РЕШЕНИЕ
№ 768
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300503120 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Община Пловдив, чрез юрисконсулт Е. К., в
качество на длъжник по изп. дело № 20218180400151 по описа на ЧСИ
Кремена Петрова, против разпореждане от 21.07.2021 г., с което е постановен
отказ за намаляване по прекомерност на адв.възнаграждение под 835 лв. до
минималния размер от 200 лв., съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В жалбата се излагат съображения, че дължимата сума по
изпълнителното дело е била заплатена още преди изтичане на срока за
доброволно изпълнение, поради което единствените действия, които са били
извършени от пълномощника на взискателя, се изразявали в подаване на
молба за образуване на изпълнително производство. Тъй като
пълномощникът на взискателя не е извършвал никакви действия от
посочените в чл. 10, т. 2-4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения действия, поради това, че
длъжникът не е създал никакви трудности относно събирането на дължимата
1
сума, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, счита, че
възнаграждението следва да се редуцира, като прекомерно с оглед
свършената работа, до размер на 200 лв., предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Моли да бъде изменено обжалваното разпореждане, като се
намали определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на
взискателя до размер на 200 лв.
По делото е приложено становище от С.Т., чрез процесуалния си
представител адв. Д.З. (взискател в изпълнителното производство) в което се
аргументира неоснователност на искането на длъжника за намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение, като моли да бъде оставено в сила
обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител, евентуално да се
определи справедливо възнаграждение, което включва минималния размер,
предвиден в чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че именно с тези разпоредби
се е съобразил ЧСИ, като следва да се отчете и материалния интерес и
събраните средства по изпълнителното дело, което счита за осъществено
процесуално представителство в изпълнителното производство, в резултат на
което са събрани всички суми по изпълнителния титул, макар само чрез
посочване на един изпълнителен способ. Счита, че следва да се съобрази
обстоятелството, че изпълнителния лист е издаден въз основа на осъдително
въззивно решение, както и, че никой адвокат не е длъжен да работи на
минималните ставки, посочени в Наредбата. Моли да се обърне внимание, че
съдебния изпълнител е редуцирал размера на адвокатското възнаграждение
до неговия минимум по Наредбата.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ К. П. изразява
становище, че жалбата е допустима, но е неоснователна. Излага съображения,
че по молба на длъжника е редуцирано първоначалното възнаграждение за
процесуално представителство в изпълнителното производство на
пълномощника на взискателя от претендираното в размер на 1000 лв., на 835
лв., на осн.чл. 78, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което
е съобразено с предмета на договора за правна помощ, сключен между
адвоката и неговия клиент, който в случая е за процесуално представителство
по изпълнителното производство до неговото приключване. Моли да бъде
2
оставена без уважение жалбата на длъжника.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното
производство, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване
действие на съдебния изпълнител и е процесуално допустима, а по същество е
основателна.
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя
С.Т., чрез процесуалния си представител адв. М. М., въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 12.05.2021 г. по влязло в сила Решение №
260536/14.12.2020 г. по гр. д. № 2512/2019 г. по описа на ПОС, в полза на
взискателя срещу Община Пловдив, за сумата от 30000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.09.2018 г.
Към момента за образуване на производството не е посочен изпълнителен
способ, иска се изпращане на покана за доброволно изпълнение. Към молбата
за образуване на изпълнителното дело е приложено и копие от договор за
правна защита и съдействие, от който се установява договорен и заплатен
размер на адвокатско възнаграждение от взискателя от 1000 лв. за образуване
и процесуално представителство по изпълнителното производство до
неговото приключване. Изпратена е покана за доброволно изпълнение и
такова е постъпило в срока за това.
Постъпило е възражение от длъжника по отношение на претендираното
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство с молба да бъде
намалено поради прекомерност, с оглед факта, че сумата посочена в поканата
за доброволно изпълнение е заплатена преди изтичане на срока за доброволно
изпълнение и не са извършвани никакви действия по делото от
пълномощника на длъжника, освен подаване на молба за образуване на
делото, което не се отличава с фактическа и правна сложност. Поради това
счита, че възнаграждение за действия по водене на производството не се
дължи, тъй като по него не са извършвани други изпълнителни действия.
Няма данни насрещната страна да е изразила становище по молбата.
Постановено е обжалваното разпореждане от 21.07.2021 г., с което,
предвид обстоятелството, че приложеният договор за правна защита и
съдействие е с предмет процесуално представителство и защита по
3
изпълнителното производство, ЧСИ оставя без уважение молбата на
длъжника за редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение от 1000
лв. на 200 лв. за образуване на изпълнително производство, като вместо това
го намаля на 835 лв., който размер представлява минималния такъв, съгласно
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът намира искането за редуциране на разноските – заплатеното
адвокатско възнаграждение, за основателно. Длъжникът Община Пловдив е
заплатил изцяло претендираните суми по изпълнителния лист в срока за
доброволно изпълнение, поради което и не може да се очаква някаква
фактическа и правна сложност при водене на производството. По делото нито
са извършени, нито са поискани, нито са могли да бъдат извършвани други
изпълнителни действия, поради изплащане изцяло на задължението, като
действията на пълномощника на взискателя се изразяват единствено в
подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, в която се
съдържа единствено искане за изплащане на покана за доброволно
изпълнение. При тези обстоятелства редуцираното на 835 лв. адвокатско
възнаграждение не съответства на действителната правна и фактическа
сложност на делото и се явява прекомерно. В настоящия случай се дължат
разноски единствено за образуване на изпълнителното дело в размер на 200
лв., каквито действия са реално извършени от пълномощника на взискателя, а
не за извършване на процесуално представителство в изпълнителното
производство, поради което в тази част следва да бъде отменено
разпореждането на ЧСИ до посочения размер, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 21.07.2021 г. по изп. дело №
20218180400151 по описа на ЧСИ Кремена Петрова, с което е оставено без
уважение искането на Община Пловдив, за намаляване поради прекомерност
на адв.възнаграждение на пълномощника на взискателя в размер под 850 лв.,
4
до минималния размер от 200 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на дължимите от Община Пловдив на СВ. СТ. Т.,
ЕГН: **********, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на адв.
М. М., по изпълнително дело № 20218180400151 по описа на ЧСИ Кремена
Петрова, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, от 850 лв. на 200 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5