Решение по дело №556/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 260015
Дата: 15 януари 2021 г. (в сила от 7 април 2021 г.)
Съдия: Христо Попов
Дело: 20204120200556
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 443

 

гр. Горна Оряховица, 15.01.2021 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав в публичното заседание на  втори декември  две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПОПОВ

 

при секретаря Снежана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията Попов АНД № 556 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

 

Производството е по жалба на Н.М.С. против Наказателно постановление № 19-0268-001149 от 26.07.2019 г. на Началник сектор към ОДМВР В.Търново,  РУ-Г.Оряховица -К.К..

С горното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение от 21.07.2019год., на Н.М.С., ЕГН: **********, за това,  че на 21.07.2019 г. в 22,20 часа в гр. Горна Оряховица на ул. „Свети княз Борис I“,  до бонбонена фабрика, в посока село Козаревец, управлява лек автомобил БМВ Х5 с регистрационен номер **** (френски образец) собственост на ******, като при извършената полицейска проверка се установиха следните нарушения: Водачът управлява МПС, което е отчислено от френската служба за регистрация на МПС на дата 27.05.2017г., видно от СРМПС номер ******** и автомобилът не е регистриран по надлежния ред в службата по регистрация към МВР в законоустановения едномесечен срок. Предните странични стъкла на автомобила осигуряващи видимостта на водача към пътя е намалена прозрачността им чрез фолио.       МПС е с техническа изправност изгоряла крушка на левия фар при движение в тъмната част на денонощието. Водачът  не носи контролен талон към СУМПС, с което е извършил:

1. Ограничена е видимостта (намалена прозрачност), през челното или страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, с което виновно е нарушил чл.105, ал. 1 от  ЗДвП. За така констатираното адм. нарушение, АНО на основание чл.185 от ЗДвП е наложил адм. наказание  „глоба“ в размер на 20лв.

2. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал. 1 от ЗДвП. За така констатираното адм. нарушение, АНО на основание чл.175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е наложил адм. наказание „глоба“ в размер на 200лв. и  адм. наказание „лишаване от право да управлява МПС“  за срок от 6 месеца.

3. Движи се с незначителна техническа изправност на ППС, с което виновно е нарушил чл.139, ал. 1, т.1 от ЗДвП. За така констатираното адм. нарушение, АНО на основание чл.183, ал.3, т. 7  от ЗДвП е наложил адм. наказание  „глоба“ в размер на 30лв.

В законоустановения срок се обжалва пред ГОРС горепосоченото наказателно постановление.Моли да се отмени НП.

В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция жалбоподателят  се представлява от неговия защитник – адвокат П.С. от ВТАК. Поддържа се жалбата.

Ответникът  по жалбата не заема становище и не се представлява.

Горнооряховският районен съд, като прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, както и доказателствата по делото приема за установено следното:

На 21.07.19г., в 22,20ч. в  гр. Г.Оряховица  жалбоподателят се придвижвал като управлявал лек автомобил “БМВ” с  № *****. При извършена проверка от полицейски служител Пл.К. е констатирано, че  управляваното от С. МПС е отчислено от службата по регистрация на МПС в Република Франция през м..05.2017г., видно от  СРМПС номер ********, на който е записано „VENDU”/л.29/.Същото моторно превозно средство след справката, извършена от св.К., се установило, че не е било представено за регистрация по надлежния ред в РБ. МПС „БМВ” с рег.№ *****е пререгистрирано в сектор ПП В.Търново едва на 12.12.19г./л.5/. Видно от приложения документ на л.41 /рег.№ 3282р-30599/ 06.12.2018г./, купувачът на автомобил не може да се движи извън територията на Франция със сертификат за регистрация на ПС /талон/, на който е написано „VENDU” /продаден/, като горепосочените указания са във връзка с извършването на проверки при преминаване през ГКПП. Купувачът следва да се снабди с временно удостоверение, а автомобилът с табели „WW”, като не може да се движи повече от 2 месеца с упоменатите табели/л.41/.Задължение на водача е да прегледа документите на автомобила и без значение относно това кой и законосъобразно ли е осъществил посочените отбелязвания, да съобрази своето поведение с тях и с посоченото относно нормативните текстове на френското законодателство. При така направените констатации бил съставен от св.К. АУАН № 84101/л.7 от делото/. Актът  бил подписан от жалбоподателя без възражения. Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП/л.6 от делото/, връчено на 23.07.20г. и обжалвано в срок

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По първото административнонаказателно обвинение, за извършено адм. нарушение на чл. 105, ал.1 от ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от Закона за движение по пътищата в редакцията й към момента на извършване на нарушението, съставяне на акта и издаване на наказателното постановление: Забранява се ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.

По делото се установява, че към инкриминираната дата предните странични стъкла на управлявания от жалбоподателя автомобил са затъмнени, с което се намалява видимостта им, но забраната на чл. 105, ал. 1 от Закона за движение по пътищата не е абсолютна, предвид разпоредбата на ал. 3 (нова - ДВ, бр. 101 от 2016 година, в сила от 21.01.2017 година, изм., бр. 9 от 2017 година, в сила от 26.01.2017 година), чийто текст гласи: Намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации, като законодателят не държи сметка дали затъмнението е извършено от производителя или допълнително с поставяне на фолио. Единственото ограничение е намалената прозрачност да е в стойностите, посочени в Правилото, а според него, независимо от вида на стъклата (обикновени, закалени, с пластмасово покритие, др.), общата светлопропускливост на предните стъкла и разположените на място, необходимо за видимостта на водача, не може да е по-малка от 70 %. В случая актосъставителят установява визуално, че предните странични стъкла на процесния лек автомобил са затъмнени, а не са представени доказателства от наказващия орган да са извършени съответни измервания за степента на това затъмнение, за да се приеме, че е налице ограничаване на видимостта на водача до степен над допустимата по закон.

Това налага обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно в тази му част.

По второто административнонаказателно обвинение, за извършено адм. нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП- по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Редът за регистриране, отчет и пускане в движение на МПС се определя с подзаконов нормативен акт. Предвидена е и санкция за нарушение по цитирания законов текст с нормата на чл.175 ал.3 от ЗДвП: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран съгласно чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

Настоящата инстанция намира, че в случая АУАН и НП притежават изискуемите от закона реквизити, спазена е формата за тяхното съставяне и същите са годни да послужат за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на жалбоподателя, по безспорен начин са доказани извършеното нарушение, нарушителят и неговата вина. Съобразени са и разпоредбите на чл.34 ал.1 ЗАНН.

В обстоятелствената част на НП и АУАН нарушението е описано съобразно изискванията на закона/чл.57 ал.1 т.5 и чл.42 т.4 от ЗАНН/ и от това описание безспорно за нарушителя е установено какво нарушение му се вменява да е осъществил, като правилно са посочени и нарушените разпоредби от ЗДвП.

Настоящата инстанция счита, че нарушението не притежава признаците на маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН. Липсват доказателства за това, че същото представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от същия вид.  Отсъствието на вредни последици от деянието, с оглед характера на същото, е без значение за горната преценка. При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел, че извършеното деяние  не представлява маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, то трябва да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност. Следва да се посочи, че нарушението, за извършването на което е санкциониран жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил административнонаказателната отговорност в тези случаи да се реализира след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен вредоносен резултат. По тези съображения съдът намира, че обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на процесния случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност. При изследването на степента на обществена опасност на деянието и на дееца съдът приема, че те не са по-ниски в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Отчете се и значението на обстоятелството, че деянието е извършено при най-тежката форма на вината – пряк умисъл, при формирано съзнание за неизбежното увреждане на защитаваните обществени отношения. По тези съображения съдът приема, че нарушението разкрива степен на обществена опасност, типична за този вид деяния, поради което то не представлява маловажен случай.  Жалбоподателят обаче не е системен нарушител на нормите по ЗДвП да се управлява МПС е ориентирано към минимума.

Деянието е съставомерно и наказуемо на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда две административни наказания при условията на кумулативност – глоба и лишаване от право да се управлява МПС.  По отношение наказанието за адм.нарушение, санкционирано съгл. нормата на чл.175 ал.3 пр.1 от същия закон е наложено наказание 200лв.глоба и 6 мес. лишаване от право да се управлява МПС. Относително определената санкция по чл.175 ал.3 към момента на нарушението  е лишаване от право за управляване на МПС за срок от 6м. до 12 мес., както и кумулативно предвиденото наказание глоба в относителни граници от 200 до 500 лв. Санкцията, наложена на нарушителя с обжалваното наказателно постановление е лишаване от посоченото право да управлява МПС за срок от 6 месеца/тоест минимума/, а наложеното наказание глоба също е в минималния размер от 200лв., така, както е процедирано при определяне на първото наказание. В този смисъл и предвид гореизложеното, НП в тази му част следва да бъде потвърдено.

По третото административнонаказателно обвинение, за извършено адм. нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП:

Към момента  на деянието, т.е. към дата 26.07.2019 г. – точка 7 от чл. 183, ал. 3 от ЗДвП е отменена, т.е. липсва такава санкционна норма. Отменена е в ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г. Освен това липсват категорични доказателства относно осъществяване на нарушението от субективна страна. Няма данни и водачът да е бил наясно преди потегляне с автомобила, че е съществувала описаната неизправност/изгоряла крушка/. По изложените съображения, обжалваното НП, касаещо извършено нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Предвид изложеното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

Отменя Наказателно постановление № 19-0268-001149 от 26.07.2019 г. на К.Й.К. на длъжност Началник сектор към ОДМВР В. Търново,  РУ- Г. Оряховица, издадено против Н.М.С., ЕГН: **********, с адрес: ***  -  в частта, в която за извършено нарушение на чл. 105, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв. (двадесет лева), както и в частта, в която за извършено нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30,00 лв. (тридесет лева), като незаконосъобразно.

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0268-001149 от 26.07.2019 г. на К.Й.К. на длъжност Началник сектор към ОДМВР В. Търново,  РУ- Г. Оряховица, издадено против Н.М.С., ЕГН: **********, с адрес: ***  -  в частта, в която за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. (двеста лева) и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

                                                                                    

                                                                      

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: