Решение по дело №320/2022 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 9
Дата: 24 януари 2023 г.
Съдия: Жаклин Георгиева Димитрова Алексиева
Дело: 20221440200320
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Козлодуй, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Жаклин Г. Димитрова Алексиева
при участието на секретаря Капка К. Качева
като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева
Административно наказателно дело № 20221440200320 по описа за 2022
година
Съдебното производство е административно по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Г. З., ЕГН ********** от гр.Козлодуй против
Наказателно постановление № 22-0288-000290 от 29.06.2022 г. на Началник група към
ОДМВР Враца, РУ Козлодуй.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателя се представлява от защитника си адв.С.
Плешоева-ВАК.Поддържа жалбата изцяло, като доразвива и доводите изложени в нея.
Пледира за цялостна отмяна на НП, като незаконосъобразно.Претендира разноски в размер
на 500.00 лева-заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна-в съдебно заседание не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено
следното:
Жалбата е редовна и допустима, защото е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен
контрол, което е предпоставка за разглеждането й по същество.
С обжалваното Наказателно постановление на жалбоподателя е наложена „глоба” в
1
размер на 200 лева, като е наложено и кумулативното наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /наричан за краткост ЗДвП/, въз основа санкционната разпоредба на чл.175, ал.3,
предл.1 от същия закон.
Санкциите са наложени за това, че на 12.02.2022. около 10.00 часа в гр.Козлодуй по
ул. „Васил Коларов”, срещу Банка „ДСК”, с посока на движение към стария пазар,
управлява лек автомобил „Пежо 206” с ДК№ *********, собственост на „Д.И.” ЕООД,
Булстат *********, като при извършена проверка е установено, че автомобила е със
служебно прекратена регистрация от 03.01.2022г.
Няма спор по делото, че на инкриминираната дата жалбоподателят управлявала
процесния лек автомобил.На място бил съставен акт за установяване на
нарушение.Паралелно със съставяне на акта било започнато и производство - Преписка
№122/2022г. по описа на РУ Козлодуй срещу З. за извършено престъпление по чл.345, ал.2,
вр. ал.1 НК. Разследването по производството приключило на 19.05.2022г., с мнение за отказ
да се образува ДП.В своя акт, прокурорът сочи, че липсват данни З. да е извършила
престъпление от общ характер, както и да е знаела, че управляваният от нея автомобил е със
служебно прекратена регистрация.Заверен препис от същото е приложено по делото като
липсват данни прокурорския акт да е отменен на някое от основанията за това, респективно
с влязъл в сила акт – постановление на прокурор, наказателното производство срещу лицето
било прекратено.
В случаят, в настоящото административнонаказателно производство са допуснати
съществени нарушения на производствените правила. На първо място, при наличие на
образувано наказателно производство за престъпление от общ характер, въз основа на
императивната норма на чл.33, ал.2 от ЗАНН производството по съставения акт за
установяване на нарушение следвало да се прекрати с нарочен акт на
административнонаказващия орган. Обаче, това не е сторено, а докато било висящо и
наказателното производство фактически и юридически се водели две производства с
характер на наказателни процедури спрямо едно и също лице за едно и също деяние, което
освен че е в разрез с повелителната норма на чл.33, ал.2 от ЗАНН, нарушава и указанията на
Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ОСНК на ВКС на РБ, според което и за да се
съблюдават нормите на европейското право /ЕКПЧ/, вкл. принципа „non bis in idem” /не два
пъти за едно и също деяние/, не се допуска паралелни наказателни процедури спрямо
същото лице, за същите обстоятелства. В процесният случай има идентичност между
обстоятелствата, за които били започнати и двете наказателни производства. При това
положение, преписката по съставения акт за установяване на нарушение следвало да се
прекрати, с оглед произнасяне на компетентния орган по образуваното производство, по
смисъла на НПК. При тези констатации издаденото въз основа на този незаконосъобразен
акт Наказателно постановление също е незаконосъобразно и подлежи на цялостна отмяна,
само на това основание. В обсъжданото НП са смесени двете законови възможности за
издаване на НП, т.е. общият случай, при който това става след съставен акт за установено
2
нарушение и при позоваване на изключението от това правило- по чл.36, ал.2 от ЗАНН. Тези
процедури обаче са приложими в условието на алтернативност и прилагането им заедно,
при издаване на едно наказателно постановление опорочава последното, тъй като
противоречи на цитираните императивни норми на закона, съдържащи основни
производствени правила.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. В
настоящия случай при този изход на делото право на разноски има жалбоподателя. По
делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева, които следва да бъдат присъдени в тежест на адниминстративнонаказващия орган.
Предвид всичко изложено, съдът намира жалбата за основателна, респективно атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. В
настоящия случай при този изход на делото право на разноски има жалбоподателя.По делото са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, които
следва да бъдат присъдени в тежест на адниминстративнонаказващия орган.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1, предл.3 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 22-0288-000290 от 29.06.2022 г. на
Началник група към ОДМВР Враца, РУ Козлодуй, с което на С. Г. З., ЕГН ********** от
гр.Козлодуй са наложени административните наказания „глоба” в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, въз основа санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Враца да заплати на С. Г. З., ЕГН ********** от
гр.Козлодуй сумата от 500 лева, направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд Враца по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Образувано е по жалба на С.Г.З., ЕГН ********** от гр.Козлодуй против
Наказателно постановление № 22-0288-000290 от 29.06.2022 г. на Началник група към
ОДМВР Враца, РУ Козлодуй.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателя се представлява от защитника си адв.Светлана
Плешоева-ВАК.Поддържа жалбата изцяло, като доразвива и доводите изложени в нея.
Пледира за цялостна отмяна на НП, като незаконосъобразно.Претендира разноски в размер
на 500.00 лева-заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна-в съдебно заседание не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено
следното:
Жалбата е редовна и допустима, защото е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен
контрол, което е предпоставка за разглеждането й по същество.
С обжалваното Наказателно постановление на жалбоподателя е наложена „глоба” в
размер на 200 лева, като е наложено и кумулативното наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /наричан за краткост ЗДвП/, въз основа санкционната разпоредба на чл.175, ал.3,
предл.1 от същия закон.
Санкциите са наложени за това, че на 12.02.2022. около 10.00 часа в гр.Козлодуй по
ул. „Васил Коларов”, срещу Банка „ДСК”, с посока на движение към стария пазар,
управлява лек автомобил „Пежо 206” с ДК№ *****, собственост на „Д.И.” ЕООД, Булстат
*********, като при извършена проверка е установено, че автомобила е със служебно
прекратена регистрация от 03.01.2022г.
Няма спор по делото, че на инкриминираната дата жалбоподателят управлявала
процесния лек автомобил.На място бил съставен акт за установяване на
нарушение.Паралелно със съставяне на акта било започнато и производство - Преписка
№122/2022г. по описа на РУ Козлодуй срещу З. за извършено престъпление по чл.345, ал.2,
вр. ал.1 НК. Разследването по производството приключило на 19.05.2022г., с мнение за отказ
да се образува ДП.В своя акт, прокурорът сочи, че липсват данни З. да е извършила
престъпление от общ характер, както и да е знаела, че управляваният от нея автомобил е със
служебно прекратена регистрация.Заверен препис от същото е приложено по делото като
липсват данни прокурорския акт да е отменен на някое от основанията за това, респективно
с влязъл в сила акт – постановление на прокурор, наказателното производство срещу лицето
било прекратено.
В случаят, в настоящото административнонаказателно производство са допуснати
съществени нарушения на производствените правила. На първо място, при наличие на
образувано наказателно производство за престъпление от общ характер, въз основа на
императивната норма на чл.33, ал.2 от ЗАНН производството по съставения акт за
установяване на нарушение следвало да се прекрати с нарочен акт на
административнонаказващия орган. Обаче, това не е сторено, а докато било висящо и
наказателното производство фактически и юридически се водели две производства с
характер на наказателни процедури спрямо едно и също лице за едно и също деяние, което
освен че е в разрез с повелителната норма на чл.33, ал.2 от ЗАНН, нарушава и указанията на
Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ОСНК на ВКС на РБ, според което и за да се
съблюдават нормите на европейското право /ЕКПЧ/, вкл. принципа „non bis in idem” /не два
1
пъти за едно и също деяние/, не се допуска паралелни наказателни процедури спрямо
същото лице, за същите обстоятелства. В процесният случай има идентичност между
обстоятелствата, за които били започнати и двете наказателни производства. При това
положение, преписката по съставения акт за установяване на нарушение следвало да се
прекрати, с оглед произнасяне на компетентния орган по образуваното производство, по
смисъла на НПК. При тези констатации издаденото въз основа на този незаконосъобразен
акт Наказателно постановление също е незаконосъобразно и подлежи на цялостна отмяна,
само на това основание. В обсъжданото НП са смесени двете законови възможности за
издаване на НП, т.е. общият случай, при който това става след съставен акт за установено
нарушение и при позоваване на изключението от това правило- по чл.36, ал.2 от ЗАНН. Тези
процедури обаче са приложими в условието на алтернативност и прилагането им заедно,
при издаване на едно наказателно постановление опорочава последното, тъй като
противоречи на цитираните императивни норми на закона, съдържащи основни
производствени правила.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. В
настоящия случай при този изход на делото право на разноски има жалбоподателя. По
делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева, които следва да бъдат присъдени в тежест на адниминстративнонаказващия орган.
Предвид всичко изложено, съдът намира жалбата за основателна, респективно атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. В
настоящия случай при този изход на делото право на разноски има жалбоподателя.По делото са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, които
следва да бъдат присъдени в тежест на адниминстративнонаказващия орган.
2