Р
Е Ш Е
Н
И
Е
№
град Свиленград, 25.09.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Татяна
Терзиева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 363 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление (НП) № 315/2018 от 26.06.2018
година на Заместник-Началника на Митница - Бургас, с което на А.Т.А. с
ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес:***, чрез адвокат Д.З., за
нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1 336 лв.,
на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата
цигари „Парламент аква блуе” – 50 кутии и „Карелия слимс” – 20 кутии и
за обезпечаване на административното наказание „Глоба” е
задържана сумата
от 700 лв.
Жалбоподателят
А.Т.А. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй
като бил издаден в нарушение на процесуалния и материални
закони.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. За него се явява адвокат Д.З., която пледира за отмяна на обжалвания акт,
тъй като не било извършено нарушение по чл. 233, ал. 3 от ЗМ, защото
пренасяните цигари били декларирани. Алтернативно се иска от Съда да намали
размера на наложената санкция, редуцирайки я съобразно цените на цигарите в
Регистъра на цените на тютюневите изделия.
В
съдебната фаза е
направено искане за назначаване на Съдебно-оценъчна
експертиза относно стойността на процесните цигари, което е оставено без
уважение.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Заместник-началникът на Митница – Бургас, редовно призовани на посочения съдебен адрес, изпращат
представител – Старши юрисконсулт Жени Савова, която сочи че
НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Моли същото да бъде потвърдено изцяло.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от фактическа страна:
На
23.01.2018
година, около 21.00 часа
на Митнически пункт (МП) „Ж.п. гара Свиленград”, област Хасково, на път от Република
Турция за Република България пристига локомотив (машина) №
WLA46870, превозващ дежурна смята на служители на БДЖ, работещи на Капъ куле, Турция.
Подадено е Искане
с № 319/23.01.2018 година от служител на Гранична полиция, а именно от
свидетеля И.К.К., за съвместна проверка, която е извършена от служители на
Митница – Бургас, ГПУ – Свиленград и Зонално жандармерийско управление (ЗЖУ) -
Кърджали.
Преди започване на митническата
проверка на локомотива и служителите от БДЖ, пътуващи в него, всички пътуващи,
включително жалбоподателят, са устно поканени
от митническия
служител – свидетеля Г.Д.Т. в присъствието на свидетеля И.К.К. ***), да
декларират носените от тях стоки,
валутни ценности и лични вещи. Жалбоподателят заявява, че
пренася цигари с бандерол, а останалите не декларират
нищо.
На основание чл. 16,
ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършена съвместна проверка на локомотива и багажа на пътуващите
в него лица, при която в личния багаж (черен сак) на жалбоподателя, под дрехите
му, са открити процесните цигари.
На основание чл. 16,
ал. 1, т. 5 от ЗМ от
жалбоподателя А. е поискано Писмено обяснение, в което сочи, че е
закупил цигарите от Турция са себе си и не знаел какво е разрешеното количество
за безмитен внос на стоки.
Описаните
по–горе цигари са иззети с Разписка № 0028198 от
същата дата.
За обезпечаване на евентуалното вземане
е задържана сумата от 700 лв.
На
основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя е
съставен и връчен лично
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 260/21.02.2018
година, в който жалбоподателят сочи, че няма възражения по
отношение констатациите.
В потвърждение на изложеното по-горе е и Докладна записка
УРИ 6813р-1778 от 01.02.2018 година.
С
Приемателно–предавателен
протокол от месец февруари 2018 година,
цигарите са предадени на отговорно пазене в склад
на Митница – Бургас.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва
Възражение.
Определена
е митническата стойност на стоките – предмет на нарушението в общ размер на 668
лв. съгласно чл. 29, ал. 4, т. 1 от Закона за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС).
Сезиран надлежно с така съставения АУАН,
след получаване на образуваната с него преписка, Заместник-Началникът на
Митница - Бургас издава процесното НП № 315/2018
на 26.06.2018 година. В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 05.07.2018 година по
пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано
и подписано, се намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП),
с отбелязване и на имената на получателя й, а именно че е получено от съпругата
на адресата – Д.Ц..
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за
установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 233,
ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ,
тъй като е пренесъл стоки, за които
се дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на
митническите органи. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това
нарушение на основание чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ
на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 336
лв. (200 % от продажната цена на
недекларираната стока) и на основание чл. 233,
ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата
недекларираните стоки.
Описаната
в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по
делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването му № 315/27.02.2018
година на Митница - Бургас, както и от показанията на изслушаните
в съдебното заседание,
проведено
на 17.09.2018
година свидетели Г.Д.Т., И.К.К. и Добромир Атанасов Р..
Видно
от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ
– 556/32-127893 от 11.05.2017
година на Директора на Агенция „Митници”, Заместник-Началниците
на Митници имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП
за нарушения по ЗМ. Приложена е и Заповед № 4133 от 03.06.2016 година за
преназначаването на Красимир Николов Фучеджиев на длъжността Заместник-Началник
на Митница – Бургас.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст видно от датата на депозиране на Жалбата
в Регистратурата на АНО,
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – лично нарушителя,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред месно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен и девулативен ефект.
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на
който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна,
като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Спазена
е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП.
Настоящата
съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на
чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП -
тези на чл. 57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал.
2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на
митническия режим се съставя Акт от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 21.02.2018
година актосъставителят Г.Д.Т. е заемал длъжността „Митнически инспектор” в Агенция „Митници”,
т.е. бил е митнически орган. Лицето,
подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността Заместник-Началник
на Митница – Бургас, чиято материална
компетентност да издава НП за нарушения по ЗМ се доказва от приетата по делото №
ЗАМ – 556/32-127893 от 11.05.2017 година на Директора на Агенция „Митници”, т.е. той се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по
надлежния ред с административен акт - Заповед.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3
на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и
да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Стойността на стоката, предмет на
процесното митническо нарушение, тъй като представлява тютюнево изделие -
цигари, по правилото на чл. 233, ал. 3 от ЗМ се формира и е равна на тяхната продажна
цена. Същата е определена от митническите органи в размер на сумата 668 лв. -
общо за цялото количество, според представеното Становище, в което е
материализирано това заключение. Оценяването на предмета на нарушението е
извършено от комисия от митнически служители, в състав петима членове,
специално назначена със Заповед № ЗМ-1000-174/06.03.2017 година на Началника на
Митница - Бургас, издадена във връзка със Заповед № 190/21.02.2017 година на
Директора на Агенция „Митници”. От съдържанието на цитираното Становище, се
установява, че продажната цена е определена от Митницата, на основание чл. 29,
ал. 4, т. 1 от ЗАДС, тъй като за процесните тютюневи изделия имат регистрирани
продажни цени. Съдът констатира, че посочените официални цени за конкретните процесни
търговски марки цигари, регистрирани в Публичния регистър на цените на
тютюневите изделия, воден в Министерството на финансите (МФ), съгласно чл. 6 от Наредба за
условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, са
налични и установени - цигари „Карелия слимс” – 4.90 лв./кутия от 20 къса и
цигари „Парламент акуа блуе” – 6.50 лв./кутия от 20 къса. Съобразно така
посочената единична продажна цена за всяка от процесните марки и съобразно
количеството кутии в резултат на математическо пресмятане митническите органи
са получили и определили сборно сумата в размер на 668 лв., формираща общата
продажна цена на същите. В този смисъл, цената твърдяна от органа е определена
въз основа на официални документи и данни, ноторно известни и публично
достъпни. Последната се оспорва от жалбоподателя, но
при липса на обратни или други доказателства, събрани в хода на настоящото производство,
установяващи друга различна продажна цена в т.ч. и доказване на такава на
придобиване (покупно-продажна цена), Съдът извърши единствено служебно справка
в Публичния регистър относно цените на процесните тютюневи изделия, достъпен на
интернет-страницата на МФ. Поради това, не се намериха основания да не бъде
приета така посочената от АНО, за правилно и законосъобразно определена
съгласно §
1, т. 34 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, както и на
правните норми от приложимия специален нормативен акт - ЗАДС - чл. 29, ал. 4,
т. 1, с оглед вида на стоките - акцизни, при обявени, т.е. официални
регистрирани продажни цени в Публичния регистър на МФ за цените на тютюневите
изделия. Посочените цени на процесните цигари не могат да бъдат редуцирани, тъй
като те са актуалните такива към датата на деянието.
Съгласно
чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ, който пренесе
през държавната граница стоки, за които се дължи акциз без знанието и
разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява
престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая
държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата
проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на
митническите пунктове, чийто служители не са на самата държавна граница (,
което е практически невъзможно), а вътре в
територията на Република България.
От показания на свидетелите – Г.Д.Т., И.К.К.
и Д.А.Р.(служители на различни институции, осъществили съвместно митнически
контрол и последвалата митническа проверка), по несъмнен начин се доказва, от
обективна страна, че на 23.01.2018
година при влизането си в Република България, през МП „Ж.п. гара
Свиленград”, идвайки от Република Турция жалбоподателят е носил, т.е.
фактически е пренесъл през държавната граница стоки с търговски характер, за
които се дължи акциз, а именно процесните цигари от две търговски марки.
Същите, установи се, той не е обявил и декларирал в момента на преминаване през
митническия контрол, нито устно, нито писмено. Съдът не възприема, че е налице
надлежно деклариране с факта на обявяване от страна на А., че носи цигари с
бандерол, тъй като на деклариране подлежат само акцизни стоки без бандерол (има
се предвид валиден такъв) и то над определено количество. В подкрепа на
изложеното е и факта, че А. явно е дългогодишен служител на БДЖ, работещ на
смени, поради което често пресича държавната граница, поради което му е било
известно задължението за деклариране и коректния начин, по който следва да бъде
сторено. Процесните цигари са били скрити в личния му багаж – в черен сак под дрехите
в него - място изяснено конкретно в свидетелските показания, като реалното им
наличие там и разкриването им е последващо, в резултат на действията на
контролния орган и извършената от него митническа - физическа проверка. А
последното фактическо обстоятелство е категорична индиция за липса на
изискуемото знание от страна на митническия орган за внасянето на тези стоки на
митническата територия на страната. Отрицателният факт за отсъствието на
деклариране от негова страна на носените тютюневи изделия, който също е
несъмнено и пряко доказан от гласните доказателства (показанията на свидетелите
Г.Д.Т., И.К.К. и Добромир Атанасов Р.), субсумира и липсата на дадено надлежно
разрешение от този компетентен орган, последица именно поради отсъствието на
знание у него за тези стоки, въвеждани на митническата територия на Република
България. Разпитаните по делото свидетели - Г.Д.Т., И.К.К. и Д.А.Р.са формирали
непосредствени възприятия относно разкриването на цигарите и намирането им
укрити, по начин - гореуказан, тяхното количество, уточняват точното им
местоположение и начина на укриването им. Иначе казано, въз основа на тези
гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко
доказан е фактът на реалното наличие на процесните тютюневи изделия в държане и
фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с
което е реализирано и тяхното пренасяне през нея, но без знанието и разрешението
на митническите органи. Именно тези два негативни признака (без знание и без
разрешение) в кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен
елемент от състава митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в
разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е
фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на Митниците за
движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ. излизащи/износ от
митническата територия на Република България. Поради това, Съдебният състав
приема, че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по своите обективни
признаци, покрива изцяло фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ
(т.нар. митническа контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от
фактическа страна изразило се в пренасяне през държавната граница, при влизане
в страната, на стоки за които се дължи акциз, по вид конкретно - цигари, без
знанието и разрешението на митническите органи. За съставомерността на
последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на
митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на
страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана,
като проверка след реалното влизане в страната. А с оглед изпълнителното
деянието и неговото реализиране, в случай на внос/влизане в страната, правно
значим е обективният факт на фактическото пресичане на държавната граница и на
митническата територия, с навлизането на която и наличието на стоките там/на
нея, деянието се счита за довършено. Направените правни изводи се налагат
предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на митнически
контрол, като действащо е задължението за деклариране на стоки, както
въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от
материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са
с директно действие след присъединяването на България към ЕО. Според
разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да
бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния
режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране.
Субект на това задължение, несъмнено и няма спор, е и жалбоподателят,
възникнало за него още в момента на влизането му в страната и започването на
формалностите по митнически контрол, но същото той не е изпълнил коректно,
както безспорно се установи от свидетелските показания. Тук е мястото да се посочи,
че настоящият Съдебен състав не е съгласен със становището на адвокат З.
относно факта на декларирането на процесните стоки от страна на А., тъй като
както вече бе посочено това „деклариране” не е било извършено коректно и
съобразно спецификата на случая – с посочване на марката на цигарите,
количеството им, с какъв точно бандерол са облепени. Не противоречи на
нормалната човешка логика изложеното от свидетеля Т., а именно че е помислил,
че А. декларира български цигари, които носи за пушене, предвид факта, че е
служител на БДЖ, работещ на смени и продължително време пребивава на чужда
територия, тъй като там е работното му място и е възможно да е носил цигари,
облепени с български бандерол с оглед задоволяване на личните си потребности
като пушач.
От друга страна самият факт на укриването на стоките в
личния багаж и то под дрехите е категорична индиция за незнанието от страна
митническите органи, т.к. тази информация е укрита от тях. Ето защо, след като
пътникът – жалбоподателят А., влизайки в страна не е изпълнил задължението си,
във връзка с преминаването през митнически контрол и не е декларирал коректно носените
от него акцизни стоки - тютюневи изделия, каквито реално са открити едва при
последваща физическа митническа проверка, безспорно с това си бездействие той е
консумирал от обективна страна квалифицирания състав на административно
нарушение по чл. 233, ал. 3 от ЗМ, с изпълнително деяние – „пренася”,
дефинирано в основаната хипотеза на ал. 1 на същата норма, чийто предмет са
стоки, за които се дължи акциз - цигари. Следва да се отбележи, с оглед
конкретното количество тютюневи изделия - общо 70 броя кутии цигари, внасяни в страната от трета Държава
(извън ЕС) надлежното за тях деклариране е писменото, по аргумент за обратното
от чл. 225 от Регламент
(ЕО) № 2454/93 на съвета от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби
за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Общността, с директно действие за вътрешното ни
законодателство, след присъединяването на Република България към Европейския
съюз (ЕС), вр.чл. 66, ал.1 от ЗМ. Но такова, не се доказа да е било направено
от жалбоподателя, нещо повече, той дори не е обявил устно коректно тези факти -
за носени акцизни стоки без валиден бандерол, още по-малко от конкретния вид. Задължението за коректно
обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято
фактическа власт се намират вещите, подлежащи на деклариране. Именно с оглед
определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на
формалностите по коректно уведомяване на митническите органи относно
преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било значение,
разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е било
приканено от митническите служители да декларира намиращите се във фактическата
му власт и пренасяни стоки. В случая
доказан е и квалифициращият признак на нарушението, с оглед вида и естеството
на пренесените стоки - цигари, които по родов признак, имат особеното качество
на тютюнево изделие, по смисъла на легалната дефиниция на Закона за тютюна,
тютюневите и свързаните с тях изделия (ЗТТИ) - § 1, т. 4, б. „а” от ДР, а като
такива представляват и акцизна стока, т.е. за която се дължи акциз, на
основание чл. 4, т. 1,
вр. чл. 2, т. 2
и чл. 11, ал.1, т. 1 ЗАДС. Съобразно видът им и тяхното бройно количество - 70 броя кутии цигари, установено по делото като
предмет на процесното нарушение, същите надвишават многократно допустимите
нормативно установените прагове за безмитен внос, предвидени в чл. 51а, ал. 4, т. 1,
предложение второ от ППЗДДС, вр.чл. 58, ал. 7 от ЗДДС
(40 броя цигари), като едно от възможните условия за освобождаване от плащане
на акциз, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. След като е така, извършеното от жалбоподателя
деяние, изразяващо се в пренасяне на цигари, покрива по обективните си признаци
- изцяло квалифицирания фактически състав на митническо нарушение по ал. 3 на чл. 233 от
ЗМ. Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото
доказателства е и правният извод за неговото авторство - в лицето на
жалбоподателя. Последният е лицето, подписало Разписката за задържането на
същите и предвид факта, че цигарите са открити в личния му багаж, липсва
каквото и да е основание да се изключи държането им от негова страна към
момента на пресичането на границата и влизането му в Република България.
Изпълнителното деяние на пренасянето, като една от съставомерните формите на нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото въвеждане на стоките - в случая цигари, на митническата територия на страната от влизащото в нея лице което ги държи, а по този начин и ги пренася, като последното не изисква непременно непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт. Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак - укриването на коректна информация за тези стоки от митническите органи, субсумиращо липсата на знание и дадено разрешение от последните за тяхното внасяне - въвеждане в страната, както вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Налице е и субективния елемент от
състава на нарушението – извършено е виновно,
при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на
укриването на тютюневите изделия. Т.е. жалбоподателят
е разбирал свойството и
значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. От тук
разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните
последици - укриването на информация на митническите органи, при наличие и на
представа за обвързващото задължение за коректно деклариране на носените стоки,
въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на
деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия контрол.
Интелектуалният и волевия елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните му
действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия
митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е
било известно, от една страна, тъй като е ноторно известно, и от друга - предвид
факта, че е служител в БДЖ със задължения, свързани с международни превози. Поради
изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен
извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
В обобщение на изложеното до тук,
решаващият Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по
делото, квалификацията на процесното нарушение,
във формата на изпълнителното деяние - пренася. До същия правен извод е
достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен. В
допълнение към вече изложени съображения, необходимо е да се разясни, че
проведеното разграничение в изпълнителните форми на контрабанда – превозна и
пренася, въздигнати в самостоятелен фактически състав съгласно
административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 3 от
ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно
превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било невъзможно или
пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен превоз на товари,
респ.Договор за превоз. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване
с превозно средство, респ. намиране на цигарите в него,
не обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на
митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително
деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните стоки. Ето
защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си характеристики, покрива
признаците на изпълнително деяние - пренесъл/пренася, следователно и приетата
от АНО правна квалификация е правилната, както досежно изпълнителната форма на
нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ.
Извършеното
конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се
квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по
чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – цигари.
За пълнота следва отново
да се отбележи, че горните изводи на Съда не се променят предвид
обстоятелството, че жалбоподателят преди започване на митническата проверка е
декларирал, че пренася цигари с бандерол и че част от откритите недекларирани
цигари са с надпис „duty free”, поради следните съображения:
1. При запитване от страна на митническия служител – свидетеля Г.Т.,
касаещо деклариране на пренасяни през държавната граница стоки, жалбоподателят
заявява, че има цигари с
бандерол, като по този начин въвежда в заблуждение проверяващия орган относно
действителната ситуация, респ. относно необходимостта от декларирането им (както
вече бе посочено по-горе в настоящото изложение). Съдът не е съгласен със
становището на адвокат Д.З., че А. и с конклудентни действия е декларирал
цигарите, показвайки мястото им в сака си и количеството им, тъй като това
действие е извършено след започване на митническата проверка и всъщност
представлява част от нея, а процесните стоки е следвало да бъдат надлежно
декларирани преди започване на физическата проверка.
2. Инкриминираното деяние
е съставомерно независимо от факта, че на част от цигарите има надпис „duty free”, тъй като съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗАДС на облагане с акциз подлежат тютюневите
изделия, като платеният акциз се удостоверява с поставянето на съответен
бандерол. В
Закона за безмитната търговия, в разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 е посочено че бандеролът „duty free” е държавна ценна книга, като в неговата цена не се
включва акциз. Както вече бе посочено съобразно видът
им и тяхното бройно количество - 20 броя кутии цигари марка
„Карелия слимс”,
установено по делото като част от предмета
на процесното нарушение, посочените цигари с цитирания надпис надвишават
многократно допустимите нормативно установените прагове за безмитен внос,
предвидени в чл. 51а, ал. 4, т. 1, предложение второ от ППЗДДС, вр.чл. 58, ал. 7 от ЗДДС (40 броя цигари), като едно от възможните
условия за освобождаване от плащане на акциз, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4
от ЗАДС. Т.е. не може да се приеме, че те са за лични нужди,
поради което когато се установи, че стоките са с търговско
предназначение, физическите лица са задължени за заплащане на пълния размер на
акциза за внасяните или въведените стоки. Затова в хипотезата, че стоките не са за лични нужди, и с оглед чл. 19, вр.чл. 2 от ЗАДС, при внос на такива
цигари на територията на страната, те подлежат на деклариране,
респ. на облагане с акциз, освен ако не са поставени под режим на
отложено плащане на такъв, за което по делото няма данни да е бил приложим. Казано по друг начин поради изложеното
за тях се дължи деклариране, респ. акциз
и държането им без съответния бандерол, удостоверяващ това, а само с надпис „duty free”, съставлява нарушение по
смисъла на ЗМ и надписът „duty free” на кутиите с цигари „Карелия
слимс”
не отменя съставомерността на деяниято,
а последното попада в
обхвата на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ.
Процесното
административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива
характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи
обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Отделно
от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, чийто
предмет - цигари, те и акцизна стока, в количеството си – 70
броя кутии фактически многократно надвишава минималното допустимото за
необлагаем внос - освободен от митни сборове - акциз и ДДС,
както
начинът на пренасянето им,
следва да се отчита за завишаващ обществената опасност на конкретното
нарушение. В тази насока, като релевантен аргумент отчита се и се цени
характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна,
с оглед действащия режим на митническия контрол - в сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните,
фискални интереси на Държавата и ЕС. В този
смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН,
за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен
случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе
казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен
акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не
са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като
неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
Съгласно
чл. 233, ал. 3 от ЗМ
за митническа контрабанда на тютюневи изделия на
виновните лица се налага „Глоба” в размер от 200 % до
250 % от продажната цена на недекларираните стоки;
а съгласно съответно чл. 233, ал. 6
от същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се
отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Административното
наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер, което налага извода за невъзможност за намалянето му. Така наложеното
с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно с оглед постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
НП
е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане в полза на
Държавата на стоките - предмет на нарушението. Подобно разпореждане е напълно
законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл.
233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във
всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и
АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и
предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с
приложението й.
В този ред на мисли правилно
и законосъобразно е обжалваното НП и в
частта, касаеща обезпечаването на наложеното административно наказание, извършено на основание чл. 229, ал. 1 от ЗМ. Правомощието
на актосъставителя – митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от
ДР на ЗМ, за предприемане на действия, свързани с обезпечаването на евентуални вземания по съставения АУАН, е
уредено в специалната норма, цитирана в
предходното изречение, находяща се в Част VІІІ „Административнонаказателни разпоредби”, Глава ХХХ от ЗМ. Съгласно посочения законов текст митническият орган има
правомощието да изземва и задържа суми за
обезпечаването на евентуални вземания по съставения АУАН, без да
спазва формалната процедура по НПК – чл.
72, приложим субсидарно. В
случая митническият орган оправдано и законосъобразно е иззел и задържал сумата
от 700 лв., тъй като размерът на предвидената „Глоба” е от 200 % до 250 % от
продажната цена на недекларираните цигари. Т.е. НП и в тази част следва да бъде
потвърдено.
Съдът изгради вътрешното си
убеждения въз основа на показания на свидетелите,
разпитани по делото. Дава им вяра, тъй като свидетелските
показания на разпитаните по делото служители на различни институции – свидетелите
Г.Д.Т., И.К.К. и Добромир Атанасов Р., са напълно безпротиворечиви, с еднопосочна насоченост и
взаимно допълващи се, изцяло кореспондират и се подкрепят от съдържанието на
писмените доказателствени източници, находящи се в АНП и приобщени по надлежния
процесуален ред в хода на съдебното дирене (чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН).
Също така са логични, последователни и изчерпателни с ясна конкретика за
фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват. Не се установява свидетелите
– митнически служител и служител на ГПУ – Свиленград, да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Поради това Съдът възприема всички свидетелските
показания изцяло за обективно верни и ги кредитира с доверие, считайки ги и
добросъвестно дадени и непредубедени. Основания за критика на показанията на
свидетеля Г.Д.Т.
не се намериха, а единствено поради
служебното му качество - митнически инспектор, т.е. служител на Митницата, в
този смисъл и неговата служебна зависимост и отношения на пряка подчиненост
спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна,
от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от
конкретната митническа проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в
показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и
помежду показанията на всички свидетели, от друга страна показанията на
свидетеля Т. не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
всички свидетелски показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства
от АНП. Ето защо, според Съда показанията на всички свидетели не са и не се
считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото.
Както вече е посочено, с
правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса (изключая Становището на АНО относно
цената на процесните цигари). Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По
отношение на оспореното от страна на жалбоподателя Становище относно цената на
процесните цигари следва да се посочи, че Съдът го кредитира, тъй като в
кориците на делото липсват доказателства, които да го опровергаят – напротив с
оглед на изложеното по-горе в настоящото изложение се установи неговата
истинност.
Съдът
е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното
обвинение и делото, на които жалбоподателят не се е противопоставил и не е
посочил доказателства за тяхното оборване.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
като законосъобразно и правилно НП № 315/2018
от 26.06.2018
година на Заместник-Началника на Митница - Бургас, с което на А.Т.А. с
ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1 336 лв.,
на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата цигари „Парламент аква блуе” – 50 кутии и „Карелия слимс” – 20 кутии и
за обезпечаване на административното наказание „Глоба” е
задържана сумата
от 700 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена Стамболиева)