№ 291
гр. Русе, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Въззивно гражданско дело
№ 20224500500447 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435,ал.2 ГПК.
ИЛ. ИВ. Б. чрез пълномощника си адвокат К.К. е обжалвал Постановлението на ЧСИ
с рег.№***, район на действие-РОС от 15.07.2022г.,с което е отказано прекратяване на
производството по изп.дело № 904/2021г. по описа на ЧСИ.Развива оплаквания за неговата
незаконосъобразност и иска отмяната му по съображения,подробно изложени в жалбата.
Ответникът по жалбата-взискател в изпълнителното производство К. П. С. счита
жалбата за неоснователна и иска отхвърлянето й по съображения,подробно развити в
писмено становище
Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на
страните,обсъди събраните по делото доказателства и писмените обяснения на ЧСИ по
повод обжалваното действие, намира за установено следното: Жалбата е подадена от
надлежна страна-длъжник в изпълнителното производство,против действие на ЧСИ-отказ за
прекратяване на производството,от кръга на изрично изброените в чл.435,ал.2,т.6 ГПК и
подлежащи на съдебен контрол актове,поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
По молба на К. П. С., пред ЧСИ рег.№ ***, район на действие-СГС е образувано
изп.д. № 28/2012г. въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 23638/2012г. на
СРС. ИЛ. ИВ. Б. е осъден да заплати на К. П. С. сумата от 5000.00лв., ведно със законната
лихва ,считано от 14.05.2012г.до окончателното й изплащане и 400.00лв.- съдебни разноски.
1
По молба на взискателя от 22.11.2021г., изп.д. е изпратено на ЧСИ с рег.№***, район на
действие-РОС, където е преобразувано под № 904/2021г.
При така установеното от фактическа страна съдът намира подадената жалба за
неоснователна,а постановлението на ЧСИ за законосъобразно. Жалбоподателят твърди, че
последното валидно изп.действие е от 31.05.2014г., когато взискателят е поискал да бъдат
извършени справки за имущества на длъжника и да бъдат наложени запори. От данните по
изп.д. № 28/2012г. , обаче се установява, че взискателя с молби от 03.12.2015г., 03.11.2017г.,
22.01.2019г. и 17.11.2020г. е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 ЗЧСИ-след като
извърши проучване на имотното състояние на длъжника да приложи способи за
принудително изпълнение, а именно да наложи запори върху установеното
имущество,доходи и взимания. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка,
т. е. условие за ненастъпване прекратяване на изпълнителното производство по силата
закона е поискването по инициатива на взискателя извършването на изпълнително действие
в рамките на изпълнителното производство. Както се посочва в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, прилагането на даден изпълнителен способ може да
бъде поискано от взискателя и или да е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. При втората
възможност обаче е налице едно упълномощаване от страна на взискателя спрямо съдебния
изпълнител, който да взема решенията кога и какви изпълнителни действия следва да бъдат
извършвани, т. е. отново е налице искане на взискателя, което е бланкетно, но волята му е
повече от ясна. С възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ взискателят е поискал за в бъдеще
съдебният изпълнител да извършва определени изпълнителни действия, които да доведат до
удовлетворяване на неговото притезание. Т. е., за да е налице поискано изпълнително
действие, то съдебният изпълнител трябва да е сезиран с писмена молба от взискателя, в
която се посочва конкретно изпълнително действие, както и предпоставките, необходими за
извършването му, или да е овластен (ЧСИ) от взискателя с писмена молба на основание чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ. За нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е без значение дали искането от взискателя за
предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на успешни
изпълнителни действия. От значение е кредиторовата пасивност, респективно активност, а
не ефективността на поисканите изп. действия. Ето защо изпълнителното производство не е
прекратено поради перемция на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и то продължава да е
висящо.Това води до извода,че Постановлението,с което ЧСИ е отказал прекратяване на
производството е законосъобразен акт,а жалбата срещу него се явява неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.437,ал.4 ГПК съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на ИЛ. ИВ. Б. против Постановление на
ЧСИ с рег.№***, район на действие-РОС от 15.07.2022г.,с което е отказано прекратяване на
производството по изп.дело № 904/2021г. по описа на ЧСИ на основание чл.433,ал.1,т.8
ГПК.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3