РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Бургас, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело
№ 20212001000299 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба срещу решение № 310
от 6-ти октомври 2020 г., постановено по гр. д. № 324/2019 г. по описа на
Бургаски окръжен съд, с което въззивникът „С.“ ЕАД като ответник е осъдено
да заплати в полза на "Д." ЕООД въззиваемото дружество – ищец, сумата от
75 027.04 лв., представляваща дължимо заплащане за извършени и приети, но
незаплатени СМР по договор за извършване на довършителни работи от 04-ти
март 2013 г., по фактура № *** от 3-ти юли 2014 г.; сумата от 22 528.96 лв.,
представляваща законна лихва за забава, изчислена върху главницата за
периода от 9-ти юли 2016 г. до 24-ти юни 2019 г., както и законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното
заплащане.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и
необосновано.
Оспорен е решаващият извод на съда за неоснователност на
1
възражението за намаляване на дължимото по договора възнаграждение,
поради наличието на недостатъци, установени в протокол от 22-ри април
2014 година, за които е прието, че са отстранени за сметка на възложителя,
според множеството представени приемо-предавателни протоколи за
отделните секции. Спорно е наличието на протоколи за всяка отделна секция,
като представените се отнасяли само за изпълнението на бояджийски
ремонтни работи. В тази връзка се поддържа че претендираното
възнаграждение е недължимо съгласно чл. 29 и чл. 30 от сключения между
страните договор. Изложени са аргументи, че тежестта за доказване
изпълнението на работата по отстраняване на недостатъците от изпълнителя и
предаването им на възложителя е в тежест на ищеца, която не била изпълнена.
Респективно не били установени предпоставките на чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на остатъка от възнаграждението. С оглед доказателствата по
делото за недостатъци, липсата на доказателства за отстраняването им от
изпълнителя и наличието на доказателства за отстраняването им по стопански
начин от възложителя се поддържа, че е налице основание по чл. 265, ал. 1
ЗЗД и чл. 29 от процесния договор за задържане на претендираната сума или
намаляването й до размера на сумата от 5 102.22 лв. без ДДС. Претендират се
деловодни разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
въззиваемия – ищец „Д.“ ЕООД, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна по съображения изведени от мотивите на обжалваното
решение относно липсата на предпоставки за намаляване на
възнаграждението по договора и наличието на предпоставките по чл. 29 от
договора за задържане на част от сумата на възнаграждението като гаранция
за недостатъци на предадената работа. Поддържа се, че е доказано
отстраняване на констатираните недостатъци с протокола от 22-ри април 2014
г. за сметка на изпълнителя и липсата на недостатъци, които да попадат в
обхвата на гаранционната клауза по чл. 29 от договора. Оспорена е като
невярна интерпретацията на данните по тези протоколи само за извършването
на бояджийски работи и се оспорват твърденията за наети от възложителя -
„С.“ ЕАД, работни групи по отстраняване на недостатъците на предадената
работа от изпълнителя. Оспорва се направения във въззивната жалба анализ
на гласните доказателства относно тези обстоятелства. Подчертава се, че
констатациите в заключените на вещото лице за наличие на недостатъци не са
2
направени въз основа на извършен от него оглед за наличие на такива, а за
определяне приблизителната стойност за отстраняването им при липсата на
документи. По основателността на исковете са наведени доводи с оглед
установените по делото счетоводни записи и при двете дружества.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
деловодни разноски.
В с. з. за въззивника не се явява представител, като в писмено
становище по съществото на делото се поддържат възраженията във
въззивната жалба.
За въззиваемия се явява пълномощника – адв. П., който поддържа
становище за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Настоява се, че по делото е доказано отстраняването на
недостатъците за изпълнените СМР от изпълнителя „Д.“ ЕООД, като със
заключението на вещото лице ориентировъчно е определена стойността на
разходите извършени от изпълнителя и се настоява, че възложителят не е
доказал наличието на законовите предпоставки и условията на чл. 29 от
договора за намаляване на дължимото възнаграждение.
Бургаски апелативен съд прие със свое определение № 6 от 12-ти
януари 2022 г., че въззивната жалба е допустима, във връзка с което и
съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК извърши служебно проверка за
валидност и допустимост на обжалваното решение, като не намира основание
за постановяване на решение по чл. 270, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
По правилността на решението и с оглед поставените от страните
въпроси във връзка с обжалването му въззивният съд приема следното:
Предмет на делото са предявените от „Д.“ ЕООД спрямо „С.“ ЕАД
искове: за заплащане на сумата от 75 027.04 лв., представляваща част от
дължимо възнаграждение за извършени и приети, но незаплатени СМР по
договор за извършване на довършителни работи от 04-ти март 2013 г., по
фактура № *** от 3-ти юли 2014 г.; за заплащане на сумата от 22 528.96 лв.,
представляваща законна лихва за забава, изчислена върху главницата за
периода от 9-ти юли 2016 г. до 24-ти юни 2019 г., както и законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното
заплащане.
Обстоятелствата на които се основават претенциите са, че на
3
04.03.2013г. между въззивника „С.“ ЕАД като възложител и въззиваемия „Д.“
ЕООД като изпълнител е сключен договор за извършване на довършителни
работи – обект З., с който било възложено извършването на СМР,
включително вертикална планировка, които да бъдат предадени в етап
„Напълно завършен вид“ съобразно одобрените проекти и влязло в сила
разрешение за строеж № 144/11-ти декември 2009 г. за следния обект:
„Жилищна сграда за сезонно ползване с КОО, ЗОХ, Спа център, фризьорски
салон, фитнес, магазин, автомивка, гаражи и басейн – секции А, Б, В, Г, Д, Е,
Ж, З и И, находящи се в УПИ *** кв. * по плана на гр. П., на приблизителна
стойност 10 737 342 лв. без ДДС. От подписването на договора до
31.12.2014г. са били издадени фактури на обща стойност 18 551 007.20 лв., от
която стойност са платени 18 475 980.16 лв. С акт обр. № 15, на 12-ти юни
2014г. „С.“ ЕАД извършената работа е била приета, като на 23-ти декември
2014г. било подписано тристранно споразумение за прихващане на насрещни
вземания и задължения с участието и на „Д.“ ЕООД. След така извършеното
погасяване останало задължение за заплащане на сумата 75 027.04 лв., по
фактура № ***/ 03.07.2014г. за извършени СМР съгласно изрично посочени в
нея актове образец 19 на обща стойност 91 629.20 лв., от която на 05-ти
декември 2014 г. били платени 16 602.20 лв. и е останала дължима сумата 75
027.04 лв. От 09-ти юли 2014г., възложителят бил в забава и дължи
обезщетение в размер на законната лихва върху неизплатената част от
задължението, което за периода 09.07.2016 – 24.06.2019г. (след погасяването
по давност съгласно чл. 111, ал. 1, б. „в“ ЗЗД) е в размер на 22 528.96 лв.
По повод възраженията на възложителя – въззивника „С.“ ЕАД, в
допълнителната искова молба е посочено, че възложената работа е изпълнена
точно и без недостатъци, като наличието на такива в по-късен момент се
дължи на лошо стопанисване на сградата от възложителя. Изразеното
съгласие от страна на изпълнителя с наличието на недостатъци не следвало да
се тълкува като признание, а проява на желание за коректно приключване на
отношенията между страните за възложените работи по обекта. Изпълнителят
отстранил недостатъците за своя сметка, като съгласно съставени двустранни
протоколи възложителят е приел извършеното без забележки и не е доказал,
че е отстранявал недостатъци за своя сметка.
Възраженията на въззивника като възложител по договора и ответник
по предявените искове са за наличие на предпоставки за намаляване на
4
възнаграждението и уреждане на отношенията съгласно чл. 29 и чл. 30 от
процесния договор относно отношенията между страните при констатиране
на недостатъци в предадените обекти. Сключването на договора от 4-ти март
2013 г. и уреждане на отношенията с тристранното споразумение от 23-ти
декември 2014 г. за възлагане на СМР не са оспорени. Твърденията са за
възникнали в последствие недостатъци, установени с двустранен протокол от
22-ри април 2015 г., отстраняването на които било извършено от трето лице и
за сметка на възложителя.
При така въведените от страните твърдения и възражения по въпросите
поставени от страните с въззивната жалба и отговора по нея Бургаски
апелативен съд намира следното:
Страните спорят по въпроса за наличието на основание за въззивника
„С.“ ЕАД за намаляване на дължимото на изпълнителя „Д.“ ЕООД
възнаграждение по договор от 4-ти март 2013 г. за обект „З.“ в гр. П., поради
наличието на недостатъци в извършените и предадени от въззиваемия СМР,
посочени в двустранно подписан протокол от 22-ри април 2015 г.
Във връзка с това и твърденията на всяка от страните, че е отстранила
недостатъците за своя сметка, по делото се установяват следните факти и
обстоятелства:
Няма спор и се установява от представените писмени доказателства, че
възложените по договор от 4-ти март 2013 г. довършителни работи – обект З.,
вкл. вертикална планировка към сградата и предаване на обекта - Жилищна
сграда за сезонно ползване с КОО, ЗОХ, Спа център, фризьорски салон,
фитнес, магазин, автомивка, гаражи и басейн – секции А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З и
И, находящи се в УПИ *** кв. 245 по плана на гр. П. в етап „Напълно в
завършен вид“, е била извършена в съответствие с одобрените
инвестиционние проекти и предадена с констативен акт за установяване
годност на строежа от 12.06.2014 г., подписан от възложителя – „С.“ ЕАД,
проектанти, строители в т. ч. – „Д.“ ЕООД, комисия по строителен надзор. Не
се спори между страните също, че след извършено прихващане на насрещни
задължения по тристранно споразумение от 23-ти декември 2014 г. е останало
задължение на „С.“ ЕАД към „Д.“ ЕООД в размер на 75 027.04 лв. Съгласно
актове обр. 19 – посочени конкретно във фактура № *** от 3-ти юли 2014 г. и
количествено стойностни сметки към тях.
5
Съгласно чл. 23, ал. 2 от договора уговореното възнаграждение е
следвало да се заплаща поетапно, в 5 – дневен срок след подписване на акт
обр. 19 за извършени СМР и издадена фактура.
В чл. 29, ал. 1 от договора изпълнителят се е задължил да отстрани за
своя сметка скрити недостатъци, появили се в впоследствие дефекти в
гаранционните срокове по ЗУТ и наредбите за неговото прилагане, като за
работите, за които липсват нормативно определени срокове страните са
приели срок от 12 месеца. В чл. 30 от договора е предвидено, че ако след
уведомяване от възложителя изпълнителят не извърши ремонта, то
възложителят може да възложи работата на друго лице за сметка на
изпълнителя.
През месец март 2015 г. в обекта, в който са били извършени
възложените довършителни СМР и вертикална планировка се появили
недостатъци, по повод на което изпълнителят е бил уведомен с писмо изх. №
от 9-ти март 2015 г. В отговор с писмо изх. № 6 от 27 март 2015 г.
изпълнителят е възразил срещу появата на недостатъци в следствие
некачествено изпълнение на СМР и е посочил като причина недоброто
стопанисване на сградата. Изтъкнати се изменения в конструкциите на
сградата поради настояване от възложителя и приемането им без забележки с
акт обр. 14; неосигурено проветряване и отвеждане на технорогична влага,
липса на свързване с канализационни мрежи; непочистени сифони;
непроветряване на апартаментите и пр. Въпреки противоречията на 22-ри
април 2015 г. в присъствието на представители ан възложителя и изпълнителя
е съставен протокол, в който са отразени недостатъци и дефекти – влага,
мухъл, петна, пукнати, теч, надут ламинат и пукнатини на вратопрозорци в
конкретни помещения и апартаменти в секции А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З и И на
жилищната сграда, като в съставения не са отразили обема на отделните
недостатъци или количествено-стойностна сметка на необходимите работи за
отстраняването им. С писмо от 4-ти май 2015 г. изпълнителят – „Д.“ ЕООД е
приел че дължи поправка за своя сметка на част от недостатъците, но също
без да са посочени конкретен обем и количество на необходими -
кореспонденция между страните, сдържаща се на л.141- л. 150 от т. Д. №
342/2019 г., като освен това по делото са представени и приемо-предавателни
протоколи, съставени в периода 18-ти юни 2015 г. и 10-ти август 2015 г.
между строителя и инвеститора на отделни блокове - секции А, Б, В, Г, Д, Е.
6
От така проведената кореспонденция и въз основа на двустранно
подписаните протоколи за установяване на недостатъци и за отстраняването
им, обсъдени във взаимовръзка със свидетелските показания, се налага
изводът, че проявилите се недостатъци са били отстранени от изпълнителя по
предвидения в чл. 29 и чл. 30 от договора ред. Действително в протоколите за
отстраняване на недостатъци е посочено, че са извършени „бояджийски
работи“ и липсват съставени протоколи за секции Ж, З и И. От показанията
на свидетелите се установява, че в употребеното понятие „бояджийски
работи“ се включва не само боядисване, но така също стъргане на стени и
поставяне на корнизи, като е подменена където е необходимо дограма,
стъклопакети и ламинат - в тази насока са показанията на свидетеля Тодор Г.
допълващи се и подкрепящи се от показанията включително на свидетелите
доведени за разпит по искане на въззивника. Обстоятелствата свързани с
отстраняването на проявилите се в последствие недостатъци е допустимо да
бъдат доказани не само с писмени доказателства, но също така и със
свидетелски показания. Така включително свидетелят С. Г. който е
присъствал на приемането на сградите и е подписвал протоколите за
отстраняване на довършителни работи като представител на възложителя,
посочва, че протоколите са били съставени, когато вече възложителят не е
имал забележки, а липсата на протоколи за част секциите от същият свидетел
е обяснена с обстоятелството, че „по принцип“ не били довършени. Същият
посочва, че изпълнителят „Д.“ ЕООД е извършил допълнителни работи за
отстраняване на недостатъците, изразяващи се в стъргане на боя на стени и
тавани, шпакловка, мрежа за шпакловка, грундиране, боядисване, както и
когато се е налагало отстраняване на ламинат и поставяне на нов.
Същевременно този свидетел както и свидетелят Т. И. посочени от
въззивника не свидетелстват и в показанията им не се съдържат данни, въз
основа на които да се направи извод, че недостатъците са били отстранявани
от трети лица по възлагане от въззивника. Така свидетелят Т. И. посочва, че
след съставянето на протоколите е имало наети от „С.“ ЕАД групи, но заявява
също, че не е наясно, какво се е случвало, както и че не може да посочи дали
са били отстранени всички недостатъци. От показанията на свидетеля К. и Т.
Г. разпитани по искане на въззиваемия - ищец се установява в съответствие
със съставените двустранни протоколи, че именно работници на
въззиваемото дружество като изпълнител по договора са извършили
7
необходимите работи за отстраняване на недостатъците, които в голямата си
степен се дължали на непроветряване на помещенията, наводняване на
последните етажи, запушване на сифони и преливане на тераси, както и
технологично изсъхване на сградата. Като цяло се касаело за дребни
недостатъци, които изпълнителят се съгласим да отстрани своя сметка и в
интерес на добрите взаимоотношения между дружествата, като след
отстраняването на недостатъците възложителят не е имал повече претенции.
В приетото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице инж. Ст. Ж. И. стойността на работите за
отстраняване на констатираните недостатъци в прокола от 22.04.2015г. е
определена в размер на 5 105.22 лв. без ДДС. Стойността е определена като
приблизителна поради липсата на посочени в двустранните протоколи обем и
количества, като на вещото лице не е била представена от въззивника
документация за отстраняването им по стопански начин от него или трети
лица, в случай разходите следва да се намалят с още 14 %, колкото е
начислената от вещонто лице печалба.
От заключението на извършената съдебно-икономическа експертиза от
вещото лице П. Бангеева се установява, че в счетоводствата и на двете
дружества към 31-ти декември 2014г. е била осчетоводена фактура № ***/
03.07.2014г. съобразно частично плащане и споразумението за прихващане на
насрещни задължения. Въззивното дружество е упражнило и правото на
приспадане на данъчен кредит за включените в дневниците за покупко-
продажби за периода м. март 2013 – м. декември 2014г., суми. В
заключението по тази експертиза е определен и размера на лихвите за забава
за периода 9-ти юли 2016 – 24-ти юни 2019г. върху претендираната сума от
75 027.04 лв. - 22 528.96 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага
изводът, че предявените искове са основателни и фактите и обстоятелствата,
на които се основават са доказани по делото в съответствие с разпределена
доказателствена тежест между страните.
Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД възложителят дължи заплащане на
предадената и приета в съответствие с чл. 264, ал. 1 ЗЗД работа, като
възражението на въззивника като възложител относно наличието на
предпоставки по чл. 265, ал. 1 ЗЗД – за намаляване на дължимото
8
възнаграждение, поради недостатъци в извършената работа, е неоснователно.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД установява необоримата презумпция, че
при липса на възражения за неправилно изпълнение работата се счита за
приета, но пропускът да бъдат своевременно направени такива преклудира
единствено възможността на възложителя да реализира отговорността на
изпълнителя за недостатъци по реда на чл. 265 ЗЗД. Неправилно според
закона е некачественото изпълнение, което може да се изрази в отклонение от
поръчаното или в недостатъци, с които работата е извършена от изпълнителя.
Приемателният протокол не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила и възраженията на възложителя за неточно изпълнение
в количествено отношение не се обхващат от установената в чл. 264, ал. 3
ЗЗД преклузия и могат да бъдат противопоставени на изпълнителя като
защитно средство при предявен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. В този случай обаче
в доказателствена тежест на ответника – в случая въззивника „С.“ ЕАД, е
установяването както на факта на недостатъчното в количествено отношение
и обем и/или некачествено изпълнение на възложената работа, като причина
за проявилите се в последствие недостатъци, така и твърдението, че ги е
отстранил недостатъците за своя сметка, поради което за него съществува
правото за намаляване на възнаграждението в размер на неплатената част,
която се претендира от изпълнителя.
Относно наличието на недостатъци въззивникът се позовава на
съставения протокол от 22-ри април 2015 г., който удостоверява
съществуването на такива, но не и причините за проявлението им. Правото на
възложителя да иска отстраняването, регламентирано в чл. 29 на процесния
договор сключен на 4-ти март 2013 г. между страните, макар да не е посочено
изрично, предвид съставения констативен протокол от 12-ти юни 2014 г. за
предаване и приемане на строителството без възражения, възниква само при
правилно съхраняване, поддръжка и експлоатация на сградата, в който смисъл
са възраженията на изпълнителя. В тази връзка единственият документ, на
който се позовава въззивника е писмо от изпълнителя – въззиваемото
дружество „Д.“ ЕООД за недостатъци в част от помещенията, в който, както и
в протокола от 22-ри април 2015 г. също не се съдържа нито обем, нито
количествено стойностна сметка на разходите необходими за отстраняването
им. И докато въззиваемият както чрез съставените в периода юни – август
2015 г. двустранно подписани протоколи и допълващите ги показания на
9
свидетелите, вкл. анализа на показанията на посочените от въззивника
свидетели, установяват извършените допълнителни работи за отстраняването
им, въззивникът като възложител, упражняващ правата си по чл. 265, ал. 1, пр.
3 ЗЗД, не е представил доказателства нито относно възлагането на тези
дейности на трето лице, нито обема и количествено – стойностна сметка на
разходите, ако такива са направени. В тази връзка, както се посочи и по-горе,
показанията на св. Т. И. и Ст. Г. са неубедителни, непълни и като цяло също
подкрепят твърденията на въззиваемия за извършване на действия по
отстраняването им и подписване на протоколите, когато вече не е имало
забележки.
Предвид изложеното по-горе, предявения от „Д.“ ЕООД иск по чл. 266,
ал. 1 ЗЗД е доказан и основателен, като възражението на въззивника „С.“ ЕАД
като ответник по този иск, основано на правото му по чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
е недоказано и поради това – неоснователно.
С оглед основателността на главния иск е основателна и акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение за забава, считано от определения
съгласно чл. 25, ал. 2 от процесния договор падеж – в петдневен срок от
подписването на всеки отделен акт обр. 19 за извършени СМР и издадена
фактура. Претендираното възнаграждение е за дейности, удостоверени с
посочените във фактура № *** от 3-ти юли 2014 г. акт обр. 19 – представени с
количествено-стойностна сметка, която фактура със заключението на в. л. П.
Бангеева е установено, че осчетоводена при двете дружества, като
въззивникът е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит за
включените в дневниците за покупко-продажби за периода м. март 2013 – м.
декември 2014г., суми. Падежът на задължението съответно е 9-ти юли 2014
г., като предявеният иск обхваща периода от 9-ти юли 2016 г. до 24-ти юни
2019 г., за който период обезщетението за забава в размер на законната лихва
е в рамките на предявения акцесорен иск – 22 528.96 лв.
Предвид изводите на въззивната инстанция по основателността на
предявените искове, обжалваното решение, с което са уважени следва да се
потвърди изцяло, поради което от насрещните претенции за разноски е
основателна тази на въззиваемия – в размера на платеното в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 2 000 лв., удостоверено в представения договор
за правна помощ.
10
Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 310 от 6-ти октомври 2020 г., постановено
по гр. д. № 324/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА „С." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Б., ул. "А." № *, И. „Б." - офисен етаж, представлявано от изпълнителния
директор О.Т.Т., чрез адв. З.Н. Н. от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Н.,
област Бургас, КК *, автогара „Сл. г“, офис сграда „К.“, *, офис * да заплати
на "Д." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. К., област Б.
ул. "В.Л." № *, представлявано от управителя Е.Д. Г. със съдебен адрес: гр. Б.,
ул. "К. Ф." № *-, чрез адвокат Я.. П. от АК-Б. и адв. Д. Р. от АК-, сумата
2 000 лв. (две хиляди лева), представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11