№ 537 / 17.11.2017
г.
Р Е
Ш Е Н
И Е
17.11.2017 година
град Монтана
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД -
МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на седемнадесети октомври
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря
Димитър Цветанов и в присъствието на прокурора………., като разгледа докладваното
от съдията МЛАДЕНОВА гражданско дело № 2385 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове
са с правно основание чл.108 от ЗС и чл.42 ал.2 ЗЗД.
Ищцата К.С.Е., чрез
адвокат И.Ш. със съдебен адрес:xxx твърди в исковата молба, че е собственик на
следните недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в землището на село
Владимирово, община Бойчиновци: нива с площ от 3.342 дка, образуваща
имот № 089111, пета категория, находяща се в местността „Ралин дол” в землището
на село Владимирово с ЕКАТТЕ 11418, общ.Бойчиновци, област Монтана, при граници
и съседи: № 089061 – нива на Стоян Иванов Живков, имот № 089061 – нива на Стоян
Иванов Живков, имот № 089050 – нива на „Серес” АД, имот № 000025 – полски път
на Община Бойчиновци и имот № 000026 – полски път на Община Бойчиновци и нива
с площ от 7.473 дка, образуваща имот № 089113, пета категория, находяща се
в местността „Ралин дол” в землището на село Владимирово с ЕКАТТЕ 11418,
общ.Бойчиновци, област Монтана, при граници и съседи: № 089112 – нива на
наследниците на Цветан Коцев Петров, имот № 089090 – нива на наследниците на
Стоян Минов Стоянов, имот № 089040 – нива на наследниците на Стоян Минов
Стоянов,, имот № 089020 – нива на „Ставен” ООД, имот № 089061 – нива на Стоян
Иванов Живков, имот № 089050 - нива на „Серес” АД и имот № 000025 – полски път
на Община Бойчиновци. Твърди, че правото на собственост е придобила на
07.10.2013 година от Младен Ефремов Йоцов, собственик на недвижимите имоти по
наследство, с възмезден договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален
акт № 30/07.10.2013 година, том ІІ, рег.№ 1847, нот.дело № 129/2013 година по
описа на Нотариус Бисерка П. с рег.№ 599 на НК, вписан в Агенция по
вписванията, Служба по вписванията – град Монтана с вх.рег.№ 7259/07.10.2013
година, акт № 25, том 19, дело № 2385/2013 година. Поддържа също така, че на
10.12.2014 година ответникът се е снабдил с нотариален акт за процесните имоти,
описани по – горе, а именно – нотариален акт № 50/10.12.2014 година, том VІ,
рег.№ 9246, нот.дело № 707/2014 година по описа на нотариус Росен Петров с
рег.№ 601 на НК, вписан в Агенция по вписванията, Служба по вписванията – град
Монтана с вх.рег.№ 8248/10.12.2014 година, акт № 145, том 23, дело № 3181/2014
година. Ищцата твърди, че продажбата на процесните имоти на 07.10.2013 година,
извършена с нотариален акт № 30/2013 година породила правни последици в
имуществената сфера на продавача и на купувача, тоест със сключването на
договора, Младен Ефремов Йоцов е престанал да бъде носител на правото на
собственост, което е преминало у нея и тя на основание чл.183 във вр. с чл.24
вр. с чл.18 ЗЗД, е станала собственик недвижимите имоти. Твърди, че с
вписването на нот.акт № 30/2013 година сделката по прехвърляне на вещното право
на собственост е станала противопоставима на всички трети лица, на основание
чл.113 от ЗС. Заявява, че последващата продажба на 10.12.2014 година в полза на
ответника не е произвела правно действие, тъй като продавачът от 07.10.2013
година не е бил собственик, нито е могъл да прехвърли права, които не
притежава. Ищцата заявява също така, че приобретателят не може да придобие
повече права от своя праводател и след като праводателят на ответника не е
носител на правото на собственост върху имотите, то и ответникът не би могъл да
стане техен собственик. Поддържа, че действителният собственик на процесните
имоти е тя, която и към 10.12.2014 година и към настоящия момент не е загубила
своите права. Ищцата поддържа също така, че процесните имоти се владеят от
ответника без да има основание за това и неговият договор от 10.12.2014 година
не представлява годно правно основание да го направи собственик, тъй като с
въпросния договор е извършена продажба на чужд имот, която сделка не е породила
транслативния вещноправен ефект и не може да се противопостави на истинския
собственик. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника К.В.М., че тя е собственик на
следните недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в землището на село
Владимирово, община Бойчиновци: нива с площ от 3.342 дка, образуваща
имот № 089111, пета категория, находяща се в местността „Ралин дол” в землището
на село Владимирово с ЕКАТТЕ 11418, общ.Бойчиновци, област Монтана, при граници
и съседи: № 089061 – нива на Стоян Иванов Живков, имот № 089061 – нива на Стоян
Иванов Живков, имот № 089050 – нива на „Серес” АД, имот № 000025 – полски път
на Община Бойчиновци и имот № 000026 – полски път на Община Бойчиновци и нива
с площ от 7.473 дка, образуваща имот № 089113, пета категория, находяща се
в местността „Ралин дол” в землището на село Владимирово с ЕКАТТЕ 11418,
общ.Бойчиновци, област Монтана, при граници и съседи: № 089112 – нива на
наследниците на Цветан Коцев Петров, имот № 089090 – нива на наследниците на
Стоян Минов Стоянов, имот № 089040 – нива на наследниците на Стоян Минов
Стоянов,, имот № 089020 – нива на „Ставен” ООД, имот № 089061 – нива на Стоян
Иванов Живков, имот № 089050 - нива на „Серес” АД и имот № 000025 – полски път
на Община Бойчиновци и да осъди ответника К.В.М. да й предаде владението на
описаните по-горе недвижими имоти. Моли съда също така да постанови решение, с
което да отхвърли предявнеия от ответника инцидентен установителен иск като
неоснователен, както и да й присъди направените по делото разноски.
Ответникът К.В.М. xxx,
чрез пълномощника си адвокат А. Коцанкова е представил в предвидения от закона
срок писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на предявения иск. В отговора ответникът поддържа, че процесните
два имота са възстановени с решение № 31 от 21.03.2001 година на ОСЗГ – град
Бойчиновци на наследниците на Ефрем Атанасов Йоцов и единствен негов наследник
е Младен Ефремов Йоцов. Поддържа, че като собственик същият лично се разпоредил
с процесните имоти като му ги е продал и по силата на нот.акт № 50/10.12.2014
година, том VІ, рег.№ 9246, дело № 707/2014 година по описа на нотариус Росен
Петров. Заявява, че единствено прехвърлителят до смъртта си на 17.02.2015
година, а в последствие той са владели имотите. Ответникът твърди и това, че
едва на 27.03.2017 година с връчване на исковата молба по настоящото дело
научил, че леля му К.Е. се легитимира като собственик на същите земеделски земи
по силата на нот.акт № 30/07.10.2013 година, том ІІ, рег.№ 1847, дело №
129/2013 година по описа на нотариус Бисерка П.. Твърди, че същият обективира
извършената покупко-продажба със страни продавач Младен Ефремов Йоцов и купувач
– ищцата К.Е.. Ответникът твърди също така, че волята на упълномощителя по
първата сделка – Младен Йоцов ясно личи от изповяданата втора сделка от
10.12.2014 година пред нотариус Росен Петров и именно с нея Младен Йоцов не
ратифицира сделката, по която е представляван. Затова поддържа, че договорът,
обективиран в нот.акт № 30/07.10.2013 година е сключен при липса на надлежна
представителна власт, като правните действия са извършени от лице без
представителна власт – извън нейните предели. Същата е недействителна спрямо
мнимо представлявания. Поддържа, че договорът от 07.10.2013 година е
окончателно недействителен спрямо мнимо представлявания – Младен Йоцов и в
патримониума му са се запазили процесните земеделски земи, съответно той като
купувач от 10.12.2014 година владее и държи имотите на правно основание.
Ответникът заявява, че оспорва пълномощното, нотариално заверено с рег.№ 2958 и
2959, том І, акт 75 при нотариус с рег.№ 601. Предвид гореизложеното ответникът
заявява, че предявява инцидентен установителен иск с правно основание чл.42
ал.2 ЗЗД и моли да бъде признато за установено спрямо него като универсален
правоприемник на Младен Ефремов Йоцов, че договорът за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 30/07.10.2013 година, том ІІ, рег.№ 1847, дело №
129/2013 година по описа на нотариус Бисерка П. с рег. №599 на НК на РБ, вписан
в Агенция по вписванията – град Монтана с вх.рег.№ 7259/07.10.2013 година, акт
№ 25, том 19, дело № 2385/2013 година е недействителен, сключен при липса на
надлежна представителна власт – извън нейните предели, като правните действия
са извършени от лице без представителна власт – Никола М. Ефремов, и
непотвърдени от представлявания Младен Ефремов Йоцов. Моли сада да отхвърли
предявения първоначален иск с правно основание чл.108 ЗС като неоснователен и
недоказан и му присъди сторените от него разноски.
Доказателствата по
делото са писмени и гласни.
Съдът, като прецени
всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при
условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
От събраните по
делото доказателства се установява, че Младен Ефремов Йоцов е законен наследник
на Ефрем Атанасов Йоцов, починал на 21.06.1981 година. С решение № 31 от
21.03.2001 година на ОСЗГ – Бойчиновци, сега ОСЗ–Бойчиновци е предоставено на
наследниците на Ефрем Атанасов Йоцов
правото на собственост върху земи, както следва: нива с площ от 3.342
дка, образуваща имот № 089111, пета категория, находяща се в местността „Ралин
дол” в землището на село Владимирово с ЕКАТТЕ 11418, общ.Бойчиновци, област
Монтана, при граници и съседи: № 089061 – нива на Стоян Иванов Живков, имот №
089061 – нива на Стоян Иванов Живков, имот № 089050 – нива на „Серес” АД, имот
№ 000025 – полски път на Община Бойчиновци и имот № 000026 – полски път на
Община Бойчиновци и нива с площ от 7.473 дка, образуваща имот № 089113,
пета категория, находяща се в местността „Ралин дол” в землището на село
Владимирово с ЕКАТТЕ 11418, общ.Бойчиновци, област Монтана, при граници и
съседи: № 089112 – нива на наследниците на Цветан Коцев Петров, имот № 089090 –
нива на наследниците на Стоян Минов Стоянов, имот № 089040 – нива на
наследниците на Стоян Минов Стоянов,, имот № 089020 – нива на „Ставен” ООД,
имот № 089061 – нива на Стоян Иванов Живков, имот № 089050 - нива на „Серес” АД
и имот № 000025 – полски път на Община Бойчиновци.
С договор за покупко
– продажба, обективиран в нотариален акт № 30, том ІІ, дело № 129 от 2013
година Младен Ефремов Йоцов, чрез пълномощника си Никола М. Ефремов е продал на
К.С.Е. – ищцата по делото описаните по – горе недвижими имоти. С договор за
покупко – продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 50, том VІ, дело № 707 от 2014 година Младен Ефремов Йоцов е
продал на К.В.М. – ответник по делото описаните по – горе недвижими имоти.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства.
Настоящото
производство е образувано по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС, като предмет
на ревандикационния иск са земеделски земи, находящи се в землището на село
Владимирово, местността „Ралин дол", общ.Бойчиновци, обл.Монтана, а
именно: нива с площ от 3.342 дка, образуваща имот № 089111 и нива с площ от
7.473 дка, образуваща имот № 089113. Ищцата твърди в исковата си молба, че
правото на собственост е придобила на 07.10.2013 година с възмезден договор за
покупко-продажба от Младен Ефремов Йоцов, който договор е обективиран в нот.акт № 30/07.10.2013 година,
т.ІІ, рег.№ 1847, н.д.№ 129/2013г. по описа на нотариус Бисерка П. с рег.№ 599
на Нот.камара, вписан в Служба по вписванията - гр.Монтана с вх.рег.№
7259/07.10.2013г., акт № 25, том 19, дело № 2385/2013г.
В отговора по чл.131 ГПК ответникът К.В.М. е оспорил иска с твърдението, че той е собственик от
10.12.2014 година по силата на нот.акт № 50/10.12.2014г., вписан в Служба по вписванията
- гр.Монтана, с който праводателят на ищцата Младен Ефремов Йоцов му е прехвърлил
собствеността. Ответникът заявява, че владее имотите, като твърди, че едва с получаване на исковата молба е узнал, че ищцата се легитимира като собственик на
същите имоти. Признава, че е знаел за пълномощното, издадено от
дядо му Младен на чичо му Никола, тъй като самият упълномощител съобщил за това,
което пълномощно обаче било за снабдяване с документи
и продажба на имотите, останали в наследство от покойната му съпруга.
Във връзка с горното ответникът е предявил инцидентен установителен
иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД с искане да бъде признато за установено спрямо
него, че договорът за покупко - продажба на ищцата е недействителен, сключен при
липса на надлежна представителна власт - извън нейните предели.
В хода на съдебното производство с определение в съдебно заседание
от 14.06.2017 година е прието за безспорно и ненужно за доказване обстоятелството,
че процесиите имоти се владеят от ответника.
Предявеният от ответника против ищцата инцидентния установителен
иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, има за предмет установяване на преюдициално
за настоящия спор правоотношение, а именно несъществуването на продажбено правоотношение
по договора от 07.10.2013 година с ищцата за покупко-продажба на недвижим имот,
поради липса на представителна власт на пълномощника, сключил договора от името на продавача, и липса на последващо потвърждаване
от страна на упълномощителя.
Видно от нотариално
завереното на 18.03.2013 година пълномощно рег.№ 2958 и 2959, том 1, акт 75 при
нотариус с рег.№ 601, пълномощното обективира волята на упълномощителя да бъде представляван
като продавач, на лице и за цена, каквато пълномощникът прецени, за наследствените
от баща му Ефрем Атанасов Йоцов имоти, находящи се в землището на село Владимирово,
община Бойчиновци, включително с правата да се снабдява с нужните
документи и да преупълномощава трети лица. От пълномощното се установява, че упълномощителят е имал намерение действително да
се разпореди със собствените си имоти, овластявайки своя син като пълномощник. В
подкрепа на горното са и нотариално заверени на същата дата декларации по чл.264,
ал.1 ДОПК и по чл.25, ал.8 ЗННД, изискуеми при извършване на разпоредителни сделки.
Действителната воля на Младен Йоцов се удостоверява от документираното волеизявление
пред нотариуса. Доколкото нотариално завереното в подпис и съдържание пълномощно
съответства на изискванията на чл.37 ЗЗД и чл.179, ал.1 ГПК, всякакви последващи
и различни на така заявената воля интерпретации не могат да бъдат направени посредством гласни сведения от трети
лица (без близка родствена или духовна връзка с упълномощителя). Сведения
за волята на упълномощителя следва да бъдат депозирани в същата
форма, предвидена за упълномощаването за сключване на договора
(чл.42, ал.2, изр.второ ЗЗД), като такива не се представиха по делото. В тази
връзка показанията на свидетелите на ответната страна И.П. и Д.А. не следва де се
кредитират, тъй като същите са изолирани и в противоречие със събраните по делото
писмени доказателства.
Свидетелите
на ответника заявиха, че Младен Йоцов е желаел да остави процесиите имоти не еднолично
на К., а на двамата си внука - ответникът и неговият брат, което поставя под съмнение именно действителността на волята на прехвърлителя
в сделката с ответника от 10.12.2014 година, както и обстоятелствата, принудили
прехвърлителя да я сключи. В тази връзка свидетелят Иван Иванов заяви
в показанията си, че от страна на К. е упражняван системен тормоз към дядо му да
му прехвърли имотите. Същият свидетел заяви, че е присъствал на разговор между Николай
и неговия баща в края на месец февруари и началото на месец март 2013 година, в
който разговор волята на бащата е била да направи пълномощно на сина си за нивите
и единствено той да разполага с недвижимото имущество, което има.
Депозираните
от двете страни свидетелски показания за волята на Младен Йоцов са противоречиви,
поради което същите следва да бъдат преценени относно тяхната обективност съобразявайки
и събраните по делото писмени доказателства. Действителната воля на прехвърлителя
следва да бъде удостоверена от съставени по надлежния ред писмени документи - в
случая това са нотариално завереното на 18.03.2013 година пълномощно и декларации.
Релевантно обстоятелство е, че Младен Йоцов е упълномощил сина си да се разпорежда
с всички негови недвижими имоти, което означава, че именно на него се е доверил за прехвърлянето на имотите,
както е безспорно и че не се е противопоставил на сключената от пълномощника сделка,
нито е оттеглил даденото пълномощно.
Следва
да се отбележи също тка, че с Тълкувателно решение № 5/2014г. от 12.12.2016г. по
т.д.№ 5/2014г., ОСГТК на ВКС, се приема, че за да
е налице упълномощаване с последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане
с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да
е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане
от негово име, без да е нужно да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид
сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи и по - конкретно цена,
на която да се сключи договора за покупко-продажба. Обемът и ограниченията
на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят
от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното, в който смисъл е и изричната
разпоредба начл.39 ал.1 ЗЗД.
В конкретния случай договорът за покупко-продажба
от 07.10.2013 година с ищцата е действителен и не е налице релевираното от ответника
основание по чл.42 ал.2 ЗЗД, тъй като от страна на
продавача същият е бил сключен от пълномощник, разполагащ с делегирана и надлежно
учредена представителна власт, като елементите на фактическия състав на договора
за покупко-продажба по смисъла на чл.183 ЗЗД са налице в пълномощното.
Искът по чл.42,
ал.2 ЗЗД би бил основателен само
ако подписът на пълномощното не е бил положен от Младен Йоцов, но такова обстоятелство
не се твърди, като в отговора по чл. 131 ГПК ответникът
изрично признава, че е знаел за пълномощното, издадено от дядо
му Младен, което означава, че упълномощителят е изразил своята правно валидна воля
и съгласие при съставяне на пълномощното.
Основната теза ни ответника е, че волята на Младен
Йоцов за разпореждане с имотите ясно личи от втората сделка от 10.12.2014 година.
Аргументите за това са, че договорът с ищцата е във висяща недействителност в периода между
двете сделки, като лично извършеното от Младен Йоцов разпореждане на 10.12.2014г.
означавало отказ от ратификация да се стабилизира предходната сделка от
07.10.2013г. с ищцата, по която бил мнимо представляван, а действията на пълномощника
били извън пределите на представителната власт, като личното явяване на
10.12.2014г. представлявало конклудентно позоваване на висящата недействителност.
Договорът за
покупко-продажба от 07.10.2013 година, обективиран в нотариален акт, е окончателен, вписан
по реда на чл.112 ЗС, породил правни последици по чл.113 ЗС, най-важната от които
е, че правото на собственост е преминало от продавача у купувача, т.е. транслативната
сделка е със завършен фактически състав, приключил
с вписването на прехвърленото вещно право. При несъществуващо за продавача от 07.10.2013г. право на собственост,
за него не съществува правна възможност впоследствие да се разпореди със същото
материално право. Още по- малко е възможно при вече продаден
с нотариален акт имот тази сделка да се счита за отречена чрез конклудентни действия, състоящи се в повторна продажба
на същия имот от същия продавач, каквото е твърдението на ответника.
Единствената
възможност за продавача, ако е имал съмнения, че не е надлежно представляван при
сключването на договора от 07.10.2013 година, е
възможността чрез предявяване на съдебен иск, какъвто
не е предявен
Съгласно дадените разяснения в т.1 на TP № 5/2014г. от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС,
в случая е безспорно, че нотариално завереното пълномощно,
с което продавачът е представляван на 07.10.2013г. при сключване на договора за
покупко-продажба с ищцата, има необходимото съдържание, за да е налице валидно упълномощаване
за разпореждане с имуществото на упълномощителя.
От представената
от нотариус Росен Петров справка за периода 15.10.2010 година - 17.02.2015 година
на нотариално заверените от Младен Йоцов пълномощни е отразено пълномощното от
18.03.2013 година с рег.№ 2958 и 2959. Релевантното обстоятелство в случая е, че пълномощното
не е било оттеглено от упълномощителя (в същата форма съгласно чл.37 и чл.38 ЗЗД), т.е.
приживе Младен Йоцов не е имал никакви съмнения в делегираните
на пълномощника права, нито е имал намерение да извърши отказ от сключената от пълномощника
сделка.
Безспорно установено
е по делото, че не само до 10.12.2014г., а и до смъртта си Младен Йоцов
не е оспорил действителността на сделката с ищцата чрез предявяване на съдебен иск, дори чрез оттегляне на пълномощното.
Също така е безспорно, че нотариално завереното пълномощно обективира волята на
упълномощителя с необходимото съдържание, като представителната власт за разпореждане
с имуществото на упълномощителя е валидно учредена.
Видно от съдържанието
на нотариалния акт на ответника, в него никъде не е споменато изявление на продавача,
че се отказва от предходна продажба. По сделката с ищцата Младен Йоцов нито е бил
мнимо представляван, нито сделката с ответника на 10.12.2014г. би могла да се възприеме
като изискуемото от закона изрично волеизявление от мнимо представлявания,
достигнало до адресата - ищцата.
Предвид изложените
по – горе съображения, съдът намира инцидентния установителен иск с правно основание
чл.42, ал.2 ЗЗД за неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По иска с
правно основание чл.108 ЗС.
Ищцата е придобила
правото на собственост върху процесиите имоти на 07.10.2013 година с възмезден договор
за покупко-продажба от Младен Ефремов Йоцов, обекгивиран в нот.акт №
30/07.10.2013 година, вписан в Служба по вписванията – град Монтана с вх.рег.№
7259/07.10.2013 година, акт № 25, том 19, дело № 2385/2013 година. Видно от представените
по делото писмени доказателства, праводателят на ищцата към момента на прехвърляне
на вещното право е притежавал правото на собственост, предоставено с Решение №
31/21.03.2001 година на ОЗСГ- Бойчиновци на наследниците на Ефрем Атанасов Йоцов.
От материалите по представената нотариалната
преписка за покупко-продажба по н.д.№ 129/2013 година по описа на нотариус Бисерка
П. с рег.№ 599 на Нот.камара, се установява, че сделката е перфектна, преписката
съдържа изискуемите документи, като пълномощното отговаря на изискванията на чл.37 ЗЗД и има необходимото съдържание за валидно упълномощаване за разпореждане с имуществото
на упълномощителя, за настъпване на последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД. Следва да се
обоснове извод, че покупко-продажбата на процесиите имоти, извършена с нот.акт №
30/07.10.2013 година е породила правни последици, т.е. със сключването на обективирания
в акта договор правото на собственост е преминало от продавача у купувача – ищцата
по делото, на основание чл.183, вр. чл.24 и чл.18 ЗЗД.
Ответникът е
оспорил иска с твърдение, че е собственик на същите имоти по силата на нот.акт №
50/10.12.2014г., вписан в Служба по вписванията - гр.Монтана с вх.рег.№
8248/10.12.2014г., акт № 145, том 23, дело № 3181/2014г. Този нотариален акт обаче
не представлява годен титул за право на собственост, тъй като към момента на прехвърлянето
му неговият праводател не го е притежавал, следователно ответникът не е станал,
нито би могъл да стане носител на правото на собственост върху процесиите имоти.
Макар продажбата на чужда вещ да не е изрично обявена от закона за недействителна,
то тя е непротивопоставима на действителния собственик - в случая ищцата. Безспорно
е установено, че първият нотариален акт е вписан на 07.10.2013 година, а вторият
нотариален акт, макар да е също вписан и макар в него да е изложено, че след като
нотариусът се е уверил, че продавача е собственик на продаваемите недвижими имоти
е съставил нотариалния акт, е налице категорично неизследване на собствеността на
имотите, предмет на договора, поради което този нотариален акт не може да се противопостави
на трети лица, които по-рано са придобили и вписали вещни права върху същия недвижим
имот, каквато е разпоредбата на чл. 113 ЗС.
Владението върху процесиите имоти се осъществява от ответника,
обстоятелство, прието за безспорно по делото. С разпоредбата на чл.113 ЗС е уреден и разрешен въпросът при конкуренция на
два нотариални акта в полза на лицето, което първо е вписало акта си, в настоящия случай ищцата с оглед датата на придобиване на правото
на собственост върху процесиите недвижими имоти на 07.10.2013 година. Съдебната
практика е непротиворечива, както е прието и с TP № 3/29.11.2012г. на ОСГК на ВКС, че вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена
с нотариален акт, настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното
право и ако той не го притежава,
то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката. Безспорно е, че праводателят
на ответника не е бил собственик, поради което не би могъл да прехвърли права, каквито
не притежава, като ответникът не е станал и не би могъл да стане носител на правото
на собственост върху процесиите имоти. Затова осъществяваното от него владение е
на негодно правно основание, защото договорът за продажба от 10.12.2014г., макар
и вписан, не може да породи вещноправен ефект със съответните последици, поради
което осъществяваното владение е без правно основание. Действителният собственик
на процесиите имоти е ищцата, която от 07.10.2013г. до настоящия момент не е загубила
своите права.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че са налице кумулативно изискващите се от закона
предпоставки за уважаване на исковата претенция с правно основание чл.108 от
ЗС, поради което същата като основателна следва да бъде уважена.
Съобразно този изход
на делото ответникът К.В.М. следва да заплати на ищцата К.С.Е. сумата от 850,00
лева – реализирани в производството разноски.
Предвид изложените
по-горе съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от К.В.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx против К.С.Е., ЕГН xxxxxxxxxx
xxx, офис 7 установителен иск с правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД – да бъде
признато за установено спрямо К.В.М., че договорът за покупко – продажба,
обективиран в нотариален акт № 30/07.10.2013 година, т.ІІ, рег.№ 1847, н.д.№
129/2013г. по описа на нотариус Бисерка П. с рег.№ 599 на Нот.камара, вписан в
Служба по вписванията - гр.Монтана с вх.рег.№ 7259/07.10.2013г., акт № 25, том
19, дело № 2385/2013г. е недействителен, сключен при липса на надлежна
представителна власт – извън нейните предели, като правните действия са
извършени от лице без представителна власт – Никола М. Ефремов, и непотвърдени
от представлявания Младен Ефремов Йоцов.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.В.М.
xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, че К.С.Е., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, офис 7 е собственик на
следните недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в землището на село
Владимирово, община Бойчиновци: нива с площ от 3.342 дка, образуваща
имот № 089111, пета категория, находяща се в местността „Ралин дол” в землището
на село Владимирово с ЕКАТТЕ 11418, общ.Бойчиновци, област Монтана, при граници
и съседи: № 089061 – нива на Стоян Иванов Живков, имот № 089061 – нива на Стоян
Иванов Живков, имот № 089050 – нива на „Серес” АД, имот № 000025 – полски път
на Община Бойчиновци и имот № 000026 – полски път на Община Бойчиновци и нива
с площ от 7.473 дка, образуваща имот № 089113, пета категория, находяща се
в местността „Ралин дол” в землището на село Владимирово с ЕКАТТЕ 11418,
общ.Бойчиновци, област Монтана, при граници и съседи: № 089112 – нива на
наследниците на Цветан Коцев Петров, имот № 089090 – нива на наследниците на
Стоян Минов Стоянов, имот № 089040 – нива на наследниците на Стоян Минов
Стоянов,, имот № 089020 – нива на „Ставен” ООД, имот № 089061 – нива на Стоян
Иванов Живков, имот № 089050 - нива на „Серес” АД и имот № 000025 – полски път
на Община Бойчиновци и ОСЪЖДА К.В.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да отстъпи
собствеността и предаде на К.С.Е., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, офис 7 владението на
описаните по-горе недвижими имоти.
ОСЪЖДА К.В.М. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на К.С.Е., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, офис 7 сумата от от 850,00
/осемстотин и петдесет/ лева – реализирани в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :