 г., или
в по-ранен
период от време.
В ОСЗ-А. не е налице изработен ПКП на имотите на старите собственици към момента на постановяване на Решение №8121/26.06.1996
г. на ПК-А. за местност „Т.“/„М“, землище гр. А., обл. В, по който
е можело да се идентифицират имотите на старите собственици. Индивидуализирането на имотите на старите собственици не е извършено въз основа на ПКП, а чрез провеждане на анкета по реда на чл. 23б от ППЗСПЗЗ.
От Удостоверение №270/28.09.2020
г., издадено от Община А. се установява, че към момента на постановяване на Решение №8121/16.06.1996
г. на ПК А., помощен план за имотите на старите собственици за местност „Т.“/ „М.“/, землището на гр. А.,
об. В.не е бил изработен.
В постъпил документ от МЗХГ, ИА по горите, РД по горите - В.с №РДГ04-440/22.01.2021 г. е посочено, че след извършена проверка по документи е установено, че поземлен имот
с идентификатор 00182.70.68 (ПИ 86), землище гр. А., община А., област В.е
горска територия държавна собственост. По Горскостопански план от 2017 г. на ТД Държавна горско стопанство „В.“ част
от цитирания имот
попада в отдел
177, подотдел „ф“, склопена култура с дървесен състав: черен бор6,
цер3, космат дъб1,
възраст 50 г.
Представен е и документ изх.№312 от
25.01.2021 г.и издаден от Североизточно държавно предприятие ДП гр.
Шумен, ТП „Държавно горско стопанство“ В.с
указание, че поземлен имот 068 по КВС
на землище гр.
А. е идентичен с ПИ идентификатор ** по КККР
на гр. А.,
местност „М.“ с площ 411736 кв.м, трайно предназначение на територията „горска“, начин на трайно ползване „друг вид дървопроизводителна гора“. В имота
попадат следните отдели подотдели: ******* по Горскостопански план
на ТП ДГС
В.в сила от
2017 г. Видно от ГСП е, че в отдел/подотдел **,
площ 20,1 ха е налице залесяване, извършено преди 50 години.
Видно
от представеното Удостоверение за наследници на Д. П. И. между
наследниците му няма
лице с имената П.Я..
Видно
от представеното Удостоверение за наследници на Л. Г. Т. между
наследниците му няма
лице с имената И. Л..
Съобразно заключението на вещото лице инж. Л.П.Д. по приобщената съдебно-техническа експертиза (л.258-271), Поземлен имот № * с площ от 1236 м2 по ПНИ на м. "Т.", попада върху части от три от старите имоти по ПСИГ към ПКП, а именно: стар имот №34 (записан на С. А. К.) - върху 624 м2; стар имот №35 (записан на Неидентифициран собственик ) - върху 608 м2 и стар имот № 201 (записан на Община А.) - върху 4 м2. Стар имот № 34 по ПСИГ към ПКП на с.о."Т." е записан в списъка на имотите съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС - на С. А. К., съгласно решение № 8121 /26.06.1996г. на ПК – А.. Между стар имот № 34 с площ 2542 м2 по ПСИГ към ПКП и НИ № * с площ 1236 м2 по ПНИ, одобрен със Заповед № РД-13-7706-376/07.10.201 Зг. на Областния управител на област с административен център Варна, е налице припокриване за площ от 624 м2, т.е. стар имот № * участва в ПИ * по ПНИ със същата тази площ, която е посочена и в предходната точка от настоящата СТЕ.
За територията на м. "Т." преди одобряването на ПНИ/2013г., е бил изработен и ползван от администрацията кадастрален план, обхващаш териториите северно от с. А., включително и тази на с.о."Т.", без данни за одобряване на същия с нарочна заповед. Този план е първият и най-стар план за тази територия. За територията на м."Т." отпреди одобряването на ПНИ със Заповед № РД-13-7706-376/07.10.201 Зг. на Областния управител на област с административен център Варна, е бил изработен и ползван от администрацията на Община А., един единствен план - КП/1990г., който всъщност е първият и най-стар план за тази територия и който е действал до месец октомври 2013г. В КП от 1990г.: има отразен имот пл. №*, който е позициониран между имоти пл. № * - от северозапад и имот пл.№ * - от югоизток, на север-североизток граничи с път (без номер), а на юг-югозапад - територия с неправилна форма - „сухо дере“ и означена с условен знак за „акация", в която в южната ѝ част е означена частична „пътека". В разписния лист към този план, имот пл.№* е записан на: З.Б. (зачеркнат) и С.Б.. Имоти *,* и * по КП 1990г., са показани на изготвените комбинирани скици в тъмно сив цвят, където са записани и аналитично определените им площи.
От графичната част на плана се установява, че в границите на ПИ *, има отразени две постройки: МЖ - с този надпис се означават жилищни постройки, в случая едноетажно масивно жилище, с отчетени графично от плана размери 6,50/5,00 м и ПС - с този надпис се означават паянтови постройки, в случая едноетажна паянтова сграда, с отчетени графично от плана размери 4,00/3,50 м. Двете постройки са отразени в северната част на имота, долепени една до друга, откъм западната му граница с пл. № * и попадат изцяло в частта на припокриване със стар имот № * по ПСИГ. От извършения оглед на място, на 23.09.2020г. вещото лице е установило наличие на масивна жилищна сграда на един етаж, с изградени стени от тухли върху бетонова основа, дървена покривна конструкция върху гредоред, покрита с керемиди, с размери: широчина - 5,30м /дължина - 5,70м, съответства на отразените поотделно в ПНИ сгради с надпис „МЖ"- 01 и МЖ-02 (ид. № 00182.100.129.1- с площ 15.07м2 и № 00182.100.129.2 - с площ 10.48 м2 ). Сградата е електрифицирана, не е водоснабдена и канализирана, измазана е отвън с пръскана циментова мазилка и при извършените контролни измервания на терен установих, че отговаря на отразеното в ПНИ местоположение в ПИ * ( отстои на 26.20 м от улицата - № * по ПНИ ); До южната фасада е изграден бетонов резервоар, за събиране на дъждовна вода.
Така
описания в н.а. № */2018г. недвижим имот, е напълно индивидуализиран с кадастрален номер, площ и граници/съседи, има точно установено местоположение на терен
и по плановете и може да се съпоставя с други имоти
в налични планове за територията. Така
описания в н.а. № */2008г. имот,
е вече напълно индивидуализиран с кадастрален номер, площ и граници/съседи, има точно установено местоположение на терен
и по плановете и може да се съпоставя с други имоти
в следващи планове. По отношение на имота по
нот. акт
№ */26.12.1969г., т.XIV,
д. №5663 продаден от К.Н.Ж.продава на З.Н.Б. и С.З.Б., находящ се в м.
"М.", з-ще А., а именно: „лозе-овощна градина" от
1000 м2, при граници/съседи: В.С., Н.Д.Н., сухо дере и И. и Д. С. вещото лице
констатира, че за обследваната територия няма наличен план.
Лицето В.С. не се установява като собственик на имот в обследваната зона
по действалите за територията планове. В първия КП от 1990г. са отразени имоти №№ *, * и *, а територията на юг-югозапад от тях е с неправилна оврагообразна форма - „сухо дере",
с частично обособена в него „пътека" и означена с условен знак
за дървесни видове - акация. В разписния лист към този
план, имот пл.№* е записан на З.Б. (зачеркнат) и С.Б.; имот
№130, записан първоначално на Гинка И.
(зачеркната), по-късно
е бил записан на Д. И. С. (зачеркнат), а впоследствие е записан на Е. В. Г.; имот
пл. № * - записан на Н.Д.Н.. Въз основа на това вещото лице заключва, че между имота
по нот. акт №
70/26.12.1969г.
(на З.Н.Б. и С.З.Б.) с площ 1000 кв.м и имот пл.№1*29 ПО КП/1990г. с площ
1107м2 (записан на З.Б. - зачеркнат и С.Б.) - може
да се твърди частична идентичност, тъй
като
е налице съвпадение на три граници/съседи (сухо дере,
Н.Н. и Д. С.),
местоположение и приблизителна площ.
По отношение на имотите в Нот.акт
№*
/05.02.1966г.,
т.1, д.326 за собственост на недвижим имот
даден в замяна, находящи се в м."М.", з-ще А., а именно: „лозе"
от 2,000 дка, при
граници/съседи: И. Л., К. Я. и гора; и „лозе от
1,000 дка, при граници/съседи: П.Я., В.С.
и гора вещото лице констатира, че за обследваната територия няма наличен план. В първия КП от 1990г. са отразени имоти *, * и * с обща площ
от 3988м2, а територията на северозапад от имот 128 е означена с условен знак
за „гора"- бор. В изработения ПСИГ
към ПКП/2010г.
(старите имотни граници на бившите собственици) от северната страна на обследваната зона
има отразен ПИ
31 (стар), идентифициран на лицето Д. П., което
е възможно да е преводател на съседа по нот.акт П.Я.,
а от изток
е отразен ПИ
33 (стар), записан на Л. Г. Т., който
може да е праводател на лицето/съсед И. Л.,
но данни за това не се съдържат в делото. Лицата/съседи И. Л.,
К. Я., П.Я.
и В.С. не се установяват като собственици на имоти в обследваната зона
по действалите за територията планове, като прави извод,
че местоположението на двата имота
в м."М."
по НА № */1966г. (на К. Н.)
- не може да се определи точно на терен
и поради липса
на план към
годината на придобиването им и доста
години след това
следва, че те не могат
да се съпоставят с имоти по други планове.
В
заключение вещото лице сочи, че е
налице идентичност на имота, описан в
н.а.
№ */2018г. с този, описан в
н.а.
№ */2008г., частична с
този описан в н.а.№*/1969г.
и невъзможност да се
установи такава, с имота по н.а. № */1966г.
Въз
основа на горните констатации счита, че между имота
описан в нот.акт
№*/26.12.1969г. (на Н.Д.Н.) с площ 1000 кв.м и имот пл.
№* по КП/1990г. с площ 1512м 2
(записан на Н.Д.Н.) - е налице частична идентичност, по три
граници/съседи (сухо
дере, С. и З.Баеви и гора) и местоположение.
В показанията си свидетелката Р. С. Г. си заявява, че е съсед
на процесния имот.
З.и С. Б. през шестдесет и някоя година закупили мястото. След
смъртта на З.Б.,
останал С.. Имотът бил ограден, може
би малко по-късно, като
починал баща му.
Никой не е заявявал права
над този имот.
Оградата е мрежа.
Не познава О.Д..
Като собственикът на съседния имот
от запад сочи
един Н.Н.. Познава съпругата на С.Б. от другаде и не я е виждала да идва на мястото.
От показанията на свидетеля Г. С.Б. – син
на ответника С.Б.,
които съдът кредитира при условията на чл. 172 от ГПК, се установя че бил малък,
3-4 годишен, когато дядо
му и баща
му купили въпросния имот, след което
започнали да се грижат за него. Баща
му помагал на дядо му,
а след смъртта на дядо му баща му сам се грижил за имота и до последно се грижил. Наследниците на дядо му
– чичо му и баба му дарили своята част на баща
му. Имотът бил
ограден, от както
го помни с бетонни колчета с мрежа, които
не са местени. От долната страна на имота граничи с чичо И. и леля
З., снаха им Л. и Д., а от горната страна - на баща
му първи братовчед чичо Дечо – Неделчо, от долната страна има дере,
от другата страна едно като лозе,
където паркирали. В имота има
постройка, строена от дядо му и баща
му около 2008-2010 г. Баща
му ходил на имота постоянно. Ищецът бил против да се грижи
за него и настоявал да го продаде и той го продал на свой братовчед - О.. Майка му не ходила на имота, само
баща му.
По делото е изслушан и свидетеля А. Т. А.,
от които се установява, че Я. и брат
ѝ Н. са му първи
братовчеди, бащите им са братя.
Познава С. А. и жена
му, когато се женили баба
му им е подарила на сватбата тези
имоти - две лозя,
едното два декара и половина, другото три. Били едно над
друго, отдолу по-малкото. Границите на тези имоти
били: Л. Д. Т., брат
му И. Д. Т., И. К. и Д. П..
Тези имоти били
внесени в ТКЗС.
Сега в имота
има сгради, вила.
Не познава К. Ж..
От показанията на четвъртия изслушан по делото свидетел А. А. П. се установява, че Н. е най-голямото дете на бай
С., сестра му е Я.,
тя е около
5-6 г. по-малка.
Дядо С. имали
лозе, около 5.00-5.50 дка до гората, *, М.. Много
пъти е ходил:
от едната страна има пътека и се отива
до една красива местност с цветя.
Те били на едно място,
но малко особено изкривен, по диагонал. Цялото лозе било
едно. Като съседи сочи: от южната страна И. К.,
от долната (източната) страна дядо Г.,
сина му Л. Т., северната част – С. П. и от запад – И. Д.. Не познава В.С..
Въз
основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът
достигна до
следните правни изводи:
По предявените субективно съединени искове за собственост, в тежест на ищците е да установят в условията на пълно и главно доказване твърденията, с които обосновават правния си интерес от търсената защита, като установят наличието на свое защитимо материално право, като докажат изложените в исковата молба твърдения, че всеки от ищците е собственик на ½ ид.ч. от процесната реална част от недвижим имот по наследяване и въз основа на реституция с решение №8121/26.06.1996г. на ПК – А., като реституираният имот попада в процесния имот по ПНИ * с площ от 776 кв.м. Ищците, с оглед оспорване на констативния нотариален акт на праводателя на ответника – НА *, дело 326/1966г., носят тежестта да докажат несъществуването на признатото от нотариуса право. Следва да докажат и твърденията си, че К. Ж. се е разпоредил два пъти в един и същи ден с процесния имот, както и че праводателят на ответника, респективно неговите наследници, са подали в сроковете по ЗСПЗЗ заявление за възстановяване на имота, който е бил заменен.
В тежест на ответника е да установи противопоставимо свое право на собственост, породено на твърдените основания /че ответникът е придобил 1000 кв.м. от имота на основание покупко-продажба и 236 кв.м. въз основа на десетгодишна придобивна давност чрез владение, започнало от 1969г. и продължаващо до настоящия момент, в евентуалност за целия имот на основание добросъвестно владение, започнало 1969г. и продължило до настоящия момент/, както и наведените правоизключващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да изложи мотиви относно правния интерес от търсената защита под формата на отрицателен установителен иск за собственост. Съгласно задължителните указания, дадени с т.1 на ТР от 27.11.2013г. по т.д. 8/2012г. ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес, производството се прекратява. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба. Излага се, че правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост е налице, както когато отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца, така и когато при възникналия в резултат на поведението на ответника спор, ищецът, който владее имота и разполага с документ, легитимиращ правата му, избира защита в по-ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез което се слага край на правния спор. Сочи се и че правният спор накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни права. Всяка от двете страни разполага с право на иск, за да може да защити това свое право, което според нея се накърнява от правния спор. От това логично следва, че всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.
С оглед на изложеното, съдът намира, че е налице безспорно доказан правен интерес за ищците от търсената защита с оглед издадените в тяхна полза реституционни решения, касаещи процесния имоти, в полза на наследниците на С. Анестев К., каквито ищците се явяват на последния, видно от приобщеното към доказателствения материал по делото удостоверение за наследници. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, по категоричен начин се установи, че реституираният имот е идентичен на стар имот 34 и попада в процесния имот по ПНИ * с площ от 624 кв.м. Този извод се подкрепя изцяло и от ангажираните в полза на ищците гласни доказателства, като показанията на свидетелите на ищците са логични, базирани на непосредствени впечатления и съответстващи на останалите събрани доказателства. А в ПНИ имот * е записан на ответника С.Б., чиито правоприемници заявяват противопоставимо право и оспорват правата на ищците, с оглед на което са налице предпоставки за произнасяне по същество на предявения отрицателен установителен иск за собственост.
Следва да се посочи, че развилото се административно производство по обжалване на заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ не е пречка за защита правата на ищците чрез иск за собственост, напротив, тази възможност е и изрично закрепена в разпоредбата пар.4к, ал.8, т.1 ПЗР ЗСПЗЗ, която предвижда, че при спор за материално право, заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред.
От гореописаните писмени доказателства се установи издаването и съществуването в полза на ищците на решение №8121/05.02.1993г. на ПК А. /включително представено в оригинал в о.с.з./ и решение №8121/26.06.1996г. на ПК А., с които на ищците е възстановен идентичен имот от 2.5. дка в м. М.. Съдът намира, че обстоятелството, че са издадени две последователни решения не ги опорочава доколкото съдържанието им е идентично в частта за процесния имот.
На първо място ответниците се позовават на деривативно придобиване на правото на собственост върху имот по ПНИ № *, а ищците изрично са оспорили правата на техните праводатели, то ответниците следва да докажат, че преди тях всеки от праводателите им е станал собственик на имота, започвайки от основанието, посочено в най-стария титул за собственост.
В случая това се явява констативният НА № *, том *, дело № 326/1966 г. за собственост върху недвижим имот, даден по замяна срещу имот включен в блока на ТКЗС. Този нотариален акт е оспорен от ищците с представянето му в частта, в която от нотариуса е констатирано, че пред него е представен протокол на ТПС комисия с. А. от 28.03.1958 г. и че решението е влязло в сила. В тази връзка бяха и приобщените доказателства: Удостоверение №219/08.11.2018 г. и Удостоверение №С-24 от 08.11.2018 г., издадено от Държавна агенция „АРХИВИ“, Дирекция „Регионален държавен архив“ – Варна, отдел „Държавен архив“ – Варна, като с първото се установява, че в Архива на Община А. не се съдържат протоколи от ТПС комисии, удостоверения за влезли в сила такива протоколи, както и информация, съответно документация за предаването им в държавен архив, а във второто е удостоверено, че са извършили справка в архивни фондове и архивни единици, без обаче да е изяснено тези ли са всички налични архивни фондове и архивни единици, касаещи интересуващия ни период. По делото няма твърдения и данни К.Н.Ж.да е членувал в ТКЗС, а само за замяна на негов имот, който се включва в ТКЗС с друг такъв, който е вече е станал част от ТКЗС. Поради и това е нормално да няма молби за членство от него. По отношение на протоколите за заменки от ТПС комисия обаче са изследвани само архивни фондове и архивни единици, съдържащи информация за периода от 1950-1954 г., при касаещ ни период съобразно оспорвания нотариален акт 1958 г., или последващ такъв. И доколкото в удостоверението не е изрично посочено, че данни за последващи периоди не се съхраняват се остава с впечатлението, че не е проверена цялата налична информация във фонда, най-вече касаещата процесния период. Поради това съдът намира, че въведените с тези доказателства индиции за несъществуване на посочения от нотариуса протокол от ТПС комисия А. от 28.03.1958 г. не бяха достатъчни да оборят при условията на пълно и главно доказване материалната доказателствена сила на нотариалния акт в тази му част.
В настоящия случай процесните имоти са включени в терен по параграф 4 от ЗСПЗЗ, поради което и за тях важат разписаните в същия закон разпоредби по отношение на такива земи, независимо, че в конкретния случай придобивното основание е замяна с ТПС комисия, а не предоставяне на ползването.
От ответниците е оспорена идентичността на имотите, посочени в НА №
133/1966 г. за собственост върху недвижим имот,
даден по замяна срещу имот включен в блока на ТКЗС с имот №
100.129. От изслушаната и приобщена към
доказателствения материал по делото съдебно-техническа експертиза, която
съдът кредитира като
пълна, обоснована и компетентно изготвена, се установява непротиворечиво, че е налице идентичност на имота,
описан в н.а. № */2018г. с този, описан в н.а. № */2008г.,
частична с този
описан в н.а.№*/1969г. и невъзможност да се установи такава, с имота
по н.а. № */1966г. Или в случая не може да се установи идентичност на имота
по НА № *, том 1, дело
№ */1966
г. и завладения от С.З.Б. и З.С.Б. имот,
тъй като в обследваната територия не се установяват собственици на имоти
с имена: В.С.,
П.Я. и гора
към 1958 г. – датата на изготвяне на протокола на ТПС комисията, който би следвало да е послужил на нотариуса да индивидуализира имота
с три граници. В НА № */1966
г. има описани два имота в местността „М.“, като само
единият от тях
има за граница В.С. и П.Я.
и той е с площ
от един декар.
Другият имот, описан в т.1 от нот. акт с площ от
2 декара има други
граници, като съвпада единствено границата гора,
като не се установява двата
имота да са били разположени един до друг.
Към датата на заменката имотите, с които е овъзмезден К. Ж. са били
включени в ТКЗС,
поради което не е ясно
как са определяни граничните им имоти
– по имена на старите собственици преди включването в ТКЗС, или
са посочени лица,
които на различни основания са заели
граничещите с процесния имот имоти, подобно на К.Ж. Така
или иначе, лица
с такива имена
не се установяват нито между старите собственици, нито между
новите такива. А както беше
посочено в предходния абзац не е ясно дали
се съхраняват протоколите на ТПС комисия от 1958 г., поради което и тези
лица не могат
да установят по делото, в случай че са прехвърляли правата си на трети лица.
Имот
с посочените в т. 2 от НА № */05.02.1966
г. граници и площ е бил дарен
от К.Ж. на съпругата му С. С. с */20.04.1966
г., като не е посочено, че е част
от имот с по-голяма площ (2 дка). Същият имот в последствие е бил дарен
от съпругата обратно на К.Ж. с НА */13.12.1969 г.
(видно от описания като предходен документ за собственост */13.12.1969
г.), само че вече се повява граница и Костадин Желязков, каквато до момента имотът не е имал, а както беше
посочено не се установява изобщо имотът по т.2
да е граничил с другия възстановен по т. 1 от НА № */1966
г. имот. Ако
това беше така,
то като граница К.Ж. следваше да бъде посочен още в първия акт за дарение №*/1966
г., дори и да не е била
посочена такава граница в НА № */05.02.1966
г., поради посочените по-горе вероятности по отношение на границите.
След
това с НА */26.12.1969
г. К.Ж. е прехвърлил на С.З.Б. и на З.С.Б. имот от 1 декар,
при граници: В.С.,
Н.Н., сухо дере и И. и Д. С..
В същия ден
с НА71а/26.12.1969
г. К.Ж. е прехвърлил на Н.Н. отново 1 декар,
при граници: гора,
В.С., сухо дере,
З.и С. Б..
К. Ж. обаче
не е притежавал два декара от имот с граница В.С.,
а само един
декар. Прави впечатление също, че границата П.Я. изчезва, а се появява граница И. и Д. С.,
но дали същите са правоприемници на П.Я. не се сочат
доказателства. Видно е също, че и в двата нотариални акта от 26.12.1969 г. като
граници са записани на единия Н.Н., а на втория С. и З.Б.,
при все че към изповядване на сделката по първия нотариален акт Н.Н. все още
не е бил
закупил имот, видно
от поредността в номерата на нотариалните актове. Възможно е въпреки това, с оглед
на изповядване на сделките от един нотариус това да е извършено умишлено с цел да са записани актуалните граници и по отношение на двата имота.
Така
не се установи кои са граничните имоти собственост на В.С., П.Я.,
както и гора.
Изобщо процесният имот
бидейки среден такъв
никога не е имал и към момента няма граница гора.
Или в конкретния случай не успя
да се установи идентичност на заменените имоти на К.Ж.
с завзетите, нито
по граници, нито
по площ (както
се посочи К.Ж.
е прехвърлил два
декара, а е получил един).
Това че първоначално при прехвърлянето на имотите са посочени граници, идентични с посочените в НА № */1966
г. не води
до извода, че местонахождението на получените от Костадин Желязков имоти е било
индивидуализирано на картата.
Доколкото не се установи точното местонахождение в местността М. на придобитите от Костадин Желязков недвижими имоти, то не може да бъде прието за доказано, че същият е станал собственик именно на имот с границите на процесния имот *. А доколкото не се установява К.Ж. да е бил собственик на процесния имот, то той не е могъл да прехвърли права над него на трети лица и респективно те да станат собственици на имота на твърдяното деривативно придобивно основание.
В тази връзка неоснователни са и възраженията на ответника, основаващи се на разпоредбата на чл. 18з от ППЗСПЗЗ, тъй като за приложението ѝ е необходимо процесният имот да е получен при замяна по реда на ЗТПС, което поради липсата на доказана идентичност на заменения имот с процесния, не се доказа.
По въведеното от ответниците О. и О. Д. възражение за осъществен в тяхна полза фактически състав на придобивна давност, както и твърдението, следва да се посочи, че процесният имот се намира в терен по пар.4 ПЗР ЗСПЗЗ, в която хипотеза от значение да се приеме завършена процедура по реституция е влизане в сила на заповедта на кмета по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Едва от момента на издаване на окончателния административен акт, с който приключва производството по ЗСПЗЗ на заявилите право на възстановяване на собствеността, може трето лице, осъществяващо фактическа власт върху имота, да противопостави възражение за придобивна давност. В настоящото производство безспорно се установи от заключението на вещото лице, както и от издадената и описана по-горе документация от Община А. и ОСЗ – А., че липсват стари планове, по които да се установи точната индивидуализация на имотите, предмет на реституционните решения, при което не може да се приеме, че давност е започнала да тече от момента на издаване на решенията на ПК – А. /в този смисъл са указанията по приложение на закона в Решение №30/27.06.2017г. по гр.д. №3352/2016г. на ВКС, II г.о., в което е разгледано именно процесното Решение №8121/26.06.1996г. на ПК – А., издадено в полза на настоящите ищци по въпроса от кой момент може да тече придобивна давност/. В процесния случай най-ранният момент, от който може да се приеме, че започва да тече придобивна давност, е влизане в сила на заповедта за одобряване на ПНИ в частта за процесния имот. Тъй като заповедта в тази част е обжалвана, то тя е влязла в сила с постановяване на окончателното решение на ВАдмС по к.а.х.д. №1777/2014 г., която е 24.07.2014 г., от който момент до датата на предявяване на исковата молба срещу ответниците Д.– 01.04.2019 г.
за ответника О.Д. и 21.05.2019г. за ответницата О.Д. не е изтекъл петгодишен период. С оглед на това, въпреки безспорно доказаното обстоятелство, че ответниците О. и О. Димитрови са упражнявали фактическа власт върху процесната реална част от недвижимия имот, с присъединяване на владението на
С.Б., те не установиха свое противопоставимо право и въз основа на заявеното възражение за изтекла придобивна давност.
Така мотивиран, съдът намира, че в настоящото производство се установи ищците да се легитимират като собственици на процесната реална част от 624 кв.м въз основа на реституция и не се установи противопоставимо право на собственост на ответника за тази реална част.
Поради това, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде изцяло уважен за посочената реална част с площ от 624 кв.м., отразена с червен контур, защрихована с червен щрих и зелени
точки от комбинирана скица Приложение №2 от заключението на вещото лице Л.Д., находяща се на л.271 от делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение.
По отношение на ответника С.Б.,
тъй като същият е продал процесния имот преди подаване на исковата молба
(25.09.2018 г.),
а именно на
30.07.2018 г.,
то същият не е собственик на процесната реална част на каквото и да е основание към
момента и следователно искът
и срещу него
следва да бъде
уважен.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора отправеното своевременно искане и представените доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответниците О. и О. Д. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сторените по делото разноски в общ размер от 1474,80 лв. по представен списък по чл. 80 от ГПК на л. 312 от делото, от които 324,80 лв. заплатени държавни такси, 350,00 лв. депозит за експертиза и 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Доколкото ответникът С.Б. с поведението си не е дал повод за завеждане на настоящото дело, то същият не следва да отговаря за разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Я.С.Г., ЕГН ********** и Н.С.К., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес *** срещу С.З.Б., ЕГН:**********, с адрес: ***, О.Н. Т., ЕГН **********, с адрес: *** и О.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно активно и пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове, че ответниците не са собственици на процесния имот - реална част от НИ №* по ПНИ на част от СО „Т.“, кад.район 100, одобрен със заповед №РД-13-7706-3 76 от 07.10.2013г. с площ на тази реална част от 624 кв.метра, разположена в северната част на имота, при граници на реалната част: на север - път №*, на запад - новообразуван имот №*, на изток - новообразуван имот №* и на юг - останалата част от новообразуван имот №*, която реална част е отразена с червен контур, защрихована с червен щрих и зелени точки на комбинирана скица Приложение №2 от заключението на вещото лице Л.Д., находяща се на л.271 от делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение, на основание чл.124,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА О.Н. Тодоров, ЕГН **********, с адрес: *** и О.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТЯТ на Я.С.Г., ЕГН ********** и Н.С.К., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***. сумата от 1474,80 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и четири лева и осмедесет стотинки), представляваща сторени разноски в производството, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: