РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. П., 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
в присъствието на прокурора С. Г. Я.
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500389 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба ,подадена от К. Г. Ц., ЕГН ********** от с. Г.Б., обл. П., ул. Ю.“ № 20,
Г. А. Ц., ЕГН ********** от гр. П. ул. „Я.Х.“ № 9, вх. „Б“, ет. 2, ап. 4 и Н. А. Ц., ЕГН ********** от гр. П. ул.
„Г.В.“ № 2, ет. 3, ап. 17,против Прокуратурата на Република България , представлявана от Главния прокурор , с
административен адрес гр. С. ,1000 , бул. „В. „ №2 .
С исковата молба са предявени осъдителни искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди, на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
С Решение № 482/10. 05. 2022г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 318/ 2022г. по описа на същия съд,
предявените искове са уважени частично .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба в отхвърлителната част от ищците в
първоинстанционното производство . Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост . Искането е да се отмени
решението на районния съд в обжалваните части и се постанови ново решение от въззивната инстанция, по
съществото на спора, с което се уважат предявените искове в обжалваните части . Във въззивната жалба не се
правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от противната страна по въззивната жалба .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не правят нови
доказателствени искания .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства
пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
1
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата
процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Две са основните възражения, които са направени с исковата молба и които се поддържат във въззивната
жалба:
Относно размера на обезщетението , което следва да получи наследника К. Г. Ц. и
Относно началния момент на лихвите за забава;
І.Относно размера на обезщетението , което следва да получи всеки един от наследниците .
Отговорността на държавата по чл.4 ЗОДОВ обхваща и причинените имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Тези вреди могат да се изразяват в претърпяна загуба или пропусната
полза.Съгласно ТР № 1/11.12.2018г. по т.д.№ 1/2017г. ОСГК на ВКС платените възнаграждения за адвокатска
защита в хипотезите на чл.2 ЗОДОВ са пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл.4 ЗОДОВ,
макар и да не е задължителна, тъй като разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват
непосредствена вреда от неправомерното обвинение, чието пряко следствие е дължимост на хонорар, който следва да е
съответен на правната защита, необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение.
Установено е по делото ,че разходите , които е направил наследодателя на ищците за адвокатски възнаграждения
в проведените досъдебни и съдебни производства са в общ размер на 2400 лв. Наследодателят на ищците е
починал на 11. 09. 2020г. Ищците са негови законни наследници – съпруга и двама сина. Касае се за наследство
по закон, при което приложение намират разпоредбите на чл. 5 ал. 1 и чл. 9 ал. 1 от ЗН. Според посочените
правни норми децата наследяват по равни части , а съпруга наследява част ,равна на частта на всяко дете .
Следователно , всеки един от наследниците следва да получи по 1/3 от наследството или по 800 лв. Децата на
наследника претендират по 400 лв. за всяко едно от тях , поради което съдът им е присъдил тази сума .
Ищците ,чрез пълномощника им претендират заплащането на следните суми :
-Ищцата К. Г. Ц. претендира заплащането на сумата от 1600 лв., която включва – 1200 лв. ( половината от
2400лв. ) семейна имуществена общност/СИО/ и сумата 400 лв.( 1/3 от останалите 1200 лв). ;
-Ищците Г. Ц. и Н. Ц. – останалата сума от 800 лв. или по 400 лв. за всеки един от тях ( 2/3 от цялата сума или
по1/3);
Искането за заплащане на половината от сумата , представляваща СИО е неправилно , тъй като произхода
на сумата не е СИО , а обезщетение за причинени имуществени вреди .Правното основание на
претенцията за имуществени вреди е нормата на 6 ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за имуществено наследяване ,
което се регламентира от нормите на Закона за наследството /ЗН/.
ІІ. По въпроса за заплащането на лихвите за забава .
Според задължителните указания , дадени в т. 4 от ТР № 3/2005 г. по т..д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС и
съдебната практика на ВКС ( виж Решение № 197 от 17.05.2011 г. по гр.д. № 1211/2010 г. на ВКС, III г.о., Решение № 437 от
02.07.2014 г. по гр.д. № 1020/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 191 от 20.05.2015 г. по гр.д. № 6686/2015 г. на ВКС, ІV
г.о.)началният момент на забавата (съответно началният момент на дължимостта на мораторната лихва) и началният
момент на погасителната давност при незаконни актове на правозащитни органи, изразили се в незаконно
обвинение за извършено престъпление, възниква от влизане в сила на прокурорския акт за
2
прекратяване на наказателното производство (чл. 2 т. 3, хипотеза 2 от ЗОДОВ) , съответно от влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление (чл. 2 т. 3, хипотеза 1 от ЗОДОВ).
В конкретния казус наказателното производство е прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от
05. 11. 2019г., поради липсата на данни за извършено престъпление. Нито в първоинстанционото ,нито във
въззивното производство са събрани доказателства за датата на връчване на постановлението за прекратяване
на наказателното производство на заинтересованите лица, включително и на наследодателя А.Н. Ц..
Установено е по делото, че последното връчване на постановлението е на 26.07.2021 г. (виж представеното
удостоверение от Районна прокуратура Пловдив). При тези данни правилно и обосновано районния съд е приел ,че
законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди се дължи от датата на изтичане на срока
за обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, а именно от
02.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата .
При положение ,че фактическите и правните изводи на районния съд съвпадат с тези на въззивната инстанция , на
основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, решението следва да се потвърди изцяло , като правилно и законосъобразно .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА Решение № 482/10. 05. 2022г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 318/ 2022г. по
описа на същия съд,
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно
обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3