РЕШЕНИЕ
№ 3049
гр. Пловдив, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20215330116766 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на В.С.С. срещу заповед за задържане на лице
рег.№****** от ****** с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
заповядано задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа. Твърди се, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като в нея липсват конкретни фактическа
обстоятелства, а освен това не са налице предпоставките на чл.72, ал.2 ЗМВР
водещи до необходимост от налагане на принудителна административна
мярка. Излага и довод за несъответствие на наложената мярка с целите на
закона.
Ответникът – органът, издал оспорвания акт - С. Д. К. - служител на
отдел **** при ****** *****, взема становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът намери за установено следното:
На ******* в 15,48ч. С. Д. К. в качеството си на служител на отдел
„********“ при ***** гр. ****, издал оспорената заповед, с която постановил
задържане на В.С.С. за срок от 24 часа в помещенията за временно задържане
на *** РУ при ОД на МВР гр. *****. Като основание за издаване на заповедта
1
е посочен чл.72, ал.1 т.1 ЗМВР във връзка с ДП ****/*** по описа на отдел
„******“, във връзка с извършено престъпление по чл.234, ал.1 от НК, като е
цитиран състава на това престъпление, съгласно Наказателния кодекс / лист 24/.
На ****** в заповедта било посочено, че задържаното лице е освободено в
13,35 на същата дата.
Установява се от представеното по делото писмо на *********** гр.
***** от *****, че жалбоподателят В.С.С. няма никакво процесуално
качество по цитираното в заповедта ДП ***/**** по описа на отдел
„*********“ при ********. / лист 43/.
При така установените факти се налагат следните изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е
допустима.
Разгледана по същество съдът я намира за основателна.
Макар оспореният административен акт да е постановен от компетентен
орган и в предписаната писмена форма, в него не са посочени фактическите
основания за задържането. Задължението те да бъдат възпроизведени в
заповедта произтича от разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, според който
в заповедта се посочват фактическите и правните основания за задържането.
В случая не може да се приеме, че заповедта съдържа фактически основания,
тъй като в нея е възпроизведена само хипотезата на правната норма, така
както тя е записана в чл. чл.234, ал.1 от НК, а не конкретни факти и
обстоятелства, които да довели издаващия орган до обосновано
предположение, че относно задържаното лице има данни, че е извършило
престъпление – основанието посочено в чл.72, ал.1 т.1 ЗМВР. Тоест в случая е
посочено само правното основание, но не и конкретните обстоятелства, които
са послужили като основание административния орган да приеме, че е налице
действително хипотезата чл.72, ал.1 т.1 ЗМВР. Тези обстоятелства не могат да
се извлекат и от представените от административния орган други писмени
доказателства, сочещи за извършени процесуални действия в неотложен
случай / лист 25 на делото/. Липсват доказателства относно това, че тези действия
са били впоследствие одобрени от компетентния съд, а освен това, се
установява от представеното писмо на ******************, че
жалбоподателят няма процесуално качество по цитираното в заповедта за
задържане досъдебно производство.
2
Съобразно чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган е този, който
трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в
административния акт и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му. В случая това изискване не е изпълнено, тъй като по делото
липсват доказателства, които да установяват наличие на данни за
съпричастност на задържаното лице в извършване на посоченото в заповедта
престъпление. Освен това тълкуването на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР
налага извод, че тези данни следва да са били налице към момента на
издаване на заповедта, а не да се установяват впоследствие.
Съобразно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административния орган следва да
посочи фактическите и правни основания за издаване на акта. Когато не са
изложени мотиви съдът не е в състояние да упражни контрол за
законосъобразност на акта, поради което акта полежи на отмяна.
Предвид изложеното съдът намира, че оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да се отмени.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на 10 лв., представляващи заплатена държавна
такса. Присъждане на разноски за адвокатски хонорар не се следва, тъй като
по делото липсват доказателства за заплащане на такъв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на В.С.С. ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул.
******** №*** заповед за задържане на лице с рег. №****** от *****,
издадена от С. Д. К. в качеството му на служител на отдел „**********" при
********, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано за
срок от 24 часа задържане на В.С.С.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- ****** да заплати на В.С.С.,
сумата от 10 лева / десет лева/ - деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
4