О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….. / ………….. 2016 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 15.08.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
НИКОЛА ДОЙЧЕВ – МЛ.С.
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско
дело № 1884 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно
и е образувано по жалба на А.Р.Т. против решение № 2986 от 22.06.2018 г.,
постановено по гражданско дело № 2503 по описа за 2018 г. на десети състав на
Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от А.Р.Т. срещу „ЗМБГ” АД - София искове за признаване
за незаконна и отмяната на издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните № 697 от 20.10.2017 г. на основание член 325,
алинея 1, точка 1 от КТ; за възстановяването му на заеманата преди прекратяване на трудовото
правоотношение длъжност – „сметосъбирач“ в ответното дружество, на основание член
344, алинея 1, точка 2 от КТ; за заплащане на обезщетение за оставане без
работа за периода от 30.01.2018 г. – 30.07.2018 г., в размер на 4 978,08 лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателно изплащане на задължението; както и е осъден въззивника да заплати на „ЗМБГ” АД сумата от 578,47 лева,
представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се
излага, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
ищецът не е подавал молба за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди
се също допуснато процесуално нарушение, тъй като съдът не е допуснал
провеждането на производство по оспорване подписа на ищеца, положен в
представената от работодателя молба за прекратяване на трудовото
правоотношение. Излага се, че показанията на разпитания пред първата инстанция
свидетел са противоречиви, както и, че съдът не е обсъдил в пълнота събраните
по делото доказателства.
Иска се отмяната на атакуваното решение и
постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени така, както са
предявени.
Въззивникът е направил доказателствени
исканя във въззивната жалба
за откриване производство по оспорване на представената от работодателя молба
за прекратяване на трудовото правоотношение от 20.10.2017 г., като се назначи съдебно-графологическа експертиза, която след запознаване с
оригинала на молбата от 20.10.2017 г. да даде заключение дали подписът, положен
в молбата е изпълнен от А.Р.Т., както и дали ръкописният текст и отбелязаната
дата в същата молба са написани от А.Р. Трефонов;
както и за даване на възможност въззивникът да
представи пред съда трудовата си книжка с оглед доказване периодът, през който
е останал без работа.
Срещу така подадената въззивна
жалба е постъпил отговор от насрещната страна, в който същата излага
съображения за нейната недопустимост поради просрочие,
както и за неоснователността й. Възразява се против допускане събирането на
доказателства, доколкото производството се е развивало по реда на глава ХХV от
ГПК.
Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва първоинстанционното
решение, като неизгодно за него.
Жалбата отговаря на изискванията на член 260 и член 261 от ГПК.
Правото си
на жалба въззивникът е упражнил в срок по следните съобрлажения:
В съдебно заседание,
проведено на 07.06.2018 г., след устните състезания на основание член 315, алинея
2 от ГПК съдът е посочил,
че ще обяви решението си на 21.06.2018 г., от която
дата започва да тече срокът на страните
за обжалването му. Районен съд – Варна обаче е обявил решението си на 22.06.2018 г., което
се установява от вписаната
на решението дата.
Съгласно тълкувателно решение № 12 от 11.03.2013 г. на ВКС, постановено по тълк.д.№ 12/2012 г. на ОСГК, срокът за обжалване на решение, обявено при условията на член 315, алинея 2 от ГПК тече от датата, на която съдът е
посочил, че ще постанови решението си. Връчването по член 7, алинея 2 от ГПК на преписи от решението променя
началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен
препис от решението с други указания или решението е обявено след датата,
предварително посочена по член 315, алинея 2 от ГПК.
Тъй като решението,
което се обжалва, е обявено след датата, предварително посочена от съда /не на 21 юни, а на 22 юни/, то правилно същото е връчено на страните и срокът за обжалването му започва да тече от датата на връчване
на решението. Решението е връчено на въззивника чрез пълномощника му на 28.06.2018 г.,
срокът за подаване на въззивна жалба изтича на 12.07.2018 г., а жалбата е подадена на 11.07.2018
г., тоест същата е депозирана в срок.
След като се
запозна с първоинстанционното и въззивното
дело и прецени относимостта, допустимостта и
необходимостта от направените искания, настоящият състав на съда намира
следното:
В общия исков процес ищецът може да посочва и
представя доказателства във връзка с направените от ответника оспорвания до
края на първото по делото съдебно заседание - член 143, алинея 2 от ГПК, а в бързото производство по реда
на глава ХХV от ГПК ищецът следва да направи доказателствените
си искания по направените от ответника оспорвания в седмичен срок от връчване
на писмения отговор на ответника, доказателствата към него и разпореждането на
съда по доклада на делото и указанията за кои факти не се сочат доказателства –
член 312, алинея 2 от ГПК. След изтичане на срока по член 312, алинея 2 от ГПК ищецът може да сочи доказателства
само при условията на член 147 от ГПК за новоузнати или нововъзникнали обстоятелства. Съгласно член 312, алинея 1 от ГПК съдът изготвя писмен доклад по
делото и се произнася по доказателствените искания в
закрито заседание в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане
на срока за това, а уредената в член 313 от ГПК преклузия настъпва, когато
страните не са изпълнили дадените им указания. В съответствие с тази практика първоинстанционният съд е направил надлежен доклад по
делото на 02.05.2018 г. и в указания изрично едноседмичен срок ищецът /въззивник в настоящата инстанция/ не е направил нови доказателствени искания, нито оспорвания. След като
страната не е проявила активност и е пропуснала възможността да направи
своевременно оспорване, то е настъпила предвидената в процесуалния закон преклузия, тоест страната е загубила възможността да се
позове на неистинността в по-късен момент. Поради това и искането на въззивника се явява преклудирано,
с каквито мотиви и първоинстанционният съд го е
оставил без уважение.
Искането за даване възможност на въззивника
да представи пред съда трудовата си книжка с оглед доказване периодът, през
който е останал без работа, следва да бъде уважено, тъй като периодът на
оставане без работа, който се сочи, обхваща и време след приключване на
съдебното дирене.
С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея
1 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на въззивника А.Р.Т. за откриване производство по оспорване на
представената от работодателя молба за прекратяване на трудовото правоотношение
от 20.10.2017 г., като се назначи съдебно-графологическа
експертиза, която след запознаване с оригинала на молбата от 20.10.2017 г. да
даде заключение дали подписът, положен в молбата е изпълнен от А.Р.Т., както и
дали ръкописният текст и отбелязаната дата в същата молба са написани от А.Р. Трефонов.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника в първото съдебно заседание пред въззивния съд да представи трудова книжка с оглед доказване
периодът, през който е останал без работа.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 29 август 2018 година от 10,00 часа, за която дата и час
да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.