Решение по дело №84/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е

                        

                                            град Ловеч, 16.12.2019 година

                                              

                                   В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                             

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

 

при секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА   като разгледа докладваното от съдията т д. № 84 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

            Производство с правно основание чл.79 ал.1 във вр. с чл.258, чл.92 от ЗЗД и сл.,чл.86 от ЗЗД.

            Постъпила е искова молба с вх.№5344/1.08.2019 г. от „С*** 52" ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С***, Район „****", ул.„****" № ***** - представлявано от Управителя П.И.М. чрез пълномощника си адв.В.К. срещу „П*****-Л***" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ***, ул. „Г***" № **, представлявано от Управителя С.П.Д. с посочена цена на иска: 168 609,62 лв. (сто шестдесет и осем хиляди шестстотин и девет лева и шестдесет и две стотинки), от които 102 664,22 лв. (сто и две хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и двадесет и две стотинки) Главница, представляваща неплатени охранителни услуги по Договор за охрана от 01.04.2013 г., Анекс № 1/15.11.2017 г. и Анекс № 2/05.12.2018 г. към него и 65 945,40 лева (шестдесет и пет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и четиридесет стотинки) договорна неустойка съгласно чл. 12 от договора съгласно редакцията, приета с Анекс № 1/15.11.2017 г.

           Излага, че между П****.Л***. ЕООД(ВЪЗЛОЖИТЕЛ) и „С.52" ЕООД (ИЗПЪЛНИТЕЛ) има сключен договор за охрана, по силата на който- „С.52" ЕООД извършва въоръжена охрана на обекти на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ. Твърди, че основните уговорки по сключения договор са следните: Съгласно договор за охрана от 01.04.2013 г. между „П***-Л****" ЕООД, (ВЪЗЛОЖИТЕЛ) и „С.52" ЕООД (ИЗПЪЛНИТЕЛ) първото дружество възлага, а последното приема да извършва въоръжена охрана на обекти, изрично посочени от възложителя; обектите се охраняват от невъоръжена охрана съгласно списък с постове и брой охранители, представляващ Приложение № 1 към договора. Твърди, че договорът е сключен за период от една година, считано от 01.07.2013 г., като е предвидено автоматичното му подновяване за още една година (без ограничение в подновяването му) ако в срок до 1 месец от изтичането на договора нито една от страните не се отправи предизвестие за прекратяването му. Сочи, че възложителят се е задължил да заплаща на изпълнителя за извършваните услуги месечно възнаграждение в размер на 690 лева без ДДС за всеки охранител в срок до 10-то число на следващия месец по сметка на изпълнителя, посочена в чл. 4, ал.2 от договора.

          Сочи, че с Анекс № 1/15.11.2017 г. страните са договорили промени в основния договор, а именно: с изменение в чл.4, ал.1 от договора страните са се съгласили, че цената за услугата предоставяна от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ се променя като новата ще бъде 750 (седемстотин и петдесет лева) без ДДС на месец за всеки охранител като окончателното възнаграждение ще се определя съобразно броя на охранителите, охранявали съответните обекти. Твърди, че е изменена и редакцията на чл. 12 от договора като съгласно новия текст страните са договорили, че при забава в плащанията след края на месеца, в който е издадена фактура възложителят се задължава да заплати неустойка в размер на 0,5% на ден върху всяко просрочено плащане до окончателното му погасяване. Изтъква, че анексът влиза в сила от 01.01.2018 г., респективно новите условия се прилагат от тази дата.

         Твърди, че с Анекс № 2/05.12.2018 г. страните са уговорили, че считано от 01.01.2019 г. месечното възнаграждение на изпълнителя ще се увеличи на 800 лева без ДДС за един охранител.

         Сочи, че той е извършвал качествено и в срок всички свои задължения по сключения договор за охрана от 01.04.2013 г. и за извършените услуги е представял за плащане на ответника съответните фактури. Изтъква, че ищецът, по съвместно уговорка с ответника, за периода за месеците от февруари 2018 г. (включително) до декември 2018 г. (включително) е издал фактура за авансово плащане № **********/28.02.2018 г. за 11 месеца напред като постигнатото съгласие е във връзка с така издадената фактура ответникът да заплати дължимото по нея ДДС в размер на 22 275 лева, а за останалата част от сумата за този период е дължал и следвало да заплати на падежа всеки месец съответното месечно възнаграждение без ДДС, а именно: 10 125 лева. Сочи, че ответникът е заплатил на ищеца дължимото   ДДС   по   посочената   фактура   на   08.03.2018   г.   Твърди, че за   месечното възнаграждение без ДДС (за периода 02-12.2018 г.) ищецът е издавал и предстявял съответни месечни фактури без ДДС на стойност 10 125 лева   като същевременно за счетоводно изравняване в тях е отразявал със знак минус, че авансово е начислена съответната месечна стойност (-10 125) като по този начин е приспадал счетоводно авансово начислената стойност. Твърди, че за всички извънредни (допълнителни) постове, респективно охранителни услуги той е издавал фактури за допълнителни охранителни услуги, които също е представял за плащане. Твърди, че всички  издадени  от него  Фактури са  приети и осчетоводени от ответника и не са постъпили никакви претенции от него за неизпълнение или некачествено изпълнение.  Сочи, че в дневниците за продажби на ищеца, респективно за покупки на ответника са надлежно отразени и декларирани пред НАП съответните вземания/задължения по фактури, респективно е внесен ДДС и ползван данъчен кредит от ответника за начисленото му ДДС.

           Излага,че въпреки, че срокът кани длъжника и не е било нужно, в знак на добра воля ищецът е поканил ответника с изрично писмо да заплати натрупаните до момента задължения, но въпреки поканата не са постъпили плащания по претендиралите в настоящото производство вземания. Твърди, че за забавеното плащане ищецът претендира обезщетение в размер на дължимата неустойка по чл. 12 от договора за охрана и редакцията му с Анекс № 1/15.11.2017 г. като в настоящата искова молба той заявява претенция за неустойка от последната датата на всеки един месец, през който е издадена фактура до датата на плащането, а за възнагражденията, които не са платени - до 23.07.2019 г.

         Сочи, че претенциите на ищеца по процесния договор са следните: 168 609,62 лв. (сто шестдесет и осем хиляди шестстотин и девет лева и шестдесет и две стотинки), от които 102 664,22 лв. (сто и две хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и двадесет и две стотинки) Главница, представляваща неплатени охранителни услуги по Договор за охрана от 01.04.2013 г., Анекс № 1/15.11.2017 г. и Анекс № 2/05.12.2018 г. към него и 65 945,40 лева (шестдесет и пет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и четиридесет стотинки) договорна неустойка съгласно чл. 12 от договора съгласно редакцията, приета с Анекс № 1/15.11.2017 г., които по фактури и периоди на забава са както следва:

           По фактура № 6310/01.03.2018 г. за възнаграждение за месец февруари 2018 г. върху стойността на фактурата (без ДДС) в размер на 10 125 лева ДОВЕРИТЕЛЯТ ми претендира неустойка по чл. 12 от договора за периода от 31.03.2018 г. до 04.05.2018 г. в размер на 1771.88 лева.

           По фактура № 6422/12.04.2018 г. за възнаграждение за месец март 2018 г. върху пълната стойност на фактурата (без ДДС) в размер на 10125 лева ищецът претендира неустойка по чл. 12 от договора за периода от 30.04.2018 г. до 04.05.2018 г. в размер на 253,13 лева както и върху остатъка от стойността на фактурата (след частично плащане) в размер на 6075 лева неустойка по чл. 12 от договора за периода от 05.05.2018 г. до 13.07.2018 г. в размер на 2 126.25 лева.

          По фактура № 6515/10.05.2018 г. за възнаграждение за месец април 2018 г. върху стойността на фактурата (без ДДС) в размер на 10 125 лева той претендира неустойка по чл. 12 от договора за периода от 31.05.2018 г. до 13.07.2018 г. в размер на 2 227.50 лева.

         По фактура № 6607/14.06.2018 г. за възнаграждение за месец май 2018 г. върху пълната стойност на фактурата (без ДДС) в размер на 10125 лева той претендира неустойка по чл. 12 от договора за периода от 30.06.2018 г. до 13.07.2018 г. в размер на 708.75 лева както и върху остатъка от стойността на фактурата (след частично плащане) в размер на 325 лева неустойка по чл. 12 от договора за периода от 14.07.2018 г. до 05.09.2018 г. в размер на 87,75 лева.

        По фактура № 6695/09.07.2018 г. за възнаграждение за месец юни 2018 г. върху пълната стойност на фактурата (без ДДС) в размер на 10125 лева той претендира неустойка по чл. 12 от договора за периода от 31.07.2018 г. до 05.09.2018 г. в размер на 1 873,13 лева както и върху остатъка от стойността на фактурата (след частично плащане) в размер на 325 лева неустойка по чл. 12 от договора за периода от 06.09.2018 г. до 11.10.2018 г. в размер на 58,50 лева.

        По фактура № 6766/10.08.2018 г. за възнаграждение за месец юли 2018 г. върху стойността на фактурата (без ДДС) в размер на 10 125 лева той претендира неустойка по чл. 12 от договора за периода от 31.08.2018 г. до 11.10.2018 г. в размер на 2 126,25 лева.

       По фактура № 6870/07.09.2018 г. за възнаграждение за месец август 2018 г. върху стойността на фактурата (без ДДС) в размер на 10 125 лева той претендира неустойка по чл. 12 от договора за периода от 30.09.2018 г. до 11.10.2018 г. в размер на 607.50 лева.

        По фактура № 6981/10.10.2018 г. за възнаграждение за месец септември 2018 г. върху неплатения остатък от стойността на фактурата (без ДДС) в размер на 8 550 лева той претендира неустойка по чл. 12 от договора за периода от 31.10.2018 г. до 21.12.2018 г. в размер на 2 223 лева.

        По фактура № 7090/09.11.2018 г. за възнаграждение за месец октомври 2018 г. той претендира неплатен остатък от възнаграждението в размер на 750 лева както и върху пълната стойност на фактурата (без ДДС) в размер на 10 125 лева и неустойка по чл. 12 от договора за периода от 30.11.2018 г. до 21.12.2018 г. в размер на 1 113,75 лева, върху остатъка от стойността на фактурата (след частично плащане) в размер на 7 750 лева неустойка по чл. 12 от договора за периода от 22.12.2018 г. до 27.12.2018 г. в размер на 232,50 лева, както и върху остатъка от стойността на фактурата (след частично плащане) в размер на 750 лева неустойка по чл. 12 от договора за периода от 28.12.2018 г. до 24.07.2018 г. в размер на 806,25 лева.

      По фактура № 7101/15.11.2018 г. за възнаграждение за допълнителни охранителни услуги за месеците август, септември и октомври 2018 г. в размер на 2 570,40 лева той претендира неустойка по чл. 12 от договора за периода от 30.11.2018 г. до 05.04.2019 г. в размер на 1 632,20 лева.

      По фактура № 7211/12.12.2018 г. за възнаграждение за месец ноември 2018 г. претендира пълната стойност на фактурата (без ДДС) в размер на 10 125 лева, както и неустойка по чл. 12 от договора за периода от 31.12.2018 г. до 24.07.2019 г. в размер на 10 428,75 лева.

      По фактура № 7310/10.01.2019 г. за възнаграждение за месец декември 2018 г. той претендира пълната стойност на фактурата (без ДДС) в размер на 10 125 лева, както и неустойка по чл. 12 от договора за периода от 31.01.2019 г. до 24.07.2019 г. в размер на 10 428,75 лева.

        По фактура № 7328/28.01.2019 г. за възнаграждение за допълнителни охранителни услуги през месеците ноември и декември 2018 г. той претендира заплащане на пълната стойност на фактурата в размер на 430.92 лв. както и неустойка по чл. 12 върху тази сума   за периода от 31.01.2019 г. до 24.07.2019 г. в размер на 374,90 лева.

      По фактура № 7367/01.02.2019 г. за възнаграждение за месец януари 2019 г. той претендира заплащане на пълната стойност на фактурата в размер на 12 960 лв. както и неустойка по чл. 12 върху тази сума за периода от 28.02.2019 г. до 24.07.2019 г. в размер на 9 525.60 лева.

        По фактура № 7515/05.03.2019 г. за възнаграждение за месец февруари 2019 г. претендира заплащане на пълната стойност на фактурата в размер на 12 960 лв. както и неустойка по чл. 12 върху тази сума за периода от 31.03.2019 г. до 24.07.2019 г. в размер на 7 516.80 лева

       По фактура № 7679/03.04.2019 г. за възнаграждение за месец март 2019 г. той претендира заплащане на пълната стойност на фактурата в размер на 12 960 лв. както и неустойка по чл. 12 върху тази сума за периода от 30.04.2019 г. до 24.07.2019 г. в размер на 5 572.80 лева.

          По фактура № 7747/03.05.2019 г. за възнаграждение за месец април 2019 г. той претендира заплащане на пълната стойност на фактурата в размер на 12 960 лв. както и неустойка по чл. 12 върху тази сума за периода от 31.05.2019 г. до 24.07.2019 г. в размер на 3 564 лева.

          По фактура № 7806/10.05.2019 г. за възнаграждение за допълнителни охранителни услуги за месец април 2019 г. претендира заплащане на пълната стойност на фактурата в размер на 1 323.55 лв. както и неустойка по чл. 12 върху тази сума за периода от 31.05.2019 г. до 24.07.2019 г. в размер на 363.98 лева.

         По фактура № 7858/03.06.2019 г. за възнаграждение за месец май 2019 г. той претендира заплащане на пълната стойност на фактурата в размер на 12 960 лв. както и неустойка по чл. 12 върху тази сума за периода от 30.06.2019 г. до 24.07.2019 г. в размер на 1 620 лева.

         По фактура № 7969/25.05.2019 г. за възнаграждение за допълнителни охранителни услуги за месец май 2019 г. той претендира заплащане на пълната стойност на фактурата в размер на 2 149.75 лв. както и неустойка по чл. 12 върху тази сума за периода от 30.06.2019 г. до 24.07.2019 г. в размер на 268.72 лева..

          По фактура № 8006/01.07.2019 г. за възнаграждение за месец юни 2019 г. той претендира заплащане на пълната стойност на фактурата в размер на 12 960 лв.

          Сочи, че подробна справка за претендиралите от него суми по фактури, периоди на забава, неустойка по чл. 12 от договора за охрана и общо съм представил в справка по чл. 366 от ГПК, която е Приложение № 1 към настоящата искова молба.

         Счита, че от изложените факти и обстоятелства, подкрепени с представените към настоящата искова молба убедителни писмени доказателства и тези които ще бъдат допълнително събрани в хода на процеса може да се направи обоснован извод за основателност на иска му, поради което моли съда след като се убеди в основателността на твърденията му да постанови съдебно решение, с което да осъди П.Л. ЕООДда заплати на „С.52" ЕООД сумата от 168 609,62 лв. (сто шестдесет и осем хиляди шестстотин и девет лева и шестдесет и две стотинки), от които 102 664,22 лв. (сто и две хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и двадесет и две стотинки) Главница, представляваща неплатени охранителни услуги по Договор за охрана от 01.04.2013 г., Анекс № 1/15.11.2017 г. и Анекс № 2/05.12.2018 г. към него и 65 945,40 лева (шестдесет и пет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и четиридесет стотинки) договорна неустойка съгласно чл. 12 от договора съгласно редакцията, приета с Анекс № 1/15.11.2017 г. като подробно описание на претендиралите суми по фактури, респективно главници, неустойки и общо е представил в обстоятелствената част на исковата молба и в справката по чл. 366 от ГПК -Приложение № 1 към исковата молба.

        Моля да бъде осъден ответника да заплати на ищеца законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

         Моли също така да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените разноски, включително адвокатски хонорар, за което ще представи и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

        Прави доказателсвени искания.

       Посочена е сметка, по която ответникът може да заплати задълженията си е следната: БАНКА: „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, IВАN: ВG *******, ВIС: FINVBGSF

       Прилага писмени доказателства.

         В указания от съда двуседмичен срок не е постъпил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.К., който поддържа исковата молба и моли исковете да бъдат уважени изцяло, претендира и присъждане на съдебно-деловодните разноски по представен списък по чл.80 от СК.

За ответното дружество не се явява представител.

Процесуалната легитимация на страните се установява при извършена служебна справка по реда на чл.23 ал.4 от Закона за търговския регистър.

            От събраните по делото писмени доказателства: Заверено копие от Договор за охрана от 01.04.2013 г./Анекс № 1/15.11.2017 г. и Анекс № 2/05.12.2018 г. между П***.Л****. ЕООДи „С.52" ЕООД (ИЗПЪЛНИТЕЛ);Протоколи за извършени допълнителни охранителни услуги; Писмо за потвърждение на счетоводно салдо; Справка по чл. 366 от ГПК. Заверени копия от 21 бр фактури Актуално състояние на „С.52" ЕООД; Заверено копие от Уведомително писмо от ищеца до П***.Л***. ЕООДс обратна разписка за получаването му; Актуално състояние на „П***-Л****" ЕООД, от показанията на разпитания свидетел И.Н.Н., от заключението на съдебно-икономическата експертиза, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:

              Между П.Л. ЕООДв качеството му на възложител и „С.52" ЕООД в качеството му на изпълнител има сключен договор за охрана от 1.04.2013 г.  приложен на л.15 по делото, по силата на който- „С.52" ЕООД извършва въоръжена охрана на обекти на въз- „С.52" ЕООД приема да извършва въоръжена охрана на обекти, изрично посочени от възложителя; обектите се охраняват от невъоръжена охрана съгласно списък с постове и брой охранители, представляващ Приложение № 1 към договора. Съгласно чл.2 ал.1 договорът е сключен за период от една година, считано от 01.07.2013 г., като е предвидено автоматичното му подновяване за още една година (без ограничение в подновяването му), ако в срок до 1 месец от изтичането на договора нито една от страните не се отправи предизвестие за прекратяването му. Договорено е в чл.4 ал.1 от договора, че възложителят следва да заплаща на изпълнителя за извършваните услуги месечно възнаграждение в размер на 690 лева без ДДС за всеки охранител в срок до 10-то число на следващия месец по сметка на изпълнителя, посочена в чл. 4, ал.2 от договора.

          Съгласно представения Анекс № 1/15.11.2017 г,. страните са договорили промени в основния договор, а именно: с изменение в чл.4, ал.1 от договора страните са се съгласили, че цената за услугата предоставяна от изпълнителя се променя като новата възлиза на 750 лв. без ДДС на месец за всеки охранител като окончателното възнаграждение ще се определя съобразно броя на охранителите, охранявали съответните обекти. С анекса е изменена и редакцията на чл. 12 от договора като съгласно новия текст страните са договорили, че при забава в плащанията след края на месеца, в който е издадена фактура възложителят се задължава да заплати неустойка в размер на 0,5% на ден върху всяко просрочено плащане до окончателното му погасяване. Отбелязано е, че анексът влиза в сила от 01.01.2018 г.

         Подписан е и следващ Анекс № 2/05.12.2018 г, съгласно който страните са уговорили, че считано от 01.01.2019 г. месечното възнаграждение на изпълнителя ще се увеличи на 800 лева без ДДС за един охранител.

         Приложена към делото на л.29 е фактура за авансово плащане № **********/28.02.2018 г. по съвместно уговорка между страните, за периода за месеците от февруари 2018 г. (включително) до декември 2018 г. (включително)  за 11 месеца напред като постигнатото съгласие е във връзка с така издадената фактура ответникът да заплати дължимото по нея ДДС в размер на 22 275 лева, а за останалата част от сумата за този период е дължал и следвало да заплати на падежа всеки месец съответното месечно възнаграждение без ДДС, а именно: по 10 125 лева или общо 11 375 лв. За   месечното възнаграждение без ДДС (за периода 02-12.2018 г.) ищецът е издавал и предстявял съответни месечни фактури без ДДС на стойност 10 125 лева   като същевременно за счетоводно изравняване в тях е отразявал със знак минус, че авансово е начислена съответната месечна стойност (-10 125) като по този начин е приспадал счетоводно авансово начислената стойност. Тези фактури също са приложени по делото от л.30 до л.50 включително.

  Представено по делото е писмо с обр. Разписка, получено от ответника, с което той е поканен  да заплати натрупаните до момента задължения в размер на сумата 74 594,47 лв, като е посочено, че се дължи и неустойка върху просрочените задължения.

Във връзка с оспорване от страна на ответника в с.з. на факта, че договорът е изпълняван качествено и в срок от ищеца, съдът е допуснал до разпит един свидетел. От показанята на св.И.Н.Н. се установява, че той работи в охранителна фирма от около 4 години и отговаря за организацията на охраната на обектите, собственост на „Пътстрой. Твърди, че наред с постоянните обекти, са е налагало да охраняват и временни обекти-пътна техника. Пояснава, че спецификата на работата е, че при постоянните обекти за всеки обект си има определени охранители, които дават дежурства по график, а за временните обекти възложителя казва дали ще се охраняват през деня, дали през нощта. Твърди, че там отчитането на охраната става почасово, като за 2018 г. за 1 извънреден час се плаща по 6,30 лв. без ДДС а за 2019 г. по 6,80 лв. без ДДС. Твърди, че за всеки един обект е имало представител на възложителя, който е минал и е виждал дали има охрана или няма и в края на месеца се изготвя портокол за положениет часове и се подписва от представител на възложителя и на свидетеля, като представител на изпълнителя. Твърди, че е пращал този протокол на шефовете си във Варна, а те го препращат на „С.52”. Категорично заявява, че не е имало случаи на надписване, защото винаги е имало и представител на другата фирма, който да отчита правилно ли е положен труда или не и винаги е подписвал без възражения.

За правилно решаване на спора, съдът е допуснал назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която е изготвена компетентно и безпристрастно от в.в. Х.Д.. От заключението на вещото лице се установява, че данъчните фактури, предмет на иска са заведени на отчет и от двете дружества по счетоводните сметки за разчети съответно ищецът по сметка 411 „Клиенти”, като вземания от продажби на активи или оказване на услуги, а ответникът като задължения във връзка с придобиване на активи или ползване на услуги по сметка 401 „Доставчици”. Вещото лице не е констатирало различи при осчетоводяването на фактурите Според нея вземанията на ищеца в размер на 102 664,22 лв. съответстват на задълженията на ответника в същия размер. Вещото лице е посочило, че размерът на неустойката по чл.12 от договора е начислена върху претендираните от ищеца суми по фактури и период на забава в размер на сумата 65 945,40 лв. Заявява, че след завеждане на иска, плащания от страна на ответника не са извършвани.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с два обективно съединени иска по чл. 266 от ЗЗД , вр. 92 от ЗЗД, вр. с чл.86 от ЗЗД предявени от „С.52”. С*****с ЕИК **** с адрес на управление гр. С***, район **** ул.”Д*** Г***” №*** представлявано от управителя П.И.М.-управител, против „П***-Л***" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, 5****, ул. „***" № ****, представлявано от Управителя С.П.Д., с искане ответникът да бъде осъден да заплати общо сумата 168 609,62 лв., представляваща 102 664,22 лв главница с произход неплатени охранителни услуги по сключен между страаните договор за охрана от 1.04.2013 г. и анексите към него, неустойка за забавено плащане по чл.12 от Договор за охрана съгласно редакцията приета с анекс №1/15.11.2017 г. по конкретно посочени фактури за периода м.февруари 2018 г. до декември 2018 г., в размер на сумата 65 945,40 лв., както и от м.януари 2019 г. до 1.07.2019 г , както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата, направените съдебни и деловодни разноски.

Безспорно се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства, приложени към делото, че за процесният период ищецът е осъществявал охрана на посочените в договора обекти.  Изпълнението на неговите задължения съгласно договора е било качествено и в срок, което се установява от показанията на разпитания свидетел. След като издадените от изпълнителя фактури са приети и осчетоводени сумарно от възложителя, съдът приема, че извършената от изпълнителя работа е приета и съгласно уговореното в договора за охрана и на основание чл.266 ал.1 от ЗЗД ответникът дължи заплащане на уговореното възнаграждение за извършената от него работа в размер на сумата 102 664,22 лв. за период от м.февруари 2018 г. до м.декември 2018 г.включително, както и от м.януари 2019 г. до 1.07.2019 г. Установи се от заключението на вещото лице, че няма извършено плащане на така установената дължима сума от страна на ответника, поради което съдът приема, че искът с правно основание чл.266 ал.1 от ГПК е основателена и доказан и следва да бъде уважен, като бъде осъден „П***-Л****" ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ***, ул. „***" №**, представлявано от Управителя С.П.Д. да заплати на „С.52" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, Район „****", ул.„****" № *** - представлявано от Управителя П.И.М. чрез пълномощника си адв.В.К. сумата 102 664,22 лв. (сто и две хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и двадесет и две стотинки) Главница, представляваща неплатени охранителни услуги по Договор за охрана от 01.04.2013 г., Анекс № 1/15.11.2017 г. и Анекс № 2/05.12.2018 г. . Основателен и доказан се явява е акцесорният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху тази сума, начиная от датата на предявяване на иска-1.08.2019 г. до окончателно изплащане на сумата.

Следващата претенция за заплащане на неустойка е с правно основаие чл.92 от ЗЗД. След като безспорно се установява, че не е настъпило плащане в договорените срокове на възнаграждението за охранителни услуги, то съгласно уговореното в чл.12 от договора съгласно редакцията приета с анекс №1/15.11.2017 г. се дължи заплащане на неустойка в размер на 0,5% на ден върху дължимата сума.  Основното предназначение на неустойката съгласно разпоредбата на чл.92 ал.1 ЗЗД е нейната обезпечителна и обезщетителна функция, тъй като обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Тя има и наказателна функция с оглед това, че може да бъде претендирана от страна на кредитора и без да са настъпили щети или същите с в по-малък размер. В конкретния договор за охрана в чл. 12, страните са уговорили неустойка за забавено плащане на възнаграждението, като вещото лице е посочило, че размерът на дължимата неустойка е в размер на сумата 65 945,40 лв.

Няма подаден отговор на исковата молба, но в съдебно заседание на 28.10.2019 г. ответникът е направил възражение за прекомерност на уговорената неустойка. Съдъта намира, че това възражение е неоснователно, тъй като съгласно чл.309 от ТЗ не може да се намалява поради прекомерност, неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, каквото качество имат и двете страни по сделката.

По тези съображения настоящата инстанция счита, че и този иск е основателен и доказан и следва да ъбде уважен, като бъде осъден отоветника да заплати на ищеца сумата 65 945,40 лв, представляваща договорна неустойка съгласно чл.12 от договор за охрана от 1.04.2013 г. съгласно редакцията, приета с анекс №1/15.11.2017 г.

При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото съобразно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. Ищецът освен адвокатско възнаграждение и заплатени ДТ и възнаграждение за вещо лице по настоящото производство,  претендира и сторените разноски по ч.гр.д.№10137/19 г. по описа на СГС, с което е допуснато обезпечение по бъдещ иск общо в размер на сумата 4 306 лв., от които 40 лв ДТ, 66 лв. такси на ЧСИ и 4200 лв. адв.възнаграждение. С оглед постановките на ВКС, отразени в т.5 на ТР №6/6.11.2013 г. по т.д.№6/12 г. разноските в обезпечителното производство се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед крайния му изход и при това положение те следва да бъдат присъдени изцяло на ищеца. Що се отнася до претенцията в настоящето исково производство, то съдът приема, че тя е основателна само досежно внесената ДТ 6 744,39 лв, платения депозит за вещо лице в размер на 200 лв и платения авокатски хонорар в размер на 6 960 лв. или общо 13 904,39 лв. Останалата част от претецията за платени пътни разноски на датите 28.10.2019 г. и 25.11.2019 г. в размер на 164 лв, съдът намира, че следва да се остави без уважение, тъй като не представляват съдебно деловодни разноски, нито адвокатски хонорар сумите за пътни, дневни и командировъчни. пари. В този смисъл е и практиката на ВКС  р №192/25.06.2014 г. по гр.д.№5663/13 г.

Воден от гореизложеното съдът

 

                                                    Р   Е   Ш   И :   

 

  ОСЪЖДА „П****-Л****" ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ****, ул. „****" № ** представлявано от Управителя С.П.Д. да запалти на „С.52" ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ****, Район „****", ул.„***" № **-** - представлявано от Управителя П.И.М. чрез пълномощника си адв.В.К. по посочената в исковата молба банкова сметка ***: „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, IВАN: ВG ******, ВIС: FINVBGSF сумата общо в размер на 168 609,62 лв. (сто шестдесет и осем хиляди шестстотин и девет лева и шестдесет и две стотинки), от които: по предявения с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД иск сумата 102 664,22 лв. (сто и две хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и двадесет и две стотинки) Главница, представляваща неплатени охранителни услуги по Договор за охрана от 01.04.2013 г, Анекс № 1/15.11.2017 г. и Анекс № 2/05.12.2018 г. към него; по предявения с правно основание чл.92 от ЗЗД иск сумата 65 945,40 лева (шестдесет и пет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и четиридесет стотинки) договорна неустойка съгласно чл. 12 от договора съгласно редакцията, приета с Анекс № 1/15.11.2017 г, ведно със законната лихва върху главницата от 102 664,22 лв, на основание чл.86 от ЗЗД начиная от датата на предявяване на иска-1.08.2019 г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „П***-Л****" ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. ****, ***, ул. „***" № ***, представлявано от Управителя С.П.Д. да заплати на „С.52" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, Район „****", ул.„****" № **-** - представлявано от Управителя П.И.М. чрез пълномощника си адв.В.К. на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 18 210,39 лв./осемнадесет хиляди двеста и десет лева и 39 стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер от 18 374,39 лв.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: