Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 19.10.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесети септември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Мариана
Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№839 по описа
за 2018
година на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, срещу С.Х.С., ЕГН ********** с адрес ***,
кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.79, ал.1,
чл.86, ал.1 и чл.92 ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 337.69лв.,
представляваща главница по Договор
за паричен заем №5264925/04.04.2016г., сключен между „**” ООД и С.С., вземането
по който е прехвърлено на ищеца по силата на Приложение 1/01.07.2017г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 07.09.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 21.20лв., представляваща договорна
лихва за периода 18.04.2016г. до 12.12.2016г.; сумата от 256.31лв., представляваща неустойка за неизпълнение; сумата от 29лв., представляваща законна лихва за периода 12.12.2016г.
до 29.08.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№8711/24.10.2017г. по ч.гр.д. № 16018/2017г. по описа на Варненски районен съд,
25 състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал
заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като
срещу издадената такава било подадено
възражение, в тази връзка у ищеца се породил
правният интерес да предяви настоящите искове. Сочи се, заемодателят е предоставил на ответницата паричен заем в
максимален размер от 800лв., който се усвоява в търговски обект на „Изипей” АД.
За ползването на сумата, заемателят дължи договорна лихва в претендирания
размер, която представлява ГПР и е предвидена в чл.7, вр. с чл.3, ал.1, т.8. Съгласно
клаузите на договора, заемателят е следвало да представи обезпечение на
задълженията в 3-дневен срок от подписване на договора, което не е сторено,
поради което е начислена неустойка за неизпълнение на осн. чл.11, ал.1, вр.с
чл.4 от договора. Сочи се, че по договора са извършени от ответницата плащания
в размер от 1217лв., като целият заем е следвало да бъде изплатен на
12.12.2016г. Поради трайната забава, се дължи и претендираното обезщетение за
забава. Моли се за уважаване на предявените искове по тези съображения и
присъждане на сторените разноски. Във връзка с отговора на исковата
молба, в първото по делото съдебно заседание ищецът
изразява следното становище: намира за
неоснователни наведените възражения за недействителност на процесния договор. Счита, че към момента на сключване на договора същият е съобразен
със закона, добрите нрави и не противоречи на ЗЗП. С
настъпване падежа на договора всички суми стават дължими включително
договорната лихва. Що се касае до неустойката, то същата е начислена за неизпълнение
на договорно задължение, изрично уговорено в договора. При настъпване на конкретни предпоставки, кредитополучателят е бил
длъжен да даде съответно обезпечение, което той не е изпълнил. Претентидараната неустойка представлява такава за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка
за забава и се начислява еднократно, след 3 дни от датата на сключения между
страните договор. Клаузата за неустойка е
инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в случай, че
заемателят изпълни посочените условия, неустойка не се начислява. Следва
да се подчертае, че неустойката за неизпълнение се начислява еднократно в
момента на допускане на неизпълнението и за същата не е налице период за
начисляването й. Сочи се, че
разпоредбите на договора предвиждат, че кредитополучателят се е запознал с
Тарифа на „**“
ООД,
която е актуална към датата на сключване на договора и се намира, както във
всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя,
така и на интернет страницата му. Тарифата представлява
неразделна част от договора. В последната е посочено, че при забава на
плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на Кредитора определени суми,
представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просроено
вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи
ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането. Моли за уважаване
на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата, чрез адв. Мария Михова, в
който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Не се оспорва, че между „**” ООД и С.С. е сключен договор за паричен
заем, както и че сумата е усвоена на 04.04.2016г. Поддържа се, че са извършвани
плащания на главницата, поради което се оспорва дължимостта на договорна и
мораторна лихва. Прави се възражение за
нищожност на неустоечната клауза по чл.11 от договора, като противоречаща
на чл.143, т.5 ЗЗП, заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК и в нарушение
на добрите нрави. В тази връзка се сочи, че клаузата създава предпоставки за
неоснователно обогатяване на заемодателя, като размерът на неустойката е почти
еквивалентен на заетата сума, който е прекомерен и противоречи на
обезщетителната й функция, а има санкционен характер. Изискването за обезпечаване
на задължението така, както е предвидено, противоречи на добросъвестността.
Също така, потребителят не е могъл изначално да прецени действителния размер на
задължението си и последиците от забавата си. Клаузата на чл.11 от договора
противоречи на добрите търговски практики. Възразява се, че клаузата на чл.12,
ал.3 от договора, предвиждаща еднократно плащане на 58 ден от забавата на
сумата от 100лв., пряко противоречи на чл.33 ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК,
клауза имаща за цел, или резултат заобикаляне на закона, е нищожна. С оглед на
това, се поддържа, че разпоредбите на чл.12, ал.3 и ал.4 са нищожни, не
пораждат права и задължения, в който случай съгласно чл.23 ЗПК потребителят
дължи само чистата стойност на кредита, която е изплатена изцяло. Моли се за отхвърляне
на предявения иск по тези съображения и присъждане на сторените по делото
разноски. В открито съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си
представител, поддържа направените с отговора на исковата молба възражения.
Счита, че е надвнесла сума от 200лв.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от
присъединеното ч.гр.д. №16018 по описа за 2017г. на ВРС, XХV състав, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата,
предмет на установителния иск, срещу която е постъпило възражение, и искът е
предявен в срока по чл. 415 ГПК.
От ищеца по делото
са ангажирани като писмени доказателства предложение за сключване на договор за
паричен заем от С.Х. /л.10/ Договор за предоставяне на паричен заем Viva express №5264925/04.04.2016г. между ** ООД и ответницата /л.7-9/, по силата на който заемодателят предоставя на заемателя
сумата от 800лв., която заемополучателят се е задължил да върне /л.5-12/ на 18
вноски, при общ срок на заема от 36 седмици и двуседмична погасителна вноска от
51.27лв. в периода 18.04.2016г. до 12.12.2016г. Съгласно чл.3, т.7, общият размер на всички плащщания е
922.86лв., а по силата на т.8, годишният процент на разходите на заема е
49.30%. Съгласно чл.4 от договора, заемателят се задължава в 3-дневен срок да
предостави обезпечение на задълженията му по договора. В чл.11 е предвидено, че
при неизпълнение на задължението по чл.4, се начислява неустойка за
неизпълнение, която се разсрочва на равни части в общ размер от 659.34лв., като
всяка част е платима на съответната падежна дата и в този случай дължимата
вноска е в размер от 87.90лв.
С рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г., „**” ООД е прехвърлило н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД свои вземания, произхождащи от договори за заем, съгласно Приложение 1 към
рамковия договор, в което фигурира и вземането срещу ответницата /л.11-21/.
Съобразно приетото по делото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза /л.67-71/, по процесния кредит са
внесени следните суми: на 21.04.2016г. – 88 лв.; на 30.08.2016г. – 1041лв. и на
27.09.2016г. – 88лв., или общо 1217лв. Погасяването на задълженията по
договора, става в следната последователност: разходи за събиране на просрочени
задължения по чл.12; неустойка по чл.11; редовна лихва, главница. За периода
12.12.2016г. до 29.08.2017г. законната лихва върху главница от 337.69лв. е
24.53лв. Размерът на претендираните вземания е 337.69лв. главница; 21.20лв.
редовна лихва върху главница; 256.31лв. неустойка по чл.11 от договора и
24.53лв. обезщетение за забава.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за
претендираната сума, срещу която в срок е постъпило възражение и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил
иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
За успешното
провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в
условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е
налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор,
включително прехвърляне на вземането в полза на ищеца от заемодателя, включващ
твърдяните клаузи за дължимост на главница, договорна лихва и неустойка, по
силата на който сумата по заема е усвоена от ответницата и за нея е възникнало
задължение да заплати сумите, предмет на исковете, в претендирания размер.
В тежест на ответницата
е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати претендираните суми
или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
Прието е за безспорно по делото, че между „**” ООД и С.С.
е сключен посоченият в исковата молба договор за паричен заем, както и че
сумата е усвоена на 04.04.2016г. от ответницата, какво и че заемодателят е
прехвърлил на ищеца вземанията си по договора за заем. Няма спор по делото и за
изпълнение на всички изисквания на чл.99 ЗЗД.
Спорен въпрос по делото с оглед наведените в отговора на
исковата молба възражения, е действителността на клаузите за неустойка и разходи
за събиране на вземането, а оттам и общият размер на задължението на
ответницата по договора за кредит.
При така очертания предмет на спора, съдът намира
следното:
Съгласно чл.4 от
договора, заемателят се задължава в 3-дневен срок да предостави обезпечение на
задълженията му по договора. В чл.11 е предвидено, че при неизпълнение на
задължението по чл.4, се начислява неустойка за неизпълнение, която се
разсрочва на равни части в общ размер от 659.34лв., като всяка част е платима
на съответната падежна дата и в този случай дължимата вноска е в размер от
87.90лв.
Съгласно
чл.
143, т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени
предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
В
настоящия случай в чл. 1 от договора е
обективирано изявление, че заемателят е запознат предварително от заемодателя с
всички условия по договора. Последното обаче не е от
естество да установи индивидуално уговаряне на оспорената клауза по договора,
възможността за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на
обезпечение и последиците от неизпълнение на това задължение, позволяващи на
кредитора да увеличи възнаграждението си до непосилен за потребителя размер.
Макар и да е уговорена като санкция, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, същата е предвидена да се кумулира към погасителните
вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена
по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за
заемодателя – 82 % от
заемната сума. Както разходите на кредитора, така и
печалбата му, би следвало да
се включат в годишния процент на разходите. Съдът
намира, че с клаузата на чл. 4 от договора се цели
заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на разходите, който не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Налага
се извода, че клаузата на чл. 4 от договора
противоречи на добрите нрави като илюстрира директно уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и има за цел
заобикаляне изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл.
21, ал. 1 ЗПК и като такава
непораждаща права и задължения за страните по заемното правоотношение.
По отношение на начислената и оспорена с отговора на исковата молба такса разходи: Чл.12, ал.3 и 4 от договора предвижда
задължения за заемателя при забава да заплаща такси
от 12.50лв. на всеки четвърти и единадесети ден
забава, но не повече от 150лв., както и еднократно заплащане от
100лв. при забава с повече от 57 календарни дни. С оглед
наведените в отговора на исковата молба възражения, съдът дължи
преценка спазено ли е императивното правило на чл. 33, ал.
1 и 2 ЗПК. Цитираната норма в ал.
1 предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В настоящия случай, в клаузата на чл. 12, ал.4
от договора е предвидено, че при забава в плащанията заемателят дължи законна
лихва за всеки ден забава. Наред с това задължение, заемателят следва да заплаща и
посочените по-горе суми.
Макар и последните да са наименовани „разходи за събиране
на вземането”,
това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на
заемателя, а представлява фиксиран предварителен размер на обезщетение за
допуснато наизпълнение на договорно задължение. С определяне
на горните плащания по същество се заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. А
както съдът посочи по-горе, съгласно чл. 21, ал.
1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът приема, че цитираните клаузи са нищожни и
като такива не са породили
права и задължения за страните по заемното правоотношение.
Отчитайки горните мотиви и извършените от ответницата безспорно установени по делото плащания, съдът достига до извод, че
при общ размер на задълженията за главница и договорна лихва от 922.86лв., още на 31.08.2016г. задълженията са били изцяло
погасени от ответницата. И макар да е налице забава за заплащане на част от
сумите по вноските до тази дата, то на първо място процесното обезщетение за забава
не се претендира за период преди 12.12.2016г., а на следващо място, със
заплащане на сума в общ размер от 1217лв. ответницата е погасила и размер на
обезщетение за забава върху главницата за периода, в който е била в забава.
Така мотивиран,
съдът намира, че предявените искове са ицяло неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора,
отправеното искане и представените доказателства и съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените в заповедното производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 300лв. Претендират се от
ответницата разноски в размер от 400лв. за заплатено адвокатско възнаграждение
в исковото производство. Доколкото обаче доказателства за действително
направени такива разноски са ангажирани само за 300лв., то ищецът следва да
заплати на ответницата сума в този размер, представляваща разноски в исковото
производство.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, срещу С.Х.С., ЕГН ********** с адрес ***,
кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.79, ал.1,
чл.86, ал.1 и чл.92 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 337.69лв. /триста тридесет и седем лева
и шестдесет и девет стотинки/, представляваща главница по Договор за паричен заем №5264925/04.04.2016г., сключен
между „**” ООД и С.С., вземането по който е прехвърлено на ищеца по силата на
Приложение 1/01.07.2017г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 01.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 07.09.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 21.20лв. /двадесет
и един лева и двадесет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 18.04.2016г. до 12.12.2016г.; сумата от 256.31лв. /двеста петдесет и шест лева
и тридесет и една стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение; сумата от 29лв. /двадесет и девет лева/, представляваща законна лихва за периода 12.12.2016г. до 29.08.2017г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение №8711/24.10.2017г. по ч.гр.д. №
16018/2017г. по описа на Варненски районен съд, 25 състав.
ОСЪЖДА „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на С.Х.С.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 16018/2017г. по описа на Варненски
районен съд, 25 състав разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на С.Х.С.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща сторени в исковото
производство разноски, на основание
чл.78, ал.3 ГПК
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: