Р Е Ш
Е Н И Е
№ 16.02.2021г. град Стара Загора
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и с участието
на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 696
по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Д.А.Д. ***, подадена чрез
пълномощника й адв. Т.К. ***, против мълчалив отказ на
Кмета на Община Стара Загора за издаване на удостоверение за наследници на В.Д.
по подадено от Д.Д. искане вх. № 10-01-5577/ 15.10.2020г. и жалба против
последвалия изричен отказ, обективиран в Решение № 10-00-3043/ 14.12.2020г. на
Кмета на Община Стара Загора, присъединена за съвместно разглеждане и
постановяване на общо решение, с Определение № 31/ 15.01.2021г. по адм. дело №
8/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
В жалбите
са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорените мълчалив и последвалия
го изричен отказ, обективиран в Решение № 10-00-3043/ 14.12.2020г. на Кмета на
Община Стара Загора, за издаване на удостоверение за наследници на В.Д., по
съображения за неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката
поддържа, че доколкото са изпълнени кумулативно предвидените в чл.10, ал.1 от
Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на
регистъра на населението материалноправни изисквания и предпоставки, необосновано,
неправилно и незаконосъобразно е отказано издаването на заявеното удостоверение
за наследници. Твърди, че тъй като се касае за взаимоотношения с международен
елемент, за които е приложим Кодекса за международно частно право, компетентен
да издаде искания документ е именно Кметът на Община Стара Загора, в която
община покойният В.Д. е имал обичайно местопребиваване и е вписан в регистъра
на населението. Оспорва се и приетата от административния орган приложимост на
регламентирания в чл.627е от ГПК ред за издаване на европейско удостоверение за
наследство. По подробно изложени в жалбите и в представеното по делото писмено
становище съображения, е направено искане за отмяна на оспорения отказ за
издаване на удостоверение за наследници, като незаконосъобразен и връщане на
преписката на Кмета на Община Стара Загора за разглеждане и ново произнасяне по
подаденото заявление за издаване на удостоверение за наследници на В.Д..
Ответникът
по жалбата - Кмет на Община Стара
Загора, чрез процесуалния си представител, в представеното писмено становище
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Жалбоподателката
в настоящото производство – Д.А.Д., чрез пълномощника си адв. Т.К. ***, е
подала Заявление вх. № 10-01-5507/ 15.10.2020г. до Кмета на Община Стара Загора
/като длъжностно лице по гражданското състояние на територията на община Стара
Загора/, с искане за издаване на удостоверение за наследници на съпруга й В.Д., роден на ***г., гражданин на
Чешка Република, б.ж на град Стара Загора, с адрес гр. Стара Загора, ул. „Братя
Жекови“ № 38, ет.8, ап.32, починал на 25.01.2020г., за което е съставен акт за
смърт № 0181/ 26.01.2020г. от Община Стара Загора. В заявлението като
наследници на В.Д. са посочени: 1. Д.А.Д., ЕГН ********** /съпруга/; 2. В.В.Д.,
ЕГН ********** /син/ и 3. А.В.. Д., ЕГН **********
/дъщеря/. Към искането са приложени заверен препис-извлечение от акт за смърт,
издаден от Община Стара Загора въз основа на акт за смърт № 0181/ 26.01.2020г.;
заверен препис от Акт за женитба № 1199; заверено копие от Удостоверение за
граждански брак, издадено на 26.09.1971г.; заверен препис от Удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки изх. № 14/ 26.02.2020г. на Община Стара Загора и
др. /л.21 и сл. по делото/
В срока по чл.57, ал.2 от АПК не е било издадено
удостоверение за наследници на В.Д..
Непроизнасянето на административния орган по Заявление вх. № 10-01-5507/
15.10.2020г., е оспорено по съдебен ред от Д.Д. с подадена жалба против
мълчалив отказ на Кмета на Община Стара Загора за издаване на удостоверение за
наследници на В.Д..
С Решение № 10-00-3043/
14.12.2020г., издадено от Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44,
ал.2 във вр. с чл.44, ал.1, т.14 от ЗМСМА и чл.24, ал.1 от Закона за
гражданската регистрация /ЗГР/, е отказано да бъде издадено удостоверение за
наследници на В.Д., гражданин на Чешка Република, страна-членка на Европейския
съюз /ЕС/ със статут на постоянно пребиваващ чужденец в РБългария, роден на ***г.,
починал на 26.01.2020г. в гр. Стара Загора. От фактическа страна отказът за
издаване на удостоверение за наследници е обоснован с липсата на кумулативно
изискуема се материалноправна предпоставка по чл.10, ал.1 от Наредба №
РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра
на населението, по съображения, че след влизането в сила на Закона за влизането,
пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския
съюз и членовете на техните семейства, общинските администрации не получават
информация за гражданите на ЕС, получили статут на постоянно пребиваващи
чужденци в РБългария, съответно личните им регистрационни картони не се актуализират,
а компетентни да работят с тях са органите на МВР – Дирекция „Миграция“.
Изложени са и мотиви, че в случая е приложим реда уреден в чл.627е от ГПК,
който препраща към Регламент (ЕС) № 650/ 2012г. на Европейския парламент и на
Съвета относно международните наследявания и на лицето В.Д. следва да бъде
издадено европейско удостоверение за наследство.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се
административната преписка по подаденото от Д.Д. Заявление вх. № 10-01-5507/ 15.10.2020г. за
издаване на удостоверение за наследници, в т.ч заверен препис-извлечение от акт
за смърт на В.Д., починал на 25.01.2020г., издаден от Община Стара Загора въз
основа на акт за смърт № 0181/ 26.01.2020г.; заверено копие от Удостоверение за
граждански брак серия ГБ-69, № 297046, издадено на 26.09.1971г.; заверено копие
на Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № 14/ 26.02.2020г.,
издадено от Община Стара Загора на основание чл.15, ал.1 от Наредба №
РД-02-20-6 от 24.04.2012г., Удостоверение за раждане на В.В.Д., ЕГН **********;
Удостоверение за раждане на А.В.. Д.,
ЕГН **********; Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № ********* от
13.06.2014г., изд. от ОД на МВР – Стара Загора, за постоянно пребиваване на В.Д.
– гражданин на Чешка Република, Удостоверение № 537700-57 от 14.01.2021г., изд.
от Началник група „Миграция“, ОД на МВР – Стара Загора и др.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
По своята правна същност отказът да се издаде
удостоверение за наследници /документ от значение за признаване, упражняване
или погасяване на права или задължения/, представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК.
Първоначалната жалба на Д.Д., по
която е образувано производството по настоящото дело, е против мълчалив отказ
на Кмета на Община Стара Загора за издаване на удостоверение за наследници
на В.Д. по подадено от Д. Д. Заявление
вх. № 10-01-5507/ 15.10.2020г. Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК,
непроизнасянето на административния орган по искане с което е бил сезиран в
определения законов срок, се смята за мълчалив отказ за издаване на акта.
Жалбата против мълчаливия отказ на Кмета на Община Стара Загора за издаване на удостоверение
за наследници по Заявление вх. № 10-01-5507/ 15.10.2020г. е подадена в
преклузивния срок по чл.149, ал.2 от АПК, считано от датата, на която е изтекъл срокът по
чл.57, ал.2 от АПК за произнасяне на компетентния административен орган.
С последващото подаването на жалбата
против мълчаливия отказ Решение № 10-00-3043/ 14.12.2020г., издадено от Кмета
на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 във вр. с чл.44, ал.1, т.14 от ЗМСМА и чл.24, ал.1 от ЗГР, по подаденото от Д.Д. Заявление вх. № 10-01-5507/
15.10.2020г е отказано да бъде издадено удостоверение за наследници на В.Д.,
гражданин на Чешка Република, страна-членка на Европейския съюз /ЕС/ със статут
на постоянно пребиваващ чужденец в РБългария, роден на ***г., починал на 26.01.2020г.
в гр. Стара Загора. Съгласно разпоредбите на 58, ал.3 и чл.172, ал.3 от АПК,
когато се отменени мълчалив отказ, се смята за отменен и изричният такъв,
последвал преди решението за отмяна. Съобразно разрешението, дадено в т.8 от
ППВС №4 /1976г, ако е била подадена жалба срещу мълчалив отказ, същата следва
да се приеме и да й се даде ход като жалба срещу направения по-късно изричен
отказ. По тези съображения и с оглед присъединената за съвместно разглеждане с
Определение № 31/ 15.01.2021г. по адм. дело № 8/ 2021г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, жалба на Д. Д. против Решение
№ 10-00-3043/ 14.12.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, съдът приема,
че предмет на съдебен контрол за законосъобразност е изричният отказ за
издаване на удостоверение за наследници, обективиран в Решение
№ 10-00-3043/ 14.12.2020г. на Кмета на Община Стара Загора.
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на постановения
отказ за издаване на удостоверение за наследници, в законово установения срок /решението
е изпратено за връчване с писмо с изх. № 10-11-14554/ 16.12.2020г./ и против
индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал.3 от АПК, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореният отказ за издаване на удостоверение
за наследници, обективиран в Решение № 10-00-3043/ 14.12.2020г. на Кмета на
Община Стара Загора, е постановен в предвидената от закона писмена форма от
материално и териториално компетентния по см. на чл. 35, ал.3 от ЗГР и чл.44,
ал.1, т.14 от ЗМСМА административен орган, в качеството му на длъжностно лице
по гражданското състояние на територията на община Стара Загора, при
упражняване на правомощия по чл.24 от ЗГР във вр. с чл. 2, ал.1 и ал.5 от
Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на
регистъра на населението.
Обжалваният
административен акт обаче е издаден в противоречие и при неправилно приложение
на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и при неспазване на императивните изисквания по чл.59, ал.2, т.4 от АПК
досежно неговото съдържание. Съображенията за това са следните:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на административния акт обхваща преценката налице ли са
установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни
последици.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1
от ЗГР, общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра
на населението, като редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1
се утвърждават с наредба
на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра
на правосъдието /чл.24, ал.2 от ЗГР/. По аргумент от разпоредбата на чл.24,
ал.1 от ЗГР, установяването на подлежащите на удостоверяване факти, се извършва
на база вписаните в регистъра на населението данни. Вписването на събитията
раждане, брак и смърт в регистрите за гражданското състояние и вписването на
лицата в регистъра на населението, съставлява гражданската регистрация на
лицата, съгласно легалното определение по чл.1, ал.2 от ЗГР. Гражданската
регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от
другите лица в обществото и семейството му в качеството на носител на
субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен
адрес и др. Действащата нормативна уредба по ЗГР регламентира два вида
гражданска регистрация и съответно два вида регистри: 1.) Регистри на актовете
за гражданското състояние, в които се вписват юридическите събития раждане,
брак и смърт и 2.) Регистър на населението, включващ електронните лични
регистрационни картони на всички физически лица, имащи или имали постоянен
адрес ***, подлежащи на гражданска регистрация /чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗГР/.
Съгласно чл.3, ал.2 от ЗГР в регистъра на населението се вписват: т.1 всички
български граждани и т.2 чужденците, които са: б. „а“ получили разрешение за
дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България и б. „в“ получили
статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в
Република България. В чл. 25 от ЗГР е предвидено, че в електронния личен
регистрационен картон се съдържат лични данни на лицето, както и данни за
неговото семейно положение и родствени връзки между лица по права линия от
първа степен и по съребрена линия от втора степен. Данните се съхраняват в база данни към
ЕСГРАОН.
В чл.10, ал.1 от издадената на
основание чл.24, ал.2 от ЗГР от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството и Министъра на правосъдието Наредба № РД-02-20-6 от
24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението, е регламентирано, че удостоверение за наследници се издава само за
лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на
населението и за които има съставен акт за смърт.
От посочената нормативна регламентация и във вр. с чл.2, ал.1 и ал.5 от
Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на
регистъра на населението, следва извода, че удостоверение за наследници се
издава от общинската администрация по последния постоянен адрес на починалото
лице, което към датата на смъртта си е подлежало на вписване в регистъра на
населението и за които има съставен акт за смърт. Следователно кумулативно
изискуемите се материалноправни предпоставки, с които законът свързва
издаването на удостоверение за наследници, са 1. Съставен акт за смърт
/документ, установяващ и удостоверяващ смъртта на лицето/ и 2. Към датата на
смъртта си починалото лице да е подлежало на вписване в регистъра на
населението.
В случая от фактическа страна по делото не е спорно, а и се установява от
приетия като доказателство препис-извлечение от акт за смърт на В.Д., издаден
от Община Стара Загора въз основа на акт за смърт № 0181/ 26.01.2020г., че е налице
първата материалноправна предпоставка за издаване на удостоверение за
наследници на В.Д. по направеното от Д.Д. със Заявление вх. № 10-01-5507/
15.10.2020г. искане. Не е спорно, а и се установява от доказателствата по
делото /вкл. от издадени от длъжностни лица на общинска администрация Стара
Загора удостоверителни документи/, че последният постоянен адрес на починалото
лице е в гр. Стара Загора, от което следва извода, че сезираният
административен орган /Кметът на Община Стара Загора/, е материално и
териториално компетентния орган за издаване на заявеното удостоверение,
съгласно чл.2, ал.1 и ал.5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване
на удостоверения въз основа на регистъра на населението.
Спорният въпрос се свързва с наличието
на втората материалноправна предпоставка за издаване на удостоверение за
наследници по чл.10, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. - към датата на смъртта си починалото лице да
е подлежало на вписване в регистъра на населението. Без съмнение лицето, за
което се иска издаване на удостоверение за наследници, не е български
гражданин, а е гражданин на Чешка Република и следователно е чужденец по
смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за
чужденците в Република България. Но както беше посочено, съгласно
чл.3, ал.2, т.2 от ЗГР, в регистъра на населението се вписват не само всички
български граждани, но и чужденците, които са получили разрешение за
дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или получилите
статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в
РБългария. Следователно за преценката дали към датата на смъртта си починалото
лице – чужд гражданин, е подлежало на вписване в регистъра на населението на
РБългария, е било необходимо да се установи какъв е бил статутът на чужденеца. Видно
от мотивите на обжалвания акт, по същество от страна на административния орган
не се оспорва нито обстоятелството, че починалото лице - В.Д., гражданин на Чешка Република, е със
статут на постоянно пребиваващ чужденец в РБългария, нито обстоятелството, че
лицето е било вписано във водения от Община Стара Загора регистър на
населението. След като, включително от представените
Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № ********* от 13.06.2014г.,
издадено от ОД на МВР – Стара Загора, за постоянно пребиваване в РБългария на В.Д.
– гражданин на Чешка Република, със срок на валидност на удостоверението до
22.05.2024г. и Удостоверение изх. № 537700-57 от 14.01.2021г., издадено от
Началник група „Миграция“ към ОД на МВР – Стара Загора /л.59 по делото/, е
установено по безспорен начин, че към датата на смъртта си /25.01.2020г./, В.Д.,
гражданин на Чешка Република, ЛНЧ **********, е бил със статут на постоянно
пребиваващ в РБългария гражданин на ЕС, който статут е удостоверен с издаден от
органите на МВР документ по чл.7 във вр. с §1, т.3 от ДР на Закона за
влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на
Европейския съюз и на членовете на техните семейства, следва еднозначния извод,
че при прилагането на чл.3, ал.2, т.2, б. „а“ от ЗГР, В.Д. е подлежал на вписване
в регистъра на населението и съотв. изпълнено се явява и второто
материалноправно условие за издаване на удостоверение за наследници на лицето
/в този смисъл Решение № 14671 от 26.11.2020г. по адм. дело № 4393/2020 по
описа на ВАС/. Абсолютни неясни, от гл.т изпълнението на материалноправната
предпоставка по чл.10, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г., са
изложените в обжалвания акт съображения на решаващия административен орган, основани
на „влизането в сила на Закона за влизането, пребиваването и напускането на
Република България на гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните
семейства“. Тези мотиви по никакъв начин не могат да се приемат като
обосноваващи фактическото основание за постановения отказ за издаване на
заявеното удостоверение за наследници. Очевидно влизането в сила на посочения
закон няма за последица изключването на гражданите на ЕС, на които от органите
на МВР - Дирекция „Миграция“, е издадено удостоверение за продължително или
постоянно пребиваване в РБългария, от кръга на лицата по чл.3, ал.2, т.2, б. „а“
от ЗГР, подлежащи на вписване в регистрите на населението, нито обуславя
отпадане на задължението на общинската администрация по постоянния адрес на
лицето да води и да актуализира личния му регистрационен картон. По аргумент от
императивните разпоредби на чл. 4, ал. 3
от ЗГР и чл. 102, ал. 1, т. 3 от ЗГР следва извода, че задължението
за попълване и поддържане на регистрите на населението, е вменено на
администрацията на съответната община, поради което неизпълнението на
нормативно регламентираното задължение за попълване и поддържане на регистрите
на населението с данни, подлежащи на регистрация, не може да бъде основание за
кмета на общината да откаже извършването на заявената административна услуга,
след като са изпълнени и двете предпоставки по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверение за наследници – съставен
акт за смърт и към датата на смъртта починалото лице да е подлежало на вписване
в регистъра на населението съгласно чл.3, ал.2, т.2, б. „а“ от ЗГР – постоянно
пребиваващ на територията на РБългария гражданин на държава-членка на ЕС по см.
на ЗВПНРБГЕСЧТС.
Безспорно в случая се
касае за взаимоотношения с международен елемент, за които е приложим Кодексът
за международно частно право (КМЧП). Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1
от КМЧП, наследяването на движими вещи се урежда от правото на
държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента
на неговата смърт, а наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на
държавата, в която вещите се намират /чл.89, ал.2 от КМЧП/. Приложимото право
към наследяването урежда кръга и реда на наследниците, съгласно чл. 91, т. 2
от КМЧП. С нормата на чл. 48, ал. 7
от КМЧП е указано, че под "обичайно местопребиваване" на
физическо лице по см. на КМЧП се разбира мястото, в което то се е установило
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация
или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място
трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален
характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от
намерението му да създаде такива връзки. В случая от събраните по делото доказателства
еднозначно и по несъмнен начин се установява, че В.Д. е имал обичайно
местопребиваване в Република България към момента на смъртта си – на 26.09.1971г.
е сключил граждански брак с жалбоподателката Д.Д., от 1978г. до 2014г. е
работил в Тракийски университет – Стара Загора, считано от 28.10.2014г. му е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, живял е на заявения пред
ОД на МВР-Стара Загора адрес в гр. Стара Загора в жилище, придобито от двамата
съпрузи, притежавал е движимо и недвижимо имущество на територията на общината
и т.н. Предвид установеното обичайно местопребиваване на В.Д. към момента на
смъртта му на територията на РБългария, при уреждането на наследствените
правоотношения от настъпилата смърт, следва да се приложат разпоредбите на
българското право въз основа на чл. 89, ал. 1
и ал. 2
във вр. с чл. 91, т. 2
от КМЧП.
Абсолютно необосновано и
неправилно решаващият административен орган е приел, че „в случая е
приложим реда уреден в чл.627е от ГПК, който препраща към Регламент (ЕС) № 650/
2012г. на Европейския парламент и на Съвета относно международните наследявания
и на лицето В.Д. следва да бъде издадено европейско удостоверение за
наследство“. Съгласно чл. 627е, ал.
1 от ГПК във връзка с чл. 64 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на
Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година, когато българският съд
е международно компетентен съгласно чл. 4,
7,
10
и 11 от Регламент (ЕС) № 650/2012, заявлението за издаване на европейско
удостоверение за наследство се подава пред районния съд по последния постоянен
адрес на починалия, ако такъв липсва - по последния му адрес в страната, а при
липса на адрес в страната - пред Софийския районен съд. В обжалвания
административен акт не са изложени каквито и да е било
мотиви защо е прието, че в конкретния случай се следва издаването на европейско
удостоверение за наследство, като единствено формално е посочено че се касае за
лице – гражданин на ЕС. С Регламент
(ЕС) № 650/2012
на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година, в
сила от 17 август 2015г., се въвежда
европейско удостоверение за наследство, което се издава с
цел да бъде използвано в друга държава-членка и има правните
последици, посочени
в член 69 от
Регламент (ЕС) № 650/2012. Удостоверението е предназначено да се
използва от наследници, заветници с преки права върху наследството и
изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, на които се
налага в друга държава-членка съответно да докажат правното си положение или
да упражнят правата си на наследници или заветници и/или правомощията си на
изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество /чл. 63, § 1
Регламент (ЕС) № 650/2012/. В случая се цели доказване
правата на наследник на територията на Република България и съотв. не е
необходимо издаването на европейско удостоверение за наследство. Доколкото европейското удостоверение за наследство не подлежи на задължително издаване в съответната
държава-членка, когато целените с него правни последици ще настъпят на нейната
територия, това удостоверение не заменя вътрешните документи, използвани за
сходни цели в държавите членки /чл. 62, § 2
и § 3 Регламент
(ЕС) № 650/2012/. Касае се за два различни режима с различни
приложими правни норми и процедури по прилагането им, като в случая нито
заявеното искане, нито целите, за които се иска издаването на удостоверение за
наследници /доказване правата на наследници на територията на РБ/, обуславят
приложимост на реда по чл. 627е от ГПК за издаване на европейско удостоверение
за наследници /в този смисъл Решение № 1103 от 28.01.2019г. по адм. дело № 8044/2019г. по
описа на ВАС/.
При постановяването на оспорения отказ за издаване на удостоверение за
наследници са допуснати и съществени нарушения на
административно-производствените правила. Не е спазено изискването по чл.35 от АПК административният акт да бъде издаден след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Не е извършена проверка дали в
регистрите на населението и в актовете за гражданско състояние се съдържат
всички необходими данни по см. на чл. 10, ал. 2, изр. второ и чл. 11, ал. 2 от
Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаването на документа и ако липсват – да бъдат изискани от
заявителката или от съответните органи и институции, удостоверяващите изискуемите
данни официални писмени документи и други писмени доказателства.
С оглед на гореизложеното фактически,
правно и доказателствено необоснован е направеният от решаващия административен
орган извод, че не са изпълнени нормативно регламентираните материалноправни
предпоставки по чл.10, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г., за
издаване на удостоверение за наследници на В.Д., гражданин на Чешка Република,
със статут на постоянно пребиваващ в РБългария гражданин на ЕС, починал на 25.01.2020г.
в гр. Стара Загора, съотв. че е налице процесуална пречка за разглеждане и
произнасяне по заявеното от Д.Д. искане за издаване на удостоверение за
наследници на В.Д.. С оглед на което оспореният отказ да бъде издадено
удостоверение за наследници на В.Д., обективиран в Решение № 10-00-3043/
14.12.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, следва да бъде отменен, като
незаконосъобразен, а преписката върната на компетентния административен орган
за разглеждане и ново произнасяне по подаденото от Д.Д. Заявление вх. № 10-01-5507/
15.10.2020г., след изясняване на релевантните за издаването на документа факти
и обстоятелства и при съобразяване с дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателката
за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като Община Стара
Загора следва да бъде осъдена да заплати на Д.Д. сумата от 1220 лв.,
представляваща 10лв. внесена държавна такса по делото, 10лв. внесена държавна
такса по присъединеното адм. дело № 8/ 2021г. по описа на АС – Стара Загора и 1200лв.
- договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно приложените
договор за правна защита и съдействие от 02.11.2020г. и договор за правна
защита и съдействие от 28.12.2020г.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ и чл.173, ал.2 от АПК и чл.174 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.А.Д. ***, Решение № 10-00-3043/ 14.12.2020г., издадено от Кмета на
Община Стара Загора, с което на основание чл.44, ал.2 във вр. с чл.44, ал.1,
т.14 от ЗМСМА и чл.24, ал.1 от ЗГР, е отказано да бъде издадено удостоверение
за наследници на В.Д., гражданин на Чешка Република, страна-членка на
Европейския съюз /ЕС/ със статут на постоянно пребиваващ чужденец в РБългария,
роден на ***г., починал на 26.01.2020г. в гр. Стара Загора, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Стара
Загора за разглеждане и ново произнасяне по подаденото от Д.А.Д., Заявление вх.
№ 10-01-5507/ 15.10.2020г. с искане за издаване на удостоверение за наследници
на В.Д., при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за произнасяне,
считано от влизане в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на Д.А.Д. ***, ЕГН **********, сумата
от 1220 /хиляда двеста и двадесет/ лева, представляваща направените от
жалбоподателката разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: