РЕШЕНИЕ
№ 404
гр. Перник, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500512 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр. София
против Решение № 260520 от 07.05.2021 г., постановено по гр.д. № 478 по описа на
Районен съд Перник за 2020 г., с което предявените от „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, гр. София срещу Р.М.С., искове да бъде осъдена Р.М.С. с ЕГН: **********, от
***, в качеството и на наследник на С.И.С., ЕГН: **********, да му заплати сумата от
1579.49 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна
застраховка „Каско +“ във връзка с щета № ***, както и 15.00 лева ликвидационни
разходи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
485.44 лева - лихва за забава за периода от 23.01.2017 г. до 23.01.2020 г. са отхвърлени
като неоснователни и недоказани. В жалбата по подробни доводи и съображения се
поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като се иска
отмяната му от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на предявените искове.
Въззиваемата по подробни доводи и съображения възразява на наведените
твърдения във въззивната жалба за пороци на съдебния акт и изразява становище за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението като правилно и
1
законосъобразно.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Производството пред Районния съд е започнало по искова молба подадена от
„ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********, като ищцовото дружество е
поискало да бъде осъден С.И.С., ЕГН: **********, да му заплати сумата от 1579.49
лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна
застраховка „Каско +“ във връзка с щета № ***, както и 15 лева ликвидационни
разходи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
485.44 лева – лихва за забава за периода от 23.01.2017 г. до 23.01.2020 г., както и
сторените по делото разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение. В хода на
производството ответника С.И.С. е починал, като за ответник по делото е
конституиран единствения му наследник – неговата майка Р.М.С.. От представеното по
делото Удостоверение от 29.05.2020 г. издадено по ч.г.д. № 2347 по описа на РС
Перник за 2020 г. се установява, че Р.С., се е отказала от наследството оставено от сина
й С.И.С., който отказ е бил надлежно вписан в нарочната за това книга при РС Перник.
Като взел предвид факта, че ответницата е направила отказ от наследството, районният
съд приел, че тя не отговаря за задължения на наследодателя, поради което и приел, че
Р.С. не се явява материално правно легитимира да отговаря по предявените искове. Въз
основа на тези изводи постановил обжалваното Решение, с което отхвърлил
предявените искове, като неоснователни и недоказани.
В срок е постъпила въззивна жалба срещу решението от „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, гр. София. Във връзка с направено в жалбата възражение, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното възражение за
недействителност на заявения от ответника отказ от наследство, въззивният съд на
основание чл. 266, ал. 3 ГПК е изпратил преписи от молбите по чл. 192 ГПК на
въззивното дружество, приложени към въззивната жалба до „Общинска банка“ АД, гр.
София, „Банка ДСК“ АД, гр. София и „Алианц Банк България“ АД, гр. София.
Определил им 7-дневен срок за представяне на извлечение от банковите сметки на
С.И.С., както и информация относно това дали от наследниците му са предприемали
действия по отношение банковите му сметки.
След постановяване на решението и след като й е връчен препис от същото,
ответницата Р.М.С. е починала на ***, поради което въззивният съд на основание чл.
227 ал. 1 ГПК е конституирал нейната дъщеря М. И. Б., която е и единствен неин
наследник, видно от представеното с отговора на въззивната жалба удостоверение за
наследници. Към отговора на въззивната жалба е приложено Удостоверение изх. № 736
от 06.07.2021 г., от което се установява, че по ч.г.д. № 3578 по описа на РС Перник за
2
2021 г. се установява, че М. И. Б., се е отказала от наследството оставено от брат й
С.И.С., като отказа е бил надлежно вписан в нарочната за това книга при РС Перник.
Окръжен съд Перник намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е недопустимо поради следното:
Относно направеното възражение за недействителност на заявения от
ответника отказ от наследство, пред въззивния съд са събрани писмени доказателства.
Видно от представените отговори от „Общинска банка“ АД, гр. София, „Банка ДСК“
АД, гр. София и „Алианц Банк България“ АД, гр. София, от наследниците на С.И.С. не
са предприемани действия по отношение банковите му сметки след смъртта му. Във
връзка с направеното оспорване не са ангажирани други доказателства, поради което и
настоящият въззивен състав счита, че възражението за недействителност на отказа от
наследство е неоснователно, поради което и следва да се разгледат останалите
възражения в жалбата.
Процесуалната легитимация, като имплицитна част от правото на иск е
предпоставка от кръга на абсолютните за валидно провеждане на гражданския процес,
респ. за валидност на постановения в този процес съдебен акт. От тази дефинитивност
на института се извежда и съответстващото задължение на съда да следи служебно за
наличието й - арг. чл. 7 ГПК. Ако тя не е налице, независимо спрямо коя от страните –
ищец или ответник, спора не може да бъде разгледан – липсата й съставлява липса на
надлежна страна в процеса. Висящността на процеса обуславя и възможност въпросите
относно неговата валидност да бъдат разглеждани задължително от съда във всяка от
неговите фази и при поставянето им от страните, независимо от въведеното
концентрационно начало, тъй като пряко рефлектират върху допустимостта на
неговото произнасяне. В разглеждания случай, представените от наследниците на
починалата страна откази от наследство, обективират основание, рефлектиращо
директно върху материалноправната и процесуалноправна легитимация на лицето
прието от съда за ответник по иска. С вписване на валидно направения пред районния
съдия отказ от наследство настъпват правни последици изразени в заличаване на
наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът се лишава от
включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не
само престава да бъде наследник но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказа от
наследство произвежда действие от откриване на наследството – в този смисъл
разрешенията дадени с т. 1 ТРОСГК на ВС на НРБ № 148/86 г. Следователно, лицето,
което се е отказало от наследството на починалия му праводател се изключва от
числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице
спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с наследството. Налага се
извод, че след като е постановил решение спрямо лице, което се е отказало от
наследството на ответника С.И.С., съдът е нарушил закона, тъй като с удостоверяване
на факта на отказа от наследство, вече не е била налице надлежна страна нито в
3
материалноправен, нито в процесуалноправен смисъл. Този извод произтича от това, че
в случая материалното право обуславя и процесуалното - т. е. след като лицето не е
наследник на починалата страна, няма основание и за участието му на нейно място в
процеса, т. е. то винаги ще бъде трето лице за процесуалното и материалноправно
правоотношение и съответно няма да бъде надлежна страна. Ето защо като не е отчел
липсата на процесуалноправна легитимация, а е постановил решение спрямо
ненадлежна страна, Районният съд е нарушил закона и е постановил недопустим
съдебен акт. Този извод налага обезсилване и обжалваното решение, като делото
следва да бъде върнато на първостепенния съд, поради това, че е постановено при
липса на ответна страна, тъй като съдът след като е приел валидно направения и
надлежно вписан отказ от наследство и предвид задължението му служебно следи за
процесуалната легитимация на страните, е следвало да остави производството без
движение и съответно да изиска ново удостоверение за наследниците на починалата
страна, тъй като отказа от наследство на всички наследници от първи ред, има за
правна последица създаване на наследствено правоприемство спрямо останалите
редове - в порядъка, определен от Закона за наследството - арг. чл. 53 ЗН. Или съдът,
след като получи новото удостоверение за наследници, което отразява лицата от
следващия наследствен ред, същите следва да бъдат призовани и конституирани като
наследници по закон на починалата страна.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260520 от 07.05.2021 г., постановено по гр.д. № 478 по
описа на Районен съд Перник за 2020 г.
ВРЪЩА делото на Районен съд Перник за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4