Р Е Ш Е Н И Е
№ 216
гр. Н., 13.07.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Н. в публичното заседание на пети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА Н.
при секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдия Н. гр.д. № 1160/2015г. по описа на НПРС, за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск по чл. 108 от ЗС, с който ищците искат съда да осъди ответника Г.Ф.Ф. да им предаде владението на недвижим имот, представляващ нива с № 018069, с площ от 7,478дка в м. „....” в землището на с. В., общ. Н., на който ищците са собственици, т.к ответникът го владее без правно основание.
Цената на предявения спрямо този ответник иск е в размер на 868,20лв.
Ищците сочат, че са наследници на Ю. И.Х., б.ж. на с. В., на когото е възстановени земеделски земи в землището на с. В., представляващи нива с площ от 14,957дка в м.”..........”, съставляваща имот № 18044, нива с площ от 15,250дка в м.”.........”, съставляваща имот № 041011 и лозе с площ от 3,221дка в м.”.......”, съставляващо имот № 047022.
След реституцията на земята, е издаден констативен нотариален акт НА № ***, дело № *** г. на нотариус при РС Н. за собствеността й по реда на ЗСПЗЗ в полза на всичките наследници.
Ищците – двете деца и тримата внуци на общия наследодател, сочат, че лицата Ш.Ю.И., А.Ю.И., ХЮ.Х.И. и И.Ю.И., чрез удостоверение за наследници на лице със същите като на наследодателя на ищците имена № *** г., издадено от Кметство с. В. са сключили договор за доброволна делба, но на земите на наследодателят им. Договорът е вписан с рег. № 10444/10.12.2010 г. на Агенцията по вписванията при РС Н.. В резултат на делбата два от имотите, представляващи ниви са разделени на по още два и така са обособени общо четири нови имоти, съответно: две ниви с площ от 7,478 дка и две ниви с площ от по 7,625 дка.
В резултат на делбата Ш. Ю.ов И. е получил имот с площ от 7,478дка, четвърта категория, в м.”.....”, представляващ имот № 018069, който е образуван от имот № 018044, целия с площ от 14,957дка, при граници имоти с №№ 018070, 000039, 018029, 018028. Този имот съделителят Ш.Ю.И. е продал на Н.Р.А. с НА № ***, рег. № 5729, дело № *** г. по описа на Нотариус с рег. № 346 на НК, която от своя страна го продава на ответника по делото Г.Ф.Ф., който от 21.07.2012 г. бил въведен във владение на имота.
Предвид на горното ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им предаде владението върху недвижим имот с площ от 7,478дка, четвърта категория, в м.”.....”, представляващ имот № 018069, при граници имоти с №№ 018070, 000039, 018029, 018028, който е новообразуван от имот № 018044, целия с площ от 14,957дка.
Ищците молят да им се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът Г.Ф., признава предявения спрямо него иск за ревандикация на имота и твърди, че е основателен. От своя страна сочи, че той е придобил имота от продавачите си като добросъвестен приобретател и се явява добросъвестен владелец на същия по смисъла на чл. 70 от ЗС. Сочи, че от момента на придобиване на имота от него до предявяване на иска, обаче не е изтекъл срок, въз основа на който и като добросъвестен владелец той да стане собственик на имота, както и такъв срок не е изтекъл и за неговите праводатели, към чието владение би могъл да се присъедини.
Ответникът сочи, че към датата на придобиване на имота от него не е била налице вписана искова молба, която да даде гласност на третите лица за наличието на някакъв спор за правото на собственост върху имота, поради което към датата на сделката той е бил добросъвестен купувач.
Поради това, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, прави искане да бъде освободен от заплащане на разноски по реда на чл. 78, ал.2 от ГПК.
От името на ответницата К.Г.Н., съпруга на ответника Г.Ф.Ф. не е постъпил писмен отговор в законоустановения срок.
Ответникът Г.Ф.Ф. е предявил обратен иск спрямо конституираните по делото като трети лица помагачи негови праводатели Н.Р.А. и съпругът й Д.А., Н.Р.А. и Д.А.,***.
Ответникът Г.Ф. е предявил спрямо третите лица помагачи обратен иск по чл. 189, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения между него и продавачите му договор за продажба на недвижим имот в резултат на евикция и връщане на платеното по договора – продажната цена от 3 900лв., както и разноските по прехвърлянето в размер на 215лв. Ответникът предявява обратен иск с основание по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 900лв., представляваща ½ от размера на договорената в НА № ***, дело № *** г. на Нотариус *** неустойка в случай на евикция, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска.
Ответникът Г.Ф. е посочил, че предявява и трети евентуален иск с основание чл. 192 от ЗЗД, в случай, че не бъде уважен искът му по чл. 189, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 87, ал.3 от ЗЗД спрямо лицата, които иска да бъдат привлечени като помагачи и ответници по обратните искове, в случай, че купувачът е бил недобросъвестен, т.е да е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, поради което предявява претенция за връщане на платената от него цена от 3900лв.
Ответникът Г.Ф. сочи, че е закупил имота от продавачите Н.Р.А. и Д.А.,***, посредством НА № ***, дело № *** г., след като продавачите са декларирали, че върху имота няма права на трети лица и че не са налице основания, които биха довели до пълна или частична евикция на купувача. При осъществяване на сделката купувачът Г.Ф. е заплатил за имота сумата от 3900лв., представляваща продажна цена и е влязъл във владение на имота. С договора за продажба между страните е предвидена неустойка в случай, че купувачът бъде съдебно отстранен от имота независимо на какво основание, като размерът на неустойката е в двоен размер на цената по сделката, както и направените от купувача разноски по прехвърлянето на имота.
Ответникът Г.Ф. сочи, че на 26.11.2015 г. узнал за исковата молба на ищците по делото с основание по чл. 108 от ЗС. Поради това, че признава основателността на този иск, той ще бъде осъден да предаде владението на закупения от него имот, т.е ще бъде евинциран.
Поради
горното ответникът – ищец моли съда да постанови решение, с което спрямо
ответниците по обратния иск Н.Р.А. и Д.А.,*** да развали на основание чл. 189,
ал.1 от ЗЗД вр. чл. 87, ал.3 от ЗЗД
сключения между него и продавачите му договор за продажба на недвижим
имот, поради настъпила евикция и да ги осъди да му върнат платеното по договора
– продажната цена от 3 900лв., както и разноските по прехвърлянето в
размер на 226,84лв., както и на основание по чл. 92 от ЗЗД да ги осъди да му
заплатят сумата от 3 900лв., представляваща ½ от размера на
договорената в НА № ***, дело № *** г. на Нотариус *** неустойка в случай на
евикция, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска. Ответникът предявява и трети евентуален иск с основание чл. 192 от ЗЗД, в
случай, че не бъдат уважени първите две претенции спрямо ответниците по
обратните искове, в случай, че купувачът е бил недобросъвестен, т.е да е знаел
по време на продажбата за правата на третите лица, поради което предявява
претенция за връщане на платената от него цена от 3900лв. Желае присъждане на
разноските по делото.
След
установяване, че ответниците по обратния иск са се развели, считано от 11.3.2016г.,
когато е ВЗС решение по гр.д. № 20 от 2016г на РС Н. за прекратяване на брака
на съпрузите, ищецът по обратния иск е посочил, че претендира от всеки от двамата
ответници по 2063,42лв., както и по иска по чл. 92 от ЗЗД по 1950лв.
От ответницата по обратните искове Н.Р.А. е постъпил писмен отговор, в който сочи, че предявените спрямо нея искове по чл. 189, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 87, ал.3 от ЗЗД за сумата от 3 900лв., както и разноските по прехвърлянето в размер на 215лв., или общо за 4 115лв., както и искът по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 900лв., са неоснователни.
Признава евентуалният, трети иск по чл. 192 от ЗЗД за сумата от 3900лв., относно нейната част от 1/2част в размер на 1 950лв. като допустим и основателен.
Ответницата по обратния иск сочи, че на 10.02.2010 г. е било образувано ДП № *** г. във връзка с преписка № *** г., по описа на НПРП. Производството било образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 308, ал.1 от НК, като същото е прекратено на 09.04.2014 г. с постановление на НПРП поради липса на данни за извършеното престъпление. Досъдебното производство било инициирано над половин година след закупуване на имота от ответницата по обратния иск. Ответницата по обратния иск Н.А. сочи, че към датата на закупуване на имота от първоначалния ответник Г.Ф.Ф. с нотариалния акт, който е посочен, в с. В. вече се знаело, че за този имот се води спор и има наказателно производство. Това обстоятелство според ответницата по обратния иск се знаело от ищеца по него. Ответницата сочи, че към датата на изповядване на сделката на купувача Г.Ф. е било известно, че върви наказателна проверка, включително и е бил уведомен от самата ответница. По тази преписка ищецът по обратния иск бил разпитван, т.к Х. – първоначалният ищец по делото е искал от него рента, а ответницата по обратния иск все още не била прехвърлила имота към този момент.
Поради гореизложеното ответницата по обратния иск признава за основателен само иска по чл. 192 от ЗЗД за сумата от 3900лв., относно нейната част от 1/2част в размер на 1 950лв., т.к ищецът е недобросъвестен купувач, знаейки, че върху имота, който купува имат права и трети лица.
Поради горното ответницата по обратния иск моли съда да отхвърли първоначалните два иска по чл. 189, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 87, ал.3 от ЗЗД за сумата от 3 900лв., както и разноските по прехвърлянето в размер на 215лв., или общо за 4 115лв., както и искът по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 900лв., т.к са неоснователни, а да постанови решение само по евентуалния иск по чл. 192 от ЗЗД за сумата от 3900лв., относно нейната част от 1/2част в размер на 1 950лв.
Ответницата моли разноските по обратния иск да се възложат на ищеца по обратния иск, съгл. чл. 78, ал.2 от ГПК.
По делото на 03.06.2016 г. е постъпил писмен отговор от назначения на ответника Д.А. особен представител, с който той сочи, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Твърди, че развалянето на договора не настъпва със съдебното отстраняване на купувача, както и че от разпоредбите на чл. 188 и чл. 192 от ЗЗД не следва, че с ВЗС на решението за съдебно отстраняване договорът за продажба се счита за развален.
Ответникът по обратния иск сочи, че уговорената между страните неустойка в договора за продажба противоречи на добрите нрави. Ответникът прави възражение за прекомерност на уговорената неустойка. Сочи, че размерът на вредите е съотносим с размера на законната лихва върху заетата сума, поради което счита, че уговорената неустойка е прекомерна и на основание чл. 92 от ЗЗД следва да бъде намалена, в противен случай би довела до неоснователно обогатяване на претендиращия.
Ответникът Д.А. моли да се отхвърлят претенциите на ищеца по обратния иск.
Като съобрази всички посочени по делото
доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна
следното:
Недвижимият имот, предмет на защита по настоящето дело представлява нива с площ от 7,478дка, четвърта категория, в м.”.....”, представляващ имот № 018069, при граници имоти с №№ 018070, 000039, 018029, 018028, който е новообразуван от имот № 018044, целия с площ от 14,957дка. За имота е издадена скица № К01879/03.12.2015 г., л.39 от делото, както и удостоверение за данъчна оценка, съгласно което същата е в размер на 868,20лв., л. 38.
С Решение № 11 от 15.05.1992 г.на ПК Н., за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи по плана за земеразделяне на с. В. е възстановено правото на собственост на наследниците на Ю.И.Х. по удостоверение за наследници № 98, върху следните имоти: 1/ нива от 14,957 дка, четвърта категория местност „..“, имот № 18044 при граници и съседи имоти с №№ 39, 18029, 18028, 18043; 2/ нива от 15,250 дка, имот № 41011, четвърта категория в местността „….“при граници и съседи имоти с №№ 11, 41010, 124, 41012 и 3/ лозе от 3,221 дка, четвърта категория, местност „…“, имот № 47022, при граници и съседи имоти с №№ 47023, 76, 47021, 77.
С нот. акт за
собственост на недвижими имоти,
възстановени по ЗСПЗЗ № ***, дело № 1643
от 10.05.1997 г. молителите Х.Ю.И., Ф.Ю.Х., Айше Ю.ова и Н.Ю. М. са признати за
собственици по наследство от Ю.И.Х. на посочените три имота.
Установява се от удостоверение за наследници № *** г., изд. от Кметство с.В., обл.Ш., че Ю.И.Х. с ЕГН ********** е починал на 23.05.1986 г., и за това е съставен акт за смърт № 7 от същата дата. Оставил е за свои законни наследници съпруга Ф.Ю.Х., дъщерите си А.А.И. с ЕГН ********** и Н.Ю.М., както и син Х.Ю. И.. В съдържанието на същото удостоверение е отбелязана датата на смъртта на съпругата Ф. Х. - *** г., както и датата на смъртта на А.А.И. – *** г. В удостоверение за наследници № *** г., изд. също от Кметство с.В. А.А.И. с ЕГН ********** е посочена с имената А.Ю.И. и същия единен граждански номер. В удостоверение за наследници № *** г., изд. от Община Н. става ясно кои са законните наследници на А.А.И., починала на *** г., а именно децата й Ф.С.К., В.С.Б. и Р.С.Р..
Лицата представляващи наследници на наследодателя Ю.И.Х. с ЕГН **********, починал на ***г. са всички ищци – синът му Х.Ю.И., дъщерята Н.Ю.М., както и внуците Ф.С.К., В.С.Б. и Р.С.Р..
По делото е представен договор за доброволна делба на съсобствени земеделски земи, сключен на 09.12.2010 г.между Ш.Ю.И., действащ лично и като пълномощник на А.Ю.И., ХЮ.ХЮ.ов И. и И.Ю. И.. Извършената между тях делба е вписана на 11.12.2010 г. в Службата по вписванията при РС Н.. Предмет на делбата са три недвижими имота, напълно идентични с описаните в решението за възстановяване на собствеността, и представляващи съответно: 1/ нива от 14,957 дка, четвърта категория местност „..“, имот № 018044; 2/ нива от 15,249 дка, имот № 041011, четвърта категория в местността „….“ и 3/ лозе от 3,221 дка, четвърта категория, местност „…“, имот № 047022.
В резултат на извършената делба процесните три имота са поделени между посочените лица като съделителят Шабан Ю.ов И. е получил в дял нива с площ от 7,478дка, четвърта категория, в м.”.....”, представляващ имот № 018069, при граници имоти с №№ 018070, 000039, 018029, 018028, който е новообразуван от имот № 018044, целия с площ от 14,957дка.
Съгласно
т.ІІІ от нотариален акт № ***, дело № *** г. Ш.Ю.И. е продал на Н.Р.А.
придобития имот, конкретно нива с площ от 7,478дка, четвърта категория, в
м.”.....”, представляващ имот № 018069, находящ се в землището на с. В.,
общ. Н..
На следващата
година, на 31.07.2012 г. приобретателката на имота Н.А., заедно със съпруга си Д.А.
също продават имота на ответника Г.Ф.Ф. за сумата от 3900лв. Това става с НА № ***,
дело № *** г. Тази сума, съгласно посоченото в т. ІІ на НА е платена изцяло от
купувача по банков път преди подписването на договора. С този нотариален акт е
предадено владението и ползването на имота на купувача. В нотариалният акт е
посочено, че разноските по прехвърлянето на имота са за сметка на купувача. Съгласно
посоченото в т. VІІ от НА, продавачът е удостоверил пред нотариуса, че не са
налице обстоятелства, които да доведат до пълна или частична евикция на купувача
на имота. Посочено е също, че ако това се окаже невярно, страните договарят, че
е налице неизпълнение на задълженията на купувача и освен законовите последици
от това неизпълнение продавачите дължат на купувача неустойка в двукратен
размер на цената по настоящата сделка направените от купувача разноски.
С решение по гр.д.
№ 20 от 2016г на РС Н. влязло в законна сила на 11.3.2016г., бракът на Н.А. и Д.А. е прекратен.
Горепосочените факти съдът прие за доказани безспорно от всички доказателства по делото – посочените вече по-горе нотариален акт, решение на поземлена комисия, договор за доброволна делба, нотариални актове, скица, данъчна оценка и др.
По делото е представено постановление от 09.04.2014 г. на Районна прокуратура Н., с което е прекратено досъдебното производство спрямо неизвестен извършител за престъпление по чл. 308, ал.1 от НК. В мотивите на същото е посочено, че през 2008 г. ищецът Х.И. дал едната нива, тази от 14,957дка на арендатора Г.Ф., а другата нива с площ от 15,250дка предоставил за ползване на арендатора Ю. Ю.Али. Когато през 2010 г. Х. отишъл при арендатора Ф. да получи рентата, той му отказал, т.к вече имало нов собственик. След това ищецът Х.И. отишъл в Поземлена служба Н. и от там узнал, че е станала грешка, която е допусната в поземлената служба в Н., като на лицата Ш. И., ХЮ. И., И. И. и А. И.а, наследници на друго лице със същите имена като на наследодателя на ищците Ю.И.Х. са издадени скица и данъчна оценка за имотите на наследодателя на ищците, т.к в масивите фигурирало само едно лице с тези имена. Установило се в хода на проверката, че нотариалният акт за собственост на името на наследодателя на ищците не бил регистриран в ПК Н.. Освен това не били вписани ЕГН на наследодателите. В резултат на издадените документи Ш. И., ХЮ.И., И. И. и А. И.а извършили делба на имотите, за които са им предоставени документи от Поземлената служба в Н.. От мотивите към постановлението на районна прокуратура Н. се установява, че се установило, че има две различни лица с едни и същи имена - Ю. И.Х.. Едното родено на *** г. – наследодател на ищците, починал на ***86 г.и друго родено на *** г., на което Ш. И., ХЮ.И., И. И. и А. И.а са наследници. Самото удостоверение за наследници, издадено на *** г. и което са ползвали ответниците при извършване на делбата е установено, че е истинско. Поради това, че не можело да се установи авторството на лицето допуснало грешката в поземлената служба относно удостоверяване на неверните обстоятелства ДП № *** г.е прекратено.
По делото обяснения по реда на чл. 176 от ГПК са дадени от ищеца Х.И. и ответника Г.Ф.Ф..
От дадените по реда на чл. 176 от ГПК, в съдебното заседание на 05.07.2016 г. отговори на поставени от ответницата Н.А. въпроси към ищеца Х.И. и ответникът Г.Ф. се установява, че имота е бил обработван още от 2009 г. от ответникът Ф., първоначално като принадлежащ към неподеления имот / нива от 14,957 дка, четвърта категория местност „……..“, имот № 018044. За имота ищецът Х.И. е получавал рента до 2011 г., когато след като отишъл при наемателя Ф., последният му отказал, т.к имота вече принадлежал на друго лице. Тогава ищецът Х.И. се срещнал с ответницата Н. и тя се съгласила рентата за 2011 г. да я получи Х., а за следващите години тя.
Ответникът Г.Ф. сочи, че му е станало известно през 2011 г., че има спор за собствеността върху имота, т.к бил разпитван от разследващите органи, но когато решил да купува имота, извършил справка в службата по вписванията и установил, че за имота няма вписани възбрани или искови молби, поради което се съгласил да го купи на 31.07.2012 г.
Предвид събраните по делото доказателства
съдът счита, че се налагат следните правни изводи относно предявените искове:
По иска по чл. 108 от ЗС за ревандикация
на имот № 018069 от ответника Г.Ф.Ф. в полза на ищците.
По делото ответникът Г.Ф.Ф. е направил признание, че искът по отношение на процесния имот, представляващ нива с площ от 7,478дка, четвърта категория, в м.”.....”, представляващ имот № 018069, при граници имоти с №№ 018070, 000039, 018029, 018028, който е новообразуван от имот № 018044, целия с площ от 14,957дка. е основателен и доказан, доколкото твърденията на ищците се доказват от събраните доказателства.
В този смисъл, съдът намира, че относно този иск са налице предвидените от закона предпоставки за постановяване на решение при признание на иска, съгл. чл. 237, ал.1 от ГПК и е достатъчно да се укаже, че решението на съда се основава на признанието на иска.
С оглед на направеното признание от ответника Г.Ф.Ф. относно собствеността на имота, а именно че имота принадлежи на ищците Х.Ю.И., дъщерята Н.Ю.М., както и внуците Ф.С.К., В.С.Б. и Р.С.Р., наследници на Ю.И.Х. с ЕГН **********, починал на 23.05.1986 г., които не го владеят и неговото владение се осъществява от самия ответник, като той и съпругата му не са надлежни негови собственици, т.к са го придобили от продавач, който не е собственик на имота, то следва да се признае за установено спрямо ответника и съпругата му, че ищците са собственици на процесния имот, както и същия да се осъдят същите да им предадат владението. Това е в съответствие с дадените задължителни указания по прилагането на закона в т.2А на ТР № 4/14.03.2016 г. по ТД № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС.
Поради това,
че имота е придобит от ответника Г.Ф. по време на брака му с ответницата К.Г.Н., съгл. чл. 19 от СК (отм.), а по сега
действащия чл. 21, ал.1 от СК
придобитото имущество принадлежи общо на двамата съпрузи, независимо от
това на чие име е придобит. Това налага постановяването на решението по чл. 108
от ЗС да е спрямо двамата съпрузи. Направеното от ответника Г.Ф.Ф. признание на
иска ползва и съпругата му К.Г.Н., доколкото имуществото, което той обработва е
съпружеска имуществена общност.
По
обратните искове от Г.Ф.Ф. спрямо Н.Р.А. и Д.А..
По иска по чл. 189, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 87,
ал.3 от ЗЗД.
По делото се доказа, че имота, предмет на покупко – продажбата, извършена с НА № ***, дело № *** г. на Нотариус *** е собственост на ищците Х.Ю. И., дъщерята Н.Ю. М., Ф.С.К., В.С.Б. и Р.С.Р., в качеството им на наследници на Ю. И.Х. с ЕГН **********, починал на 23.05.1986 г.
В резултат на
така установеното, с настоящето решение ответниците Г.Ф. и
съпругата му К.Г.Н. ще бъдат осъдени да предадат владението на имота на
ищците, а това по своя характер има последиците на съдебна евикция, по смисъла
на чл. 191 от ЗЗД. Това поражда основания
от страна на купувача за дирене на отговорност на продавачите за това, че са му
продали имот, върху който право на собственост имат трети лица, конкретно
ищците по настоящето дело. В тези случаи отговорността е на продавачите Н.Р.А.
и Д.А., които са продали на Г.Ф. имота, който е собственост на третите лица.
Ищците по делото спрямо извършената между Н.Р.А. и Д.А. от една страна и Г.Ф.
от друга страна покупко – продажба са трети чужди на имота лица. Предявявайки
настоящия иск по чл. 108 от ЗС ищците по делото са се противопоставили на тази
сделка и са доказали своите права на собственост по безспорен начин. Поради
това и на основание чл. 189 от ЗЗД за купувачът – ответник по първоначалния иск
Г.Ф. е налице основанието по чл. 189 от ЗЗД да иска разваляне на продажбата по
реда на чл. 87 от ЗЗД, като последицата от това е, че продавачът следва да
върне на купувача платената по сделката цена и да му плати разноските по договора.
Видно от съдържанието на договора за покупко – продажба платената за
имота продажна цена от купувача Г.Ф.Ф. е 3 900лв. От съдържанието на
договора се установява, че всички разноски по прехвърлянето на имота са за
сметка на купувача. Видно от приложеното копие от нотариалното дело заплатените
във връзка с прехвърлянето на собствеността върху имота разноски са в размер на
105,84лв., от които 81,20 лв.за пропорционална такса, 7,00лв.обикновена такса, с
включен ДДС 17,64лв., както и 117,00лв. местен данък към Община Н., и
10лв.държавна такса за вписване. Общо разноските са в размер на 232,84лв. От тези разноски ищецът по
обратния иск претендира 226,84лв.
В резултат на гореизложеното, съдът направи следните правни изводи:
Страните по делото Н.Р.А. и Д.А. от една страна и Г.Ф.Ф. от друга страна валидно
са сключили договор за продажба, който ги обвързва да изпълнят своите
задължения по него. Ищецът по обратния иск Г.Ф.Ф., като купувач е платил цената
на имота от 3900лв. Безспорно се установи обаче, че продавачите като праводатели
по договора не са били собственици на имота, поради което и не биха могли да
прехвърлят на купувача правото на собственост върху същия имот. Купувачът Г.Ф.,
който към момента на приключване на съдебното дирене по делото все още
обработва процесния имот, установено от собствените му признания в съдебно
заседание по реда на чл. 176 от ГПК, в резултат на приетото по иска по чл. 108
от ЗС ще бъде съдебно отстранен от имота, което ще стане след влизане в сила на
настоящето решение. В резултат на така настъпилата съдебна евикция поради продажбата
на чужда вещ, а в случая недвижимия имот – нива с площ от площ от 7,478дка,
четвърта категория, в м.”.....”,
представляващ имот № 018069,
в землището на с. В., купувачът по този договор може да иска неговото разваляне
по реда на чл.
87, ал.3 от ЗЗД, като основанието за това е чл. 189
и чл.
191 от ЗЗД. Съдът намира, че доколкото са налице изискуемите от закона
предпоставки за разваляне на договора за покупко – продажба, а именно евикцията
на купувача, то е безспорно доказана претенцията на ищеца по обратния иск за
разваляне на сделката по НА № ***, дело № *** г.,
каквато възможност предвижда разпоредбата на чл. 189, ал.1, изр.1-во от ЗЗД. В този случай развалянето на договора е
обусловено единствено от обстоятелството, че имота, предмет на сделката е
собственост на трети лица, което по настоящето дело се установи и доказа по
категоричен начин.
В резултат на гореизложеното, съдът намира претенцията на ищеца по
обратния иск Г.Ф. за разваляне на договора за покупко – продажба между него и
ответниците по обратния иск Н.Р.А. и Д.А. за основателен и доказан.
Ищецът по обратния иск е предявил претенция за връщане на платената по
договора цена и направените във връзка с прехвърлянето на собствеността
разноски. Основанието на този иск е в
разпоредбата на чл. 189, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД, който сочи, че в този случай
продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати
разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. Съдът
намира, че доколкото е безспорно установено и доказано наличието на основание
за разваляне на договора за покупко – продажба между страните по обратния иск,
то като естествена законова последица от това е и задължението на ответниците по
иска да върнат на купувача платеното по договора – продажната цена от
3 900лв., както и претендиратата от ищеца част от разноските по
прехвърлянето на имота в размер на 226,84лв., от общо направени 232,84лв. или общо
претендираните разноски в размер на 4126,84лв., от който имот ищецът по обратния
иск ще бъде евинциран. В този смисъл са Решение по гр.д. 1317/2012
г., ІІІ г.о, ВКС; Решение по гр.д. 1515/2010 г. ІІІ г.о, ВКС; Решение по гр.д.
390/2012 г., ІІ г.о, ВКС; Решение по гр.д. 1872/2010 г., ІV г.о, ВКС.
В този смисъл претенцията на ищеца Г.Ф.
спрямо двамата ответници за заплащане на сумата от 4126,84лв., като всеки от двамата ответици му заплати по 2063,42лв.
е основателна и доказана изцяло и исковете следва да се уважат. Поради това, че при постановяване на
съдебното решение, съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе
предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право, то настъпилия по
време на висящността на делото развод на ответниците, считано от 11.3.2016г.,
с решение по гр.д. № 20 от 2016г на РС Н. налага
и необходимостта от разделяне на тяхната отговорност, съгл. чл. 28 от СК по
равно.
Съгласно
посоченото в исковата молба по обратния иск и в писмените бележки, представени
от пълномощника на Г.Ф. и К.Н. не се претендират лихви върху
подлежащата на връщане сума.
По искът по чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът и ищец по обратните искове е предявил иск с основание по чл. 92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 900лв., представляваща ½ от размера на договорената в НА № ***, дело № *** г. на Нотариус *** неустойка в случай на евикция, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска.
Съгласно посоченото в договора от 31.07.2012 г., НА № ***, дело № *** г. в т. VІІ,т.1, на гърба на л. 220 от делото, че ако се окаже невярно някое от посочените обстоятелства, касаещи както качествата на страните, така и отговорността за пълна или частична евикция на купувача от имота, страните са уговорили неустойка. В този случай страните са договорили, че е налице неизпълнение на задълженията на купувача и освен законовите последици от това неизпълнение продавачите дължат на купувача неустойка в двукратен размер на цената по настоящата сделка и направените от купувача разноски. Съдът намира, че доколкото договорите следва да се тълкуват в действителния смисъл, който страните са имал при договарянето, съгл. чл.20 от ЗЗД, то посоченото в нотариалният акт, че страните договарят „че е налице неизпълнение на задълженията на купувача“ следва да се тълкува в смисъл, че страните са договорили, че при неизпълнение на задълженията на продавача, а не на купувача, т.к отговорността за евикция съгласно чл. 188 от ЗЗД е на продавача. Страните не биха могли да договарят отговорност за евикция в тежест на купувача, който ще се окаже и съдебно отстранен от владението на имота, който е закупил. В този смисъл съдът намира, че страните са договорили неустойка, в тежест на продавача в случай на евикция на купувача, размерът на която е в двоен на продажната цена размер. Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД договорената от страните неустойка обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В случая факта на съдебното отстраняване на купувача от имота води до вреди за него, т.к същия губи имущество, което е закупил и от което е очаквал да реализира доходи, доколкото се касае за селскостопански недвижим имот, а самият ищец по обратния иск обработва земеделска земя, в т.ч и конкретната нива, както самият той сочи в обясненията си по чл. 176 от ГПК. Макар страните да не са посочили конкретен размер на неустойката, то същия е определям, съгласно посоченото в договора „двукратен размер на цената по настоящата сделка“ и доколкото се касае за извършване на основни аритметични действия се установява, че договорената неустойка е в размер на 7800лв. Същата съгласно договора се дължи независимо от последиците от евикцията, а това означава и от последицата за продавача по договора да върне продажната цена на имота и разноските по прехвърлянето му, т.е сумата от 3900лв.и разноските от 232,84лв. Данъчната оценка на имота към датата на сделката е 868,20лв. При преценката на основателността на претендираната неустойка съдът се съобрази с обстоятелството, че съгласно договореното между страните същата в двоен на продажната цена размер е 7800лв. от тази сума ищецът по обратния иск е предявил претенция в половин размер, изрично посочил, че я предявява като частичен иск. Неустойката, съгласно правната теория е акцесорно съглашение с предмет задължение, което става изискуемо, в случай на неизпълнение на главното задължение. В този смисъл Ангел Калайджиев „Облигационно право. Обща част“ изд. „Сиби“ 2007г. Предвид на характера на неустойката на съглашение, т.е на доброволно изразена от всяка от страните воля, която и да е от страните по това съглашение не може да се отказва от нея едностранно. В този смисъл е и Решение № 1061 от 7.VIII.1958 г. по гр. д. № 3789/58 г., III г. о. Уговорената между страните неустойка е договорна и служи за обезщетение за вредите от неизпълнението, с което тя придобива своеобразен санкционен характер, но за разлика от обезщетението за вреди, поради договорният си характер, неустойката не е необходимо да бъде доказвана от изправната страна, а се претендира единствено и само въз основа на постигнатото от страните съглашение. Поради това, че законът не поставя ограничения за размера на неустойката, поради нейният договорен характер, то доброволното договорно съгласие на страните по договора за покупко – продажба Н.Р.А. и Д.А. от една страна и Г.Ф.Ф. от друга, договорили се за неустойка в размер на двукратния размер на продажната цена не противоречи на закона. Този конкретен размер е в размер на 7 800лв. Самата неустойка би могла да бъде обвързана с условия, каквито страните биха намерили за добре, но видно от съдържанието на договора такова условие за нейната дължимост липсва. В този смисъл направените от страна на ответницата по обратния иск Н.Р.А. възражения относно претенцията за неустойка, че ищецът по този иск е знаел за наличието на спор относно собствеността на имота, доказателство за което била водената преписка № 886/2012 г. на НПРП са ирелевантни. Съгласно чл. 300 от ГПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, поради което събраните по преписка № 886/2012 г. на НПРП доказателства и направените в постановлението на прокуратурата изводи не следва да се преценяват като относими към предмета на доказване по настоящето дело, още по – малко като доказателства, изключващи отговорността на ответницата Н.А. за неустойка, още повече, че от материалите по преписката, която е приложена са установява, че наказателното производство е прекратено, поради липса на данни за престъпление. Факта на знание от страна на ищеца, за наличието на спор относно собствеността на имота между лицата Шабан И. и Х.И., което се потвърждава и от обясненията на самия ищец по реда на чл. 176 от ГПК не води до отпадане на уговорката за неустойка, поради липсата на подобно условие. Както сочи самият ищец, той е знаел за спора между Шабан И. и Х.И. от 2011г. Когато отишъл през 2012 г. в Службата по вписванията за справка, установил от разпечатката, че имотът няма тежести. Следователно не се установяват модалитети, които страните да са уговорили при подписване на договора за покупко – продажба, касаещи дължимостта на уговорената неустойка. В този смисъл възраженията на ответницата Н.Р.А. за неоснователност на иска за неустойка са неоснователни.
Направените от страна на особения
представител на ответника Д.А. възражения за прекомерност на уговорената
неустойка, също следва да бъдат обсъдени от съда, доколкото уговарянето на
неустойка може да бъде ограничавано. В този смисъл е Решение от 20.04.2001 г. по ВАД № 62/2000 г.
Решение № 173 от 15.04.2004 г. на ВКС по гр. д. 788/2003 г., ТК, Решение от 18.12.2002 г. по ВАД № 35/2001 г. В
Решение № 65 от 14.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 589/2008 г., II т. о., ТК, е посочено, че
когато
следва да се приложи правилото на чл. 92, ал.
2 ЗЗД преценката следва да се прави при всеки конкретен случай, като
намаляването трябва да става с оглед съотношението на действителния размер на
дължимата неустойка с претърпените вреди, но във всички случаи неустойката не
трябва да се свежда до размера на вредите. Посочено е също, че при намаляване
на неустойката поради прекомерност не трябва да се изпуска санкционния елемент,
както и това, че трябва да се търси границата, от която започва прекомерността,
а тя не може да бъде друго освен резултативна величина между действителния
размер на неустойката и претърпените вреди. В Тълкувателно решение №142-3 от
11.11.1954г. ОСГК на ВС, е прието, че съдът може да намали размера на задатъка
(за който е посочено, че е институт, напълно аналогичен на неустойката),
определен като обезщетение за неизпълнение, ако констатира, че задатъкът е
прекомерно голям в сравнение с претърпените вреди, или ако задължението е
изпълнено неправилно или само отчасти. Като се съобрази с цитираните решения на
ВКС и постановените многобройни други подобни съдът се съобрази както с
платената по договора цена за имота от 3900лв., неговата данъчна оценка към
датата на сделката (тя е такава и към момента на предявяване на иска) от
868,20лв., както и посочената в договора неустойка, която се дължи независимо
от връщането на продажната цена на имота, то се установява, че ако неустойката
се дължи в пълен на договореното размер, би се стигнало до присъждане на ищеца
по обратния иск на сума в троен на платеното размер, общо 11 700лв. за
имот с площ от 7,478дка и с данъчна оценка от 868,20лв. При преценката на
наличието на прекомерност на уговорената неустойка, съдът се съобрази с
характера на същата, а именно на санкция за недобросъвестното поведение от
страна на продавача и че същата има смисъл на своеобразно обезщетение на
купувача за причинените му вреди от една страна, както и с установените в
съдебната практика критерии за справедливост на същата, респ. наличието на
прекомерност и намери, че уговорената неустойка действително се явява
прекомерна и води до неоснователно обогатяване на кредитора, в случая на ищеца
по обратния иск ако се дължи в пълния на посоченото в нотариалният акт размер -
„двукратен размер на цената по настоящата сделка“. Съдът намира, че адекватно на претърпените вреди би било тази
неустойка да е само в размер на продажната цена, а не в двоен размер. В този
смисъл направеното от ответника Д.А. възражение е основателно. Това възражение
обаче преценено с действително предявената от ищеца претенция за ½ ид.ч.
от уговорената неустойка, показва, че предявената от ищеца претенция за
неустойка в размер на половината от уговореното от страните се явява освен в
съответствие с уговореното между страните, но и не излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което е
законосъобразна и основателна, и следва да се уважи. В този смисъл е ТР № 1 /2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, където в т.3 е посочено, че нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В този смисъл и с оглед на заявените от
ищеца претенции спрямо двамата ответници, съдът намира, че искът по чл. 92,
ал.1 от ЗЗД за неустойка спрямо тях за сумата от 3900лв., и съобразно
разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК относно настъпилия развод между
ответниците по този иск, то всеки от тях следва да заплати на ищеца Г.Ф.Ф. по 1950лв.
Ищецът по обратния иск не претендира лихви върху неустойката, поради което
такива не следва да се присъждат.
Относно
евентуалният иск по чл. 192 от ГПК.
Съдът намира, че доколкото се уважават двата главни кумулативни иска, този по чл. 189, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД за сумата от 4126,84лв., и искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3900лв., то е безпредметно разглеждането на евентуалният иск по чл. 192 от ГПК за сумата от 3900лв., т.к не се е сбъднало условието, при което той е предявен, а именно отхвърляне на иска по чл. 189, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД. В този смисъл е Определение № 85 от 24.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5951/2014 г., III г. о., ГК, съгласно което съдът не се произнася по евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието, от което зависи разглеждането му - изхода на делото по главния иск, съответно - неуважаването му, ако е предявен от същия ищец, както и Определение № 374 от 13.06.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 599/2014 г., II т. о., ТК и мн.др.
Относно
разноските по чл. 78 от ГПК.
Разноски по иска по чл. 108 от ЗС.
Относно
разноските по делото, съдът намира, че в действителност ответникът Г.Ф.Ф.,
макар да е извършил справка в службата по вписванията за наличие на вписани
възбрани или искови молби спрямо процесния имот е знаел за наличието на спор за
собствеността върху имота, към момента на придобиването му от Н.А.. Това се установява от неговото признание, направено в
дадения отговор по чл. 176 от ГПК, където той сочи, че е знаел за наличието на
спор за имота между Шабан И. и ищеца Х.И.,
за който той узнал през 2011 г., когато бил разпитван от разследващите органи.
Обстоятелството, че преди извършване на сделката, извършил справка в службата
по вписванията и установил, че за имота няма вписани възбрани или искови молби,
не е достатъчна за да оправдае липсата на отговорно от негова страна поведение,
т.к той е видял от справката, че имота се води не на лицето, което е имало
претенции за собствеността, ищеца Х.И.,
а на друго лице - продавачката Н.А.. Въпреки това ответникът по иска се
съгласил да купи имота на 31.07.2012 г. В случая
факта на неговото знание за наличието на спор за собствеността на имота има
значение за преценката за дължимите на ищците разноски, а не за основателността
на исковете спрямо ответниците по обратните искове, т.к факта на знание за
наличие на спорни отношение, предполага и знание за възможни съдебни претенции,
за които с поведението си приобретателят на имота би могъл да стане причина без
това да се отразява на неговите претенции за отговорност към праводателите му.
В този смисъл съдът намира, че ответникът Г.Ф. с
поведението си, конкретно като е придобил имот, за който е знаел от 2011 г., че
има спорове за собствеността е станал повод за завеждане на настоящето дело, то
същия на въпреки направеното признание е дал повод за завеждане на
делото и по аргумент на противното на чл. 78, ал.2 от ГПК следва да бъде осъден да заплати направените от ищците разноски. Отговорността
му за разноски се подчинява на общата разпоредба на чл. 78, ал.1 от ГПК. Относно
разноските ищците не са представили списък на същите. От съдържащите се по
делото писмени доказателства се установява, че ищците са направили разноски по
воденото дело в общ размер на 75лв., от които 10лв. ДТ за вписване на исковата
молба, 50лв. ДТ за образуване на делото и 15лв. ДТ за съдебни удостоверения.
Разноските от името на ищците са направени от единия от тях
- Х.Ю. И., видно от преводната бележка на л.28 от делото, поради което ответникът Г.Ф. и съпругата му К.Г.Н. следва да му заплатят сумата от 75лв.
Съдът намира, че отговорността за разноски е
и на двамата ответинци Г.Ф. и съпругата му К.Г.Н., доколкото съгл. чл. 32, ал.2 от СК съпрузите отговарят солидарно
за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Тази разпоредба представлява специално уредена
в закон солидарност на задълженията по смисъла на чл. 121 от ЗЗД и съдът е
длъжен да постанови солидарното им осъждане за разноските на ищеца.
Разноски
по обратните искове на ответника Г.Ф.Ф. спрямо ответниците Н.Р.А. и Д.А..
В резултат на установеното по предявените от ответника Г.Ф.Ф. обратни искове, а именно тяхното уважаване спрямо ответниците Н.Р.А. и Д.А., то на основание чл. 78, ал.1 от ГПК същите следва да понесат и направените от ищеца по тези искове разноски. Направените от ищеца по обратните искове Г.Ф.Ф. разноски, установени от приложените по делото писмени доказателства са в размер на 1 562.63лв., от които 730.75лв. само са за особен представител на ответника Д.А.. Ищецът е представил списък с разноски, където разликата от 0,48лв. е за заплатените от него допълнителна държавна такса, л.197 от делото. От посочената обща сума следва да се извади сумата за особен представител на ответника Д.А., а останалата разлика да се раздели по равно спрямо двамата ответници, поради настъплия по време на настоящето дело развод, който се явява пречка за солидарното им осъждане. Така се установява, че дължимите от ответницата по обратните искове Н.Р.А. е в размер на 415,94лв., а сумата дължима от ответника Д.А. е в размер на 1146,69лв. (415,94лв. и добавените за особен представител разходи в размер на 730,75лв.).
По делото има издадена обезпечителна заповед от 18.01.2016 г., постановена с Определение № 39/18.01.2016 г., л. 102, чието действие е до влизане в законна сила на решението по делото. С обезпечителната заповед е наложена възбрана до размер на 8 015,00 лв. върху следните недвижими имоти: 1/ Нива от 4,685 дка, V категория, имот № 023010 по плана за земеразделяне на с. В., при граници и съседи: имоти с №№ 000098, 023009, 000162 и 023011 и 2/ Нива от 9,801 дка, VІ категория, имот № 037043 по плана за земеразделяне на с. В., при граници и съседи: имоти с №№ 037042, 037020, 000081, 037044 и 000015. Имотите са собственост на Н.Р.А. и Д.А., съгласно НА № ***, рег. № 5731, дело № 1368 от *** г. на Нотариус с рег. № 346 на Нотариалната камара и с РД – РС Н., л. 98 от делото.
Съдът намира, че следва да се укаже на обезпечените длъжници Н.Р.А. и Д.А., че отмяната на обезпечението става по молба на заинтересованата страна, съгл.чл. 402, ал.1 от ГПК, след като се установи, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато.
Водим от горното и на основание чл. 235 и чл. 237 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС по отношение на Г.Ф.Ф. с ЕГН ********** *** и К.Г.Н. с ЕГН ********** ***, че Х.Ю. И. с ЕГН ********** ***, Н.Ю. М. с ЕГН ********** ***, Ф.С.К. с ЕГН ********** ***, В.С.Б. с ЕГН ********** *** и Р.С.Р. с ЕГН ********** ***, всички със съд. адрес:***, офис 7, СА СОБСТВЕНИЦИ на следния недвижим имот, находящ се в землището на с.В., обл. Ш.с ЕКАТТЕ – 11819, общ. Н., обл. Ш.: нива с площ от 7,478дка, четвърта категория, в м.”.....”, представляващ имот № 018069, при граници имоти с №№ 018070, 000039, 018029, 018028, който е новообразуван от имот № 018044, целия с площ от 14,957дка.
ОСЪЖДА Г.Ф.Ф. с ЕГН ********** *** и К.Г.Н. с ЕГН ********** ***, ДА ПРЕДАДАТ НА Х.Ю. И. с ЕГН ********** ***, Н.Ю. М. с ЕГН ********** ***, Ф.С.К. с ЕГН ********** ***, В.С.Б. с ЕГН ********** *** и Р.С.Р. с ЕГН ********** ***, всички със съд. адрес:***, офис 7, ВЛАДЕНИЕТО на следния недвижим имот, находящ се в землището на с.В., обл. Ш.с ЕКАТТЕ – 11819, общ. Н., обл. Ш.: нива с площ от 7,478дка, четвърта категория, в м.”.....”, представляващ имот № 018069, при граници имоти с №№ 018070, 000039, 018029, 018028, който е новообразуван от имот № 018044, целия с площ от 14,957дка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Г.Ф.Ф. с ЕГН ********** *** и К.Г.Н. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Х.Ю. И. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 75лв. (седемдесет и пет лева).
РАЗВАЛЯ на основание чл. 189, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 87, ал.3 от ЗЗД сключения на *** г. с НА № ***, рег.№ 6843, дело № *** г., договор за покупко – продажба на недвижим имот, съгласно който: Н.Р.А. с ЕГН ********** и Д.А. с ЕГН **********, като продавачи и Г.Ф.Ф. с ЕГН ********** като купувач, са се съгласили за следното: Продавачите продават на купувача следния свой недвижим имот – земеделска земя, находяща се по плана за земеразделяне на с. В., с ЕКАТТЕ 11819, община Н., обл. Ш., нива с площ от 7,478дка, четвърта категория, в м.”.....”, представляващ имот № 018069, при граници и съседи: имоти с №№ 018070, 000039, 014029, 018028.
ОСЪЖДА
на основание чл. 189, ал.1 от ЗЗД Н.Р.А. с ЕГН ********** *** и Д.А. с ЕГН **********,
с пост. Адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.Ф.Ф.
с ЕГН ********** ***, сумата от 4126,84лв. (четири хиляди сто двадесет и шест
лева осемдесет и четири стотинки), като всеки от двамата заплати по 2063,42лв. (две
хиляди шестдесет и три лева четиридесет и две стотинки), представляваща половината
от платената цена и разноските по договора, съгласно НА № ***, рег.№ 6843, дело
№ *** г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД Н.Р.А. с ЕГН ********** *** и Д.А. с ЕГН **********,
с пост. Адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.Ф.Ф.
с ЕГН ********** ***, сумата от 3900лв. (три хиляди и деветстотин лева), представляваща
частичен иск за неустойка, съгласно НА № ***, рег.№ 6843, дело № *** г., цялата
в размер на 7800лв., като всеки от двамата заплати по 1950лв. (хиляда
деветстотин и петдесет лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
Н.Р.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Г.Ф.Ф. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 415,94лв.
(четиристотин и петнадесет лева деветдесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
Д.А. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
Г.Ф.Ф. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 1146,69лв.
(хиляда сто четиридесет и шест лева шестдесет и девет стотинки).
По делото има издадена обезпечителна заповед, постановена с Определение № 39/18.01.2016 г., л. 102 от делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: ......../ П /.................
Галина Н.