Р Е Ш Е Н И Е
№ 1414 18.11.2019
година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд,
наказателна колегия
На седемнадесети октомври 2019 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
Секретар: М.К.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Грънчев НАХ дело № 2814 по описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба на ***, с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас,*** представлявано от управителя – Г.И.П., против
наказателно постановление НП №563-F274620/27.05.2019 г. на зам.- директора на
ТД на НАП – Бургас, с което за нарушение на чл.38, ал.1 т.1 от Закона за
счетоводството, на основание чл.74 ал.1
от Закона за счетоводството, на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 200 лв.
С жалбата се сочат нарушения на
процесуалния и материалния закон при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и при издаване на обжалваното наказателно
постановление, поради което се моли за отмяната на последното.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата. Моли за отмяна
на наказателното постановление.
Административно-наказващият орган – чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че наказателното
постановление, следва да бъде потвърдено.
Бургаският районен съд намира
жалбата за процесуално допустима - като подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържаща необходимите
реквизити, а след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
На 07.09.2016 г. в ТД НАП-Бургас е
извършена проверка в програмен продукт „СУП“, по повод писмо №
20-00-143/18.07.2016 г. на ЦУ на НАП, както и справка в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията. При проверката е установено, че ***, в качеството си
на задължено лице, съгласно чл. 38,ал.1,т.1 или 2 или 3 от ЗСч не е изпълнило
задължението си да публикува годишния финансов отчет за 2015г. в Агенция по
вписванията - Търговския регистър в законоустановения срок - до 30.06.2016г. ***
е подало годишна данъчна декларация по
чл. 92 от ЗКПО за 2015г., съгласно която за 2015 г. дружеството не е осъществявало
дейност.
Към момента на съставяне на АУАН ***
не е подало заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по
вписванията - Търговски регистър годишния финансов отчет по чл. 38, ал. 1, т. 1
или 2 или 3 от ЗСч за 2015г. До дружеството е изпратена покана за образуване на
административно наказателно производство с изх.№ ИТ1-00-874/07.09.2016 г. като
в указания срок за явяване на представител на дружеството такъв не се е явил,
поради което акта за установяване на административно нарушение е съставен в
отсъствие на нарушителя на основание чл.40,ал.2 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН
впоследствие било издадено НП, с което на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена
санкция в размер на 200 лева.
Описаната фактическа обстановка
се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства,
обективирани в гласните доказателствени средства – безпротиворечивите показания
на свид. И.В. и от писмените доказателства. Показанията на свидетеля кореспондират
с фактите, отразени в писмените доказателства по делото.
По съществото на делото съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал.1, т.1 от ЗСч „Предприятията публикуват годишния финансов отчет,
консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от
общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както
следва:
1. всички търговци по смисъла на
Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година“.
Според санкционната норма на чл. 74,
ал.1 от ЗСч - „ Който
е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с
глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена
санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за
отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не
по-малко от 200 лв“.
Наказателното постановление е
незаконосъобразно. Издадено е при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и при нарушение на материалния закон. В акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление не е посочена датата и мястото на
извършване на нарушението. Това е изрично изискване и съществен реквизит на акта
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Непосочването на
датата и мястото на извършване на нарушението възпрепятства съдебния контрол. Актът
и наказателното постановление са издадени в нарушение на чл. 42, т.3 , т.4, т.5
и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Не е посочена дата и място на извършване на
нарушението. Мястото на извършване на нарушението е задължителен елемент, който
законодателят е предвидил в чл. 42 т. 3 предл. второ и чл. 57 ал.1 т.5 предл.
трето от ЗАНН за акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление. В конкретния случай мястото на извършване на
нарушението отсъства и в акта и в наказателното постановление. Съдът намира непосочването
на дата и мястото, където е извършено деянието, за съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото на защита на дружеството-жалбоподател.
Отделно от това АУАН е съставен
при условията на чл.40 ал.2 ЗАНН – в отсъствието на жалбоподателя. По делото
обаче липсват доказателства за проведено щателно издирване, поради което
пристъпвайки към съставяне на АУАН в отсъствие на жалбоподателя,
актосъставителя е нарушил правото му на защита, което е самостоятелно основание
за отмяна на НП на процесуално основание.
Наказателното постановление е
издадено и при нарушение на материалния закон.
Със Закона за изменение и
допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, обнародван в Държавен
вестник бр. 92 от 2017 г., е изменена разпоредбата на чл. 38, ал. 9 ЗСч, като е
предвидено, че за предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния
период отпада задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от същия закон. Настоящата
хипотеза напълно се обхваща от последвалата законодателна промяна, тъй като
дружеството-жалбоподател не е извършвало дейност по ЗСч през 2015г. и
разпоредбата на чл. 38, ал.9 ЗСч влиза в сила на 01.01.2018 г. Това означава,
че задължението му да публикува ГФО е отпаднало, респективно към момента,
бездействието му до 30.06.2016г. вече не съставлява административно нарушение
на чл. 38, ал.1, т.1 ЗСч, поради което и не следва да се санкционира на
основание чл. 74, ал.1 ЗСч. Приложима е нормата на чл.3, ал.2 от ЗААН, според
която „Ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя“.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен на 30 септември 2016 година. Органът по
приходите е констатирал, че дружеството не е публикувало годишния финансов
отчет за 2015 година. Постановлението е издадено за нарушение на разпоредбата
на член 74 алинея първа Закона за счетоводството. Към датата на констатиране на
нарушението - 30 септември 2016 година, редакцията
на състава на член 74 от Закона за счетоводството е била следната: „Който е задължен и не публикува
финансов отчет, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на
предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от
нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася
непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв“. Тълкуването на правната норма
води до извода, че не може да се търси административнонаказателна отговорност
от дружеството, за това, че не е публикувало годишния си финансов отчет до 30
юни 2016 година. Това е така, защото съставът на административното нарушение не
предвижда годишният финансов отчет да бъде публикуван до определена дата.
Според тази редакция на разпоредбата на закона се санкционира с глоба или
имуществена санкция този, който не публикува годишния си финансов отчет без да предвиден
конкретен срок за това. Съгласно член 46, алинея трета от Закона за
нормативните актове наказателните и административнонаказателните норми не могат да
се тълкуват разширително. Съставът на разпоредбата на член 74 от Закона за
счетоводството не предвижда определен срок, до който, ако не се публикува годишния
финансов отчет следва административнонаказателна отговорност. Административнонаказателна
отговорност може да се носи само при непубликуване на годишен финансов отчет без
да е предвиден в административнонаказателна норма конкретен срок. Явно текстът
не е бил ясен и пълен, което е наложило законодателят в брой 95 от 29.11.2016
година на Държавен вестник да допълни състава на нарушението, като предвиди, че
който не публикува годишните финансови отчети в сроковете по член 38 от Закона
за счетоводството подлежи на санкция. До влизането на изменението на закона в
сила - 03.12.2016 година, административнонаказателна отговорност от физическите
и юридически лица за непубликувани годишни финансови отчети не може да се търси.
Това е така, защото към всяко деяние се прилага законът, който е бил в сила към
момента на извършването му. Към 27-ми септември 2016 година, когато е констатирано
от органите по приходите непубликуването на годишния финансов отчет, такъв
състав на нарушение не е съществувал. Следователно не може да се търси
административнонаказателна отговорност от дружеството.
Предвид
гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление НП № №563-F274620/27.05.2019
г. на зам.директора на ТД на НАП – Бургас, с което за нарушение на чл.38, ал.1 т.1
от Закона за счетоводството, на основание
чл.74 ал.1 от Закона за счетоводството, на ***, с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ***, представлявано от управителя – Г.И.П. е
наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Бургаския административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /Г. Грънчев/
Вярно с оригинала: Д.М.