Р Е Ш Е Н И Е
№1365 22.11.2022 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и седми
октомври, две хиляди двадесета и втора година, в публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА НИКОЛОВА
2.ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
секретар: В.Т.
прокурор: Дарин Христов
сложи за разглеждане докладваното от съдия
М.Николова КАНД номер 1698 по описа за 2022 година.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Г.И.Л.-
Кмет на Община Царево, с адрес: гр. Царево, ул. Хан Аспарух № 36 против Решение
№ 74 от 16.08.2022 год. по НАХД № 185/2022 г. по описа на Районен съд – Царево,
с което е отменено наказателно постановление № ОА-136/10.10.2022 г. на Кмета на
Община Царево, с което на основание чл.47, ал.1 от Наредбата за опазване на
обществения ред и околната среда на територията на Община Царево /НООРОСТОЦ/,
на И.П.С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за
нарушение на чл.14, ал.6 от НООРОСТОЦ.
В
касационната жалба се излагат възражения, че решението на РС - Царево е незаконосъобразно
и неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост. Сочи се, че съдът не е разгледал
по същество делото с призоваване на актосъставителя,
съгласно разпоредбите на чл.61 от ЗАНН, както и че исканото
адвокатско възнаграждение е прекомерно и
многократно завишено, предвид посочените в Наредба №1 от
09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, както и факта,
че жалбоподателят не се е представлявал в съдебното заседание на 14.07.2022 год. В заключение се иска отмяна на съдебното решение и
връщане на делото за ново разглеждане, както и присъждане на разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответникът по касация, редовно призован, не
изпраща процесуален представител. Преди съдебното заседание процесуалният му
представител е депозирал отговор на касационната жалба, както и молба, с която
поддържа отговора и моли за постановяване на решение, с което да се отхвърли
касационната жалба, както и да се присъдят извършените разноски в
производствата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното
решение.
Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение,
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА
като подадена в срока по чл. 211 от АПК,
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК,
настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Касационният ответник - И.П.С. е санкционирана
за това, че на 26.08.2016г., около 01:20 часа, в с. Варвара, община Царево, в
заведение „Родерик“ с действията си на длъжност барман е допуснала озвучаване
на откритите площи на бара след 23:00 часа, с които си действия е нарушила
разпоредбата на чл.14 т.6 от Наредбата за опазване на обществения ред и
околната среда /НООРОС/ на община Царево, съгласно която се забранява
озвучаване на открити площи на заведение за открито хранене и развлечение, разположени
в жилищни зони и курорти за времето между 23:00 и 07:00 часа.
За да постанови своето решение, въззивният съд
е приел, че НП не е връчено редовно, въпреки направеното отбелязано, че е
влязло в законна сила на 06.12.2016 год., на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН,
като е намерил жалбата за допустима. По същество, Районният
съд е отменил издаденото от кмета на община Царево наказателно постановление,
като е приел, че НП е издадено от некомпетентен орган. Предвид липсата на
направено възражение за прекомерност по отношение на претендираното от
жалбоподателката адвокатско възнаграждение, съдът е присъдил същото в пълния поискан
и доказан размер.
Така постановеното съдебно
решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират
отменителни основания.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящият
съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и
обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При
постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по
установяване на нарушението, като в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно
убеждение, формирано от представените писмени доказателства. Действително, по
делото не е проведен разпит в качеството на свидетел на актосъставителя, но
настоящата съдебна инстанция намира, че така допуснатото процесуално нарушение
не е от категорията на съществените, предвид факта, че дори и да не беше
допуснато, не би се променил направения от РС – Царево извод за некомпетентност
на органа, издал НП.
Касационната
инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд довели до отмяна на
издаденото наказателно постановление, като на основание
чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, препраща към тези
мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. В този смисъл е и практиката
на Административен съд – Бургас, в това число решение № 246/16.02.2018 г. по КНАХ дело № 3332/2017 г. Правилно са били присъдени и сторените
по делото разноски, предвид своевременно направеното искане за това и липсата
на възражение от ответната страна по отношение на техния размер.
В допълнение съдът съобрази и нормата на чл.82 от ЗАНН. В ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да
реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл.
34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с
изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира
изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде
квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл.82, ал.3 от ЗАНН). В чл.34
от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на
разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се
преодолява с приложението на чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата относно погасяване
на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.
В случая,
административнонаказателно производство, при провеждането на което е издадено
обжалваното наказателно постановление, е образувано и проведено, при спазване
на сроковете по чл.34 от ЗАНН. В тази връзка следва да се посочи, че нарушението е
извършено на 26.08.2016 г., като АУАН е издаден на същата дата 26.08.2016 г.,
т.е. в срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено на 10.10.2016 г. - в
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, но не е било връчено на лицето. По правилото на чл.81,
ал.3 от НК, за да се изключи наказателното
преследване по давност, независимо от спирането или прекъсването на давността,
следва да е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80,
ал.1, т.5 от НК /три години плюс една
втора или четири години и шест месеца/. По правилото на чл.80, ал.3 от НК този срок започва от довършването на престъплението. Без
съмнение, след като нарушението е извършено на 26.08.2016 г., към настоящия
момент абсолютната давност за преследване е изтекла на 26.02.2021 г.
Предвид всичко изложен по-горе,
следва да се заключи, че като е отменил
издаденото наказателно постановление, районният съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и претенцията на ответника по
касация за присъждане на разноски, както и липсата на възражение за
прекомерност на разноските пред настоящата инстанция, касаторът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сторените по делото
разноски в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за касационната инстанция.
Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН,
Административен съд гр. Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 74 от
16.08.2022 год. по НАХД № 185/2022 г. по описа на Районен съд – Царево.
ОСЪЖДА
Община Царево със седалище и адрес на управление
гр.Царево, ул.Хан Аспарух“ № 36 да заплати на И.П.С., ЕГН: **********, сумата
в размер на 500 лева, представляваща разноски по делото за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.