Р Е Ш Е Н И Е
№
град Р у с е, 30. 10. 2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският районен съд, втори наказателен
състав, в публично
заседание
на 20.09.2018 год, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА
при
секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,
разгледа
докладваното от съдията АНД N1244
по описа
за 2018 год. на Русенски районен съд
и за
да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от С.Б.Г., ЕГН:**********, срещу НП №18-1085-001125/2018г. на началник група в сектор ПП към ОДМВР - Русе,
с което за нарушение на: чл.94 ал.3 от ЗДП, на основание чл.178Е от ЗДП му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на: 50лв.
Жалбоподателят
моли НП да бъде отменено, тъй като не бил извършил нарушението, в които е
обвинен, без да ангажира доказателства в полза на исканията си.
Наказващият
орган не изпраща представител.
РРП
не взема становище по жалбата.
Съдът,
като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото
доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 14.04.2018 г., св.М. и неговата
колега – Н. Л. получил сигнал от дежурния за неправилно паркиран върху тротоара
на ул.Борисова, пред №91, в гр.Русе, л.а. Фолксваген пасат, рег.№Р8784РМ.
Посетили местонарушенвието, установили неговите обективни признаци и
собственост на автомобила, като направили
и снимки. Изготвили фиш, който закрепили за предното стъкло на
автомобила. В последствие жалбоподателят оспорил фиша, поради което на основание
чл. 186, ал.2 от ЗДвП св.М. му съставил акт,
с който го обвинил за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП. Актът подписал с
бланкетно възражение. Впоследствие
наказващият орган издал и обжалваното наказателно постановление, с което било
наложен горепосочената санкция.
От изложената фактическа обстановка и
приложените по делото писмени и събрани гласни доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По същество съдът счита, че от събраните доказателства се установява по
несъмнен и категоричен начин извършеното нарушение на чл. 94, ал. 3, изречение второ от ЗДвП.
Съгласно тази разпоредба допуска се паркирането и престой на МПС с допустима
максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или от администрацията места, успоредно на оста на пътя,
ако от към страната на сградата остава разстояние най-малко 2 метра за
преминаване. Жалбоподателят Г. не отрича да е паркирал автомобила на посоченото
място, като в хода на административнонаказателното производство прави
възражение, че това сторил с цел товарно-разтоварна дейност, което се
опровергава от показанията на св.М., който твърди, че на местонарушението
престояли „повече от час”, през който не констатирали такава. В съдебно
заседание възразява, че местото не било тротоар, а „водозащитна зона”, без да
ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, а съдът отбелязва, че ЗДвП
не борави с такъв термин, както и да дава право
за престой и паркиране в такива зона. Нарушението се установява с показанията на св.М.,
съдържащи уличаващи доказателства, които кореспондират с приложения снимков
материал. По делото няма доказателства този тротоар да е бил определен от
общинската администрация за паркиране на автомобили, няма и такива твърдения от
страните. Ако е имало такова разрешение на общинската администрация е следвало
да бъде изрично упоменато със съответен знак, а не по подразбиране. С оглед
изложеното съдът счита, че нормата на чл. 94, ал. 3, изречение второ от ЗДвП е
приложима.
Правилно и законосъобразно е избрана и административнонакателната
разпоредба на чл. 178е от ЗДвП и е наложена посочената
минималната глоба в размер от 50 (петдесет) лева. Съгласно
административнонаказателната разпоредба чл. 178е от ЗДвП наказва се с глоба от 50
до 200 лева лице паркирало ППС върху тротоари в населените места извън
разрешените от администрацията места за паркиране. Наложената глоба не може да
бъде намалявана от съда поради забрана на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН. Размерът е съобразен
с обществената опасност на деянието и на дееца и същият са явява справедлив.
Както актът, така и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи и в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. От формална страна
са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-1085-001125/2018г.
на началник група в сектор ПП към ОДМВР
- Русе, с което за нарушение на чл.94 ал.3 от
ЗДП, на основание чл.178Е от ЗДП, на С.Б.Г., ЕГН:**********, е наложено административно
наказание “глоба”, в размер на 50лв.
Решението
подлежи на обжалване по реда на АПК пред Русенски административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………………