№ 17264
гр. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110121380 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ЗАД АРМЕЕЦ АД моли съда да признае на осн. чл.422, ал.1
ГПК, че ответникът ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД е задължен да му
плати следните суми: на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 699,91 лв.,
претендирана като обезщетение за претърпените на 14.4.2017 г. при ПТП
имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №СА9624РА, в чиито права е
встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за
застраховка – полица №0306Х0247927 от 2016 г., срещу ответника като
застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със
собственика на л.а. с рег. №В6600РВ, от подаване на заявлението по ч.гр.д.
№72557/21 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в, - 17.1.2021 г., до изплащане на
сумата и на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 213,30 лв. – обезщетение за забава за
плащане на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 17.12.2018 –
17.12.2021 г. Моли и за осъждането на ответника на осн. чл.78, ал.1 ГПК да му
плати обезщетение за направените разноски.
Ответникът ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД оспорва исковете и моли
за отхвърлянето им. Оспорва твърденията на ищеца за начина за настъпване на
1
произшествието, повредите по автомобила и оценката им.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в съвкупност, приема за установено следното:
Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК, чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
Според тези текстове с плащането на обезщетението по чл.405, ал.1 КЗ
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят
по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл.45 ЗЗД
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като
вината се презумира до доказване на противното.
Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на
действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на
настъпване на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е адекватна
на стойността, необходима за ефективното отстраняване на причинените в
резултат на пътно-транспортното произшествие вреди /решение № 115 от
09.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 627/2008 г., ІІ т.о., ТК и много други/.
Ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е
издадена заповед за изпълнение срещу ответника, и той е възразил по реда на
чл.414 ГПК. Това обуславя интереса на ищеца да предяви настоящите искове
да установяване на вземанията си.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. С. К., двустранен
протокол за ПТП и от САТЕ се установява верността на твърденията на ищеца
относно обстоятелствата, които са свързани с произшествието от 14.4.2017 г.,
предизвикването му от водача на л.а. с рег. №В6600РВ, който в нарушение на
правилата за движение по пътищата (чл.37, ал.3 и чл.40 от ЗДвП) при изход от
паркинг и движение назад се блъска в движещия се по пътя с предимство л.а.
с рег. №СА9624РА и му причинява повреди. В показанията на двамата
свидетели има протИ.речия. Съдът се доверява на показанията на свидетеля К.
са логически последователни, непротИ.речиви и имат опора в изготвения от
2
участниците в произшествието протокол за ПТП.
По делото е безспорен договорът за застраховка - полица
№0306Х0247927 от 2016 г., от който личи, че между собственика л.а. с рег.
№СА9624РА и ищеца към исковия момент е действал договор за застраховка и
че по него ищецът е задължен срещу застрахователна премия да носи риска от
повреждане на автомобила при ПТП.
Безспорен е и договорът за застраховка Гражданска отговорност между
ответника и собственика на л.а. с рег. №В6600РВ, въз основа на който
ответникът е длъжен към исковия момент да носи риска водач на този
автомобил да причини вреди на трети лица при управлението му.
Няма протИ.речия и че ищецът е обезщетил застрахования собственик
на л.а. с рег. №СА9624РА за претърпените от него вреди от процесното ПТП с
плащане на възнаграждението по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за ремонта на
автомобила в размер на 699,91 лв.
От приетата по делото САТЕ е видно, че размерът на средните пазарни
цени за отстраняване на повредите по същия се равнява на 495,50 лв.
От изходящия номер на отрицателния отговор на поканата за плащане
по чл.411 КЗ на отвентика до ищеца от 15.10.2020 г. се установява, че поканата
на ищеца за обезщетение, във връзка с процесното произшествие е постъпила
при ответника най-късно на посочената дата 15.10.2020 г. и тогава най-късно е
поставено началото на срока по чл.412 КЗ.
По делото не се доказва ответникът да е платил на ищеца обезщетението
по чл.411 КЗ.
Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си и са в негова
доказателствена тежест, в т.ч. и иска по размер. От приетата по делото САТЕ
се установява, че средните пазарни цени за марката на повредения автомобил
надвишават претендирания размер на обезщетението, поради искът е изцяло
основателен, защото ответникът не доказа възраженията си за съпричиняване
и по-нисък размер на цената за ремонта на автомобила.
Неоснователни са възраженията на ответника относно механизма за
настъпване на произшествието и размера на дължимото обезщетение, които се
опровергават от показанията на разпитания по делото свидетел и от приетата
САТЕ.
3
Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД :
Този иск е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по
главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението за забава. Не се
спори по делото и е видно от входящия номер на ответното дружество върху
регресната покана, че на 27.2.2017 г. ищецът е поканил по реда на чл.412 КЗ
ответника да плати обезщетението по чл.411 КЗ, от което личи, че същият е в
забава преди 17.12.2018 г., от когато се претендира обезщетението за забава
Съдът установи по реда но чл.162 ГПК, че размерът на законната лихва върху
главното вземане за исковия период 17.12.2018 – 17.12.2021 г. е равно на
претендирания размер на обезщетението. Ето защо искът е изцяло
основателен и следва да се уважи.
Относно разноските по делото. На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът
дължи на ищеца плащането на обезщетение за направените разноски,
съразмерно на уважените части от исковете – изцяло – 625,00 лв. - за
направените разноски по настоящото дело и 75,00 лв. – по заповедното –
ч.гр.д. №72557/21 г.на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважената
части от исковете.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът
ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК ********* е задължен да плати на
ищеца ЗАД АРМЕЕЦ АД с ЕИК *********, следните суми:
на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 699,91 лв., представляваща
обезщетение за претърпените на 14.4.2017 г. при ПТП имуществени вреди от
собственика на л.а. с рег. №СА9624РА, в чиито права е встъпил ищецът с
изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка –
полица №0306Х0247927 от 2016 г., срещу ответника като застраховател по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с
рег. №В6600РВ, от подаване на заявлението по ч.гр.д. №72557/21 г.на СРС,
Второ ГО, 73-ти с-в - 17.1.2021 г., до изплащане на сумата;
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 213,30 лв. – обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 17.12.2018 – 17.12.2021 г.
4
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответника ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК ********* да плати на ищеца ЗАД АРМЕЕЦ АД,
с ЕИК ********* следните суми: 625,00 лв. –обезщетение за направените
разноски по настоящото дело и 75,00 лв. – по заповедното – ч.гр.д.
№72557/21 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважената части от
исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5