Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр.В.Търново, 15.07.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и пети юни през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№3506 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск за делба на съсобствен недвижим
имот с правно основание чл.34 от ЗС и е във фазата по извършване на делбата.
Движи се по реда на чл.341 и сл. от ГПК.
С влязло в законна сила
съдебно решение №**** съдът е допуснал извършването на съдебна делба между А.Е.М.
с ЕГН **********, с адрес *** и Ж.Г.Д. с
ЕГН **********, с адрес *** по отношение на следните недвижими имоти, намиращи
се в гр.******, а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В.Търново, с обща площ от
634 кв.м/шестстотин тридесет и четири квадратни метра/, с трайно предназначение
на територията:урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до
10м, с номер по предходен план ****, при граници и съседи:******, заедно с построените в него: СГРАДА с идентификатор*****, с площ от 67 кв.м/шестдесет и седем кв.м/, на два етажа, състояща се от
първи/приземен/етаж от две стаи,
коридор, изба, баня-тоалетна и втори жилищен етаж, състоящ се от стая, хол,
кухня, коридор, тераса, баня, тоалетна, с предназначение жилищна сграда,
еднофамилна; СГРАДА с идентификатор ****, с площ
от 34 кв.м, на един етаж, с предназначение Хангар, депо, гараж и СГРАДА с
идентификатор ***** с площ от 23 кв.м, с
предназначение постройка на допълващо застрояване, при следните квоти от правото на
собственост: 1/6 ид.части за А.Е.М. и 5/6
ид.части за Ж.Г.Д..
В първото съдебно заседание в делбено производство във втора фаза ответницата Ж.Г.Д. е направила искане по реда на чл.349 от ГПК процесния недвижим
имот да й бъде възложен в дял, която възлагателна претенция е приета за
съвместно разглеждане в настоящото производство.
В първото съдебно заседание във фазата по
извършване на делбата ищецът А.Е.М. е заявил сметна претенция срещу ответника Ж.Г.Д.,
с която по реда на чл.31 ал.2 от ЗС претендира обезщетение за лишаването му от
ползването на съсобствения недвижим имот в размер на 100лв. месечно, за периода
от 21.02.2020г. до приключване на делбата.
Сметната претенция е приета за съвместно разглеждане в делбеното
производство.
В
хода на производството във втора фаза ищецът А.Е.М. е починал на 27.04.2021г. и
на негово място са конституирани с протоколно определение от 14.05.2021г. като
страна в производството на мястото на починалия ищец, неговите наследници по
закон: И.И.М.-съпруга, Е.А.Е. и З.А.Е.-двамата синове на А.Е.М..
По делото във фазата по извършване на делбата
е допусната съдебно-техническа експертиза, като видно от заключението на вещото лице, делбените имоти в гр.**** са неподеляеми. В заключението е
посочено, че справедливата пазарна стойност на целия делбен имот в гр.****, представляващ поземлен имот и построени в него сгради с
идентификатори ******е 114 100 лв. В заключението
вещото лице е посочило, че средният месечен пазарен наем за целия процесен имот
е 500лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
възлагателната претенция на ответницата Ж.Д..
Съгласно разпоредбата на чл.349 ал.2 от ГПК, ако неподеляемият имот е
жилище, всеки от съделителите, който към момента на откриване на наследството е
живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в
негов дял като дяловете на останалите съделители бъдат уравнени в имот или в
пари. Предпоставките, при които е допустимо имот да бъде поставен в дял на един
от съделителите по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК са следните: имотът трябва да е
жилищен по предназначение, т.е. да служи за задоволяването на жилищни нужди и
да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище, да бъде реално
неподеляем и съсобствеността да е възникнала от наследяване. Право на възлагане
по чл. 349, ал. 2 ГПК има само сънаследник, т.е. лице, което е придобило
идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която
съсобствеността е възникнала от наследяване. Претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК
е противопоставима само на сънаследник, но не и на лице придобило право на
собственост върху своя дял на основание, различно от наследяване. На следващо
място необходимо е съделителят, който е предявил претенцията да е живял в имота
към момента на откриване на наследството. Наследникът следва да е живял в имота
постоянно, продължително, да е налице трайно фактическо състояние, което да е
продължително във времево отношение и да се изразява в установяване,
пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначение за
задоволяване на жилищните нужди на съделителя- т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. На
последно място необходимо е съделителят да не притежава друго свое жилище. Съгласно т.
7 от Тълкувателно решение № 1 от 2004 г.
се взема предвид дали съделителят притежава в своя индивидуална собственост
самостоятелен жилищен имот, който да служи за задоволяване на жилищните му
нужди и да може да бъде използван целогодишно като жилище. Притежаването на
идеална част от друг жилищен имот не е пречка да се извърши възлагането.
Съдът намира, че предявената от ответника Ж.Д. възлагателна претенция се
явява неоснователна, тъй като не са изпълнени всички предпоставки на чл.349
ал.2 от ГПК. В конкретния случай ответницата е придобила правото на собственост
на основание договор за дарение, а не по наследство, а освен това от страна на ответницата няма
наведени твърдения, че е живяла в делбения
имот към момента на откриване на наследството. След като не са налице всички предпоставки за
уважаване на възлагателна претенция, то заявената такава по отношение на
делбения имот следва да се отхвърли като неоснователна.
Относно способа за извършване
на делбата
Доколкото,
видно от заключението
на съдебно-техническата експертиза, делбеният недвижим имот е неподеляем, съобразно правата
на страните, имотът не може да бъде
поставен в един от дяловете и
същият на основание чл.348 от ГПК, следва да бъде изнесен на публична продан.
На основание чл.348 от ГПК съдът следва да извърши съдебна делба на имота
чрез изнасянето му на публична продан, която се явява единствено възможният
способ за извършване на делбата, като получените при публичната продажба на целия
делбен имот съобразно действителната му пазарна цена, парични суми се
разпределят между съделителите, съобразно правата им – 1/6 ид. част за
наследниците на А.Е.М. и 5/6 идеални части за ответника Ж.Г.Д..
По сметната претенция на ищцовата
страна, с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС.
Съгласно
чл.31 ал.1 от ЗС съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно
предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по
начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
Съгласно ал.2, лишения от възможността да ползва общата вещ според притежавания
от него обем права съсобственик има право да получи обезщетение. Хипотезата на
чл.31 ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл.59 от ЗЗД за
облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Когато един от
съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че
препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва от нейните полезни
свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или
потребности, се приема, че съсобственика ползва лично по смисъла на чл.31 ал.2
от ЗС общата вещ. Фактът,че
един от съсобствениците ползува цялата вещ, сам по себе си дава правото на
другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня на писменото
поискване,тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта по
причина действията на другия съсобственик. Неползуващият вещта не е длъжен да
изяви желание за лично ползуване,за да може да претендира обезщетението, тъй
като причина за разместването на блага в имуществените сфери на двамата
съсобственици е осъщественото само от един от тях ползуване на цялата
съсобствена вещ, а не липсата на изразена
воля от другия съсобственик да ползува вещта според правата си. Разпоредбата на
чл.31,ал.2 ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с
осъществяваното само от единия съсобственик ползуване на цялата вещ. Достатъчно
е неползуващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на
обезщетение,за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползуващия
вещта съсобственик. За да се освободи от отговорност последният следва да
предложи на другия съсобственик да ползува вещта лично според
правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява
това свое право. Съдебната
практика приема, че за личното ползване е ирелевантно по какъв начин се ползва
вещта- чрез непосредствени свои действия, чрез действия осъществявани от член
на неговото семейство или чрез трето лице. От значение е само обстоятелството,
че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги
реализират. След като съсобственика не може да получи реално ползване,
съответстващо на правата му в съсобствеността, за него възниква правото да иска
обезщетение. В конкретния случай, не е спорно, че процесния имот се ползва от
единия от съделителите-ответника Ж.Д., като от ответната страна е заявено, че в
делбения имот живее брата на ответницата. Обстоятелството, че наследодателят на ищците А.М.
не е ползвал делбения имот не е спорно
по делото. Може да се приеме, че изявлението на ответната страна, направено в
покана, изпратена до А.М. в хода на производството за делба, с която същият е
поканен да ползва имота, съобразно правата си, представлява признание на факта,
че А.М. не е ползвал имота към момента на поканата. За да се освободи от
отговорност за заплащане на обезщетение по чл.31 ал.1 от ЗС ползващият
собственик следва не само да покани формално другия неползващ съсобственик, но
и да му предостави възможност реално да упражни правото си на ползване, като му
предостави достъп до съсобствения имот. В конкретния случай, покана за ползване
е отправена, но не се установи А.М. да е имал реално достъп до делбения имот,
за да упражни правата си на съсобственик. В проведено съдебно заседание на
18.09.2020г А. М. чрез процесуалния си представител е отправил
искане да му бъде предоставен ключ от имота, за да ползва собствеността си, но
по делото няма наведени твърдения или ангажирани доказателства реално да е
предоставен достъп до имота на съсобственика. При това положение, съгласно
гореизложеното, за другия съсобственик- в случая А.М. е било възникнало правото
да претендира обезщетение за ползата, от която е лишен по реда на чл.31 ал.2 от
ЗС. В настоящото производство, в проведеното съдебно заседание на
21.02.2020г А.М., чрез процесуалния си
представител направи искане за присъждане на обезщетение за лишаване от право
на ползване на делбения имот, като изявлението да се счита за покана до
ответната страна, отправена чрез процесуалния й представител, отразена в
съдебния протокол от проведеното съдебно заседание. Претенцията е за
обезщетение в размер на 100 лв. месечно, считано от поканата- 21.02.2020г. до
приключване на делбата. Видно от заключението на съдебно-техническата
експертиза средният месечен пазарен наем за делбения имот е 500лв., което
означава, че за частта на А.М. /1/6 идеална част/ ,сумата възлиза на 83,33лв.
на месец, в какъвто размер следва да е обезщетението по чл.31 ал.2 от ЗС на
месец. По отношение периода, за който следва да се присъди обезщетението, съдът
намира, че същото следва да бъде присъдено за период от поканата до смъртта на
съделителя А.М./27.04.2021г./. Наследниците по закон на А.М., които са
конституирани в настоящото производство, в качеството на съсобственици на делбения
имот, придобили собствеността по наследяване не са направили в настоящото
производство искане за заплащане на обезщетение по чл.31 ал.1 от ЗС за лишаването
им от право на ползване на делбения имот след смъртта на наследодателя им,
поради което съдът намира, че не следва да се произнася в настоящото
производсто относно присъждане на обезщетение по чл.31 ал.1 от ЗС за период
след смъртта на ищеца А.М.. Ето защо
сметната претенция следва да бъде разгледана и се явява основателна до размер 83,33
лв. на месец или общо 1181,40 лв., за периода от 21.02.2020г./датата на отправяне
на поканата/ до 27.04.2021г./датата на смъртта на А.М./. Сумата, която се дължи
за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС следва да бъде присъдена в полза на тримата
новоконституирани ищци, които имат равни права при наследяване на ищеца А.М.,
поради което ответницата следва да заплати на всеки от тримата ищци по
393,80лв. за обезщетение по чл.31 ал.1 от ЗС, по сметната претенция заявена от
техния наследодател.
При този изход на делото и на основание
чл.355 от ГПК вр. чл.1 от Тарифа за държавни такси, които се събират от съдилащата по ГПК всеки един от съделителите следва да
заплати по сметка на Великотърновски районен съд държавна такса върху стойността на дела си, както следва:
ищецът И.И.М.-сумата
253,56лв. за държавна такса, ищецът Е.А.Е.-сумата
253,56лв. за държавна такса, ищецът З.А.Е.-сумата 253,56лв. за държавна такса,
а ответинкът Ж.Г.Д.-сумата 3803,33лв. за държавна такса. Ответникът Ж.Д.
следва да заплати и държавна такса върху уважения размер на сметната претенция
на наследодателя на ищците за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС в размер на 50лв.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН НЕДВИЖИМ ИМОТ,
намиращ се в гр.*******, а
именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор ****** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.**** с обща площ от ****, с трайно предназначение на територията:урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10м, с номер по предходен план ****, при граници и съседи: ***********, заедно с построените в него: СГРАДА с идентификатор *****, с площ от 67 кв.м/шестдесет и седем кв.м/, на два етажа, състояща се от
първи/приземен/етаж от две стаи,
коридор, изба, баня-тоалетна и втори жилищен етаж, състоящ се от стая, хол,
кухня, коридор, тераса, баня, тоалетна, с предназначение жилищна сграда, еднофамилна;
СГРАДА с идентификатор *****, с площ от 34 кв.м, на един
етаж, с предназначение Хангар, депо, гараж и СГРАДА с идентификатор ***** с площ от 23 кв.м, с предназначение постройка на
допълващо застрояване, с
пазарна стойност на целия делбен имот към момента на извършване на
съдебната делба 114 100 лв.
/сто и четиринадесет
хиляди и сто лева/.
Получената при публичната продажба на
имота, съобразно справедливата
му пазарна цена, парична сума да се разпредели между съделителите, както
следва: 1/6
ид. част за наследниците на ищеца А.Е.М., починал на 27.04.2021г., а именно за И.И.М.-1/18
ид. част, за Е.А.Е.-1/18 ид.част и за З.А.Е.-1/18 ид.част, и 5/6 идеални части
за ответника Ж.Г.Д., равняващи се на 15/18 идеални части.
ОТХВЪРЛЯ възлагателна претенция по чл.349 ал.2 от ГПК на ответника Ж.Г.Д. с
ЕГН **********, с адрес *** за поставяне в неин дял на допуснатия до делба недвижим имот, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Ж.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на И.И.М. с ЕГН **********, с
адрес ***, наследник по закон/съпруга/ на А.Е.М., починал на 27.04.2021г., сумата от 393,80лв. /триста деветдесет
и три лева и осемдесет стотинки/, представляваща полагащата й се 1/ 3 част от
обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за лишаване от ползване на делбения имот, съответстваща
на дела на А.Е.М., цялото в размер на 1181,40лв., за периода 21.04.2020г-27.04.2021г.
ОСЪЖДА
Ж.Г.Д. с ЕГН **********, с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.Е. с ЕГН **********, с
адрес ***, наследник по закон/син/ на А.Е.М., починал на 27.04.2021г., сумата от 393,80лв. /триста деветдесет и
три лева и осемдесет стотинки/, представляваща полагащата му се 1/ 3 част от
обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за лишаване от ползване на делбения имот,
съответстваща на дела на А.Е.М., цялото в размер на 1181,40лв., за периода
21.04.2020г-27.04.2021г.
ОСЪЖДА
Ж.Г.Д. с ЕГН **********, с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на З.А.Е. с ЕГН **********, с адрес ***, наследник по закон/син/ на А.Е.М.,
починал на 27.04.2021г., сумата от
393,80лв. /триста деветдесет и три лева и осемдесет стотинки/, представляваща
полагащата му се 1/ 3 част от обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за лишаване от
ползване на делбения имот, съответстваща на дела на А.Е.М., цялото в размер на
1181,40лв., за периода 21.04.2020г-27.04.2021г.
ОСЪЖДА
И.И.М. с ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд сума в размер на 253,56 лв. /двеста петдесет и три лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща държавна такса върху
стойността на дела й,
ведно с 5 лв. /пет лева/ за държавна такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
Е.А.Е. с ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд сума в размер на 253,56 лв. /двеста петдесет и три лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща държавна такса върху
стойността на дела му,
ведно с 5 лв. /пет лева/ за държавна такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
З.А.Е. с ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд сума в размер на 253,56 лв. /двеста петдесет и три лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща държавна такса върху
стойността на дела му,
ведно с 5 лв. /пет лева/ за държавна такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
Ж.Г.Д. с ЕГН **********, с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Великотърновски районен съд сума в размер на 3803,33
лв. /три хиляди осемстотин и три лева
и тридесет и три стотинки/,
представляваща държавна такса върху стойността на дела й, сумата 50
лв. /петдесет лева/ за държавна
такса върху уважения размер на сметната претенция на ищцовата страна, ведно с 5 лв. /пет лева/ за държавна такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: