Решение по дело №1789/2010 на Районен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 67

гр.Русе, 24.01.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският районен съд, XIII - ти граждански състав, в открито заседание на седми януари през две хиляди и единадесета година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов

при секретаря Ю.О., като разгледа  докладваното от съдията гр.д. № 1789 по описа за  2010 г., за да се произнесе, съобрази:

        Предявеният иск е с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

        Ищцата М.В.Ц. *** твърди, че с ответника Б.Х.Ц. *** граждански брак на …. г., от който имат родени две деца, понастоящем пълнолетни. Твърди, че в началото на семейния им живот заживяли в дома на нейните родители в гр.Мартен, а впоследствие се преместили да живеят при родителите на ответника в гр.Русе. В началото отношенията им били нормални, но с течение на времето отношението на ответника към съпругата и децата му се променило – той се държал с тях пренебрежително, не бил ангажиран с проблемите на семейството, периодично оставал без работа като прехраната на същото била осигурявана изцяло от ищцата. Поддържа, че през 2003 г. ответникът изоставил нея и децата и заминал да живее и работи в чужбина. Оттогава  - от месец септември 2003 г. ищцата не го е виждала, нито е разговаряла с него. Същата признава, че в периода на фактическата раздяла с ответника установила интимна връзка с друг мъж, от която има родено дете – Н. Б. Х., с ЕГН **********.

        С влязло в сила на 16.11.2010 г. решение № 82/ 21.10.2010 г., постановено по гр.д. № 352 / 2010 г. по описа на РОС е признато по отношение на всички, че ответника не е баща на роденото от ищцата на 31.07.2004 г. дете Н..

        Предвид уважения иск по чл.62,ал.1 от СК, последната е заявила отказ от исковете за родителските права, режима на лични отношения и издръжката на малолетното дете, първоначално предявени по реда на чл.322, ал.2 от ГПК в задължително обективно съединение с иска за развод по чл.49, ал.1 от СК. С оглед извършения отказ от исковете, производството в тази част е прекратено като продължава само по иска за развод и фамилното име след прекратяването на брака.

По изложените съображения ищцата моли брака и с ответника да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника, евентуално по вина и на двамата съпрузи като иска да бъде постановено след прекратяването му тя да продължи да носи брачното си фамилно име – Ц..  

        Ответникът Б.Х.Ц. е депозирал писмен отговор, в който признава изложените в исковата молба фактически твърдения като заявява, че също желае прекратяване на брака с ищцата по вина и на двамата.

        Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

        Страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак на 15.04.1990 г. с акт № 330 от същата дата на ОНС Русе. От брака си имат родени две деца, които понастоящем са пълнолетни. От показанията на разпитания по делото свидетел – М.Х. / син на страните/ се установява, че родителите му живеят разделени от около 7 – 8 години, когато ответника заминал да работи в чужбина. Оттогава същият не се е връщал в България, не се е обаждал, включително по семейни празници, нито на сина си, нито на съпругата си. Не е изпращал и пари за издръжката на децата си. Същевременно, видно от признанията в исковата молба, имащи доказателствена сила съгласно чл.175 от ГПК, а и от мотивите към влязлото в сила решение № 82/ 21.10.2010 г. по гр.д. № 352 / 2010 г. по описа на РОС става ясно, че в периода на фактическата раздяла с ответника, ищцата установила трайна извънбрачна връзка с друг мъж – Валентин Драганов, от която има родено дете.

        Така изяснената фактическа обстановка мотивира съда да приеме, че бракът между страните безспорно е дълбоко и непоправимо разстроен и то по вина и на двамата съпрузи. От една страна продължилата над седем години фактическа раздяла, настъпила по вина на ответника, който изоставил семейството си и заминал да живее в чужбина, е както проява на вече разстроените отношения между съпрузите, така и самостоятелно основание за дълбокото и необратимо разстройство на техния брак, доколкото се установява, че е довело до разкъсване на семейната общност и до липса на взаимност, уважение и доверие, които би следвало да отразяват вътрешното съдържание на брака / така и т.3 от Постановление № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС/. От друга страна брачната изневяра на ищцата, и то не като единично и изолирано събитие от семейния живот, а под формата на трайна интимна връзка, от която има родено и дете, обективно е в състояние да разстрои необратимо брака между страните.

С оглед изложеното предявения иск за развод следва да бъде уважен при вина за разстройството на брака на и двамата съпрузи.

        Ищцата не претендира ползването на семейното жилище като твърди, че то е собственост на родителите на ответника. Същевременно от брака на страните няма деца, които да са непълнолетни, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос /арг. от чл.56, ал.1 от СК/.

        След прекратяване на брака, предвид направеното искане и по арг. от чл.53 СК, ищцата следва да продължи да носи брачното си фамилно име – Ц..

С оглед обстоятелството, че вина за прекратяване на брака имат и двамата съпрузи, направените от тях разноски, на основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК остават за сметка на съпрузите така, както са били направени.

Окончателната държавна такса за развода в размер на 25 лева / чл.6, т.2 от ТДТССГПК/ следва да бъде възложена в тежест на ответника, предвид факта, че първоначалната такса от 25 лева е заплатена от ищцата и тя остава за нейна сметка.

 

 

 

 

        Мотивиран така, Русенският районен съд

Р    Е    Ш    И    :

 

        ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между М.В.Ц., с ЕГН ********** и Б.Х.Ц., с ЕГН **********, сключен на …….. г. в гр.Русе с акт № ……..от същата дата на ОНС Русе, поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по вина и на двамата съпрузи.

        ПОСТАНОВЯВА след развода жената да продължи да носи брачното си фамилно име -Ц..

        ОСЪЖДА Б.Х.Ц., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Русенския районен съд допълнителна държавна такса за развода в размер на 25 лева.

        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                                       

Районен съдия: