Р Е Ш
Е Н И Е
№ 67
гр.Русе, 24.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
районен съд, XIII - ти граждански
състав,
в открито
заседание на седми януари през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов
при секретаря Ю.О., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1789 по описа за
Предявеният иск е с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата
М.В.Ц. *** твърди, че с ответника Б.Х.Ц. *** граждански брак на …. г., от който имат родени две деца,
понастоящем пълнолетни. Твърди, че в началото на семейния им живот заживяли в дома на нейните
родители в гр.Мартен, а впоследствие се преместили да живеят при родителите на
ответника в гр.Русе. В началото отношенията им били нормални, но с течение на
времето отношението на ответника към съпругата и децата му се променило – той
се държал с тях пренебрежително, не бил ангажиран с проблемите на семейството,
периодично оставал без работа като прехраната на същото била осигурявана изцяло
от ищцата. Поддържа, че през
С
влязло в сила на 16.11.2010 г. решение № 82/ 21.10.2010 г.,
постановено по гр.д. № 352 /
Предвид
уважения иск по чл.62,ал.1 от СК, последната е заявила отказ от исковете за
родителските права, режима на лични отношения и издръжката на малолетното дете,
първоначално предявени по реда на чл.322, ал.2 от ГПК в задължително обективно
съединение с иска за развод по чл.49, ал.1 от СК. С оглед извършения отказ от
исковете, производството в тази част е прекратено като продължава само по иска
за развод и фамилното име след прекратяването на брака.
По изложените
съображения ищцата моли брака и с ответника да бъде прекратен поради дълбоко и
непоправимо разстройство по вина на ответника, евентуално по вина и на двамата
съпрузи като иска да бъде постановено след прекратяването му тя да продължи да
носи брачното си фамилно име – Ц..
Ответникът Б.Х.Ц. е
депозирал писмен отговор, в който признава изложените в исковата молба
фактически твърдения като заявява, че също желае прекратяване на брака с ищцата
по вина и на двамата.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните
по делото са съпрузи, сключили граждански брак на 15.04.1990 г. с акт № 330 от
същата дата на ОНС Русе. От брака си имат родени две деца, които понастоящем са
пълнолетни. От показанията на разпитания по делото свидетел – М.Х. / син на
страните/ се установява, че родителите му живеят разделени от около 7 – 8
години, когато ответника заминал да работи в чужбина. Оттогава същият не се е
връщал в България, не се е обаждал, включително по семейни празници, нито на
сина си, нито на съпругата си. Не е изпращал и пари за издръжката на децата си.
Същевременно, видно от признанията в исковата молба, имащи доказателствена сила
съгласно чл.175 от ГПК, а и от мотивите към влязлото в сила решение № 82/
21.10.2010 г. по гр.д. № 352 /
Така
изяснената фактическа обстановка мотивира съда да приеме, че бракът между страните безспорно е дълбоко и непоправимо
разстроен и то по вина и на двамата съпрузи. От една страна продължилата над седем
години фактическа раздяла, настъпила по вина на ответника, който изоставил
семейството си и заминал да живее в чужбина, е както проява на вече
разстроените отношения между съпрузите, така и самостоятелно основание за
дълбокото и необратимо разстройство на техния брак, доколкото се установява, че
е довело до разкъсване
на семейната общност и до липса на взаимност, уважение и доверие, които би
следвало да отразяват вътрешното съдържание на брака / така и т.3 от Постановление № 10 от
3.XI.1971 г., Пленум на ВС/. От друга страна брачната изневяра на ищцата, и
то не като единично и изолирано събитие от семейния живот, а под формата на трайна
интимна връзка, от която има родено и дете, обективно е в състояние да разстрои
необратимо брака между страните.
С оглед
изложеното предявения иск за развод следва да бъде уважен при вина за разстройството
на брака на и двамата съпрузи.
Ищцата не
претендира ползването на семейното жилище като твърди, че то е собственост на
родителите на ответника. Същевременно от брака на страните няма деца, които да
са непълнолетни, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос /арг.
от чл.56, ал.1 от СК/.
След
прекратяване на брака, предвид направеното искане и по арг. от чл.53 СК, ищцата
следва да продължи да носи брачното си фамилно име – Ц..
С оглед обстоятелството, че вина
за прекратяване на брака имат и двамата съпрузи, направените от тях разноски,
на основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК остават за сметка на съпрузите така,
както са били направени.
Окончателната държавна такса за
развода в размер на 25 лева / чл.6, т.2 от ТДТССГПК/ следва да бъде възложена в
тежест на ответника, предвид факта, че първоначалната такса от 25 лева е
заплатена от ищцата и тя остава за нейна сметка.
Мотивиран
така, Русенският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак
между М.В.Ц., с ЕГН ********** и Б.Х.Ц., с ЕГН **********, сключен на …….. г. в гр.Русе с акт № ……..от същата дата на ОНС Русе, поради
дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило
по вина и на двамата съпрузи.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да продължи да носи брачното си
фамилно име -Ц..
ОСЪЖДА Б.Х.Ц., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Русенския
районен съд
допълнителна държавна такса за развода в размер на 25 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
Районен съдия: