РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Троян, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Светла Ив. Иванова
Председател:
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20224340100426 по описа за 2022 година
Предявен е иск за делба, втора фаза на делбеното производство.
По делото, с влязлото в сила Решение №134 от 12.07.2023 година е
допусната делба между: П. М. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес в
България: ***, и К. М. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** на
съсобствения им недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 73198.503.90.1.6 (седем три едно девет
осем точка пет нула три точка девет нула точка едно точка шест) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Троян, общ. Троян, обл.
Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, е от 25.05.2022 г., с
адрес на имота: ***, който самостоятелен обект се намира на етаж 3 (три) в
сграда с идентификатор 73198.503.90.1 (седем три едно девет осем точка пет
нула три точка девет нула точка едно), с предназначение: Жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 73198.503.90
(седем три едно девет осем точка пет нула три точка девет нула), с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на
обекта: 1 (едно), с площ: 102.00 кв.м (сто и два квадратни метра), стар
идентификатор: няма, състоящ се от две спални, дневна, столова с кухненски
бокс, тоалетна, баня, килер, вграден гардероб и коридор, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 73198.503.90.1.5 (седем три
едно девет осем точка пет нула три точка девет нула точка едно точка пет),
73198.503.90.1.11 (седем три едно девет осем точка пет нула три точка девет
1
нула точка едно точка едно едно); под обекта: 73198.503.90.1.4 (седем три
едно девет осем точка пет нула три точка девет нула точка едно точка
четири); над обекта: няма, заедно с прилежащите към самостоятелния обект в
сграда МАЗАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 (едно) с площ: 24 кв.м (двадесет и
четири квадратни метра), при граници: улица, стълбище, мазе № 2 (две),
коридор, отгоре апартамент № 4 (четири), отдолу земя, и ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ № 1 (едно) с площ: 29 кв.м (двадесет и девет квадратни
метра), при граници: улица, стълбище, таван № 2 (две), коридор, отдолу
апартамент № 6 (шест), а също така и заедно с 1/6 (една шеста) идеална част
от общите части на сграда с идентификатор 73198.503.90.1 (седем три едно
девет осем точка пет нула три точка девет нула точка едно) и от правото на
строеж върху поземлен имот с идентификатор 73198.503.90 (седем три едно
девет осем точка пет нула три точка девет нула) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Троян, общ. Троян, обл. Ловеч, при права- по
½ ид.ч. за страните.
В съдебно заседание, ищцата, редовно призована не се явява,
представлява се от упълномощен защитник – адв.Г. И. от АК-Л.. Поддържа
искането за възлагане на процесния имот в хода на производството и по
съществото на спора.
В съдебно заседание, ответницата, редовно призован се явява лично и с
адв.П. Д. от АК-Г., който поддържа искането за изнасяне имота на публична
продан в хода на производството и по съществото на спора.
Троянски районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Относно определяне способът, по който следва да се извърши
делбата:
Съсобствеността във втората фаза на делбеното производство се
прекратява по един от посочените в ГПК способи: посредством теглене на
жребие; чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК; чрез
възлагане по реда на чл.349 или чрез изнасяне на имота на публична продан.
Основен критерий за избора на способ е съответствието между броя на
реалните дялове и броя на съделителите и доколко стойността на реалните
дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.
В случая, от изискано от гл.архитект на Община Троян становище по
реда на чл.203 ЗУТ, входирано под №1214 от 06.03.2024г. по описа на ТРС
се установява, че процесният самостоятелен обект в сграда с идентификатор
73198.503.90.1.6 представлява по същество апартамент от многофамилна, 3-
етажна жилищна сграда, че в Община Троян не се съхраняват проектите, по
които са се изграждали тези сгради, но съобразявайки кадастралната карта и
извършения оглед на място, арх.Стоянов е констатирал, че:
„..самостоятелният обект е 102кв.м. и се намира на третия етаж. Стълбищната
клетка осъществява достъп до шест апартамента, които са разположени на
различни нива и предвид това за всеки един се подхожда от различна
стълбищна площадка. Достъп до процесния апартамент се осигурява от
последната такава, преди таванското ниво. …“, като в заключение посочва, че
съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗУТ преструктурирането му в две самостоятелни
жилища е почти невъзможно, ако ли пък е, то би било със значителни
преустройства, което не отговоря на изискването в чл. 203 от ЗУТ същото да
стане със незначителни. В подкрепа на аргумента за невъзможност да бъдат
обособени две жилища, арх.С. се позовава на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от
2
ЗУТ, че всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно
жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и
складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.
Предвид наличните по делото безспорни доказателства, че от процесния
имот не могат да бъдат обособени две жилища, отговарящи на разпоредбите
на ЗУТ, съдът счита, че на основание чл.348 от ГПК, имотът следва да бъде
изнесен на публична продан, при извършването на която съделителите да се
удовлетворят съобразно правата си- по ½ ид.ч.. за всяка една от тях.
Относно претенции предявени по реда на чл.346 ГПК:
В производството по сметки, съделителите предявяват искания за
присъждане на суми, които имат връзка с делбената общност. Касае се за
вземания, възникнали от правоотношения, свързани с имота, предмет на
делбата. По своята същност искането по чл.346 ГПК има облигационен
характер и представлява осъдителен иск, който следва да бъде конкретизиран
по основание и размер, с предмет – вземане, което е ликвидно към момента на
предявяването му.
В срока по чл.346 ГПК П. М. Б. е предявила иск за заплащане
обезщетение за лишаване от ползване на нейните идеални части
от съсобствения имот за периода: от 08.03.2022г. до 31.10.2023г. /влизане в
сила на Решението по допускане на делбата/ за сумата от 3954.80 лева (три
хиляди деветстотин петдесет и четири лева и осемдесет стотинки), която
представлява дължимо от К. М. С. за периода от 08.03.2022 год. до 31.10.2023
год. включително обезщетение по чл. 31, ал. 2 от Закона за
собствеността.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗС всеки съсобственик има право
да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение и по начин, да
не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
Когато общата вещ се ползва лично само от един или няколко съсобственици,
а другите съсобственици са лишени от възможността да я ползват и да си
служат с нея, ползващият вещта съсобственик дължи на останалите
обезщетение в размер на ползите, от които ги е лишил след покана за това.
Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното
възнаграждение – средномесечно за такава вещ (движима или недвижима),
тъй като това е реалната стойност на ползата, от която неползващият
съсобственик е лишен, като се съобразява обема, за който ползващият имота
съсобственик – длъжник, надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността.
В Тълкувателно решение №7/02.11.2012г. по тълкувателно дело
№7/2012г., ВКС приема, че „задължението за заплащане обезщетение от
страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено
поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.
Писменото поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за
заплащане обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено
формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на покана по чл.81, ал.2 ЗЗД и
след получаването му съсобственикът изпада в забава. Веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.“.
Според тълкувателното решение и последователната практика на ВКС,
обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС се дължи както когато съсобственикът или
3
член на неговото семейство непосредствено си служи с вещта, така и когато
той не ползва лично, но препятства другия собственик да си служи с вещта, а
също и когато е допуснал на безвъзмездно основание трето лице да ползва
вещта.
Доказателствената тежест за установяване всички елементи от
фактическия състав на чл.31, ал.2 ЗС (ползване, лишаване от ползване и
писмено поискване до ползващия съсобственик) и размера на обезщетението
се носи от съсобственика, претендиращ обезщетение на основание чл.31, ал.2
ЗС. След деня на писменото поискване, изключителното ползване от един от
съсобствениците става неправомерно, поради което той дължи
обезщетение.
Фактическият състав на нормата на чл.31, ал.2 от ЗС съдържа доказване
от ищцата на следните обстоятелства: 1)между страните е съществувала
съсобственост върху имота през процесния период при посочените квоти; 2)
че са отправили до ответника писмена покана за плащане на обезщетение; 3)
че през процесния период ответникът е ползвал имота или е ползвал площ,
по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността; както и 4)
размерът на пропуснатата полза след поканата.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане, респ. че е предоставил достъп
на ищците до съсобствения имот съобразно дела им от него.
Настоящият съдебен състав приема, че са налице цитираните по-горе
предпоставки, а именно: Наличието на съсобственост между страните е
установено със сила на присъдено нещо с решението за допускане на делбата.
Депозирана е нотариална покана от ищцата, връчена на ответника на
22.02.2022 г., като ищцата П. Б. е поканила ответника да й осигури достъп,
чрез предоставяне на ключ от входната врата на процесния недвижим имот
или да й заплаща обезщетение за лишаване от ползването.
Относно ползването на процесния недвижим имот са събрани гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите И. Й. М., Л. К. М., А. С. И. и
Д. С. С..
От показанията на свид. М., в проведеното на 30.11.2022 год. съдебно
заседание се установява, че ищцата не живее в процесния апартамент,
защото „..тя няма ключове за този апартамент и не е имала ключове за
него….“.
От показанията на свид. И. се установява, че ищцата няма ключ от
процесния апартамент, знае, че „.. П., че няма възможност да влиза в
апартамента, тъй като тя от много години не е в РБ и когато родителите й
бяха живи и си е била тук не й беше необходимо да има ключ…“
Свидетелката твърди, че „…след смъртта на майка си, в деня на погребението
трябваше да отидем в апартамента на родителите й. Бяхме няколко човека
пред вратата, но К. не беше още дошла и ние чакахме пред вратата с П. да
дойде тя и да отключи. Уточнявам, чакахме К. да отключи. П. нямаше ключ,
защото никога не е искала да има такъв докато родителите й бяха живи….“.
Твърди, че през периода 2022 г. и 2023 г. „…П. не е обитавала този
апартамент на родителите й, защото е в Н.. Тя си идва за 5 дни и през тези 5
дни сме били заедно. След погребението на майката, К. отключи апартамента
и към този момент П. нямаше ключ, защото стояхме заедно пред вратата.
Свидетелят добавя още, че в апартамента на родителите на П. през 2022-2023
4
г., доколкото знае, живее К..
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на
свидетелите на ответната страна - М. и С..
В проведеното на 30.11.2022г. открито с.з. свидетелката Л. К. М.
заявява, че К. обитава апартамента, където са били родителите й, което
потвърждава и в проведеното на 07.03.2024г. открито с.з., а именно, че
ответницата е живеела при своите родители „…бяха едно домакинство…..“.
На зададените и въпроси дали ищцата притежава ключ от процесното
жилище, свидетелката първоначално изразява предположение „..Би трябвало
П. да има ключ…“, по-късно заявява категорично „…Винаги е имала ключ и
си е влизала…“, след това отново предполага, че тя като член на
семейството и идва при майка си и баща си трябва да има ключ „…Как тези
добри хора ще ги разделят…“, но в заключение е категорична: „…Не съм
виждала ключ в ръцете й, защото не съм била непрекъснато с нея. Не съм я
виждала да отключва вратата…“.
Съдът констатира противоречие в показанията на свид. М. и свид.А..
Свид.А. сочи, че след погребението на майката на страните, ищцата е чакала
сестра си да отключи жилището, заедно с други хора, а свид. М. сочи, че
ищцата изобщо не е присъствала в процесния апартамент, след погребението
на тяхната майка. Настоящият състав счита, че всеки един от свидетелите
цели да установи изгодни за страната, която го е ангажирала факти и
обстоятелства, поради което намира, че макар и допустими, показанията на
свид.А. и М. в тази част се преценяват от съда като заинтересовани и
предубедени, според правилата на чл. 172 ГПК и същите не следва да бъдат
кредитирани досежно обстоятелството - ищцата П. Б., присъствала ли е в
процесния апартамент след погребението на своята майка и кой е отключил
вратата на жилището- П. Б. или К. С..
От показанията на свид. С., в проведеното на 07.03.2024 год. се
установява, че: „… Когато леля ми е влизала в апартамента на дядо и баба, аз
съм присъствал. Тя си отключва сама, защото тя си имаше ключ от
апартамента. Не помня да е споделяла, че е загубила ключовете. Тя винаги е
притежавала достъп - има ключ за мазето, за тавана, за входната врата… Леля
ми живее в горния апартамент, но е присъствала долу винаги. Никога не е
имала ограничен достъп….“. Свидетелят сочи, че от 2017г. ищцата е в Н. и
не се е прибирала за дълги периоди от време, че последно е виждал ищцата
през 2019г., като категорично заявява, че „….След като баба ми и дядо ми
починаха в апартамента имаше временна врата, която беше отстранена
поради нефункционалност. Видях, че има нова врата в апартамента, което
беше след смъртта на баба и дядо…“.
От приложеното по делото у-ние за наследници изх.№02-04-615 от
13.05.2022г. на Община Троян се установява, че бащата на страните по делото
– М. Й. М. е починал на ***г. , а майката – И. П. М. на ***г., т.е. след 2021г.,
съобразно показанията на свидетеля С.- син на ответницата се установява, че
апартамента има монтирана нова входна врата.
Настоящият състав съобрази показанията на свидетелят съобразно
разпоредбата на чл.172 ГПК с оглед евентуална заинтересованост като син на
ответницата, но счита, че в частта, в която установява обстоятелството, че
входната врата на жилището е подменена след смъртта на баба му и дядо му,
показанията му са индиция за действителните взаимоотношения между
5
страните и представляват доказателство, установяващо релевантни за спора
факти, а именно, че след 2021г. ищцата не е имала достъп до процесното
жилището, тъй като вратата на същото е била подменена.
С цитираното по-горе тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012г. по т.д.
7/ 2012г. на ОСГК е дадено задължително тълкуване на понятието „лично
ползване“ по смисъла на чл. 31, ал.2 от ЗС, като е прието, че такова е всяко
поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се
събират добиви и граждански плодове. В мотивите на решението е посочено,
че ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е
отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия
и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не
му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В
конкретния казус се установява, че ищцата е отправила искане до ответника
да й осигури ползването на имота, съобразно дела й в съсобствеността с
покана, получена на 22.02.2022 г., че допуснатият до делба имот представлява
апартамент, който не може да бъде ползвана едновременно от страните, а и
между тях не е уговорено разпределение на ползването съобразно правата им
в съсобствеността. Установява се от събраните по делото гласни
доказателства, че след датата на получаване на поканата, ответницата е
продължил да ползва съсобствения имот, като преимуществено е живяла там.
При тези данни, безспорен се явява изводът, че от датата на получаване на
поканата до датата на предявяване на иска, ответницата е лишила ищцата от
ползване на процесния имот съобразно правата й в съсобствеността, поради
което дължи обезщетение в размер на ползите, от които я е лишила след
покана за това. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с
наемното възнаграждение – средномесечно за такава вещ, като средният
пазарен наем следва да бъде определен съобразно заключението на
допуснатата СТЕ /вх.№1142 от 29.02.2024г. – п.кл-мо 27.02.2024г./, който за
периода 08.03.2022г. до 31.10.2023г. възлиза на 7617лева, като от тази сума
квотата на ищцата с оглед тази в съсобствеността, възлиза на 3808 лева,
съобразно направеното от в.л. Н. уточнение в проведеното на 18.04.2024г.
открито съдебно заседание. В същото с.з., процесуалният представител на
ищцата, по реда на чл.214 ГПК направи изменение на заявената
облигационна претенция, като същата е намалена от 3954.80 /три хиляди
деветстотин петдесет и четири лева и осемдесет стотинки/ лева на 3816.42
/три хиляди осемстотин и шестнадесет лева и четиридесет и две стотинки/
лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване
на иска - 06.02.2024 година до окончателното изплащане на
сумата.
Настоящият състав счита, че претенцията следва да бъде уважена до
установения от вещото лице размер от 3808.00 лева, като за разликата до
претендирания от ищцата размер от 3816.42 лева /след изменението по реда
на чл.214 ГПК/ да бъде отхвърлена като неоснователна.
Наред с претенцията по чл.31, ал.2 ЗС за заплащане обезщетение за
минал периода (от поканата до първото по делото заседание във втора фаза на
делбата), П. Б. е претендирала обезщетение за лишаване от ползване
на съсобствения имот занапред, до окончателно извършване на делбата, което
искане се покрива от хипотезата на чл.344 ал.2 ГПК – постановяване на
привременни мерки, по което съдът се е произнесъл с Решение по
допускането на съдебна делба №134 от 12.07.2023г., постановено по
6
настоящото дело и влязло в законна сила. Доколкото е било установено, че
имотът се ползва еднолично от ответницата и ищцата е лишена от ползването
на собствената й ½ идеална част, съдът е постановил до окончателното
извършване на делбата, ответницата да бъде осъдена да заплаща обезщетение
за ползването на собствената на ищцата част от имуществото. Размерът на
обезщетението за ½ идеална част от делбения имот, определен на база
приетата по делото експертиза е 216.00 лева на месец, считано от
01.11.2024г., до окончателно извършване на делбата.
Относно разноски в производството:
На основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съделителите дължат държавна такса в размер 4% от
стойността на дяловете си – по 179.34 лева, като ако от продажбата се добият
повече средства, следва да бъде начислена върху разликата допълнително 4%
държавна такса. Ответницата представя списък на разноските по
реда на чл.80 от ГПК – л.116 от делото в общ размер на 1154.00 лева както
следва: 600.00 лева адв.възнаграждение; 10.00 лева ДТ от СВ при РС-
Севлиево; 304.00 лева ДТ за таксационни характеристики; 140.00 лева ДТ за
скици от АГКК; 200.00 лева ДТ скици и данъчни оценки от Община
Севлиево. В проведеното на 18.04.2024г. открито с.з. представя списък по
реда на чл.80 ГПК в размер на още 834.00 лева, от които 600.00 лева
адв.възнаграждение и 234.00 лева депозит вещо лице.
Ищцата, чрез ад.Г. И. представя списък по реда на чл.80 от ГПК за
сумата 2710.98 лева, както следва: Такса от 07.02.2022г. за удостоверяване
истинността на положен подпис в "Консулска служба" при Посолство на
Република България в гр. О. - 29.34 лева; Нотариални такси за нотариална
покана и преписи- 40.80 лева; Такса от 11.04.2022 г. за удостоверяване
истинността на положен подпис в "Консулска служба" при Посолство на Р
България в гр. О.- 58.67 лева; Такса за издаване на удостоверения гражданско
състояние-14.00лева; Такси за издаване на данъчни оценки-10.00 лева:
Нотариални такси за удостоверяване верността на препис-9.60 лева;
Държавна такса за вписване на искова молба-37.57 лева; Банкова такса при
внасяне на държавната такса-3.00 лева; Адвокатско възнаграждение- 2050
лева; Депозит за експертиза- 300.00 лева; Банкова такса при внасяне на
депозит за експертиза- 4.00 лева; Депозит за експертиза- 150.00 лева; Банкова
такса при внасяне на депозит за експертиза- 4.00 лева.
На л. 47 от делото е приложен Договор за правна защита и съдействие,
от съдържанието на който се установява, че договореното адв.възнаграждение
в размер на 2050.00 лева е изцяло заплатено. В същият обаче не е посочено,
каква част от договореното възнаграждение е за първа фаза на делбеното
производство, каква част за втора фаза на делбеното производство и каква
част за облигационната претенция по сметки. Съгласно общото правило
формулирано в разпоредбата на чл.355 от ГПК страните по делбата заплащат
разноските, съобразно стойността на дяловете си, а по присъединените искове
в делбеното производство разноските се определят по чл.78 от ГПК, каквито
доказателства в тази насока липсват по делото. Константната съдебна
практика приема, че при предявяване на исканията по сметки по реда на
чл.346 от ГПК не се внася от предявилия претенцията държавна такса, а тя се
възлага с решението на съда с оглед изхода на спора. В този смисъл са
7
Определение №512 от 19.11.2010 год. на ВКС по ч. гр. д. №411/2010 г., I г.о.,
ГК, Решение №3571 от 13.X.1983 год. по гр. д. №2226/83 г., I г.о. и др.
Имайки предвид цената на заявената от ищцата и приета за съвместно
разглеждане претенция по сметки, разпоредбата на чл.10 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и
обстоятелството, че претенцията по сметки следва да бъдат частично
уважена, то в тежест страните следва да бъде възложена и съответната
държавна такса, съобразно уважената/отхвърлена част. Страните следва да
заплатят държавна такса по претенцията по сметки, както следва: К. С. ДТ в
размер на на 152.30 лева по иска с правно основание чл.31 ал.2 ЗС, съобразно
уважената част и 50.00 лева по искането с правно основание чл.344, ал.2 ГПК,
а П. Б. ДТ върху размера на отхвърлената част от предявената от нея
облигационна претенция , която възлиза на 0.34 лева.
По отношение на останалите разноски на страните, свързани със
заплащане на адвокатско възнаграждение на упълномощения от тяхна страна
адвокат, депозита за вещите лица по изготвените съдебно-технически
експертизи и допълнителна съдебно-техническа експертиза, претенцията на
страните за възстановяване на сторени разноски за заплащане на нотариални
такси, такси за удостоверяване истинността на положен подпис в "Консулска
служба", банкови такси за извършвани преводи и други, доколкото същите се
явяват разноски, направени във връзка със самото делбено производство и по-
конкретно по иска за прекратяване на собствеността, то същите не следва да
се присъждат на никоя от страните по делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл.348 от
ГПК следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 73198.503.90.1.6 (седем три едно девет осем точка пет нула
три точка девет нула точка едно точка шест) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Троян, общ. Троян, обл. Ловеч, одобрени със
Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект, е от 25.05.2022 г., с адрес на имота: ***,
който самостоятелен обект се намира на етаж 3 (три) в сграда с
идентификатор 73198.503.90.1 (седем три едно девет осем точка пет нула три
точка девет нула точка едно), с предназначение: Жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 73198.503.90
(седем три едно девет осем точка пет нула три точка девет нула), с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на
обекта: 1 (едно), с площ: 102.00 кв.м (сто и два квадратни метра), стар
идентификатор: няма, състоящ се от две спални, дневна, столова с кухненски
бокс, тоалетна, баня, килер, вграден гардероб и коридор, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 73198.503.90.1.5 (седем три
едно девет осем точка пет нула три точка девет нула точка едно точка пет),
73198.503.90.1.11 (седем три едно девет осем точка пет нула три точка девет
нула точка едно точка едно едно); под обекта: 73198.503.90.1.4 (седем три
8
едно девет осем точка пет нула три точка девет нула точка едно точка
четири); над обекта: няма, заедно с прилежащите към самостоятелния обект в
сграда МАЗАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 (едно) с площ: 24 кв.м (двадесет и
четири квадратни метра), при граници: улица, стълбище, мазе № 2 (две),
коридор, отгоре апартамент № 4 (четири), отдолу земя, и ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ № 1 (едно) с площ: 29 кв.м (двадесет и девет квадратни
метра), при граници: улица, стълбище, таван № 2 (две), коридор, отдолу
апартамент № 6 (шест), а също така и заедно с 1/6 (една шеста) идеална част
от общите части на сграда с идентификатор 73198.503.90.1 (седем три едно
девет осем точка пет нула три точка девет нула точка едно) и от правото на
строеж върху поземлен имот с идентификатор 73198.503.90 (седем три едно
девет осем точка пет нула три точка девет нула) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Троян, общ. Троян, обл. Ловеч, с пазарна цена
– 89 670 /осемдесет и девет хиляди шестстотин и седемдесет/ лева.
Добитата от продажбата сума да се подели между съделителите по равно, т.е.
½ /една втора/ ид.ч за П. М. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес в
България: *** и ½ /една втора/ ид.ч. за К. М. С. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***.
ОСЪЖДА К. М. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати
на П. М. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес в България: ***, на
основание чл.346 ГПК, сумата от 3808.00 /три хиляди осемстотин и осем/
лева, представляваща обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС за лишаване от ползване
на нейните идеални части от съсобствения имот за периода от 08.03.2022г.
до 31.10.2023г. /влизане в сила на Решението по допускане на делбата/, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска -
06.02.2024 година до окончателното изплащане на сумата, като за разликато
до претендирания размер от 3816.42 / три хиляди осемстотин и шестнадесет
лева и четиридесет и две стотинки/ лева, като неоснователен и недоказан
отхвърля.
ОСЪЖДА К. М. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да
заплати по сметка на РС-Троян следните суми: от 152.30 /сто петдесет и два
лева и тридесет стотинки/ лева 4% ДТ върху уважения размер на иска с
правно основание чл.31 ЗС, 50.00 /петдесет/ лева ДТ по искането с правно
основание чл.344, ал.2 ГПК, както и сумата от 179.34/сто седемдесет и девет
лева и тридесет и четири стотинки/ лева, представлява 4% върху стойността
на дела от делбения имот, като ако от продажбата се добият повече средства,
да бъде начислена върху разликата допълнително 4% държавна
такса.
ОСЪЖДА П. М. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес в България: ***
да заплати по сметка на РС-Троян следните суми: 0.34 лева /тридесет и четири
стотинки/ лева 4% ДТ върху отхвърления размер на иска с правно основание
чл.31 ал.2 ЗС и 179.34/сто седемдесет и девет лева и тридесет и четири
стотинки/ лева, представлява 4% върху стойността на дела от делбения имот,
като ако от продажбата се добият повече средства, да бъде начислена върху
разликата допълнително 4% държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч в 14-
дневен срок от съобщението.
9
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
10