Решение по дело №14432/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28
Дата: 5 януари 2022 г.
Съдия: Гюляй Шемсидинова Кокоева
Дело: 20211110214432
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. София, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20211110214432 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *********************************,
представлявано от управителя Ж.Я.Я срещу наказателно постановление №
*************** г., издадено от Д.М.Г – зам. председател на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на основание
чл. 55, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП,
обн. в ДВ бр. 86 от 01.10.1999 г./ на жалбоподателя е наложена "имуществена
санкция" в размер на 500,00 /петстотин/ лева за неизпълнено правно
задължение по чл. 7а, т. 4 от Наредба за безопасната експлоатация и
техническия надзор на асансьори /НБЕТНА, обн. в ДВ бр. ЗЗ от 11.04.2003 г.,
в сила от 12.05.2003 г., приета с ПМС № 75/01.04.2003 г. /.
В депозираната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност
на обжалваното НП поради неспазване на установената форма, допуснати
съществени процесуални нарушения, противоречие с материалноправните
разпоредби, несъответствие с целта на закона, липса на мотиви и липса на
материална компетентност на административно наказващият орган /АНО/.
Отправена е молба за цялостната отмяна на оспореното наказателно
1
постановление като незаконосъобразно, а алтернативно се иска намаляване
размера на наложената имуществена санкция до минимума, предвиден в
закона.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не
изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия
по делото закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. По
делото са представени писмени бележки от служител с юридическо
образование, упълномощен от председателя на ДАМТН - гл.експерт Ц.И,
която оспорва жалбата и излага аргументи за пълна доказаност на
неизпълненото правно задължение. Моли се за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № 127/
16.04.2021 г., съставен от В.К. Е. – инспектор в
********************************************************* и в
присъствието на Петър Д. /свидетел на установяване на нарушението и
съставяне на АУАН/ и Алекс Атанасов /свидетел на съставяне на АУАН/, на
********************************* е повдигнато административно
наказателно обвинени за това, че на 07.04.2021 г. в гр. София, в качеството си
на лице, което поддържа асансьор с рег.************, монтиран в жилищен
********************************* не е уведомил писмено ползвателя и е
допуснал експлоатация на процесния асансьор, въпреки че за същия е
издаден Ревизионен акт №23/14.10.2020 г. със заключение; „Асансьорът не е
годен за експлоатация“, при последния извършен технически преглед на
асансьора от **********************
2
В акта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 7а, т. 4
НБЕТНА, същият е съставен в присъствие на представляващия
********************************* - Ж.Я.Я, на който е предявен и връчен
по надлежния ред. Я. се подписал на акта без възражения. Такива не са
подадени и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № *************** г., с което на основание чл. 55, ал. 2
ЗТИП, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта,
на жалбоподателя ********************************* е наложена
"имуществена санкция" в размер на 500,00 лева за неизпълнено правно
задължение по чл. 7а, т. 4 НБЕТНА.
Препис от оспореното НП е връчено на 23.09.2021 г. лично на
представляващия въззивника, видно от приложеното известие за доставяне,
като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна
инстанция, е депозирана пред наказващия орган на 27.09.2021 г., видно от
приложената разписка.
При проведения непосредствен разпит на актосъставителя В.К. Е. и на
свидетеля на установяване на нарушението и съставяне на акта – П.М. Д.,
описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло по
категоричен и безспорен начин. Показанията на посочените лица са подробни,
логични, вътрешно балансирани и по еднопосочен начин доказват
неизпълненото от ***************** правно задължение, като същите
кореспондират изцяло и с приобщените по делото писмени доказателства и
писмени доказателствени средства – копие на ревизионен лист
№23/14.10.2020 г., издаден при извършена от
**********************периодична ревизия на асансьор, монтиран на обект
в ****************************. Липсата на противоречия в
доказателствената съвкупност обезпредметява отделното обсъждане на всеки
един доказателствен източник, по аргумент на противното /per argumentum a
contrario/ от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
3
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от заеманата длъжност от актосъставителя и представената заповед за
оправомощаване на Д.Х.М.Г да издава наказателни постановления – Заповед
№А-405/19.07.2021 г. на председателя на ДАМТН.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на неизпълненото правно задължение и обстоятелствата, при
които същото е намерило проявление в обективната действителност. Ето
защо, всички възражения в очертаната насока са напълно голословни, имайки
предвид, че асансьорното съоръжение е индивидуализирано с неговия номер
и е посочен и обекта, в който е монтирано. Изрично е посочен и ревизионният
акт - №23/14.10.2020 г. със заключение: асансьорът не е годен за
експлоатация. При така внесената конкретика, повече от очевидно е, че
неизпълненото правно задължение е продължило от 14.10.2020 г. до датата на
проверката 07.04.2021 г.
В тази връзка неоснователни са и релевираните оплаквания за
непосочване в АУАН и НП на причините поради които асансьорът не е годен
за експлоатация, доколкото същите са посочени в ревизионният акт -
№23/14.10.2020 г. и жалбоподателят е запознат със същия, доколкото при
извършената проверка той е бил намерен в ревизионната книга на асансьора,
4
който обслужва и поддържа въз основа на представения договор за
абонаментно обслужване и ремонт на асансьорни уреди от 20.04.2007 г.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението
на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН. Ето защо са спазени всички давностни срокове, досежно
законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на
дружеството-жалбоподател от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника
********************************* е ангажирана за неизпълнено правно
задължение по чл. 7а, т. 4 НБЕТНА, като на основание чл. 55, ал. 2 ЗТИП на
ЕТ е наложена "имуществена санкция" в размер на 500,00 лева.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на
07.04.2021 г. в гр. София, жалбоподателят
*********************************, в качеството си на лице, което
поддържа асансьор с рег.************, монтиран в жилищен
********************************* не е уведомил писмено ползвателя и е
допуснал експлоатация на процесния асансьор, въпреки че за същия е издаден
Ревизионен акт №23/14.10.2020 г. със заключение: „Асансьорът не е годен за
експлоатация“, при последния извършен технически преглед на асансьора от
********************** доколкото актосъствителят Е. и св. Д. лично са
установили при извършената проверка, че асансьорът се експлоатира и ползва
от живущите в блока, в който се намира. С това свое поведение /бездействие/
едноличният търговец не е изпълнил правното си задължение по чл. 7а, т. 4
НБЕТНА, която разпоредба поставя изискване към лицата, които поддържат
асансьори, да уведомяват писмено ползвателите им и да не допускат
експлоатацията на асансьорите, когато в акта за първоначален технически
преглед или в ревизионен акт е вписано заключение, че съоръжението не е
годно за безопасна експлоатация.
5
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба чл. 55, ал. 2 ЗТИП,
която имплицитно препраща към визираното в чл. 7а, т. 4 НБЕТНА правно
задължение. Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен,
предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и
касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
По отношение размера на наложената "имуществена санкция" от 500,00
лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че
предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗТИП за
неспазване на наредбите по неговото прилагане е относително определена в
границата от 100 до 2 000 лева. В конкретния случай наказващият орган е
наложил "имуществена санкция" над минималния размер, като е отчел факта,
че се касае за високорисково съоръжение, какъвто е асансьорът и периода на
бездействие, който е повече от 5 месеца от издаване на ревизионния акт, с
който е констатирано, че асансьорът не е годен за експлоатация. С оглед на
това, настоящият съдебен състав счита, че размерът на имуществената
санкция съответства на високата степен на обществена опасност на деянието,
поради което не намира основание за намаляването му.
За пълнота следва да се посочи, че не са налице и предпоставките за
третиране на процесния случай като маловажен, което да обуслови
приложното поле на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на
ВКС, докладчик-съдия Б. И. преценката на административнонаказващия
орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Безспорно визираният
нормативен регламент е относим и към неизпълнението на задълженията на
юридическите лица и едноличните търговци към държавата и общините при
осъществяване на дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за
неговото наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки
6
отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране
са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило
проявление в обективната действителност – време, място, обстановка,
механизъм и т. н.. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление /административно
нарушение, б. м. / с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност /вредност, б. м./ в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /административно нарушение, б. м. / от
съответния вид". В случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други
смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена
вредност на нарушението съпоставима с нарушенията от същия вид. Нещо
повече – касае се за допусната неправомерна експлоатация на асансьорно
съоръжение за период над 5 месеца, с което здравето и живота на
ползвателите е поставен в сериозен риск, а това неминуемо е довело до
компрометиране на фундаменталната цел по чл. 2, т. 1 ЗТИП.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана
правилно.
Предвид изложеното и като извърши и служебна проверка, при която не
установи да са допуснати съществени по своя характер нарушения на
процесуалните правила, съдът счете, че следва да потвърди като правилно и
законосъобразно, издадено от компетентен орган и в предвидените в закона
срокове наказателното постановление.
По разноските:
7
С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4 ЗАНН въззиваемата
страна има правно на разноски в настоящото производство за защитата от
служител с юридическо образование, изразила се в представяне на писмена
защита. С оглед фактическата и правна сложност на делото и начина на
представителство /чрез представвяне на писмена защита/ възнаграждението
следва да бъде присъдено в минимален размер, съобразно нормата на чл. 27е
от Наредбата за правната помощ, а именно: в размер на 80 лева.
Мотивиран от горепосочените фактически и правни съображения и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *************** г.,
издадено от Д.М.Г – зам. председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/, с което на основание чл. 55, ал. 2 от Закона за
техническите изисквания към продуктите /ЗТИП, обн. в ДВ бр. 86 от
01.10.1999 г. / на ********************************* е наложена
"имуществена санкция" в размер на 500,00 /петстотин/ лева за неизпълнено
правно задължение по чл.7а, т.4 от НБЕТНА.
ОСЪЖДА ********************************* ДА ЗАПЛАТИ на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща деловодни раноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.София в 14-дневен срок от връчване на съобщението за изготвянето му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8