Р Е Ш Е Н И Е
№
03.06.2021 година град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На трети юни през две хиляди двадесет
и първа година
в публично заседание в състав:
Председател:
М. Маринова
и при секретаря:
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 4 982 по описа на Бургаски районен съд за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК, чл.247 от ГПК и
чл.248 от ГПК.
Постъпила
е молба от Д.Д.Н. ЕГН *********** с адрес: ***, чрез процесуален представител
адвокат С.Ц., за допускане на поправка
на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение в частта
относно разноските предвид наличието на мотиви за това и липсата на произнасяне
с диспозитив в съдебното решение.
Постъпила
е молба от Д.Н.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, за допълване на постановеното
по делото решение с произнасяне по предявените претенции за мораторни лихви и
законни лихви върху всяко едно обезщетенията за причинени неимуществени вреди, както
и за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
В
предоставения срок е постъпило становище от ответника по молбата Д. Д.Н.,
представляван от адвокат С.Ц., в която оспорва молбата. По отношение
постановяване на решение за лихва за забава за периода от всеки един от деликтите до датата на постановяване на
исковата молба ищецът посочва, че производството по делото е прекратено след
оставяне на исковата молба без движение и неотстраняване на констатираните
нередовности. По отношение на иска за присъждане на лихва за забава, считано
от датата на подаване на исковата молба
посочва, че в доклада не е дадена правна квалификация на предявения иск,
съответно той не е включен в предмета на спора и ищцата не е възразила по доклада. По повод изменение на решението в
частта за разноските посочва, че адвокатското възнаграждение е формирано с
оглед защитата по пет предявени иска и размерът му е съответен, като посочва,
че за производството по гражданско дело № 5566
по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, образувано след отделяне
на иска от производството по настоящото дело, е сключил друг договор за правна
защита и съдействие. В молбата отново е отправено искане за
допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото
решение с постановяване на диспозитив относно разноските, които се присъждат в
негова полза, съгласно мотивите на решението.
Предвид
изложеното и по молбата с правно основание чл.250 от ГПК настоящият състав
приема следното:
Съгласно
чл.250 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не
се е произнесъл по цялото й искане.
Молбата за това може да се подаде в едномесечен срок, считано от
връчването му или от влизането му в сила.
По повод
постъпилата молба за допълване на решението настоящият състав приема, че е допустима
с оглед спазване на срока за това.
По
отношение на исковете за присъждане на лихва за забава върху обезщетения за
вреди, считано от датата на всеки един от деликтите, които са предмет на спора,
с оглед предявените насрещни искове до датата на подаване на исковата молба
настоящият състав приема, че молбата е неоснователна. С определение № 2926 от
12.06.2019 година производството по делото е прекратено, поради неизпълнение на
дадени указания за посочване на цена на исковете и внасяне на държавна такса. В
постъпило заявление от ищцата по тези искове /лист 981 – 987, том 3 от делото/
тя посочва, че не поддържа исковете за присъждане на лихви, тъй като счита, че
са погасени по давност /лист 987, том 3
от делото/. Определението е връчено на ищцата по насрещните искове на 24.06.2019
година, от нейно име не е постъпила
частна жалба и определението е влязло в сила.
Поради
изложеното настоящия състав приема, че съдът е десезиран от произнасяне по
искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на лихви за забава и в
този смисъл не е налице непроизнасяне по цялото искане по смисъла на чл.250 от ГПК.. В този смисъл молбата за допълване на решението по отношение на
мораторната лихва следва да бъде оставена без уважение.
По
отношение на допълване на решението с присъждане на лихва за забава върху претендираните да бъда присъдени
обезщетения за вреди, считано от датата на подаване на исковата молба
настоящият състав приема следното:
Искането
за присъждане на лихва за забава е отправено в писмения отговор на исковата
молба, в който първоначално е предявен насрещен иск, преди да бъде
конкретизиран по основания, с искане за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер от 20 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба /лист, 64, том 1 от делото/.
Писменият отговор е постъпил на 27.08.2018
година.
По повод
възражението от насрещната страна за това, че такъв иск не е включен в доклада
по делото и липсват възражения от страната, следва да бъде посочено, че
присъждането на лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба е правна последица от предявяване на иска, а не самостоятелен иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД, поради което и не е посочена правна
квалификация в този смисъл. В тази насока е
чл. 214, ал.2 от ГПК, в който е посочено, че не се смята за увеличение
на иска прибавянето на изтекли лихви или събиране на добили от вещта след
неговото предявяване.
Поради
изложеното и предвид искането за присъждане на тази лихва настоящият състав
приема, че молбата за допълване на решението в този смисъл е основателна.
По тези
съображения следва да бъде постановено решение, с което Решение от 04.03.2021
година, постановено по гражданско дело да бъде допълнено, като на страница 18,
представляваща част от диспозитива, на абзац трети, след думите „по н.ч.х.д. №
3318 по описа на Бургаски районен съд за 2013 година“ да се чете и: „ведно със
законната лихва върху главницата от 8 000 лева /осем хиляди лева/, считано
от датата на предявяване на насрещния иск на 27.08.2018 година до окончателното
й плащане“; на страница 19, представляваща част от диспозитива, абзац 2, след думите в края на абзаца „ниска
самооценка, безсъние за продължителен период от време“, следва да се чете и:
„ведно със законната лихва върху главницата от 2 500 лева /две хиляди и
петстотин лева/, считано от датата на предявяване на насрещния иск на
27.08.2018 година“; на страница 19,
представляваща част от диспозитива на съдебното решение, абзац четвърти, след
думите в края на абзаца „ниска
самооценка за продължителен период от време“ следва да се чете и: „Ведно със
законната лихва върху главницата от 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/,
считано от датата на предявяване на насрещния иск на 27.08.2018 година до
окончателното й плащане“. Следва решението да бъде допълнено и в частта, в
която е отхвърлен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
деяние от 05.09.2014 година, като на страница 20 от решението, абзац първи,
след думите „поради обезщетяване с уважен с присъдата граждански иск“ следва да
се чете „ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска на 27.08.2018 година“.
По
отношение на молбата за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, настоящият състав
приема следното:
В
мотивите на решението е прието, че по
повод предявените насрещни искове ответникът по тях е направил разноски в
размер от 6 720 лева, от които той претендира присъждане на сума в размер от 4 020 лева, съгласно списъка
по чл. 80 от ГПК. Тъй като насрещните искове са предявени за сума в общ размер
от 34 177 лева, а от тях с решението е присъдена сума в общ размер от
12 000 лева ищцата по насрещните искове дължи на ответника сума в размер
от 4 360 лева. Извода е направен
след преценка на съотношението между
направените разноски, отхвърлената част от исковете и общият им предявен
размер. Съответното присъждане на разноските е регламентирано в чл. 78 от ГПК –
съобразно изхода от спора.
В съдебно
заседание на 04.01.2021 година ответната страна и ищец по насрещните искове е
оспорила размера на разноските, направени от насрещната страна Д.Д.Н..
Посоченото изявление следва да бъде квалифицирано като възражение за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 79 от ГПК, което е своевременно направено, преди приключване на устните състезания и
не е взето предвид при постановяване на решението в частта за разноските. На
първо място е посочено, че при формиране на изводите следва да бъде взето
предвид, че от производството са отделени
някои от предявените насрещни искове и в решенията, постановени по тези
спорове също са присъдени разноски.
В тази
насока настоящият състав прима, че преди отделяне на някои от предявените
насрещни искове преписи от исковата молба са връчени на ищеца по първоначалния
иск съгласно разпореждане от 08.02.2019 година и от негово име е постъпил
писмен отговор. Договорът за правна защита и съдействие е представен с допълнителен отговор на насрещните искове,
постъпил на 05.04.2019 година /лист 976 и следващите от делото, том 3/, преди
отделяне на четири от предявените насрещни искове от производството по
настоящото дело с определение от 08.07.2019 година /лист 1000 и следващите от делото, том 3/. Поради
изложеното следва да бъде взето предвид, че и за даване на писмен отговор се
дължи съответното възнаграждение по правилото на чл. 9 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следва да
бъде посочено още, че по правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението с оглед материалния интерес
на насрещните искове, разгледани в настоящото дело, предвид и предприетите
изменения на цената на исковете, е 1 555, 32 лева.
Съгласно
чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер на разноските в тази
част, но не по малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. В случая предвид
предмета на спора, който е очертан с иск по повод който е образувано
производството по настоящото дело, и пет
насрещни иска /след отделяне на производства по други искове/ е налице
обективно кумулативно съединяване на искове, които предвид естеството си са с
различен предмет на доказване, въпреки че имат връзка с първоначалния иск. Предвид
и събраните по делото писмени
доказателства, гласни доказателства, експертизи, настоящият състав приема, че е
налице фактическа и правна сложност на
спора, която не обосновава намаляване на платения адвокатски хонорар
вповече от посочения от ищеца и ответник по насрещните искове размер от 4 020 лева.
Предвид изложеното възражението за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Основателна
е молбата от ищеца и ответник по насрещните искове за допускане на поправка на
очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение с постановяване на
диспозитив в съдебното решение за присъждане на посочените разноски, дължими от
ответната страна. В мотивите на
решението съдът е приел, че сумата следва да бъде присъдена. Това
несъответствие е очевидна фактическа грешка
по смисъла на чл.247 от ГПК и следва да бъде постановено решение за
допускане на поправката й.
По
изложените по – горе съображения следва да бъде постановено решение по молбата
за допълване на решението, по молбата за изменение на решението в частта за
разноски и по молбата за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка.
Мотивиран
от горното и на основание чл.250 от ГПК,
чл.247 от ГПК и чл.248 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от Д.Н.Н. ЕГН **********, с адрес: ***,
за допълване на Решение № 260 395 от 04.03.2021 година, постановено по
гражданско дело № 4 982 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, с
присъждане на лихва за забава върху всяка една от главниците, представляващи
обезщетения за неимуществени вреди за периода, считано от датата на всеки един
от деликтите до датата на подаване на исковата молба, поради прекратяване на
производството по делото в тези части.
ДОПЪЛВА
Решение № 260 395 от 04.03.2021 година, постановено по гражданско дело
№ 4 982 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, като постановява,
че: на страница 18, представляваща
част от диспозитива, на абзац трети, след думите в края на абзаца: „по н.ч.х.д.
№ 3318 по описа на Бургаски районен съд за 2013 година“ следва да се чете и: „ведно със законната
лихва върху главницата от 8 000 лева /осем хиляди лева/, считано от датата
на предявяване на насрещния иск на 27.08.2018 година до окончателното й
плащане“; На страница 19, представляваща част от диспозитива, абзац 2, след думите в края на абзаца: „ниска
самооценка, безсъние за продължителен период от време“, следва да се чете и:
„ведно със законната лихва върху главницата от 2 500 лева /две хиляди и
петстотин лева/, считано от датата на предявяване на насрещния иск на
27.08.2018 година“; На страница 19,
представляваща част от диспозитива на съдебното решение, абзац четвърти, след
думите в края на абзаца: „ниска
самооценка за продължителен период от време“ следва да се чете и: „ведно със законната
лихва върху главницата от 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/, считано от
датата на предявяване на насрещния иск на 27.08.2018 година до окончателното й
плащане“.
ДОПЪЛВА Решение № 260 395 от 04.03.2021 година, постановено по гражданско дело
№ 4 982 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, като на страница
20 от решението, абзац първи, след думите „поради обезщетяване с уважен с
присъдата граждански иск“ следва да се чете „ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска на 27.08.2018 година“.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260 395 от
04.03.2021 година, постановено по гражданско дело № 4 982 по описа на
Бургаски районен съд за 2018 година, като
на страница 20 от решението се чете и диспозитив:
„ОСЪЖДА Д.Н.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на Д.Д.Н. ЕГН *********** с адрес: ***, сумата 1 070
лева /хиляди и седемдесет лева/, представляваща разноски, направени по повод
предявения първоначален иск и сумата 4 020 лева /четири хиляди и двадесет
лева/, представляваща разноски, направени по повод процесуално представителство
по предявените насрещни искове.“
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от Д.Н.Н. ЕГН **********, с адрес: ***,
за изменение на постановените по делото Решения от 04.03.2021 година, на което
е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в частта за разноските с
настоящото решение, за изменение в
частта за разноските.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: