Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
гр. Враца, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори състав, в публично съдебно заседание на
19.12.2022 г. /деветнадесети декември две хиляди двадесет и втора година/, в
състав:
АДМ.
СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Даниела МОНОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело
№ 660 по описа за 2022 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс, във вр. с чл. 64, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по ЖАЛБА на ** А.А.А.,***,
против Заповед № Л-2893/05.10.2022 г. на Началника на Затвора – ***, с която му
е отказано преместване от Затвора – ***
в ЗООТ *** .
В жалбата са изложени подробни доводи и съображения за незаконо-съобразност
на оспорената заповед. Жалбоподателят твърди, че е показал положителна промяна,
изпълнил е изискванията на чл. 64 от ЗИНЗС за преместването, покрил е всички
критерии и липсва основание за постановения от Началника на Затвора – *** отказ
за преместване в ЗООТ. Иска се отмяна на заповедта и уважаване на молбата му. В
открито съдебно заседание се явява лично, като поддържа жалба по изложените в
нея съображения.
Ответникът, Началника
на Затвора – ***, редовно призован, не се явява и не се представлява в
с.з. Чрез
процесуалния си представител * Г.Х., в представеното по делото писмено
становище оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана, а обжалваната
заповед счита за издадена от компетентен орган, в рамките на неговите
правомощия, в съответната писмена форма, съдържа фактически и правни основания,
издадена в съответствие с материалния и процесуалния закон и моли да бъде
оставена в сила.
Административният съд, като се запозна с доводите на страните,
доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговоря на
изискванията за форма и съдържание, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Препис от оспорената заповед оспорващият е
получил на 05.10.2022 г., видно от направеното от него отбелязване върху
същата. Жалбата е изпратена по пощата на 18.10.2022 г. и входирана в съда на
19.10.2022 г. следователно спазен е предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, към който препраща
разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС. Съдът счита, че като адресат на
заповедта оспорващият има правен интерес от оспорването ѝ. Жалбата
отговаря на изискванията за форма и съдържание, визирани в разпоредбата на чл.
150 от АПК.
Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Жалбоподателят А.А.А.
изтърпява наказание ** в размер на ** в Затвора - ***, с начало **.**.**** г.,
осъден по НОХД № 5726/20** г. на ***, при ** , считано от **.**.**** г. Със
Заповед № Л-1677/16.07.2021 г. на началника на Затвора гр. ***, влязла в сила
на 06.08.2021 г., режимът на изтърпяване на наказанието на ** А. е заменен от * на * .
Във връзка с подадена
на 21.02.2022 г. Молба от жалбоподателя да бъде преместен за доизтърпяване на
присъдата в Затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ) – ***, към Затвора –
***, със Заповед № Л-1009/ 26.04.2022 г. Началника на Затвора – *** е отказал
преместването. Заповедта е била оспорена пред АдмС – Враца, който с Решение №
309/ 15.09.2022 г. постановено по адм. дело № 291/2022 г. я е отменил като
незаконосъобразна и върнал преписката на компетентния административен орган за
ново произнасяне, при спазване на задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
В изпълнение
указанията на съда и на процедурата по чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС е изготвен доклад
от Инспектор по социална дейност и възпитателна работа (ИСДВР) за риска от
рецидив и вреди по чл. 155 от ЗИНЗС, становище от За Началник сектор „СДВР“ и
становище от Зам. началник режимно и надзорно-охранителна дейност (ЗНРНОД).
В доклада ** .
Според доклада **. А.А. е ** .:
- Трудова заетост - ** .
- Отношение към правонарушението - ** .
- Начин на живот и обкръжение - ** .
- Пълноценно оползотворява свободното време - ** .
Отчетено е, че ** А.А. ** . На 04.08.2022 г. е
констатирано предаване от ** на жалбоподателя на артикули, **, за което е
изготвена докладна записка с вх. № 7903/05.08.2022 г. с предложение за
наказание. след изслушване на 11.08.2022 г. не е наложено дисциплинарно
наказание, но е обърнато сериозно внимание на А. да спазва ЗИНЗС и подзаконовите
нормативни актове. На 27.09.2022 г. в спално помещение № **, в което е настанен
жалбоподателя е открит и иззет **, за което съставена докладна записка рег. №
10468/28.09.2022 г. и е разпоредено извършване на проверка. Същевременно е награждаван
многократно през годините, последно със Заповед № 413/20.03.2020 г. с ** .
Посочено е също така, че
**. А.А. ** .
При извършеният анализ на **
.
В становището на За началник
сектор „СДВР“ в по-кратка форма са обобщени положителните тенденции в поведението
на жалбоподателя, отчетени са многократните награди и са посочени заповедите и
правните основания на наградите. Като дефицитна зона е посочена ** .
В становището на Зам. -
началник РНОД е отчетено обстоятелството, че жалбоподателят е награждаван
многократно, не е наказван и към 30.09.20** г. е изтърпял фактически ** г. и **., от работа * г. и ** д. или общо ** г.,
* м. и ** д., като остатъка от присъдата е ** г., * м. и ** дни. Предвид това е
направен извод, че е налице втората материално-правна предпоставка,
регламентирана в чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно да е изтърпял най-малко една
четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание. Посочено е, че
въпреки проведените с ** . Позовавайки се на доклада за риска от рецидив
и вреди и плана на присъдата, ЗНРНОД е посочил в становището си, че е удачно **
А.А. да бъде включен в корекционна програма ** , тъй като на този етап не отговаря в пълен
обем на ** , т.е. не са изпълнени двете кумулативно предвидени в разпоредбата
на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС материално-правни предпоставки и е предложено
жалбоподателя да не бъде преместен за доизтърпяване на наложеното наказание в
ЗООТ *** .
Въз
основа на изпълнената административна процедура и становищата, приложени по
административната преписка, е издадена оспорената в съдебното производство Заповед № Л-2893/05.10.2022 г. на Началника на Затвора – ***, с която е
отказано преместване на жалбоподателя А.А. *** в ЗО от открит тип. Административният орган е възприел за свой мотиви и е възпроизвел
в оспорената заповед констатациите в доклада на Инспектор СДВР и становищата на
За Началник сектор „СДВР“ и Зам. – началник РНОД.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Оспорената Заповед № № Л-2893/05.10.2022 г. е постановена от материално и териториално компетентния
административен орган по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС
– Началника на Затвора гр. *** . Издадена е в
изискуемата от закона писмена форма, като в нея е посочено материално-правното
основание, както и фактическите обстоятелства, въз основа на които
административният орган е приел, че * А. не следва да бъде преместен в
затворническо общежитие от открит тип. Действително мотивите за възприетото
административно решение са пестеливи, но същите се извличат и от изготвените
становища от Зам. началника РНОД, от Началник сектор ** и от инспектор ** , на
които органът се позовава, което е допустимо съгласно разрешението, дадено в ТР
№ 16 / 31.03.1975 г. на ОСГК, на ВС, според което няма пречка мотивите да се
съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта и когато този
документ е съставен с оглед предстоящото издаване на акта.
При извършената
проверка съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените
правила. Изпълнена е предвидената в чл. 64, ал. 2 и чл. 66, ал. 2 от ЗИНЗС
процедура, съгласно която началникът на затвора се произнася с мотивирана
заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална
дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната
дейност или на началника на съответното затворническо общежитие относно
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Не са ограничени правата
на жалбоподателя да участва в производството, както и да обжалва процесната
заповед.
Обжалваната заповед е
издадена и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата
на чл. 64, ал. 1
от ЗИНЗС,
лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една
четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в
затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива
на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в
затворнически общежития от открит тип.
От тази нормативна
регламентация следва извод, че преместването на лишения от свобода в
затворническо общежитие от открит тип, е законова предвидена възможност /а не
задължение за пенитенциарната администрация/, която се преценява конкретно за
всяко осъдено лице при наличие на две предпоставки – 1. изтърпяване на една
четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание и 2. оценка за
поведението на лишения от свобода по време на изтърпяване н наказанието.
Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка,
обуславяща изменение на мястото на изтърпяване на наказанието, е предоставена
изцяло на решаващия административен орган, който действа в условията на
оперативна самостоятелност. Законът изисква само тази преценка да се основава
на изрично предвидените становища на ръководителя на направлението за социална
дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната
дейност респ. на началника на съответното затворническо общежитие, относно
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В тази връзка
преценката на административния орган е по целесъобразност, която не подлежи на
съдебен контрол. Съгласно чл. 169 от АПК при оспорване на
акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност, съдът проверява дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е
изискванията за законосъобразност на административния акт. В случая тези
изисквания са спазени.
От фактическа страна
не е спорно по делото, че жалбоподателят А.А. към датата на подаване на молбата
за преместване е изтърпял /фактически и от работа/ общо ** г., * м. и ** дни от
наказанието **, при определено такова с влязла в сила присъда по НОХД №5726/**
г. на *** в размер на **. Следователно и към датата на издаване на оспорената
заповед е изпълнена първата материално-правна предпоставка по чл. 64, ал. 1
от ЗИНЗС
лишеният от свобода е изтърпял повече от една четвърт от наложеното му
наказание.
От съдържанието на
обжалваната заповед е видно, че за извършената от решаващия административен
орган преценка на поведението на лишения от свобода по време на изтърпяване на
наказанието изцяло са възприети констатациите, съдържащи се в изисканите и
представените становища на съответните длъжностни лица по чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС.
Въз основа на тези становища, изготвени при отчитане и анализ на данните
относно ** . Обективираните в становищата на длъжностните лица еднопосочни и
непротиворечиви констатации, основани на конкретни преки впечатления от
личността на лишения от свобода и професионалната оценка на индивидуалния му
риск при отчитане на всички доказателства, имащи характер на информация и
относими данни за поведението, а именно ** , въпреки проведената с
жалбоподателя индивидуално-корекционна и групова работа, са обусловили
формираното у Началника на Затвора – *** вътрешно убеждение за липсата на
втората материално-правна предпоставка по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС - лицето да е показало устойчиво добро
поведение, както и че за по-осъзната положителна личностна промяна е удачно да
бъде включен в корекционна програма ** , провеждана в затвора – ***. В тази връзка е отчетено, че изготвените за престоя му оценки на риска,
отчитат непосредствена опасност и риск от вреди за обществото, което не
кореспондира с облекчените условия на открития тип заведения и по-широкия обем
правни възможности, характерни за тази категория. Отчетените индикации за риск
от вреди са към настоящия момент, което не кореспондира с поставянето на
лишения от свобода при смекчен надзор и охрана.
Съгласно чл. 439а, ал. 1 от НПК (Нов - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у
осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение,
участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Според ал. 2, доказателствата за поправянето се установяват от оценката на
осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Системата за оценка на риска
определя вероятността от криминален рецидив и от причиняване на сериозни вреди
за самото лице, за околните и за обществото.
Обстоятелството дали лишеният от свобода е бил многократно награждаван е
без значение за преценката на неговото поведение, тъй като това обстоятелство
само по себе си не е основание да се приеме, че са налице категорични
доказателства за добро поведение на осъдения.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че при изтърпяване на
наказанието **, оспорващият не е наказван, а настъпилите положителни промени в
поведението, следва да станат трайни и по отношение на всички оценявани
рискове, което заедно с отговорното изпълнение на договорените задачи в
индивидуалния план на присъдата и многократните награждавания би следвало да се
анализира при следваща преценка на възможността за преместване от Затвора - ***
в ЗООТ, която по аргумент от разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС
би могла да бъде по молба на лишения от свобода, подадена не по-рано от 6
месеца от влизането в сила на оспорената в настоящето производство заповед.
По изложените съображения съдът приема, че административният орган е
извършил преценка на относимите факти и обстоятелства, свързани с преместването
на жалбоподателя, в резултат на които обосновано е приел, че не са налице
условията за преместването му в ЗООТ, като правилността на това решение е извън
обхвата на съдебната проверка.
В рамките на дискреционната власт на административния орган е да прецени
дали, въпреки че са изпълнени условията по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лицето следва да бъде преместено от Затвора – *** в ЗООТ *** и тази
негова преценка е основана на закона и следва да бъде зачетена.
След като органът разполага с оперативна самостоятелност по отношение
преместването на лишения от свобода, същият е действал в пределите на тази
оперативна самостоятелност и е мотивирал преценката си като е постановил
законосъобразен акт.
По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно
от АПК и чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ** А.А.А.,***, против Заповед №
Л-2893/05.10.2022 г. на Началника на Затвора – ***, с която на основание чл.
64, ал. 2 от ЗИНЗС му е отказано преместване от Затвора – *** в ЗООТ *** .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
оспорване, на основание чл. 64, ал. 4, изр. второ от ЗИНЗС.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМ. СЪДИЯ: