№ 1205
гр. Русе , 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Милен П. Петров
Секретар:Теодора И. Петрова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Гражданско дело №
20204520103759 по описа за 2020 година
Предявеният иск е с правно основание чл.220, ал.1 КТ.
Ищцата С. Й. З. твърди, че трудовото й правоотношение с ответника е прекратено
със заповед № 002/25.03.2020 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради закриване на част
от предприятието. Заявява, че работодателят не й е изплатил дължимото обезщетение по чл.
220, ал.1 КТ - за неспазено предизвестие в размер на 549.00 лв. за 30 дни, поради което и
моли съда да осъди ответника да й заплати горепосочената сума, ведно със законната лихва
от 01.05.2020г. до окончателното изплащане. Претендира и разноските по делото.
Ответното дружество "Еко Ден" ЕООД чрез процесуалния си представител, е
депозирало писмен отговор, в който оспорва предявените искове и моли те да бъдат
отхвърлени.Претендира разноски. В отговора на ИМ се излагат твърдения, че работодателят
е отправил до ищцата писмено предизвестие, получено от нея на 25.02.2020г., поради което
счита, че не дължи претендираната сума.
От фактическа страна:
Видно от трудов договор № 15/15.05.2018 г./л.6/, ищцата е била назначена на
длъжност "животновъд" в ответното дружество, с основно месечно трудово възнаграждение
540.00 лв. и уговорен срок за предизвестие при прекратяване на трудовия договор-30 дни. С
писмено предизвестие от работодателя/л.42/, ищцата е била известена, че трудовото й
правоотношение ще бъде прекратено на осн. чл. 328, ал.1, т.1 КТ, считано от 25.03.2020г.
Връчването на предизвестието на 25.02.2020 г. е удостоверено с подписа на С. Й. З..
1
Със Заповед № 002/25.03.2020 г./л.9/ трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ - поради закриване на част от предприятието,
считано от 25.03.2020 г.
От правна страна:
Съгласно чл. 220, ал.1 КТ, страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срока на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
В Решение № 873/18.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1757/2009 г., IV г.о. е прието, че
предизвестието по естеството си представлява уведомление отправено от едната страна в
трудовото правоотношение към другата, съдържащо решението на първата да упражни
потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, като
то съдържа и посочване на срок - датата, от която започва да тече предизвестието, или
срокът, след изтичане на който трудовият договор ще бъде прекратен. В случаите, когато по
силата на закона страната може да прекрати трудово правоотношение с отправяне на
предизвестие, според чл. 335, ал. 2 КТ, трудовият договор се прекратява с изтичане на срока
на предизвестието, а при неспазването на срока на предизвестието - с изтичане на
съответната част от срока на предизвестието. Неспазването на срока на предизвестието
означава, че някоя от страните по трудовото правоотношение решава да не изчака неговото
изтичане, а то да бъде прекратено преди този момент. Ако страната в трудовото
правоотношение реши да се възползва от тази законова възможност, то трудовият договор се
прекратява в деня на изтичане на тази част от срока на предизвестието, който страната,
поискала прекратяването на договора преди изтичането на срока на предизвестието, е
посочила. Следователно, меродавен е моментът на прекратяването на трудовото
правоотношение, посочен от страната, която е поискала прекратяването му чрез неспазване
срока на предизвестието. В случай, че предизвестие по силата на закона се дължи, но
страната заяви, че не желае срокът да бъде спазен изобщо, то трудовото правоотношение се
прекратява в момента на достигане на изявлението до другата страна, или в момента, който
страната е определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение и страната
дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ.
С оглед на тези съображения и представените доказателства, съдът приема, че
работодателят е отправил предизвестие до ищцата, с което я уведомява, че смята да
прекрати трудовият й договор, считано от 25.03.2020г., което предизвестие безспорно е
получено от Златева на 25.02.2020г.Безспорен е фактът, че в предизвестието е посочено, че
трудовия договор ще се прекрати на осн. чл. 328, ал.1, т.1 КТ, а в уволнителната заповед,
като осн. за прекратяването му е посочен чл. 328, ал.1, т.2 КТ.
Този факт обаче би имал значение при иск за отмяна на процесната уволнителна
заповед/какъвто не е предявяван/, но не и при иск по чл. 220 КТ. Както приема ВКС в своята
2
практика/вж.напр. Решение № 320/05.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1630/2017 г., IV г. о./,
„Целта на предизвестието е да уведоми предварително работника/служителя, за да може той
да организира работите си, с оглед на това, че ще бъде лишен от доход по месечното си
трудово възнаграждение, съответно да потърси друг източник на доходи, нова работа и пр.“
Т.е. обстоятелството, че в предизвестието е посочено различно основание за прекратяване на
трудовия договор от това в уволнителната заповед не опорочава факта, че работодателя е
отправил предизвестие до работника по чл.328, ал.1 КТ.
За ясното следва да се отбележи, че макар действително в предизвестието и
уволнителната заповед да е посочен грешен номер на трудовия договор-3, а не 15, то този
факт е неотносим към настоящето производство, т.к ищцата не твърди, че има сключен друг
трудов договор със същия работодател. Освен това обстоятелството, че в заповедта за
уволнение не е индивидуализиран с номер и дата на сключване, трудовият договор, който се
прекратява, не влияе върху надлежното упражняване на потестативното право на
работодателя по чл. 328 КТ/ в. т.см. Решение № 63/ 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1298/2011 г., IV г. о., ГК/.
Въпреки отправеното предизвестие обаче, работодателят не е спазил изцяло
уговорения 30 дневен срок. Предизвестието е получено от ищцата на 25.02.2020г., а
трудовия договор е прекратен считано от 25.03.2020г., а не както се е следвало от
27.03.2020.
Предвид изложеното и на осн.чл.162 ГПК, искът следва да се уважи до размер от
36.00 лв., а над него до сумата от 549.00 лв. да се отхвърли, като неоснователен.
И двете страни по делото са претендирали разноски. Ищцата е сторила разноски в
размер на 131.10 лв./вж.списък по чл.80 ГПК-л.48/, а ответника е направил деловодни
разноски в размер на 300.00 лв.-заплатено в брой адв. възнаграждение. Съобразно
отхвърлената част на иска и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на разноски
в размер на 271.76 лв.
За настоящото производство следва да се присъди и адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата - адв. Велев. Същият
й е предоставил безплатно правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за
защита в настоящото производство, което се установява от приложения на л. 8 договор за
правна помощ и съдействие. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. с чл. 7. ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. Велев
следва да се присъди сумата в размер на 300.00 лв. адвокатско възнаграждение. Само за
яснота следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС, нито
адвоката, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена,
следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва
помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал.1 ЗА категории лица. Достатъчно е да се
представи договорът за правна помощ, защото писмената форма е един от способите за
3
доказването му, и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на
чл.38 ЗА, какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на
страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна страна е осъдена за
разноски/ в т.см. Определение № 121 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5525/2015 г., III г. о.,
ГК, Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., ГК и др./.
На осн.чл.78,ал.6 ГПК ответникът дължи по сметка на РРС сумата от 50.00лв.-
държавна такса.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Еко Ден" ЕООД, със седалище и адрес на управление:с.Пиргово, обл.Русе,
ул.“Мизия“№5, ЕИК: *********, представлявано от Д.Г.В. да заплати на С. Й. З., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Драма“ №15 сумата от 36.00 лв.-
представляваща обезщетение при уволнение за неспазено предизвестие, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.05.2020г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 36.00 лв. до сумата от 549.00лв.
ОСЪЖДА "Еко Ден" ЕООД, със седалище и адрес на управление:с.Пиргово, обл.Русе,
ул.“Мизия“№5, ЕИК: *********, представлявано от Д.Г.В. да заплати по сметката на
Районен съд –Русе държавна такса в размер на 50.00 лв.
ОСЪЖДА С. Й. З., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Драма“ №15 да
заплати на "Еко Ден" ЕООД, със седалище и адрес на управление:с.Пиргово, обл.Русе,
ул.“Мизия“№5, ЕИК: *********, представлявано от Д.Г.В. сумата от 271.76 лв.-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „Еко Ден" ЕООД, със седалище и адрес на управление:с.Пиргово,
обл.Русе, ул.“Мизия“№5, ЕИК: *********, представлявано от Д.Г.В. да заплати на адв.
В.М.В., ЕГН ********** от АК - Русе, с адрес: гр. Русе, ул."Драма" №15, сумата от 300.00
лв.- адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 ГПК във вр.чл.38, ал.2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4