Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1718 / 09 .12.2020 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година, в открито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
при секретар С.Х.
прокурор Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия Енчев КАНХ дело № 2102/2020
година
Производството
по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от „М груп Бургас“ ЕООД – Бургас с ЕИК ********* против решение
№ 1003/27.07.2020 година по н.а.х.д. № 842/2020 година на Районен съд – Бургас
(РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 02-0002067/06.12.2020
година на директора на дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас (НП).
С НП, на търговеца, за
нарушение на чл. 5 ал. 2 т. 6 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина (Наредбата), на основание чл. 414 ал. 1 от Кодекса на
труда (КТ), е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Касаторът, чрез процесуален
представител, твърди, че се касае за маловажен случай и нарушението е
отстранено веднага, поради което санкцията следва да бъде в размера по чл. 415в
от КТ, а като не е отчел всички обстоятелства по делото, РС е допуснал
нарушение на закона и актът му следва да се отмени.
Иска отмяна на решението и
отмяна на НП.
Ответникът, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата.
Прокурорът пледира
неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок и от съответната надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
С НП дружеството е
санкционирано за това, че при извършена на 15.10.2019 година проверка (по
документи) за спазване на трудовото законодателство е констатирано, че в качеството си на
работодател, при командироването на работника С.С.на длъжност „шофьор на
тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ по маршрут Белгия – България, е
издало заповед за командировка № 34-19а/11.09.2019 година (за срок
18-22.09.2019 година), в която не е посочена информация за финансовите условия
на командировката – пътни, дневни и квартирни пари, паспортни визови и други
такси и разходи за служебен багаж, както и начина на тяхното уреждане.
За да постанови оспореното
решение, РС е приел, че в административнонаказателното производство не са
допуснати процесуални нарушения, а извършеното нарушение е доказано по несъмнен
начин. Приел е, че
законосъобразно е наложена имуществена санкция в минимален размер. Изложил е
аргументи за неприложимост на чл. 415в от КТ.
Решението е законосъобразно, а
мотивите му се споделят напълно от настоящия касационен състав.
Касаторът не оспорва
фактическата обстановка, установена в обжалваното решение – констатирано непопълване на
командировъчна заповед със съществени реквизити, установяващи права на
командирования работник/служител. Твърди, че нарушението е било отстранено преди
извършването на проверката, чрез заплащане на дължимите суми на командирования,
а за работника не са настъпили вредни последици, поради което е допустимо
санкционирането по чл. 415в от КТ, вместо на основание чл. 414 ал. 1 от КТ.
Настоящият касационен състав
не възприема цитираната теза.
Съгласно чл.415в ал. 1 от КТ, за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.
По делото се установява, че нарушението – издаване
на командировъчна заповед, в която липсва информация за финансовите условия на
командировката – не е отстранено веднага след установяването му. Проверката е
извършена по документи, представени на 15.10.2019 година и е отразена в
протокол от 16.12.2019 година, получен от представител на работодателя на
същата дата, т.е. 16.12.2019 година е първият възможен момент, в който може да
се твърди, че санкционираното дружество е узнало констатациите, послужили за
налагане на санкцията. АУАН е издаден на 20.12.2019 година, а заповедта, с
която командироването на шофьора е било приведено в съответствие с изискванията
на Наредбата, е издадена на 23.12.2019 година (лист 13, 10, 7 – 8 от н.а.х.д. №
842/2020 година).
Преводните нареждания от 24.09.2019 година и
02.10.2019 година, приложени като доказателства за своевременно извършени
плащания към работника Стоянов, също не обосновават тезата на касатора, че следва
да се приложи чл. 415 в от КТ, защото нарушението е било отстранено още преди
констатирането му. От съдържанието на тези документи е невъзможно да се
установи по повод коя командировка на работника са съставени, съответно за
какво конкретно са му изплатени пари, тъй като в тях – като основание - е
посочено единствено „аванс команд. сеп“ и „команд. сеп“ (лист 15 от н.а.х.д. №
842/2020 година).
Касационната жалба е неоснователна и следва да се
отхвърли, а решението
на РС - да се остави в сила.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
1003/27.07.2020 година по н.а.х.д. № 842/2020 година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: