Р Е Ш
Е Н И Е № 598
Гр.
Пещера,31.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански
състав, в публично съдебно заседание на осем юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА
ПАВЛОВА
при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа
докладваното от съдията Павлова гр.д. № 1135 по описа на съда за 2019 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова
Долина, у л. "Рачо Петков-Казанджията" № 4-6, с ЕИК *********,
представлявано от Р. И. М.- Т.с ЕГН **********, в качеството си на управител,
чрез пълномощника юрк.П.В. Й., с ЕГН **********, преупълномощена от „ИВАНОВ И
ДЕНЕВ-АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО“ адрес за призоваване: гр.Стара Загора, бул.„Цар
Симеон Велики" № 115 ет.2, тел.: 042/ 65 18 78,против Г.К.П. с ЕГН **********,с адрес: ***;
общ.Батак, с.Нова махала, ул."Дванадесета" 4, за сумата 2280,17лв. ,
от които:1527,49лв.- главница 228,65лв. - договорна лихва, 464,03 лв.-
мораторна лихва.
Твърди ищецът, че на 18.09.2013г. в
гр.Батак е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение между „Обединена Българска Банка“ АД с ЕИК *********, в качеството
на Кредитор и Г.К.П., в качеството на кредитополучател. По силата на този
договор Кредитора предоставял на кредитополучателя кредит в размер на
1590,00лв.(хиляда петстотин и деветдесет лева) за покриване на потребителски
нужди. Разрешеният кредит е преведен по сметка в банката на името на кредитополучателя.
Последният се задължавал да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията,
уговорени в договора. В чл.3 (2) е договорено, че усвоената редовна главница по
кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на Базовия лихвен процент
на Банката за потребителски кредити в лева, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата и договорна надбавка от 0,5 (нула цяло и 0,5) пункта.
Към момента на сключване на настоящия договор, Базовия лихвен процент на
Банката за потребителски кредити в лева е в размер на 7% (седем) процента. Към
момента на сключване договора лихвения процент е в размер на 7,5% (седем цяло и
0,5) процента годишно. Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита е 8,29%
(осем цяло и 0,29) процента.Погасителните вноски за издължаване на кредита се
заплащат ежемесечно на 26-то число на месеца, като ответникът се задължава да
погасява задължението си общо на 87 анюитетни вноски, в размер на 25,96лв., с
краен срок на погасяване на кредита до 26.11.2020г. Всяка вноска включва в себе
си три компонента - част от главницата, възнаградителна лихва и застрахователни
премии.
След усвояване на кредита,
кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е
преустановил плащанията си. След преустановяване на плащанията останало
непогасено задължение по кредита в размер на 2280,17лв.(две хиляди двеста и
осемдесет лева). Поради неизпълнение на договора /пълно или частично неплащане
на две погасителни вноски/ кредитът е станал предсрочно изискуем, което на
основание чл.21 от Договора, поражда правния интерес на кредитора от съдебно
претендиране на паричното задължение.
На 31.01.2018г. е сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Обединена Българска
Банка" АД с ЕИК ********* и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД с ЕИК *********, по
силата на който, задължението на кредитополучателя, произтичащо от Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 18.09.2013г., е
изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
В изпълнение на чл.99 от Закона за задълженията и договорите,
ответницата била уведомен, че кредитор спрямо нея по отношение гореописаното
парично вземане е „ЕОС Матрикс" ЕООД. Съгласно изрично пълномощно, ищецът
- „ЕОС МАТРИКС" ЕООД бил изрично упълномощен от цедента - „Обединена
Българска Банка" АД, да извърши уведомяване от името и за сметка на цедента.
Твърди че чл.99, ал.3 ЗЗД е
осъществен. Приложена е обратна
разписка, видно от която на 16.05.2019г. Уведомлението за цесия и предсрочна
изискуемост е било получено лично от ответника. Освен това, бил уведомен и с връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея по делото.
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД подавали
Заявление до Районен съд Пещера на 24.07.2019г. за издаване на Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, като било образувано ч.гр.дело № 997/2019г., по което е
издадена Заповед за парично изпълнение. Срещу издадената заповед ответникът подал
възражение, за което били уведомени със съобщение, връчено им на
15.08.2019г.Във възражението се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по
издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на
задължението по Договора за кредит не е осъществено. Горното пораждал правния
интерес на ищцовото дружество, да предяви иск за установяване на вземането си
по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
18.09.2013г„ за сумата от 2280,17лв., от които: главница - 1527,49лв.,
договорна лихва - 288,65лв. за периода от 26.05.2015г. до 16.05.2019г. и
мораторна лихва - 464,03лв. за периода от 23.07.2016г. до 24.07.2019г.,
представляващи неизплатено задължение по усвоения кредит.
Ето защо молят да ги призове съда с
ответника и да се постанови Решение, с
което да се признае за установено, че Г.К.П. с ЕГН **********, дължи на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, сумата от 2280,17лв,от които: главница - 1527,49лв.,
договорна лихва - 288,65лв. за периода от 26.05.2015г. до 16.05.2019г. и
мораторна лихва - 464,03лв. за периода от 23.07.2016г. до 24.07.2019г.,
представляващи неизплатено задължение по усвоения кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410
от ГПК в съда-24.07.2019г., до окончателното изплащане на сумата.Правят
доказателствени искания и претендират разноски.
В
срока за отговор такъв е постъпил от ответника Гьакчен К.П., чрез адв. В. Ц., с
който се оспорва иска по основание и по размер. Твърди се, че ответницата
никога не била получавала посочената сума в договора за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение в
размер на 1590 лева.Излага,че била принудена да подпише договора от директора
на офиса на ОББ АД в Батак- г-жа С. Л.. Твърди, че към момента на подписване на
договора е била настанена за лечение в болница. Сочи , че е подавала жалби в
полицията и в прокуратурата в Пещера. Излага твърдения, че е настъпила
погасителна давност на задължението. Моли да се отхвърли иска. Прави
доказателствени искания и претендира разноски.
Съдът
намира, че е сезиран с иск с правна квалификация 422 от
ГПК във вр. с чл.415 ал.1
от ГПК, във вр чл. 79 и чл.86 от ЗЗД.
В
проведеното съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба чрез процесуалния
си представител адв. Н. К..
Ответникът
чрез процесуалния си представител – адв. В. Ц., се явява в първото по делото заседание, поддържа
отговора. Заявява че не оспорва , че подписа в договора за кредит е на
ответницата, но твърди че не била получила сумата по кредита, както и че била
принудена да подпише.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
Със заповед
за изпълнение на парично задължение № 342/24.07.2019 г. по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д.№997/2019 г., е
разпоредено длъжникът ГЮКЧЕН К.П., ЕГН- **********
с адрес: ***, тел. **********; **********; ********* да заплати на кредитора „ЕОС МАТРИКС“ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление : гр.София,район Витоша,ж.к.Малинова Долина,ул. „Рачо
Петков-Казанджията“ № 4-6, представлявано от Райна Миткова-Тодорова, чрез
адв.Жельо Денев със съдебен адрес:***, тел. 042/651878, ел.поща
*******@***********.***, сума в размер
на 1527,49 лева-главница, договорна лихва в размер на 288,65 лева за периода от
26.05.2015г. до 16.05.2019г. включително, мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД в
размер на 464,03 лева за периода от 23.07.2016 г. до 23.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.07.2019 година до окончателното й изплащане, както и разноски по
делото в размер на 45,60 лева държавна такса.
В
законоустановения срок е подадено възражение от ответника , че не дължи по
издадената заповед, като ищецът е предявил иска си в едномесечен срок.
Искът е
предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
По делото е
представено копие от Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 18.09.2013г. сключен
между Обединена българска банка АД и Г. К.П.,
по силата на който е отпуснат кредит на ответницата в размер на 1590 лева, за
покриване на потребителски нужди, с ГЛП е в размер на 7.5 %, ГПР – 8,29, като
кредитът се усвоява по посочена банкова сметка ***.09.2013г. Общата дължима
сума от кредитополучателя е в размер на 2258,71 лева. Кредитът се издължава на
87 месечни вноски, всяка от които в размер на 24,02 лева платима до 26-то
число. Крайният срок за издължаване на кредита е 26.11.2020г.Приложен е и
погасителен план подписан от ответницата.
Предвидено е
в чл. 18 от договора че банката може да прехвърли изцяло или частично
вземанията си по този договор на трети лица. С подписването на договора
ответницата е декларирала , че е получила цялата информация от кредитора, взел е нейното информирано
решение за сключване на договора/ чл. 26 от договора/.
Приета е по
делото молба от Г.К.П. с вх. № 1-1235/11.09.2013г. за предоговаряне на кредит в
размер на 1610 лева, с краен срок на
погасяване 26.01.2019г., като изрично е посочено, че е безработна и има решение
на ТЕЛК, с което й се забранява
полагането на труд.
Приета е по
делото молба за отпускане на
потребителски кредит от Г.П. от
11.09.2013г., в размер на 1610 лева , със срок от 120 равни месечни вноски,
платимо до 26 число, като е посочила
безработна, с която е поискала необезпечен
потребителски кредит, с посочен наличен кредит в банката с номер LD**********, който да бъде с погасяване / рефинансиране.
Приета е по
делото идентификационна информация на ОББ АД , подписана от ответницата на 11.09.2013г.,
както и програма за предоговаряне на кредити.
Прието е по
делото Застрахователно удостоверение №567619 по групова застрахователна полица
№ 2033, по която застраховане е ответницата К..
Приет е по
делото договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018г., по силата на който ОББ АД е
цедирала вземането на ответника на настоящия ищец, като видно от Приложение № 1
същата е включена в списъка на цедираните взамания под номер 37283. Прието е
пълномощно от цедента, с което упълномощава цесионера и адвокатско дружество
„Иванов и Денев- Адвокатско дружество“ да уведоми длъжниците от негово име за
извършената цесия.
За
извършената цесия и предсрочната изискуемост на кредита ответницата е била
уведомена на 16.05.2019г., видно от приетата по делото обратна разписка-
известие за доставяне.
Приета е по
делото епикриза от неврологично отделение към МБАЛ „КАСПЕЛА“ЕООД, гр. Пловдив,
от която се установява, че ответницата е била на лечение в болница в периода от
23.08.2013г. до 27.08.2013г. , като същата е изписано в добро общо състояние.
Приета е по
делото служебна бележка от агенцията по заетостта, от която е видно че в
периода от 30.10.2008-04.06.2009 и в периода от 2.04.2013- 11.05.2017г. Г.П. е
била безработна.
Прието е по
делото писмо от ОББ изх. №ИД-14541/09.06.2020г. в което е посочено, че кредит в
размер на 1590 лева е бил усвоен по сметка открита и закрита с титуляр - Г. К.П.. Посочено е че сумата автоматично е била
използвана за погасяване на остатъчно задължени е в размер на 1434,48 лева по
кредит LD**********/26.01.2011г.
За
изясняване на спора от фактическа страна изслушано заключение на допуснатата СИЕ.
Установява се, че по Договор потребителски кредит LD1102710528 с одобрен размер 1 610.00 лв. и
краен срок на погасяване - 26.01.2019 г., същият е бил погасен със сума в размер на 1622.37лв. Кредитополучателката Г.К.П.
ЕГН ********** е сключила Договор за
потребителски паричен кредит без обезпечение на 18.09.2013 год. и е получила по
банков превод по сметка IBAN : *** Г.К.П. ЕГН ********** еднократно на
19-ти септември.2013 г сумата от 1 590,00 лв.
В периода 27.11.2013 Г.-16.01.2014 год. по сметката BG20UBBS80021003347140 на цедента „ Обединена Българска
Банка АД гр. София с титуляр Г.К.П. са внесени 138,00 лева. С които
са погасени дължими вноски по
Рефинансираният кредит на ответницата LD1102710528 в размер на 32.37лв. , такса във фонд
застраховане по кредит LD**********- 0.70лв.
Внесена е сума от титуляр Г.К.П. BG 20UBBS80021003347140 в периода 27.11.2013 г. - 16.01.2014 год. в размер
на
103.00лв.
В периода
31.01.2018 г. - 16.05.2019 г. по сметката на цесионера ЕОС „МАТРИКС"ЕООД-
от ответника по Договор за потребителски паричен кредит без обезпечение от
18.09.2013 г. Г.К.П. няма внесени суми за погасяване на задълженията. Размерът
на неиздължената сума към датата на обявяване на предсрочна изискуемост-
16.05.2019 г. е 1 815.19лв., от които главница- 1527.49
лв.; договорна лихва - 287.70 лв. Размерът на неиздължената сума към датата на
подаване на исковата молба в съда за вноските с настъпил падеж 24.07.2019 год./
дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ е
1821.49лв., от които главница - 1527.49 лв.; договорна лихва - 293.76 лв.
Размерът на
мораторните лихви, дължими от кредитополучателя за периода от 23.07.2016 г.-до
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда 24.07.2019 г. е 465,46лв.
В съдебно
заседание вещото лице посочи, че е допусната грешка при посочване на датата на
предсрочната изискуемост, но тъй като същата е правилно посочена в констативно
съобразителната част и заключението на експертизата като същата дата е взета
при изчисленията на експерта. Освен това експерта посочи че процесния кредит е
бил за предоговаряне на стар такъв.
Посочила е че с отпуснатия кредит от 1590,00 лева и платената такса от
ответницата в размер на 35,00 лева за предоговаряне на кредита, е погасен стар
кредит в размер на 1610 лева с номер LD********** с краен срок на
погасяване 26.01.2019г. Като с новия кредит ответницата е следвало да заплаща
изключително ниска лихва. Вещото лице уточни и че кредитът е отпуснат по сметка
на ответницата, тя е титуляр на сметката. Заключението е прието в о.с.з.
Съдът е
сезиран с иск с правна квалификация 422 от ГПК във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК.
Предявеният
иск е положителен установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422,
ал.1 ГПК. Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК.
Установява
се по делото, че между праводателя на ищеца и ответника е бил сключен валиден
договор за потребителски кредит от 18.09.2013г. ответникът не оспорва положения
подпис в договора, но твърди че бил положен под натиск. В случая от приетите по
делото писмени доказателства се установява, че ответницата П. има досие при
праводателя на ищеца още от 2007 г. като на същата е бил отпуснат потребителски
кредит в размер на 1610 лева, който по молба отново на ответницата е поискала
да бъде предоговорен с настоящия кредит. Сумата е била изцяло използвана за
погасяване на стария кредит в размер на 1622,37 лева. Тоест ответницата е
инициирала предоговаряне на кредита й, видно от молбата и от дата 11.09.2013г. Ето
защо съдът намира за неоснователно твърдението на ответника Г.П. , че под
натиск е сключила договора за потребителски кредит, като не се събраха други
доказателства в подкрепа но това възражение.
Наред с
горното съдът намира за неоснователно възражението на ответницата че не била
получила отпуснатата в кредит сума. Видно от приложените по делото писмени
доказателства, както и заключението на експерта , е че сумата е била преведа по
сметка с титуляр Г.К.П., като сумата директно е била използвана за погасяване
на стар кредит.
Отново
неоснователно е и възражението, че ответницата е била в болница по време на сключването на договора за
потребителски кредит, както и че не била на себе си в момента на подписването
му, тъй като същата е била в болнично
заведение в един по-ранен период 23-27.08.2013г. , и е изписана в добро общо
състояние, видно от епикризата.
Установено е
също така, че между стария кредитор на ответника и ищеца е сключен валиден
Договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от 31.01.2018 год., който
е надлежно съобщен на длъжника. В чл.18 е предвидено, че банката може да
прехвърли правата си по всяко време на трето лице.
Цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника, както и като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане /какъвто е и настоящия случай/. В настоящия случай уведомлението е стигнало до
ответника още на 16.05.2019г.
Съгласно чл.
11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в
отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер
на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по
кредита; годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .
В настоящия
случай съдът счита, че договорът е
действителен, изготвен на разбираем език
и в тази връзка са спазени изискванията на закона. Съдържа изискуемите
реквизити, както и е представен погасителен план.
По отношение
на възражението за изтекла погасителна давност.
В Тълкувателно
решение № 3/2012г. на ОСГТК се дефинира понятието „периодично плащане“ по
смисъла на чл. 111, б."в" от Закона за задълженията и договорите, което
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви.
Настоящият
състав приема, че вноските по договорите за банков кредит се погасяват с
петгодишна давност, като те не представляват „периодично плащане“ по смисъла на
чл. 111 ал.3 от ЗЗД. „Периодичността“ на
едно задължение може да произтича от неговото естество или да е договорена
между страните. Само плащания, периодични по естеството си, попадат в
хипотезата на чл. 111 ал.3 от ЗЗД и се погасяват с тригодишна давност. Нищо в
естеството на задължението по договор за банков кредит не го прави периодично,
няма и такова изискване в закона. В този смисъл са и постановените по реда на
чл. 288 от ГПК Определение №396/18.07.2019 по дело №30/2019 на ВКС, ТК, I т.о. , решение
№28 от 05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ІІІ г. о.; решение №261 от
12.07.2011г. по гр.д. №795/2010 г. на ІV г. о., решение №38/26.03.2019г. по
т.д.№1157/2018г. на ІІ т.о. и др. В постановените по реда на чл. 290 ГПК решения ВКС приема, че уговореното между страните връщане
на предоставена в заем /кредит/ сума на погасителни вноски не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на
задължението на части. В решение №38/26.03.2019г. съставът на ІІ т.о. излага
аргументи, че горното разбиране съответства изцяло и на дадените с ТР №3 от
18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.
”в” ЗЗД, тъй като периодичните задължения, макар да са породени
от един и същи факт, са относително самостоятелни, а периодичността е
характерна за престациите и на двете страни по договора. Като излага мотиви, че
по отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито
задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито
задължението на длъжника за връщането й е повтарящо се, както и че връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята
същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части /чл. 66 ЗЗД/,
съставът на ВКС отговаря, че приложима по отношение на това задължение е общата
5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена
от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката
3-годишна давност по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни
вноски.
Настоящият съдебен състав напълно споделя практиката на ВКС в посочените решения. В аспекта на последното възражението на ответника за изтекла погасителна давност го намира за неоснователно.
Ето защо
искът е основателен до размер на претендираната главница в размер на 1527.49лв.,
договорната лихва следва да се уважи до размера 287,70лева, както е посочено в
приетата по делото СИЕ, тъй като няма намаление на иска в тази част като се
отхвърли до претендирания размер от 288,65 лева,,
По отношение
на мораторната лихва е предявен в размер
на 464,03лв.Тъй като заявлението е било подадено за мораторна лихва в периода
от 23.07.2016г. до 23.07.2019г., а заявената претенция е с по- голям период, а
именно до 24.07.2019г., то следва да се изчисли до посочения период в
заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно в периода от 23.07.2016г. до
23.07.2019г. размерът на мораторната лихва е в размер на 465,04лв. като няма увеличение на иска по
отношение на размера , ето защо следва да се присъди поисканото.
Отговорност
за разноски.
Ищецът
претендира разноски, съобразно представен списък на разноските.
С оглед
изхода на спора по делото на ищеца следва да се присъдят разноски по
съразмерност на уважената част от исковата претенция. Ето защо следва да се
присъдят разноски в исковото производство в общ размер на 515,50 лева /
държавна такса 115,5лева, експертиза 300лева и юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер
на 100 лв./. Разноските в заповедното производство следва да се присъдят в общ
размер на 45,60 лева за държавна такса.
По
изложените мотиви Пещерският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.К.П. с ЕГН **********,с адрес:
***, дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, у л. "Рачо
Петков-Казанджията" № 4-6, с ЕИК *********, представлявано от Р. И. М.-
Тодорова, в качеството си на управител, главница в размер на 1527,49 лева, договорна
лихва в размер на 287,70 лева, за периода от 26.05.2015г.до 16.05.2019г., мораторна лихва в размер на 464,03 лева
за периода от 23.07.2016г. до
23.07.2019г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на заявлението – 24.07.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
18.09.2013г., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №342/24.07.2019г.
по ч.гр.д.№997/2019г. по описа на РС Пещера,
като ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК ********** против
Г.К.П. с ЕГН **********,искове за признаване на установено в отношенията
между страните, че се дължи договорна лихва в размер над 287,70 лева до претендирания размер от 288,65 лева, както
и че се дължи мораторна лихва в периода от 23.07.2019г. до 24.07.2019г. .
ОСЪЖДА Г.К.П. с ЕГН **********,с адрес: ***
да заплати на на
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Витоша, ж.к.Малинова Долина, у л. "Рачо Петков-Казанджията" №
4-6, с ЕИК *********, представлявано от Р. И. М.– Тодорова, сумата от 45,60 лв.
– разноски в заповедното производство, и сумата от размер на 515,50 лв.- разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр.Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: